Притча за куртизанката
Веднъж Буда и учениците му отдъхвали в прохладна горичка. В този момент около тях предходна развратна жена, която се влюбила в Буда. Тя не могла да сдържи възприятията си и изкрещяла на учителя, че го обича.
- Аз също те обичам. Но те апелирам да не ме докосваш сега! - отвърнал Буда. Отговорът му изумил неговите почитатели, които били дали обет за безбрачие.
- Но за какво да не Ви допирам, откакто и Вие споделяте моите усеща! -проплакала куртизанката.
Буда обяснил, че към момента не е настъпило времето за това. И ще откри дамата по-късно, откакто изпита своите усеща. Реакцията на учителя доста изненадала неговите възпитаници. Те не могли да повярват на ушите си и не желали да позволен опцията той да се е влюбил в жена с сходно държание. Минали обаче няколко лета. Един ден Буда декларирал:
- Време е да потеглям, тъй като моята обичана ме зове. Тя се нуждае от мен! Най-сетне настъпи моментът да ѝ покажа своята същинска обич!
Бъда тръгнал към гората, а учениците му се втурнали след него. Те стигнали до дървото, при което учителят видял леката жена за пръв път. Сега тя лежала там, а тялото ѝ изглеждало изтерзано и болно. Зловещи язви го покривали. Като я съзрели, учениците останали като вкаменени. Но Буда не се изплашил от ужасяващия тип на дамата. Той я понесъл на ръце към лечебницата, като по пътя ѝ споделил:
- Ето, обичана, пристигнах при теб. Проверих силата на моята любов. Чаках опция да покажа същинската си обич, тъй като аз те обичам, даже когато останалите хора са се отказали от теб и са те изоставили.
Не след дълго болната жена се излекувала. Тя била толкоз признателна на Буда, че избрала да тръгне по стъпките му.
