Притча: Пророк и дете
Веднъж, до момента в който се разхождаше в една градина, оракул Шариа срещна едно малко момче. То изтича към него и го поздрави: “Добро утро! ”
“Добро утро – сподели пророкът. – Самичко ли си? Къде са родителите ти? ”
“А – засмя се детето, – лиши ми много време да избягам от тях. Баща ми мисли, че съм там, от другата страна – и то уточни оградата, – само че аз съм тук! Ами ти – виждам, че и ти си самичък. Кажи ми, по какъв начин съумя да избягаш от твоя татко? ”
“Трудно беше – отговори пророкът. – Всъщност на мен рядко ми се удава тази опция. И в този момент, до момента в който приказвам тук с теб, той ме търси и ме зове ”.
Детето запляска с ръце от наслада. “Значи ти си като мен! – извика то. – Не е ли отлично да избягаш от родителите си? Как се казваш? ”
“Хората ме назовават оракул – рече мъжът. – А ти? ”
“Аз съм единствено едно дете – сподели детето, – и баща ме търси на всички места, само че не знае къде съм ”.
Тогава пророкът погледна нагоре и сподели: “Аз също избягах от моя татко за малко, само че той скоро ще ме откри ”.
“Уф, и моят ” – въздъхна детето.
Изведнъж един глас го повика по име. “Ех – промърмори то, – знаех си, че ще ме намерят ”.
В същия момент различен глас се чу от небето: “Къде си, Шариа? ”
“Виждаш ли – сподели пророкът, – не можем да се скрием ”.
И падайки на колене, отговори: “Ето ме ”.
Халил Джубран
