Притча за златния часовник
Веднъж една мъдра бабичка отшила на отмора в планината. Докато се разхождала и се любувала на цветята, тя забелязала изпусната в тревата златен часовник. Жената вдигнала красивото украшение и го прибрала в чантата си.
После траяла да върви по пътя си, до момента в който не срещнала млад бедняк. Младежът бил прегладнял и незабавно попитал старицата дали може да му даде най-малко самун. Жената се сетила, че има сандвич и отворила чантата си, с цел да го потърси.
При типа на отворената торба непознатият не се сдържал и надникнал в нея. Погледът му мигновено попаднал на лъскавата джунджурия, която блещукала от чантата на старицата.
- Аз съм доста безпаричен! Дай ми тази драгоценност и ще мога да се избавя от тежкия живот, който повеждам! - рекъл просякът на старицата, като предполагал, че тя за нищо на света не би склонила да се раздели с часовника си.
За негова най-голяма изненада обаче старицата незабавно се съгласила да извърши желанието му. Младият мъж сграбчил съкровището и тръгнал напред, радвайки се, че шансът най-сетне го е споходил. Той се размечтал по какъв начин ще продаде бижуто, ще завоюва пари и най-сетне ще се раздели с нещастното си битие.
Няколко часа по-късно обаче се случило нещо ненадейно. Просякът се върнал на мястото, където срещнал дамата по-рано, очаквайки да я зърне отново. Не след дълго тя още веднъж предходна оттова и тогава той ѝ рекъл:
- Цял следобяд си мисля за златния часовник, който ми подари, без въобще да ме познаваш и без да съм заслужил подаръка ти с каквото и да било. В последна сметка взех решение да ти върна бижуто.
- Но ти искаше този часовник! Защо се отказваш в този момент от него? - изумила се старицата.
- Давам ти го, тъй като се надявам, че връщайки ти него, ще получа от теб нещо по-ценно от накит. Искам да ми предадеш това, което е в теб, и което те накара с такава лекост да се разделиш с часовника! - декларирал младият мъж.
Съществуват два типа благосъстояние. Първото можем да го спечелим. Но всички тези пари, къщи, коли, бижута могат и да се изгубят. Вярно е, че те ни носят комфорт и вършат живота ни по-лесен, само че когато сме захласнати от предметите, материализмът може да ни направи и също толкоз нещастни.
От друга страна, съществува и втори тип благосъстояние - това са качествата на душата, които ни разрешават да споделяме храна и материално благосъстояние, да въодушевяваме другите, да демонстрираме схващане към нещастието им. Те няма по какъв начин да бъдат изгубени, тъй като когато се споделят, се умножават.
