Не предавам приятел
Веднъж по дълъг необитаем път вървял пасажер в компанията на своето куче. Те вървели от доста дни и били пъклен изтощени. Пътят бил в действителност сложен: на никое място нямало източници на вода, нито сенки на дървета, с цел да си починат.
Но внезапно те видели огромен хубав замък, пред който се разкрила цяла зелена градина. Приближавайки се по-близо, пасажерът видял фонтани и ручеи и незабавно му се приискало да пие.
Лакеят на портата бил пределно добър и угодлив, като предложил на пасажера да остане да пренощува, предлагайки му доста вкусна храна и разнообразни питиета.
– Само би трябвало да оставите кучето зад портите – споделил лакеят. – Нашият стопанин ненавижда кучета.
– Не мога – споделил пасажерът, на което лакеят единствено повдигнал плещи.
И пасажерът траял нататък, страдайки от апетит и жадност. Кучето му едвам движело краката си, изтощено от дългия път.
Те вървели няколко часа, когато пред себе си видели някаква постройка. Всъщност се оказало дребна, само че доста красива къща, в която живеела блага бабичка. Отваряйки вратата, тя незабавно дала на пасажера чаша вода, като че ли четяла мислите му.
-Ще ме приютиш ли за една една нощ и ще споделиш ли с мен нещо за ястие, добра жено? – попитал пасажерът.
-Може – усмихнала се старицата.
-Само да знаеш, че съм с куче и не мога да го оставя просто по този начин, по тази причина в случай че не мога да вляза с него, по-добре ми кажи в този момент.
-Влезте и двамата – споделила старицата.
За вечеря дамата разказала на пасажера това, че в действителност нито той, нито кучето са в пустинята, а двамата са умрели по пътя и в този момент са на небесата. И, добирайки се до дома на старицата, те най-сетне стигнали до същинския Рай.
-Недалеч от тук имаше замък – замислено споделил мъжът. – Изглежда, че той също е от света на мъртвите? На кого е?
-О, това е дворецът на самия Сатана – тъжно споделила старицата. – Това е входът към Ада. Но те постоянно са успявали да омайват хората при себе си, по какъв начин успяхте да минете около тях?
-Много просто. Те не желаеха да ме пускат с моя най-хубав другар – дал отговор пасажерът, като погледнал към кучето.
Едно от най-ужасните неща, които може да направи човек, е да съобщи другар. Независимо дали това е човек, куче или котка – предавайки другар, на първо място предавате себе си, своите страсти и живота си като цяло.
