Открих, че имам аутизъм на 40 години и това промени живота ми
Ведна съботна заран преди две години Джейн Макнийс лежеше в леглото и преглеждаше Фейсбук, когато вниманието ѝ бе привлечено от цветна таблица, описваща чертите на " девойките с аутизъм ". Списъкът включваше " практикува диалози на разум ", " може да се усеща не на място в света ", " тревога ", " перфекционист ", " наивност " и " приспособява държанието си, с цел да се впише ".
" Отидох, цък, цък, цък - и си изплаках очите ", споделя 47-годишната авторка и основателка на компанията за образование по психологично здраве Mind Matters.
Thank you to and the Daily Mail for covering our Autism journey in the hope that it raises awareness
— Jane McNeice (@JaneinBarnsley)
" Открих, че имам аутизъм на 40 години, и това промени живота ми ", споделя Джейн.
" Веднага разбрах. Беше като светване на лампичка в целия ми живот ", споделя Джейн, която живее в Донкастър със брачна половинка си Стивън, 33 година, който ръководи лична ИТ компания, и децата им Оливър, на 10 година, и Бенджамин, на 7 година
В продължение на повече от четири десетилетия Джейн е имала редица проблеми, в това число стеснение при общуването с другите, ниско самочувствие, тревога, меланхолия и мисли за самоубийство . Тя споделя, че постоянно е била като квадратно колче в кръгла дупка.
По това време, през 2021 година, тя търси помощ за Оливър, който след затварянето по време на пандемията от COVID-19 все по-често изпада в сривове, при които избухва, плаче и крещи.
Джейн има и щерка, Лаура, на 27 години, от предходна връзка. Още от ранна възраст тя е имала прочувствени проблеми, както и словесно принуждение и разваляне на движимости у дома.
Това, което почнало като светване на една крушка, се трансформирало в поредност от щракнати ключове за семейство Макнийс. През идващите седем месеца първо Джейн, по-късно Лора, а най-после и Оливър са диагностицирани с разстройство от аутистичния набор.
Това е разстройство на развиването през целия живот, което визира метода, по който хората поддържат връзка и взаимодействат със света. Въпреки че аргументите не са ясни, специалистите считат, че генетичните фактори могат да допринесат за това, като изследванията демонстрират, че при 40 до 80 % от тях факторът е унаследен.
With all the noise it’s easy to be confused about Autism & what it actually is. So here’s a trick… Assume nothing, just OBSERVE & LISTEN. Each & every Autistic will feel differently, & each & every Autistic will have their own valid reasons for their views
— Jane McNeice (@JaneinBarnsley)
Джейн и Лора отиват при психотерапевт, който ги оценява с помощта на проби, направени от Американската психиатрична асоциация.
След като платила за частна оценка, която открила, че подозренията за ADHD са " малко евентуални ", а аутизмът е " вероятен ", Джейн платила 3750 GBP за оценка на аутизма от експерт детски психиатър, която включвала наблюдаване на Оливър в учебно заведение.
Джейн споделя, че всяка диагноза е трансформирала доста живота им. " Разбирането на това кои сме ние усъвършенства самочувствието ни, психологичното ни здраве, самочувствието и устойчивостта ни ", споделя тя.
Често се приема, че аутизмът визира повече момчетата, в сравнение с девойките - и сигурно момчетата са по-склонни да бъдат диагностицирани, като изследване от 2017 година, оповестено в Американската академия по детска и юношеска психиатрия, демонстрира, че на всяка една жена се диагностицират трима мъже.
По данни на Националното аутистично общество в Обединеното кралство има към 700 000 възрастни и деца, диагностицирани с аутизъм, като към 460 000 от тях са мъже и момчета.
Изследване, оповестено в The Lancet през април, обаче демонстрира, че броят на засегнатите може да е повече от два пъти по-голям от формалните данни, като вероятността да бъдат диагностицирани е по-малка при хората над 50-годишна възраст и дамите.
What Jane McNeice Wants You To Know About Autism Diagnosis In Women
— ForbesWomen (@ForbesWomen)
Една от главните аргументи за тази липса на диагноза е, че е по-малко евентуално дамите да се " вписват в модела " на аутизма, избран от проучвания, които се основават най-вече на мъже, счита доктор Сара Листър Брук, клиничен шеф в Националното аутистично общество и експерт по диагностика в Центъра за аутизъм " Лорна Уинг " към благотворителната организация.
" Стандартизираните подходи за оценка на аутизма са ориентирани към слагане на въпроси и очакване на модел на държание и развиване, който е по-типичен за мъжете, защото в предишното общите аутистични обноски са се появили при проучването на момчетата ", изяснява тя. " Тези подходи могат да пропуснат да открият по-типичен женски профил.
Например в изследване от 2013 година, оповестено в Journal of the American Academy of Child and Adolescent Psychiatry , към проблемите, които нормално засягат повече девойките с аутизъм, в сравнение с момчетата, са добавени нервност и заспалост. Момичетата могат също по този начин да " маскират " признаците си в по-голяма степен, като копират метода, по който приказват и се държат техните връстници.
Това не се отнася за всички момчета, само че знаем, че типичната мъжка демонстрация е с по-открити признаци като повтарящи се модели на държание, ритуали и необикновени придвижвания на тялото [като пърпорене с ръце] - споделя доктор Листър Брук.
" През многото години на оценяване на дами и девойки установихме, че въпреки и някои от тях да изпитват някои от тези прояви, те постоянно ги потискат по-ефективно и имат по-голям обществен филтър за повтарящи се прояви ".
" Докато момчетата нормално показват по какъв начин се усещат и екстернализират страстите си, девойките са по-склонни да ги интернализират ".
Д-р Рейчъл Хилър, клиничен психолог и теоретичен помощник в университета в Бат, управлява две изследвания, оповестени през 2014 година и 2015 година, по отношение на разликите сред половете при аутизма и открива, че момчетата и девойките с аутизъм се държат друго още в предучилищна възраст. Младите девойки са по-склонни да подражават на другите, с цел да се впишат в обществото, и да завладяват приятелствата; момчетата са по-склонни да се отдръпват и да се изолират обществено.
" Жените и девойките с аутизъм постоянно са по-социално стимулирани от момчетата или мъжете с аутизъм и могат да имат близки другарства ", прибавя Уилям Манди, клиничен психолог и професор по клинична логика на психиката в University College London.
Mind over Matter.
Jane McNeice of tells us about how a late diagnosis of autism changed her life, about her new book, and how her late brother, Robert, continues to inspire her.
Read her blog post here:
— d:Entrepreneuruk (@dentrepreneuruk)
Различия могат да се появят и при ползите или маниите.
Специалните ползи на девойките с аутизъм постоянно наподобяват по-малко поразителни и необикновени от тези на момчетата с аутизъм - споделя професор Манди.
" Въпреки че някой без аутизъм може да има същите ползи, те няма да бъдат следвани със същата аутистична активност ".
Разбирането за прекарванията на дамите във връзка с аутизма постепенно се усъвършенства, споделя доктор Листър Брук, която е забелязала непрекъснато повишаване на броя на направленията за оценка на аутизма при дами и девойки. " Цифрата несъмнено се е нараснала бързо - и то още повече през последните 15 години ".
Но изследване от 2015 година на онлайн изследователската общественост Interactive Autism Network (IAN) откри, че девойките в нейния основан в Съединени американски щати указател с над 30 000 аутисти имат по-леки аутистични обноски от момчетата. Директорът на IAN Пол Липкин съобщи: " Трябва да помислим дали девойките освен не се разпознават по-късно, само че и може да са незадоволително разпознати заради по-слабо изразени признаци ".
Но това не значи, че признаците им са по-малко тревожни, споделя Джейн.
" Презумпцията е, че девойките с аутизъм не се диагностицират, тъй като може би не страдаме или имаме проблеми под надзор или сме ги управлявали. Това не е правилно. Страданието ни е прикрито ".
Друга цепнатина, в която могат да попаднат дамите с аутизъм, е да бъдат диагностицирани с тревога или други психологични разстройства. Това е по-малко евентуално при мъжете, чиито признаци са по-изразени.
Не е извънредно човек с аутизъм да доближи клиничния предел за тревога и да бъде диагностициран с нея - споделя доктор Листър Брук. " Но е належащо малко любознание, с цел да се разбере, че в основата на тревогата може да стои положение на невроразвитие - аутизъм ".
Сара Дикинсън, на 34 година, от графство Дърам, е диагностицирана с аутизъм и ADHD преди 18 месеца, като преди този момент са ѝ споделили, че страда от тревога.
" Наричаха ме хипохондричка и мощно сензитивна, само че аз просто знаех, че има освен това ", споделя Сара, началник на отдела за работа с клиенти в компания за здравословни храни.
" В учебно заведение получавах ужасни сривове и това, което мислех, че са под паника офанзиви, когато се усещах извънредно прочувствено или сензорно претрупана ".
" Плачех доста мощно, а по-късно се изолирах и не говорех доста в продължение на няколко дни, с цел да се възстановя. На всеки към шест месеца посещавах персоналния си доктор и го молех да ми направи всички вероятни проучвания, с цел да разбере за какво толкоз доста се озорвам в всекидневието ", споделя тя.
Скоро откакто стартира да учи в гимназията, Сара е диагностицирана с генерализирано обезпокоително разстройство и меланхолия и ѝ е постановен антидепресант - сертралин. Но той не повлиява настроението ѝ, тъй че след девет месеца тя го стопира.
" Много се борех с смяната и влизането в нова среда ", споделя тя. " Тормозеха ме, че имитирам на другите, само че в случай че бях себе си, задавах прекомерно доста въпроси или споделях " странни " неща, ме тормозеха, че съм друга. Бях заклещена ".
През юношеството ѝ лекарите допускат, че тежестта, хормоните или противозачатъчните хапчета могат да са причина за това, което усеща. " Започваш да си задаваш въпроси - дали не си изобретявам това? Дали не обезумявам? Ако имаш ниско самочувствие, може да е доста мъчно ".
Сара отива в лицей, с цел да учи анимация и илюстрация, само че напуща след по-малко от година, тъй като се бори с натиска на крайните периоди, нещо, което в този момент дефинира като патологично отбягване на условията - приета характерност на някои аутисти - което значи отбягване на ежедневните условия и упования до последна степен.
По време на блокирането тревогата ѝ доближава нови равнища и тя е прегледана от различен персонален доктор, който преглежда медицинските ѝ досиета. " Тя сподели: " Някой приказвал ли е с вас за аутизъм или ADHD? Тогава се засмях. Звучеше неуместно ".
Забавянето на профилираната оценка значи, че процесът на слагане на диагнозата лишава две години, само че когато психиатърът най-сетне удостоверява, че става дума за аутизъм, тя, както и Джейн, споделя, че това е имало голямо значение. " Знам, че моите " дефекти на характера " въобще не са дефекти. Аз просто съм устроена по друг метод ".
Сега тя не се тормози толкоз от опитите си да се впише в обществото. Свързване с други хора с аутизъм като нея посредством обществените мрежи @adhd.khaleesi в Instagram и TikTok) я кара да се усеща по-щастлива и по-малко изолирана.
С повече от четири десетилетия процедура Джейн е станала умела в " маскирането ": пробва се да направи или каже обществено " вярното " нещо, като копира метода, по който другите приказват, жестикулират или даже тона на гласа им.
" Подражавах на техните идеали, на метода им на обличане, даже на почерка им ", споделя тя.
Казва, че това е било благословия, защото ѝ е помогнало да се впише в обществото, само че е било душевен изтощително. На Джейн в никакъв случай не ѝ е хрумвало, че може да е от спектъра. Всъщност съм доста слаба в математиката, въпреки че постоянно съм била добра в откриването на модели - споделя тя.
Джейн, която е издала независимо книгата " The Umbrella Picker " за диагнозата си, споделя, че знанието, че е аутистка, ѝ е помогнало да стане по-малко самокритична.
Диагнозата на щерка ѝ Лора, сложена на 26 години, е също толкоз изменяща. " Сега тя може да ръководи прочувствените си импулси по-ефективно посредством осъзнаване и механизми за справяне и има пояснение за какво изпитва мислите и възприятията, които има ".
" Да схванеш, че детето ти е аутист и че страданието му може да бъде облекчено, е скъпо. За мен също това беше най-хубавата психическа интервенция, която в миналото съм получавала за психологичното си здраве, макар че няма лекуване като такова ", казва Джейн.
" Тя усъвършенства равнищата ми на тревога. Просто желая всички други изгубени девойки да бъдат открити.
" Отидох, цък, цък, цък - и си изплаках очите ", споделя 47-годишната авторка и основателка на компанията за образование по психологично здраве Mind Matters.
Thank you to and the Daily Mail for covering our Autism journey in the hope that it raises awareness
— Jane McNeice (@JaneinBarnsley)
" Открих, че имам аутизъм на 40 години, и това промени живота ми ", споделя Джейн.
" Веднага разбрах. Беше като светване на лампичка в целия ми живот ", споделя Джейн, която живее в Донкастър със брачна половинка си Стивън, 33 година, който ръководи лична ИТ компания, и децата им Оливър, на 10 година, и Бенджамин, на 7 година
В продължение на повече от четири десетилетия Джейн е имала редица проблеми, в това число стеснение при общуването с другите, ниско самочувствие, тревога, меланхолия и мисли за самоубийство . Тя споделя, че постоянно е била като квадратно колче в кръгла дупка.
По това време, през 2021 година, тя търси помощ за Оливър, който след затварянето по време на пандемията от COVID-19 все по-често изпада в сривове, при които избухва, плаче и крещи.
Джейн има и щерка, Лаура, на 27 години, от предходна връзка. Още от ранна възраст тя е имала прочувствени проблеми, както и словесно принуждение и разваляне на движимости у дома.
Това, което почнало като светване на една крушка, се трансформирало в поредност от щракнати ключове за семейство Макнийс. През идващите седем месеца първо Джейн, по-късно Лора, а най-после и Оливър са диагностицирани с разстройство от аутистичния набор.
Това е разстройство на развиването през целия живот, което визира метода, по който хората поддържат връзка и взаимодействат със света. Въпреки че аргументите не са ясни, специалистите считат, че генетичните фактори могат да допринесат за това, като изследванията демонстрират, че при 40 до 80 % от тях факторът е унаследен.
With all the noise it’s easy to be confused about Autism & what it actually is. So here’s a trick… Assume nothing, just OBSERVE & LISTEN. Each & every Autistic will feel differently, & each & every Autistic will have their own valid reasons for their views
— Jane McNeice (@JaneinBarnsley)
Джейн и Лора отиват при психотерапевт, който ги оценява с помощта на проби, направени от Американската психиатрична асоциация.
След като платила за частна оценка, която открила, че подозренията за ADHD са " малко евентуални ", а аутизмът е " вероятен ", Джейн платила 3750 GBP за оценка на аутизма от експерт детски психиатър, която включвала наблюдаване на Оливър в учебно заведение.
Джейн споделя, че всяка диагноза е трансформирала доста живота им. " Разбирането на това кои сме ние усъвършенства самочувствието ни, психологичното ни здраве, самочувствието и устойчивостта ни ", споделя тя.
Често се приема, че аутизмът визира повече момчетата, в сравнение с девойките - и сигурно момчетата са по-склонни да бъдат диагностицирани, като изследване от 2017 година, оповестено в Американската академия по детска и юношеска психиатрия, демонстрира, че на всяка една жена се диагностицират трима мъже.
По данни на Националното аутистично общество в Обединеното кралство има към 700 000 възрастни и деца, диагностицирани с аутизъм, като към 460 000 от тях са мъже и момчета.
Изследване, оповестено в The Lancet през април, обаче демонстрира, че броят на засегнатите може да е повече от два пъти по-голям от формалните данни, като вероятността да бъдат диагностицирани е по-малка при хората над 50-годишна възраст и дамите.
What Jane McNeice Wants You To Know About Autism Diagnosis In Women
— ForbesWomen (@ForbesWomen)
Една от главните аргументи за тази липса на диагноза е, че е по-малко евентуално дамите да се " вписват в модела " на аутизма, избран от проучвания, които се основават най-вече на мъже, счита доктор Сара Листър Брук, клиничен шеф в Националното аутистично общество и експерт по диагностика в Центъра за аутизъм " Лорна Уинг " към благотворителната организация.
" Стандартизираните подходи за оценка на аутизма са ориентирани към слагане на въпроси и очакване на модел на държание и развиване, който е по-типичен за мъжете, защото в предишното общите аутистични обноски са се появили при проучването на момчетата ", изяснява тя. " Тези подходи могат да пропуснат да открият по-типичен женски профил.
Например в изследване от 2013 година, оповестено в Journal of the American Academy of Child and Adolescent Psychiatry , към проблемите, които нормално засягат повече девойките с аутизъм, в сравнение с момчетата, са добавени нервност и заспалост. Момичетата могат също по този начин да " маскират " признаците си в по-голяма степен, като копират метода, по който приказват и се държат техните връстници.
Това не се отнася за всички момчета, само че знаем, че типичната мъжка демонстрация е с по-открити признаци като повтарящи се модели на държание, ритуали и необикновени придвижвания на тялото [като пърпорене с ръце] - споделя доктор Листър Брук.
" През многото години на оценяване на дами и девойки установихме, че въпреки и някои от тях да изпитват някои от тези прояви, те постоянно ги потискат по-ефективно и имат по-голям обществен филтър за повтарящи се прояви ".
" Докато момчетата нормално показват по какъв начин се усещат и екстернализират страстите си, девойките са по-склонни да ги интернализират ".
Д-р Рейчъл Хилър, клиничен психолог и теоретичен помощник в университета в Бат, управлява две изследвания, оповестени през 2014 година и 2015 година, по отношение на разликите сред половете при аутизма и открива, че момчетата и девойките с аутизъм се държат друго още в предучилищна възраст. Младите девойки са по-склонни да подражават на другите, с цел да се впишат в обществото, и да завладяват приятелствата; момчетата са по-склонни да се отдръпват и да се изолират обществено.
" Жените и девойките с аутизъм постоянно са по-социално стимулирани от момчетата или мъжете с аутизъм и могат да имат близки другарства ", прибавя Уилям Манди, клиничен психолог и професор по клинична логика на психиката в University College London.
Mind over Matter.
Jane McNeice of tells us about how a late diagnosis of autism changed her life, about her new book, and how her late brother, Robert, continues to inspire her.
Read her blog post here:
— d:Entrepreneuruk (@dentrepreneuruk)
Различия могат да се появят и при ползите или маниите.
Специалните ползи на девойките с аутизъм постоянно наподобяват по-малко поразителни и необикновени от тези на момчетата с аутизъм - споделя професор Манди.
" Въпреки че някой без аутизъм може да има същите ползи, те няма да бъдат следвани със същата аутистична активност ".
Разбирането за прекарванията на дамите във връзка с аутизма постепенно се усъвършенства, споделя доктор Листър Брук, която е забелязала непрекъснато повишаване на броя на направленията за оценка на аутизма при дами и девойки. " Цифрата несъмнено се е нараснала бързо - и то още повече през последните 15 години ".
Но изследване от 2015 година на онлайн изследователската общественост Interactive Autism Network (IAN) откри, че девойките в нейния основан в Съединени американски щати указател с над 30 000 аутисти имат по-леки аутистични обноски от момчетата. Директорът на IAN Пол Липкин съобщи: " Трябва да помислим дали девойките освен не се разпознават по-късно, само че и може да са незадоволително разпознати заради по-слабо изразени признаци ".
Но това не значи, че признаците им са по-малко тревожни, споделя Джейн.
" Презумпцията е, че девойките с аутизъм не се диагностицират, тъй като може би не страдаме или имаме проблеми под надзор или сме ги управлявали. Това не е правилно. Страданието ни е прикрито ".
Друга цепнатина, в която могат да попаднат дамите с аутизъм, е да бъдат диагностицирани с тревога или други психологични разстройства. Това е по-малко евентуално при мъжете, чиито признаци са по-изразени.
Не е извънредно човек с аутизъм да доближи клиничния предел за тревога и да бъде диагностициран с нея - споделя доктор Листър Брук. " Но е належащо малко любознание, с цел да се разбере, че в основата на тревогата може да стои положение на невроразвитие - аутизъм ".
Сара Дикинсън, на 34 година, от графство Дърам, е диагностицирана с аутизъм и ADHD преди 18 месеца, като преди този момент са ѝ споделили, че страда от тревога.
" Наричаха ме хипохондричка и мощно сензитивна, само че аз просто знаех, че има освен това ", споделя Сара, началник на отдела за работа с клиенти в компания за здравословни храни.
" В учебно заведение получавах ужасни сривове и това, което мислех, че са под паника офанзиви, когато се усещах извънредно прочувствено или сензорно претрупана ".
" Плачех доста мощно, а по-късно се изолирах и не говорех доста в продължение на няколко дни, с цел да се възстановя. На всеки към шест месеца посещавах персоналния си доктор и го молех да ми направи всички вероятни проучвания, с цел да разбере за какво толкоз доста се озорвам в всекидневието ", споделя тя.
Скоро откакто стартира да учи в гимназията, Сара е диагностицирана с генерализирано обезпокоително разстройство и меланхолия и ѝ е постановен антидепресант - сертралин. Но той не повлиява настроението ѝ, тъй че след девет месеца тя го стопира.
" Много се борех с смяната и влизането в нова среда ", споделя тя. " Тормозеха ме, че имитирам на другите, само че в случай че бях себе си, задавах прекомерно доста въпроси или споделях " странни " неща, ме тормозеха, че съм друга. Бях заклещена ".
През юношеството ѝ лекарите допускат, че тежестта, хормоните или противозачатъчните хапчета могат да са причина за това, което усеща. " Започваш да си задаваш въпроси - дали не си изобретявам това? Дали не обезумявам? Ако имаш ниско самочувствие, може да е доста мъчно ".
Сара отива в лицей, с цел да учи анимация и илюстрация, само че напуща след по-малко от година, тъй като се бори с натиска на крайните периоди, нещо, което в този момент дефинира като патологично отбягване на условията - приета характерност на някои аутисти - което значи отбягване на ежедневните условия и упования до последна степен.
По време на блокирането тревогата ѝ доближава нови равнища и тя е прегледана от различен персонален доктор, който преглежда медицинските ѝ досиета. " Тя сподели: " Някой приказвал ли е с вас за аутизъм или ADHD? Тогава се засмях. Звучеше неуместно ".
Забавянето на профилираната оценка значи, че процесът на слагане на диагнозата лишава две години, само че когато психиатърът най-сетне удостоверява, че става дума за аутизъм, тя, както и Джейн, споделя, че това е имало голямо значение. " Знам, че моите " дефекти на характера " въобще не са дефекти. Аз просто съм устроена по друг метод ".
Сега тя не се тормози толкоз от опитите си да се впише в обществото. Свързване с други хора с аутизъм като нея посредством обществените мрежи @adhd.khaleesi в Instagram и TikTok) я кара да се усеща по-щастлива и по-малко изолирана.
С повече от четири десетилетия процедура Джейн е станала умела в " маскирането ": пробва се да направи или каже обществено " вярното " нещо, като копира метода, по който другите приказват, жестикулират или даже тона на гласа им.
" Подражавах на техните идеали, на метода им на обличане, даже на почерка им ", споделя тя.
Казва, че това е било благословия, защото ѝ е помогнало да се впише в обществото, само че е било душевен изтощително. На Джейн в никакъв случай не ѝ е хрумвало, че може да е от спектъра. Всъщност съм доста слаба в математиката, въпреки че постоянно съм била добра в откриването на модели - споделя тя.
Джейн, която е издала независимо книгата " The Umbrella Picker " за диагнозата си, споделя, че знанието, че е аутистка, ѝ е помогнало да стане по-малко самокритична.
Диагнозата на щерка ѝ Лора, сложена на 26 години, е също толкоз изменяща. " Сега тя може да ръководи прочувствените си импулси по-ефективно посредством осъзнаване и механизми за справяне и има пояснение за какво изпитва мислите и възприятията, които има ".
" Да схванеш, че детето ти е аутист и че страданието му може да бъде облекчено, е скъпо. За мен също това беше най-хубавата психическа интервенция, която в миналото съм получавала за психологичното си здраве, макар че няма лекуване като такова ", казва Джейн.
" Тя усъвършенства равнищата ми на тревога. Просто желая всички други изгубени девойки да бъдат открити.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ