Веднъж при Буда дошъл човек и докосвайки се до краката

Веднъж при Буда пристигнал човек и докосвайки се до краката му, го попитал има ли Бог.

Буда го погледнал деликатно и споделил:

— Когато бях млад, доста обичах конете и различавах четири типа коне. Първият — най-тъпият и твърдоглав, колкото и да го биеш, в никакъв случай не те слуша. Такива са множеството хора. Вторият тип — слуша те, само че единствено откакто го удариш. И такива хора има доста. Има и трети тип. Това са конете, които не е належащо да биеш. Ти просто им показваш камшика и това е задоволително. Съществува и още един – финален тип коне, който се среща доста рядко. На тези коне им е задоволителна и сянката от камшика.

Говорейки всичко това, Буда гледал индивида в очите. После затворил очи и замълчал. Човекът също затворил очи и седял безмълвно с Буда.

На този диалог участвал и един несклоняем възпитаник и нещо вътре в него почнало да се бунтува. Той решил: „ Това към този момент е прекомерно! Човекът пита за Бога, а Учителят му приказва за коне “. Разсъждавайки вътрешно, той не могъл да не забележи каква тишина се възцарила в близост, какво велико безмълвие настъпило! То било съвсем осезаемо. Упоритият гледал лицето на Буда и лицето на индивида, което пред очите му се променяло! Буда отворил очи, а индивидът останал в това положение още час. Лицето му било умиротворено и ярко.

Като отвори очи, индивидът докоснал краката на Буда с дълбока благодарност, благодарил му и си тръгнал.

Когато той излязъл, младият възпитаник попитал Буда:

— За мен е необяснимо! Той пита за Бога, а ти му приказваш за коне. Видях по какъв начин той се потопи в надълбоко безмълвие. Сякаш бе живял с теб доста години. Дори аз до този миг не познавам такова безмълвие! Такова единство! Какво другарство! Какво му съобщи? Защо той толкоз ти благодари?

Буда дал отговор:

— Аз не говорех за конете. Говорех за Божественото. Но за това не трябва да се приказва безусловно. Когато видях на какъв кон той дойде, разбрах, че подобен кон може да избере единствено същинският познавач. Ето за какво му заговорих за конете. Това беше език, който той можеше да разбере, и той го разбра. Той е човек, който се среща рядко. Беше му задоволително единствено сянката на камшика. И когато затворих очи, той разбра, че за Бога не трябва да се приказва. За него може единствено да се мълчи; и в това безмълвие Той се познава. Това е опит, който намираш оттатък рамките на мозъка.