Семената на живота
Веднъж една жена сънувала, че влиза в магазин и зад щанда бил самият Бог. „ Какво мога да купя “ – попитала тя. „ Всичко, което пожелаеш “. И дамата поискала здраве, благополучие, обич, триумф и пари. Получила дребна картонена кутийка. В отговор на изненадата ѝ Бог обяснил, че при него се продават единствено семена.
В почвата има семена за години напред. Какви „ плодове “ обаче берем?
Семената са живот. Те са свързани с изхранването на човечеството. Ако нямаме храна всеки ден, ще настъпят пагубни последствия. Семената са при започване на цялата верига, обвързвана с развъждането и преработката на растенията, до момента в който стигнат до трапезата. Събирането на семена обезпечава този кръговрат да продължава. Но кой и по какъв начин движи цикъла на нашето изхранване?
„ Неусетно старите български сортове изчезват, а дружно с тях и локалните усети и аромати, културните обичаи, свързани с храната и нейното произвеждане. Постепенната унификация обезпечава безвкусни хранителни артикули от хибридни семена, цялостни с пестициди и химикали “, твърди доктор инж. Светла Николова, ръководител на Сдружението за устойчиви екологични решения „ Агролинк “.
Кой създава
Хората привикнаха да купуват храна с неразбираем генезис. Загубиха се уменията за развъждане на лични зеленчуци и плодове. Времеемко е да събираш семена, по-лесно е да си ги купиш, в случай че решиш нещо да засадиш. Но какво стои зад тази леснина… Производството на семена беше една от дейностите, които първи останаха без почва под краката при започване на прехода след 1989 година От семената обаче зависи да се отглеждат растения, които са с положителни хранителни качества, само че и да са устойчиви на климатичните особености в нашите географски ширини. По една или друга причина, малко български компании записват в Изпълнителната организация по сортоизпитване, апробация и семеконтрол свои семена за продажба. И по този начин семената остават главно под контрола на няколко мултинационални корпорации - над 70% от семената в света се създават от десетина колоса. Вече се заприказва и за опазване разнообразието на земеделските култури, освен на растенията в дивата природа. Но…
Патенти ли?
„ Битката е земеделските производители, а и хората, всички да купуват подготвени семена. Някои огромни производители даже ги патентоват и сега има отпор против Европейското патентно ведомство, което през последните 15 година е дало над 230 патента за семена и това не е единствено за ГМО растения. Въпреки че има решения на Европейския парламент, които ясно указват, че не се позволява патентоването на растения и животни. Но се намират малки врати, поръчките за патенти валят и към този момент са над 4 хиляди, като половината от тях са за стандартни растения. Когато тези семена се патентоват, най-често те се записват дружно със съответните пестициди и хербициди, нужни за развъждането им “, изяснява Светла Николова. Тя прецизира, че да има патент, значи някой да държи надзор върху семето. И един ден никой няма да може свободно да създаде салата, пъпеши, пипер, пивоварен ечемик, броколи и други растения, за които е публикуван патент. Най-страшното е целият надзор за произвеждане на храна да се концентрира в няколко компании. И това не е невероятно да се случи. Сега да вземем за пример има мощен интерес от огромни пивовари да патентоват ечемика, от който се създава бирата, и да изземат изцяло правата върху тази напитка, сигнализират от „ Агролинк “.
„ Вратичка “ в закона
През 2015 и през 2019 година Европейският парламент реши, че растения, получени посредством естествени биологични процеси - кръстосване, селектиране или други, не следва да подлежат на патентоване поради опасенията, че размножителният материал ще се държи от стеснен кръг мултинационални компании. Загубата на генетично многообразие може да заплаши сигурността на доставките на храни и да увеличи цените им. Но хората привикват, че храната „ пораства “ в магазина и не ги е грижа за пътя от полето до мястото за продажби и по какъв начин тъкмо е създадена. В България е един от най-строгите закони във връзка с ГМО. Единствената позволена от Европейски Съюз просвета за генно модифициране е царевицата, само че път си проправиха соята и оризът, навлязоха голям брой ГМО съставки. Над 50% от фуража за животните, който се внася и се употребява, е ГМО. Патентите трансферираха границата и навлязоха в всеобщо отглежданите култури, което демонстрира, че там има мощна „ инженерна “ интервенция. Да се патентова растение, е неуместно. Но се прави поради големите вложения, които се влагат в създаването на нови сортове. Патент се издава за нещо, което е изобретено, и щом има човешка интервенция в семената, се отваря „ малката врата “ „ изобретателят “ да държи правата. Семената и растенията не са основани от индивида, те са дело на природата. Но и когато индивидът се е намесил…
Напред към земята
Добрата вест, е че в България се следи наклонност за опазване на старите сортове. През май край Елин Пелин се организира Десетият самостоятелен фестивал на семената. Идеята е хората да си създават семена и свободно да си ги разменят, даже без комерсиална цел. Организаторът на този фестивал е съумял „ да разсъни “ 20-годишни семена, открити в остаряла къща във варненско село. Според Светла Николова това не може да се случи с хибридните аналози. Нехибридните семена обезпечават и резистентност на сортовете: „ Отглеждам 14 типа домати в градината си. Тази пролет имаше мощна градушка, само че те устояха. Миналата година още веднъж след градушка част от листата опадаха, само че пораснаха нови и доматите узряха. Бях взела за проба хибридни сортове от пазара, те изгниха, въпреки да станаха огромни и едри, атакува ги мана “, споделя доктор Николова. В градината си близо до София тя отглежда разнообразни сортове домати, 7 сорта пипер, краставици, спанак, тиквички, фасул, патладжан, лук, чесън, манголд, подправки. Спазва правилата на сеитбообращението, компостирането и смесените култури, мулчирането. Културите се редуват, употребява остарели сортове семена. Авторката на книгата „ Компостирането – елементарно и практично “ упорства да отворим порти за развиването на градското земеделие. Убедена е, че имаме положителни наши практики, само че в случай че държим на непознат опит, предлага да отскочим до Любляна. След първичното неразбиране на градските хора кому е нужно това, щом храната в магазина е в обилие, в словенската столица към този момент има опашка от чакащи някой да освободи своето парче земя.
Текстът е част от бр. 109 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
В почвата има семена за години напред. Какви „ плодове “ обаче берем?
Семената са живот. Те са свързани с изхранването на човечеството. Ако нямаме храна всеки ден, ще настъпят пагубни последствия. Семената са при започване на цялата верига, обвързвана с развъждането и преработката на растенията, до момента в който стигнат до трапезата. Събирането на семена обезпечава този кръговрат да продължава. Но кой и по какъв начин движи цикъла на нашето изхранване?
„ Неусетно старите български сортове изчезват, а дружно с тях и локалните усети и аромати, културните обичаи, свързани с храната и нейното произвеждане. Постепенната унификация обезпечава безвкусни хранителни артикули от хибридни семена, цялостни с пестициди и химикали “, твърди доктор инж. Светла Николова, ръководител на Сдружението за устойчиви екологични решения „ Агролинк “.
Кой създава
Хората привикнаха да купуват храна с неразбираем генезис. Загубиха се уменията за развъждане на лични зеленчуци и плодове. Времеемко е да събираш семена, по-лесно е да си ги купиш, в случай че решиш нещо да засадиш. Но какво стои зад тази леснина… Производството на семена беше една от дейностите, които първи останаха без почва под краката при започване на прехода след 1989 година От семената обаче зависи да се отглеждат растения, които са с положителни хранителни качества, само че и да са устойчиви на климатичните особености в нашите географски ширини. По една или друга причина, малко български компании записват в Изпълнителната организация по сортоизпитване, апробация и семеконтрол свои семена за продажба. И по този начин семената остават главно под контрола на няколко мултинационални корпорации - над 70% от семената в света се създават от десетина колоса. Вече се заприказва и за опазване разнообразието на земеделските култури, освен на растенията в дивата природа. Но…
Патенти ли?
„ Битката е земеделските производители, а и хората, всички да купуват подготвени семена. Някои огромни производители даже ги патентоват и сега има отпор против Европейското патентно ведомство, което през последните 15 година е дало над 230 патента за семена и това не е единствено за ГМО растения. Въпреки че има решения на Европейския парламент, които ясно указват, че не се позволява патентоването на растения и животни. Но се намират малки врати, поръчките за патенти валят и към този момент са над 4 хиляди, като половината от тях са за стандартни растения. Когато тези семена се патентоват, най-често те се записват дружно със съответните пестициди и хербициди, нужни за развъждането им “, изяснява Светла Николова. Тя прецизира, че да има патент, значи някой да държи надзор върху семето. И един ден никой няма да може свободно да създаде салата, пъпеши, пипер, пивоварен ечемик, броколи и други растения, за които е публикуван патент. Най-страшното е целият надзор за произвеждане на храна да се концентрира в няколко компании. И това не е невероятно да се случи. Сега да вземем за пример има мощен интерес от огромни пивовари да патентоват ечемика, от който се създава бирата, и да изземат изцяло правата върху тази напитка, сигнализират от „ Агролинк “.
„ Вратичка “ в закона
През 2015 и през 2019 година Европейският парламент реши, че растения, получени посредством естествени биологични процеси - кръстосване, селектиране или други, не следва да подлежат на патентоване поради опасенията, че размножителният материал ще се държи от стеснен кръг мултинационални компании. Загубата на генетично многообразие може да заплаши сигурността на доставките на храни и да увеличи цените им. Но хората привикват, че храната „ пораства “ в магазина и не ги е грижа за пътя от полето до мястото за продажби и по какъв начин тъкмо е създадена. В България е един от най-строгите закони във връзка с ГМО. Единствената позволена от Европейски Съюз просвета за генно модифициране е царевицата, само че път си проправиха соята и оризът, навлязоха голям брой ГМО съставки. Над 50% от фуража за животните, който се внася и се употребява, е ГМО. Патентите трансферираха границата и навлязоха в всеобщо отглежданите култури, което демонстрира, че там има мощна „ инженерна “ интервенция. Да се патентова растение, е неуместно. Но се прави поради големите вложения, които се влагат в създаването на нови сортове. Патент се издава за нещо, което е изобретено, и щом има човешка интервенция в семената, се отваря „ малката врата “ „ изобретателят “ да държи правата. Семената и растенията не са основани от индивида, те са дело на природата. Но и когато индивидът се е намесил…
Напред към земята
Добрата вест, е че в България се следи наклонност за опазване на старите сортове. През май край Елин Пелин се организира Десетият самостоятелен фестивал на семената. Идеята е хората да си създават семена и свободно да си ги разменят, даже без комерсиална цел. Организаторът на този фестивал е съумял „ да разсъни “ 20-годишни семена, открити в остаряла къща във варненско село. Според Светла Николова това не може да се случи с хибридните аналози. Нехибридните семена обезпечават и резистентност на сортовете: „ Отглеждам 14 типа домати в градината си. Тази пролет имаше мощна градушка, само че те устояха. Миналата година още веднъж след градушка част от листата опадаха, само че пораснаха нови и доматите узряха. Бях взела за проба хибридни сортове от пазара, те изгниха, въпреки да станаха огромни и едри, атакува ги мана “, споделя доктор Николова. В градината си близо до София тя отглежда разнообразни сортове домати, 7 сорта пипер, краставици, спанак, тиквички, фасул, патладжан, лук, чесън, манголд, подправки. Спазва правилата на сеитбообращението, компостирането и смесените култури, мулчирането. Културите се редуват, употребява остарели сортове семена. Авторката на книгата „ Компостирането – елементарно и практично “ упорства да отворим порти за развиването на градското земеделие. Убедена е, че имаме положителни наши практики, само че в случай че държим на непознат опит, предлага да отскочим до Любляна. След първичното неразбиране на градските хора кому е нужно това, щом храната в магазина е в обилие, в словенската столица към този момент има опашка от чакащи някой да освободи своето парче земя.
Текстът е част от бр. 109 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии.
Ако обявата ви е била забавна и потребна, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ