Проф. Паскалев: Необходим е нов, по-мащабен скрининг за хронично бъбречно заболяване
„ Веднъж годишно всеки би трябвало да си прави проучване на бъбречната функционалност, само че в случай че има приемственост, това би трябвало да не се крие от другите роднини, с цел да се изследват и те “. Това сподели пред БНР нефрологът проф. Емил Паскалев, шеф на Клиниката по нефрология в УМБАЛ „ Александровска “. По думите му това е извънредно значимо, с цел да има навременна диагностика и лекуване, а у нас актуалните лечения са налични и дават доста добър резултат.
Близо 13% на 100 от хората страдат от хронично бъбречно заболяване, а една трета от заболяванията в нефрологията се предават по завещание, стана ясно от думите на проф. Паскалев.
Той изясни, че увреждането в тройката болести захарен диабет - бъбречно нарушаване - хипертония е взаимносвързано.
„ Когато някое от тези болести или затруднения се появяват, ние знаем, че автоматизирано се ангажират и останалите две системи “, уточни експертът.
По отношение на нарушения на бъбречната функционалност доста по-голямо влияние има захарният диабет. При него има и растеж на заболелите - имаме 600 000 диабетици и 1 милион пациенти с артериална хипертония, но въпреки че захарният диабет е с по-малък брой пациенти, той наложително и доста по-лесно поврежда бъбречната функционалност, акцентира проф. Паскалев.
Захарният диабет нарушава структурите на най-малката функционална единица на бъбреците – нефроните,
а колкото по-продължителен е диабетът, толкоз повече са бъбречните увреждания, изясни той.
Проф. Паскалев акцентира, че у нас към този момент има съвременни комбинирани лечения за лекуване на захарния диабет и нарушената бъбречна функционалност. Освен тях има и спомагателни подкрепящи лекувания, като достъпът на пациентите е улеснен по линия на НЗОК.
„ Повече от 10 години тези лекарства са потвърдили успеваемостта си в комбинираната терапия – и при диабета, кардиологични и бъбречни проблеми “, уточни експертът.
„ Когато към този момент имаме диагностицирани пациенти, ние нямаме проблеми в лекуването.
Проблемът е да се мисли за болестта преди този момент - т.е. да имаме скрининг.
Този % - 13% пациенти с хронично бъбречно заболяване, сочи, че ние не почитаме своята бъбречна система и не я ревизираме, не я проучване.
Това е нашата лична отговорност, никой не може да ме накара да се проучвам, нито министъра, нито Господ, в случай че аз това не го направя. Две проучвания – кръв и урина, дават съвършени резултати “, безапелационен бе проф. Паскалев.
Той изясни, че скрининг за ХБЗ е провеждан в България преди 12 години, от този момент са и данните.
„ Към днешния миг чакаме да се направи нов, по-мащабен скрининг, с помощта на Българското сдружение по нефрология и напъните на нефролозите от цялата страна. Такъв образец е в Кюстендил, където с поддръжката и на локалната власт в лаборатория се вършат такива безвъзмездни проучвания, като всеки може да отиде след работа и да си пусне това проучване “, уточни нефрологът.
За да стане факт националният скрининг, са нужни още средства, с изключение на тези на сдружението, акцентира още проф. Паскалев.
Близо 13% на 100 от хората страдат от хронично бъбречно заболяване, а една трета от заболяванията в нефрологията се предават по завещание, стана ясно от думите на проф. Паскалев.
Той изясни, че увреждането в тройката болести захарен диабет - бъбречно нарушаване - хипертония е взаимносвързано.
„ Когато някое от тези болести или затруднения се появяват, ние знаем, че автоматизирано се ангажират и останалите две системи “, уточни експертът.
По отношение на нарушения на бъбречната функционалност доста по-голямо влияние има захарният диабет. При него има и растеж на заболелите - имаме 600 000 диабетици и 1 милион пациенти с артериална хипертония, но въпреки че захарният диабет е с по-малък брой пациенти, той наложително и доста по-лесно поврежда бъбречната функционалност, акцентира проф. Паскалев.
Захарният диабет нарушава структурите на най-малката функционална единица на бъбреците – нефроните,
а колкото по-продължителен е диабетът, толкоз повече са бъбречните увреждания, изясни той.
Проф. Паскалев акцентира, че у нас към този момент има съвременни комбинирани лечения за лекуване на захарния диабет и нарушената бъбречна функционалност. Освен тях има и спомагателни подкрепящи лекувания, като достъпът на пациентите е улеснен по линия на НЗОК.
„ Повече от 10 години тези лекарства са потвърдили успеваемостта си в комбинираната терапия – и при диабета, кардиологични и бъбречни проблеми “, уточни експертът.
„ Когато към този момент имаме диагностицирани пациенти, ние нямаме проблеми в лекуването.
Проблемът е да се мисли за болестта преди този момент - т.е. да имаме скрининг.
Този % - 13% пациенти с хронично бъбречно заболяване, сочи, че ние не почитаме своята бъбречна система и не я ревизираме, не я проучване.
Това е нашата лична отговорност, никой не може да ме накара да се проучвам, нито министъра, нито Господ, в случай че аз това не го направя. Две проучвания – кръв и урина, дават съвършени резултати “, безапелационен бе проф. Паскалев.
Той изясни, че скрининг за ХБЗ е провеждан в България преди 12 години, от този момент са и данните.
„ Към днешния миг чакаме да се направи нов, по-мащабен скрининг, с помощта на Българското сдружение по нефрология и напъните на нефролозите от цялата страна. Такъв образец е в Кюстендил, където с поддръжката и на локалната власт в лаборатория се вършат такива безвъзмездни проучвания, като всеки може да отиде след работа и да си пусне това проучване “, уточни нефрологът.
За да стане факт националният скрининг, са нужни още средства, с изключение на тези на сдружението, акцентира още проф. Паскалев.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ