Веднъж попитах едно плашило: “Не ти ли омръзна да плашиш

Веднъж попитах едно чучело: “Не ти ли омръзна да плашиш гаргите в този шубрак? ”

А то ми рече: “Удоволствието да плашиш е надълбоко и непрекъснато и аз в никакъв случай не се изтощавам да го върша ”.

Позамислих се за минута и рекох: “Истина е; и аз познавам това наслаждение ”.

“Само тези, които са натъпкани със плява, могат да го познават ”, отговори то.

И аз си потеглих оттова, без да знам дали това е комплимент или засегнатост.

Мина една година, през която плашилото беше станало мъдрец.

И когато минах още веднъж край него, видях, че две гарги са свили гнездо в шапката му.

Халил Джубран