Ще пробудят ли сърцата ни камбаните на Илинден
Веднъж извикани на помощ от самите управляващи, башибозуците са се счели за упълномощени, и в тяхно неявяване, да не престават преследванието на българските пропагандатори, толкова повече, че турската полиция не се отхвърля от услугите им. Благодарение на направените от тях обиски в селата Егри, Букри, Барешани, Жабяни и Лажец, 31 души българи бидоха задържани.[…]
Турците от Ресен (5 часа на север от Битоля) провеждат един антибългарски комитет. Близу до Ресен, по крайбрежията на Преспанското езеро, турски чети вършат обиски.
Селото Краня, от Наколешката нахия, е заето от една чета башибозуци, които, както и в Барешани, действуват независимо – в отсъствието на управляващите и без техните заповеди. Тe така са избиле своите жертви, щото цели два дни са биле нужни на нещастниците, с цел да могат пропътуват няколкочасовия път от Краня до Наколещи.
Слухът за тия жестокости се разпръсна по селата и мощно порази популациите. От друга страна, комитетите, сюрпризирани от тия жестокости, наподобяват като да са спрели за минута своите дейности. Тяхната предприемчивост до в този момент бе улеснявана от инерцията на полицията, повече или по-малко подкупвана. Не така стои работата, от както е пристигнал тук новия валия, Едип паша, който от близко следи началниците на полицията и непрекъснато ги кара да гонят безпощадно членовете на комитетите.
Деятелността на комитетите е още повече парализирана и от войната, що им са откриле гръцките и гъркоманските първенци, които, щом се видяха поддържани от властта, започнаха на всички места да вършат доноси срещу българите. Самите гръцки управляващи в Битоля не се към този момент свенят да предизвикват туй доносническо придвижване и да взимат страната на турците срещу същите тези християнски популации, които те претендират да ги видят един ден присъединени към Гърция.
Това отслабвание деятелността на комитетите не успокоява по никакъв начин турците. Те наподобяват доста разтревожени. Големите турски землевладелци, които, по туй време на годината, нормално се навъртат в чифлиците си, в този момент не смеят да оставят Битоля. В самия дори град цари един тип гнет. След 6 часът вечерта, чаршията е затворена и никой не смее да излезе на улицата без фенер. Дори и с фенер, жителите не рискуват да се появяват на улиците нощно време.
Валията, който запитах завчера върху общото положение на вилаета, отговори ми, че той не се безпокои към този момент, защото неговите подчинени добре бдят; само че тази зоркост била нужна, тъй като нему било известно, че комитетите се готвели „ да нанесат един неприятен удар “. Българският комитет в Крушовската околия (Крушово е градец, отстоящ на 8 часа път на изток от Битоля) бил решил, преди два месеца, да плени или убие някого от консулите в Битоля, за да се накара Европа да заприказва по македонския въпрос.
По сведения, изходящи от различен източник, излиза, че Сарафов карал по този начин наречените „ вътрешни “ македонски комитети, които не престават да признават властта му, да стартират да действуват на пролет. Комитетските главатари сами усещат, че наближава денят, когато те ще би трябвало да стартират да работят без друго, в случай че не желаят да видят провалена цялата си организация. А известно е, въпреки това, че, в случай че македонските българи стартират едно придвижване без никаква външна поддръжка, тe ще бъдат смазани. Не е известно, дали въстаническите чети ще бъдат подкрепени от популациите – колкото слаба и да бъде тая помощ. При все това, комитетските главатари желаят да работят. И в случай че те не съумеят, както се има вяра, да възбунтуват страната, ще могат, може би, да усилят вълнението, и, по тоя метод, да провокират някои кланета.
Туй състояние на работите загрижва моите сътрудници. Депутации от българските села непрекъснато прииждат в Руското консулство, към което турската полиция интензивно бди.
Гърците упорстват за взиманието на сурови ограничения срещу българите. […]
Макс Шублие
Г-н Констан, дипломат на Френската република в Цариград, до година Делкасе, министър на външните каузи.
Пера, 6 март 1902 година
Ваше Превъзходителство благоволи да ми заяви едно писмо на рубрика де Вовиньо, в което нашия министър в Белград изрича мощните безпокойства, що предизвиква в тамошните дипломатически кръгове революционната пропаганда, забелязвана напоследне в Македония и в Стара Сърбия.
Благодарейки В. Превъзходителство за туй известие, аз смятам за собствен дълг да го срещна с мнението си върху настоящето състояние, което ми наподобява от естество да вдъхва мощни страхове. Още от началото на зимата, моето внимание бе непрекъснато привличано от усилването деятелността на българските комитети в Македония.
От наскорошни диалози, които имах със своите сътрудници – и, сред другите, с съветския дипломат – излиза, че и те са получиле напоследне особенно притеснителни сведения релативно ровенията на българските и македонските комитети, които съществено приготовлявали едно въстание за на пролет. Истина е, че сходни клюки се пръскат съвсем всяка година през туй време; само че аз би трябвало да заява, че тая година, по моему, те заслужват повече религия, от колкото през предишните години, и че, в резултат на огромното разпространяване, което е взело революционното придвижване, тоя път, може би, ще бъде по-мъчно да се спре гърмежът. […]
Констан.
Г-н Стег, френски консул в Солун, до година Делкасе, министър на външните каузи.
Солун, 28 октомври 1902 година
След като дълго време мълчаха върху събитията в Струмската котловина, които бяха предмет на рапорта ми от 15 настоящи, турските управляващи се взеха решение да разгласяват някои детайлности върху тях. Цариградските вестници получиха официални съобщения, много повърхностни, които са допълнени от една по-определена нота, поместена в всякакви печатни органи на тоя град. Тази нота отбелязва имената на някои от селата, чието население бе се включило към българските чети; упоменава седем села, чиито поданици още не били се завърнали в огнищата си до денят на обнародванието ѝ (20 октомври), при всичките обещания за прошка, които са им били направени; и показва, най-сетне, местата на три сражения сред турските войски и въстаническите чети. Нотата приключва, като споделя, че тишината към този момент стартира да се възвръща в размирените краища, „ гдето неотдавна ще изчезне всяка диря от злодейство “.
Ала е изключително мъчно, с цел да не кажа невероятно, да се ревизират тия сведения, защото управляващите не престават да прекъсват всевъзможни сношения сред Серес и Джумая Баля, от една страна, и размирните напоследне местности, от друга.[…]
Разбира се, че суровостите на сезона неотдавна ще разпилеят четите и ще принудят въстаналите селяни да изоставен планините. За няколко месеца, най-малко догдето трае зимата, въстаническите придвижвания ще се прекратят.
Но какво ще се случи на пролет? Според сведенията черпени от достоверни източници, няколко български въстанически чети предиздвикали били жителите на всякакви села, които не взели присъединяване в последното придвижване, да се закълнат, че ще въстанат идущата пролет. Но аз не мисля, че тогаз ще станат придвижвания доста по-сериозни от тия, що станаха напоследне. Военните сили, които турските управляващи могат да турят на крайник в едно късо време, са задоволителни, с цел да потушат всеки въстанически опит, и македонските българи надали си вършат някакви илюзии върху туй.
Ала това не им бърка, от ден на ден и повече многочислени, те да излагат на риск парцелите си и живота собствен и на домашните си, като се хвърлят в безнадеждни случки.
Изглежда, че има единствено два метода, с цел да се избегнат следствията от това положение на духовете.
Една принуда изродена в кланета, разумява се, била би най-бързото средство, с цел да се въдвори малко по-траен мир в Македония. За никого не е загадка, че громките подвизи на въстаническите чети доста мощно са раздразнили турското население срещу българите, и мнозина са ония турци, които чакат единствено един знак, с цел да създадат услуга султану, като го отърват от смутовете по същия метод, „ както стана и в Армения “. Това разположение на турското население, може би, не е най-малката заплаха, що крие настоящето състояние.
Но тъй като е немислимо да се прегърне това решение, остава да се види, дали не ще бъде допустимо да се променят задоволително изискванията на живота у македонските българи, с цел да се принуждават те да отвърнат глава от безредици, които нямат изгледи на триумф. Не е мъчно да се тества, най-малко като опит, да се подсигурява сигурността на личностите им и имуществата им. По моему, две на практика промени ще бъдат задоволителни, с цел да се реализира тоя резултат.
Известно е критическото положение, в което се намира българския селяндур в Македония, изложен, от една страна, на всичките насилия от въстаническите чети, а от друга, на всичките изедничества от страна на турската жандармерия, зле рекрутирана, нередовно плащана и принудена „ да живее на гърбът от самите поданици “.[…]
Без подозрение, има и много други аргументи, които въоръжават българите срещу турското господство: към всички ония, които провокираха въстанията в 1876 година, от Берлинския контракт насам би трябвало да се прибавят: обещаните промени, за чието осъществяване в никакъв случай не е ставало дума, и, основно, съседството на една граница, зад която тяхното племе е цялостен стопанин на себе си, тогаз когато оттук границата то стои на финален ред сред християнските популации.
Минималните промени, които аз указах, като на практика изпълними, няма да примирят дефинитивно българите с турското господство. Никакво подозрение няма, че те ще не престават да търсят цялостен ред ограничения, които, чрез изборната система, би им основали едно надмощно състояние в ръководството на публичните работи. Аз бих прибързал да кажа, обаче, че няма да бъде безвредно създаванието, още от в този момент, на нови аргументи за сблъскване в средата на популации, толкова надълбоко разединени. […]
Стег.
Г-н Бапст, управляющ Посолството на Франция в Цариград, до година Делкасе, министър на външните каузи.
Пера, 15 декември 1902 година
Палатът, Портата, и, изобщо, целия турски свят, преструват се да имат вяра, че „ наставленията “ на султана, чиито текст към този момент изпратих на Ваше Превъзходителство, уреждали биле дефинитивно македонския въпрос, и, че след тяхното прогласявание, ситуацията се е доста подобрило. Това душевно положение става ясно най-много от едно публично известие, напечатано тия дни в столичните турски вестници.
Но действителността надалеч не съвпада на дитирамбите на турските официози.
По всичките сведения, които аз получавам и които съответстват с ония на другите посолства, изтръгванието пари и жестокостите от страна на жандармерията и на постоянните войски в никакъв случай не са биле толкоз многочислени, колкото в този момент. Летящи колони кръстосват страната, с цел да дирят оръжия и да ги прибират; през време на обиските, те квартируват у жителите и ползуват се от случая, с цел да ги ограбват. Директора на железнопътната линия Солун-Битоля споделяше ми завчера, че в дните, когато получават заплатите си, служащите на компанията постоянно се обират от бойците, натоварени да пазят линията.
Руския дипломат тоже ми приказва за това усилвание на преследванията срещу македонските популации. Той установи, че насилията на турците са подлудили македонското население, което емигрира на тълпи в Бълг[арското] княжество; княжеското държавно управление е безсилно да сдържва възприятията на яд, що възбужда срещу турците типът на тези нещастници; в случай че, за малко време, мирът и сигурността не бъдат възобновени в Македония, никой не може планува, какво може да стане.
Едмон Бапст.
Г-н Бапст, управляющ Посолството на Франция в Цариград, до година Делкасе, министър на външните каузи.
Пера, 30 декември 1902 година
При всичките успокоителни известия, ситуацията на македонското население си остава едно от най-плачевните. Руския дипломат, който видях през вчерашния ден много обстойно, сподели ми, че той е безусловно засипан с прекомерно обстоятелствени недоволства, които имат за причина злоупотребленията и ограбванията, вършени от войската и администрацията. Особено са се отличиле албанците, които съставляват един от полковете квартирющи в Македония: те се предавали непрекъснато на насилия, които напомнят ония от 1876 година Г-н Зиновиев не се уморява да подава на Портата ноти, в които той отбелязва, един по един, всичките обстоятелства строго тествани от него, и в които си ноти той желае наказването им.
Съобщиха ми се няколко извлечения от рапорта на госпожа Бахметиева, жена на съветския сътрудник в София, формиран след визитата, което тя е направила в станът на македонските бежанци при Рилския манастир. Тоя доклад дава такива детайлности върху изтезанията, на които са биле подвергнати от страна на турците мнозина от тия бежанци, щото разкритието на тези детайлности не може да не възбуди още повече ненавистта и желанието за възмездие у българското племе.
От друга страна, всички сведения, които получавам напряко, потвърждават, че не се прави нищо, което би могло да бъде прелестно на християните и неприятно на турците. Така например: висшия комисар, Хюсейн Хилми паша, бе предложил уволнението на известно число жандарми, полицейски сътрудници и цивилен служители, провинени в огромни насилия; това предложение биде утвърдено от комисията, която заседава при Портата под председателството на Ферид паша; но препратено в Палатът, то остана без отговор и упоменатите в него лица умерено не престават своите подвизи. […]
Едмон Бапст.
Френският шарже д`афер в Цариград Бапст до министъра на външните работи Делкасе.
Пера, 19 ноември / 2 декември 1902 година
Руският дипломат, няколко дни след завръщането си от Ливадия, беше признат на специфична визита от султана. Той благоволи да ме осведо ми поверително за диалога си с Негово Величество, диалог, който е траял два часа и се е отнасял напълно за Македония.
„ През време на моето престояване в Ливадия, ми сподели година Зиновиев, императорът на два пъти ми заповяда да предам със строги из рази на султана неговото неодобрение. Непрекъснато от една година на сам османското държавно управление се обръща към Русия с молба да задър жа България и да ѝ попречи да подкрепя въстаниците в Македония; ние действувахме в този смисъл в София и нашата интервенция докара до цялостното обезвреждане на благосклонностите на българите към техните бра тя в Македония за през цялото лято; само че ние не можем да постоянствуваме в това държание, в случай че турското държавно управление продължава да не прави нищо за облекчение ориста на подвластното му българско население. Ние няма да жертвуваме повече нашата известност в кня жеството и законното въздействие, което сме придобили в него, единствено с цел да позволим на турските служители и военни елементи да правят свобод но изстъпления и убийства. “
Когато година Зиновиев направил пред султана тези заявления от името на императора, султанът възбудено възразил, потвърждавайки, че им ператорът се е оставил да бъде подведен от лъжливи отчети и че турските служители и военни елементи единствено се стремели да обезпечат реда в Македония, заобикаляйки грижливо даже забележима демонстрация на някаква прекаленост. Тогава година Зиновиев показал на Негово Величество дълъг лист на престъпни обстоятелства, всички добре тествани и всички извър шени от турски офицери; и образецът, даден от тях, добавил посланикът, естествено бил последван от техните хора.
Султанът, стъписан, дал отговор, че щял да заповяда една анкета; и без подозрение това е моментът, когато в главата му се е зародила идея та за тази двойна комисия, с която моята депеша № 220 занимава Ваше Превъзходителство.
Но година Зиновиев добавил, че той нямало да си пести думите; че той имал заповед да изисква действия; че, в случай че било законно да се санкционират българите, провинени в някакви вредителства, трябвало непременно да се санкционират и турците и че той разчитал, че тези, на които преди малко бил отбелязал имената, няма към този момент да имат обезпечена ненаказаност както в предишното.
Завършвайки, посланикът е изискал реформиране на локалната жан дармерия посредством въвеждане на християнски детайл и изрядна акуратност в погашение заплатите на служителите и паричните хонорари на бойците, с цел да се попречи и на едните, и на другите да обират жи телите и по този метод да ги тласкат към въстание.
Продължителната визита на година Зиновиев, въпреки че подробно стите ѝ не бяха известни, даде мотив в града за многочислени комента рии и посланикът на Германия, който до момента не бе приказвал в двореца за работите на Македония, не пожела да остане по-назад от съветския си сътрудник. И така, предишния петък той се яви на селямлък и на собствен ред по лучи визита от султана. Но година барон дьо Маршал не можел да държи същия език, както година Зиновиев; той се лимитирал да направи е общи думи предизвестие на султана да не провокира недоволството на силите, като се скрива зад безгрижието и бездействието. По една точка обаче той дал избран съвет: той предложил унищожаване на следва ната до момента система на събиране на десятъка. Това събиране се въз лага под формата на световни суми на мюсюлмани, разполагаем на които е сложена полицията, и тези запушвачи на налога, в жела нието си да извлекат облага върху цената на това откупване на деся тъка, изцеждат извънредно селянина.
Запитах година Зиновиев, който през вчерашния ден видях още веднъж, какво мисли него вото държавно управление за внушението на барон дьо Маршал. Той ми отго вори, че данъчният въпрос щял да бъде един от най-трудните за разре шаване и че той още нямал указания по него; долових обаче от ду мите му, че той персонално счита премахването на системата на десятниците за незадоволителна промяна и че той беше накривен да поддържа възхва ляваната от британския дипломат концепция за предоставяне на Македония фи нансова автономност под европейски надзор.
В момента, когато се разделяхме, съветският дипломат ми сподели, че откакто докладвал в Ливадия за диалога си със султана, получил в отговор заповед да не бави постъпките си, а, в противен случай - да действува пламенно за радикално възстановяване на работите в Македония.
DDF, serie II, t. 2, № 510. Освободителна битка на българите в Македония и Одринско 1902-1904. Дипломатически документи. София, 1978, с. 54-57.
Следва
* Черно на бяло
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Турците от Ресен (5 часа на север от Битоля) провеждат един антибългарски комитет. Близу до Ресен, по крайбрежията на Преспанското езеро, турски чети вършат обиски.
Селото Краня, от Наколешката нахия, е заето от една чета башибозуци, които, както и в Барешани, действуват независимо – в отсъствието на управляващите и без техните заповеди. Тe така са избиле своите жертви, щото цели два дни са биле нужни на нещастниците, с цел да могат пропътуват няколкочасовия път от Краня до Наколещи.
Слухът за тия жестокости се разпръсна по селата и мощно порази популациите. От друга страна, комитетите, сюрпризирани от тия жестокости, наподобяват като да са спрели за минута своите дейности. Тяхната предприемчивост до в този момент бе улеснявана от инерцията на полицията, повече или по-малко подкупвана. Не така стои работата, от както е пристигнал тук новия валия, Едип паша, който от близко следи началниците на полицията и непрекъснато ги кара да гонят безпощадно членовете на комитетите.
Деятелността на комитетите е още повече парализирана и от войната, що им са откриле гръцките и гъркоманските първенци, които, щом се видяха поддържани от властта, започнаха на всички места да вършат доноси срещу българите. Самите гръцки управляващи в Битоля не се към този момент свенят да предизвикват туй доносническо придвижване и да взимат страната на турците срещу същите тези християнски популации, които те претендират да ги видят един ден присъединени към Гърция.
Това отслабвание деятелността на комитетите не успокоява по никакъв начин турците. Те наподобяват доста разтревожени. Големите турски землевладелци, които, по туй време на годината, нормално се навъртат в чифлиците си, в този момент не смеят да оставят Битоля. В самия дори град цари един тип гнет. След 6 часът вечерта, чаршията е затворена и никой не смее да излезе на улицата без фенер. Дори и с фенер, жителите не рискуват да се появяват на улиците нощно време.
Валията, който запитах завчера върху общото положение на вилаета, отговори ми, че той не се безпокои към този момент, защото неговите подчинени добре бдят; само че тази зоркост била нужна, тъй като нему било известно, че комитетите се готвели „ да нанесат един неприятен удар “. Българският комитет в Крушовската околия (Крушово е градец, отстоящ на 8 часа път на изток от Битоля) бил решил, преди два месеца, да плени или убие някого от консулите в Битоля, за да се накара Европа да заприказва по македонския въпрос.
По сведения, изходящи от различен източник, излиза, че Сарафов карал по този начин наречените „ вътрешни “ македонски комитети, които не престават да признават властта му, да стартират да действуват на пролет. Комитетските главатари сами усещат, че наближава денят, когато те ще би трябвало да стартират да работят без друго, в случай че не желаят да видят провалена цялата си организация. А известно е, въпреки това, че, в случай че македонските българи стартират едно придвижване без никаква външна поддръжка, тe ще бъдат смазани. Не е известно, дали въстаническите чети ще бъдат подкрепени от популациите – колкото слаба и да бъде тая помощ. При все това, комитетските главатари желаят да работят. И в случай че те не съумеят, както се има вяра, да възбунтуват страната, ще могат, може би, да усилят вълнението, и, по тоя метод, да провокират някои кланета.
Туй състояние на работите загрижва моите сътрудници. Депутации от българските села непрекъснато прииждат в Руското консулство, към което турската полиция интензивно бди.
Гърците упорстват за взиманието на сурови ограничения срещу българите. […]
Макс Шублие
Г-н Констан, дипломат на Френската република в Цариград, до година Делкасе, министър на външните каузи.
Пера, 6 март 1902 година
Ваше Превъзходителство благоволи да ми заяви едно писмо на рубрика де Вовиньо, в което нашия министър в Белград изрича мощните безпокойства, що предизвиква в тамошните дипломатически кръгове революционната пропаганда, забелязвана напоследне в Македония и в Стара Сърбия.
Благодарейки В. Превъзходителство за туй известие, аз смятам за собствен дълг да го срещна с мнението си върху настоящето състояние, което ми наподобява от естество да вдъхва мощни страхове. Още от началото на зимата, моето внимание бе непрекъснато привличано от усилването деятелността на българските комитети в Македония.
От наскорошни диалози, които имах със своите сътрудници – и, сред другите, с съветския дипломат – излиза, че и те са получиле напоследне особенно притеснителни сведения релативно ровенията на българските и македонските комитети, които съществено приготовлявали едно въстание за на пролет. Истина е, че сходни клюки се пръскат съвсем всяка година през туй време; само че аз би трябвало да заява, че тая година, по моему, те заслужват повече религия, от колкото през предишните години, и че, в резултат на огромното разпространяване, което е взело революционното придвижване, тоя път, може би, ще бъде по-мъчно да се спре гърмежът. […]
Констан.
Г-н Стег, френски консул в Солун, до година Делкасе, министър на външните каузи.
Солун, 28 октомври 1902 година
След като дълго време мълчаха върху събитията в Струмската котловина, които бяха предмет на рапорта ми от 15 настоящи, турските управляващи се взеха решение да разгласяват някои детайлности върху тях. Цариградските вестници получиха официални съобщения, много повърхностни, които са допълнени от една по-определена нота, поместена в всякакви печатни органи на тоя град. Тази нота отбелязва имената на някои от селата, чието население бе се включило към българските чети; упоменава седем села, чиито поданици още не били се завърнали в огнищата си до денят на обнародванието ѝ (20 октомври), при всичките обещания за прошка, които са им били направени; и показва, най-сетне, местата на три сражения сред турските войски и въстаническите чети. Нотата приключва, като споделя, че тишината към този момент стартира да се възвръща в размирените краища, „ гдето неотдавна ще изчезне всяка диря от злодейство “.
Ала е изключително мъчно, с цел да не кажа невероятно, да се ревизират тия сведения, защото управляващите не престават да прекъсват всевъзможни сношения сред Серес и Джумая Баля, от една страна, и размирните напоследне местности, от друга.[…]
Разбира се, че суровостите на сезона неотдавна ще разпилеят четите и ще принудят въстаналите селяни да изоставен планините. За няколко месеца, най-малко догдето трае зимата, въстаническите придвижвания ще се прекратят.
Но какво ще се случи на пролет? Според сведенията черпени от достоверни източници, няколко български въстанически чети предиздвикали били жителите на всякакви села, които не взели присъединяване в последното придвижване, да се закълнат, че ще въстанат идущата пролет. Но аз не мисля, че тогаз ще станат придвижвания доста по-сериозни от тия, що станаха напоследне. Военните сили, които турските управляващи могат да турят на крайник в едно късо време, са задоволителни, с цел да потушат всеки въстанически опит, и македонските българи надали си вършат някакви илюзии върху туй.
Ала това не им бърка, от ден на ден и повече многочислени, те да излагат на риск парцелите си и живота собствен и на домашните си, като се хвърлят в безнадеждни случки.
Изглежда, че има единствено два метода, с цел да се избегнат следствията от това положение на духовете.
Една принуда изродена в кланета, разумява се, била би най-бързото средство, с цел да се въдвори малко по-траен мир в Македония. За никого не е загадка, че громките подвизи на въстаническите чети доста мощно са раздразнили турското население срещу българите, и мнозина са ония турци, които чакат единствено един знак, с цел да създадат услуга султану, като го отърват от смутовете по същия метод, „ както стана и в Армения “. Това разположение на турското население, може би, не е най-малката заплаха, що крие настоящето състояние.
Но тъй като е немислимо да се прегърне това решение, остава да се види, дали не ще бъде допустимо да се променят задоволително изискванията на живота у македонските българи, с цел да се принуждават те да отвърнат глава от безредици, които нямат изгледи на триумф. Не е мъчно да се тества, най-малко като опит, да се подсигурява сигурността на личностите им и имуществата им. По моему, две на практика промени ще бъдат задоволителни, с цел да се реализира тоя резултат.
Известно е критическото положение, в което се намира българския селяндур в Македония, изложен, от една страна, на всичките насилия от въстаническите чети, а от друга, на всичките изедничества от страна на турската жандармерия, зле рекрутирана, нередовно плащана и принудена „ да живее на гърбът от самите поданици “.[…]
Без подозрение, има и много други аргументи, които въоръжават българите срещу турското господство: към всички ония, които провокираха въстанията в 1876 година, от Берлинския контракт насам би трябвало да се прибавят: обещаните промени, за чието осъществяване в никакъв случай не е ставало дума, и, основно, съседството на една граница, зад която тяхното племе е цялостен стопанин на себе си, тогаз когато оттук границата то стои на финален ред сред християнските популации.
Минималните промени, които аз указах, като на практика изпълними, няма да примирят дефинитивно българите с турското господство. Никакво подозрение няма, че те ще не престават да търсят цялостен ред ограничения, които, чрез изборната система, би им основали едно надмощно състояние в ръководството на публичните работи. Аз бих прибързал да кажа, обаче, че няма да бъде безвредно създаванието, още от в този момент, на нови аргументи за сблъскване в средата на популации, толкова надълбоко разединени. […]
Стег.
Г-н Бапст, управляющ Посолството на Франция в Цариград, до година Делкасе, министър на външните каузи.
Пера, 15 декември 1902 година
Палатът, Портата, и, изобщо, целия турски свят, преструват се да имат вяра, че „ наставленията “ на султана, чиито текст към този момент изпратих на Ваше Превъзходителство, уреждали биле дефинитивно македонския въпрос, и, че след тяхното прогласявание, ситуацията се е доста подобрило. Това душевно положение става ясно най-много от едно публично известие, напечатано тия дни в столичните турски вестници.
Но действителността надалеч не съвпада на дитирамбите на турските официози.
По всичките сведения, които аз получавам и които съответстват с ония на другите посолства, изтръгванието пари и жестокостите от страна на жандармерията и на постоянните войски в никакъв случай не са биле толкоз многочислени, колкото в този момент. Летящи колони кръстосват страната, с цел да дирят оръжия и да ги прибират; през време на обиските, те квартируват у жителите и ползуват се от случая, с цел да ги ограбват. Директора на железнопътната линия Солун-Битоля споделяше ми завчера, че в дните, когато получават заплатите си, служащите на компанията постоянно се обират от бойците, натоварени да пазят линията.
Руския дипломат тоже ми приказва за това усилвание на преследванията срещу македонските популации. Той установи, че насилията на турците са подлудили македонското население, което емигрира на тълпи в Бълг[арското] княжество; княжеското държавно управление е безсилно да сдържва възприятията на яд, що възбужда срещу турците типът на тези нещастници; в случай че, за малко време, мирът и сигурността не бъдат възобновени в Македония, никой не може планува, какво може да стане.
Едмон Бапст.
Г-н Бапст, управляющ Посолството на Франция в Цариград, до година Делкасе, министър на външните каузи.
Пера, 30 декември 1902 година
При всичките успокоителни известия, ситуацията на македонското население си остава едно от най-плачевните. Руския дипломат, който видях през вчерашния ден много обстойно, сподели ми, че той е безусловно засипан с прекомерно обстоятелствени недоволства, които имат за причина злоупотребленията и ограбванията, вършени от войската и администрацията. Особено са се отличиле албанците, които съставляват един от полковете квартирющи в Македония: те се предавали непрекъснато на насилия, които напомнят ония от 1876 година Г-н Зиновиев не се уморява да подава на Портата ноти, в които той отбелязва, един по един, всичките обстоятелства строго тествани от него, и в които си ноти той желае наказването им.
Съобщиха ми се няколко извлечения от рапорта на госпожа Бахметиева, жена на съветския сътрудник в София, формиран след визитата, което тя е направила в станът на македонските бежанци при Рилския манастир. Тоя доклад дава такива детайлности върху изтезанията, на които са биле подвергнати от страна на турците мнозина от тия бежанци, щото разкритието на тези детайлности не може да не възбуди още повече ненавистта и желанието за възмездие у българското племе.
От друга страна, всички сведения, които получавам напряко, потвърждават, че не се прави нищо, което би могло да бъде прелестно на християните и неприятно на турците. Така например: висшия комисар, Хюсейн Хилми паша, бе предложил уволнението на известно число жандарми, полицейски сътрудници и цивилен служители, провинени в огромни насилия; това предложение биде утвърдено от комисията, която заседава при Портата под председателството на Ферид паша; но препратено в Палатът, то остана без отговор и упоменатите в него лица умерено не престават своите подвизи. […]
Едмон Бапст.
Френският шарже д`афер в Цариград Бапст до министъра на външните работи Делкасе.
Пера, 19 ноември / 2 декември 1902 година
Руският дипломат, няколко дни след завръщането си от Ливадия, беше признат на специфична визита от султана. Той благоволи да ме осведо ми поверително за диалога си с Негово Величество, диалог, който е траял два часа и се е отнасял напълно за Македония.
„ През време на моето престояване в Ливадия, ми сподели година Зиновиев, императорът на два пъти ми заповяда да предам със строги из рази на султана неговото неодобрение. Непрекъснато от една година на сам османското държавно управление се обръща към Русия с молба да задър жа България и да ѝ попречи да подкрепя въстаниците в Македония; ние действувахме в този смисъл в София и нашата интервенция докара до цялостното обезвреждане на благосклонностите на българите към техните бра тя в Македония за през цялото лято; само че ние не можем да постоянствуваме в това държание, в случай че турското държавно управление продължава да не прави нищо за облекчение ориста на подвластното му българско население. Ние няма да жертвуваме повече нашата известност в кня жеството и законното въздействие, което сме придобили в него, единствено с цел да позволим на турските служители и военни елементи да правят свобод но изстъпления и убийства. “
Когато година Зиновиев направил пред султана тези заявления от името на императора, султанът възбудено възразил, потвърждавайки, че им ператорът се е оставил да бъде подведен от лъжливи отчети и че турските служители и военни елементи единствено се стремели да обезпечат реда в Македония, заобикаляйки грижливо даже забележима демонстрация на някаква прекаленост. Тогава година Зиновиев показал на Негово Величество дълъг лист на престъпни обстоятелства, всички добре тествани и всички извър шени от турски офицери; и образецът, даден от тях, добавил посланикът, естествено бил последван от техните хора.
Султанът, стъписан, дал отговор, че щял да заповяда една анкета; и без подозрение това е моментът, когато в главата му се е зародила идея та за тази двойна комисия, с която моята депеша № 220 занимава Ваше Превъзходителство.
Но година Зиновиев добавил, че той нямало да си пести думите; че той имал заповед да изисква действия; че, в случай че било законно да се санкционират българите, провинени в някакви вредителства, трябвало непременно да се санкционират и турците и че той разчитал, че тези, на които преди малко бил отбелязал имената, няма към този момент да имат обезпечена ненаказаност както в предишното.
Завършвайки, посланикът е изискал реформиране на локалната жан дармерия посредством въвеждане на християнски детайл и изрядна акуратност в погашение заплатите на служителите и паричните хонорари на бойците, с цел да се попречи и на едните, и на другите да обират жи телите и по този метод да ги тласкат към въстание.
Продължителната визита на година Зиновиев, въпреки че подробно стите ѝ не бяха известни, даде мотив в града за многочислени комента рии и посланикът на Германия, който до момента не бе приказвал в двореца за работите на Македония, не пожела да остане по-назад от съветския си сътрудник. И така, предишния петък той се яви на селямлък и на собствен ред по лучи визита от султана. Но година барон дьо Маршал не можел да държи същия език, както година Зиновиев; той се лимитирал да направи е общи думи предизвестие на султана да не провокира недоволството на силите, като се скрива зад безгрижието и бездействието. По една точка обаче той дал избран съвет: той предложил унищожаване на следва ната до момента система на събиране на десятъка. Това събиране се въз лага под формата на световни суми на мюсюлмани, разполагаем на които е сложена полицията, и тези запушвачи на налога, в жела нието си да извлекат облага върху цената на това откупване на деся тъка, изцеждат извънредно селянина.
Запитах година Зиновиев, който през вчерашния ден видях още веднъж, какво мисли него вото държавно управление за внушението на барон дьо Маршал. Той ми отго вори, че данъчният въпрос щял да бъде един от най-трудните за разре шаване и че той още нямал указания по него; долових обаче от ду мите му, че той персонално счита премахването на системата на десятниците за незадоволителна промяна и че той беше накривен да поддържа възхва ляваната от британския дипломат концепция за предоставяне на Македония фи нансова автономност под европейски надзор.
В момента, когато се разделяхме, съветският дипломат ми сподели, че откакто докладвал в Ливадия за диалога си със султана, получил в отговор заповед да не бави постъпките си, а, в противен случай - да действува пламенно за радикално възстановяване на работите в Македония.
DDF, serie II, t. 2, № 510. Освободителна битка на българите в Македония и Одринско 1902-1904. Дипломатически документи. София, 1978, с. 54-57.
Следва
* Черно на бяло
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо` и в 25 МИР-София с преференциален №105. Подскажете на вашите другари в Ловеч и София кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ