Мистерията зад най-добрата снимка на НЛО, правена някога
Ведна мъглива вечер през август 1990 година двама мъже, които се разхождали из тресавищата към Калвайн (в планината Керн Горм, Шотландия), настояват, че са видели великански аероплан във форма на ромб или елмаз, който летял над тях. Той явно не е имал ясно изразени мотори и не е оставял дим; бил е беззвучен и неподвижен, като че ли застинал във времето. Ужасени, те легнали на земята и се пробвали да се скрият зад едно дърво. След това се появи изтребител Harrier, който заобиколи " диаманта ", като че ли го подготвял за битка. Един от мъжете направил серия от фотоси тъкмо преди странният транспортен съд да се изстреля отвесно и да изчезне.
Туристите, които работели като готвачи в хотел „ Фишърс “ в Питлочри, изпратили на вестник Daily Record шест фотоси на " диаманта " и разказали своята история. Фоторедакторът на „ Рекорд “ Анди Алън изпратил на служителя по печата Крейг Линдзи най-хубавата от тях.
Линдзи в никакъв случай не е виждал толкоз ясна фотография на хипотетично НЛО, по тази причина изпратил снимката на Министерството на защитата (МО), а оттова му споделили да изиска от „ Рекорд “ да изпрати останалите пет фотоси и техните негативи. От МО също по този начин го инструктирали да се обади на туристите, което той и направил. Един от тях разказал на Линдзи цялата история: странният транспортен съд, струята, по какъв начин тя левитирала злокобно без тон и ускорявала без явни мотори.
От МО споделили на Линдзи да остави случая при тях.
През есента Линдзи участвал на рутинна среща в Лондон. В обедната си отмора той се разходил из офисите на МО и видял нещо познато.
„ Там, на стената пред мен, имаше огромен афиш с размерите на най-хубавата от фотосите. И по този начин, поговорих с момчетата, които бяха там, и ги попитах какви са другите им фотоси “, казва Линдзи.
I first wrote about the Calvine UFO photo nearly 30 years ago, and Danny Lavelle's excellent new article in The Guardian shows how ufologists have been following the trail of breadcrumbs I laid ever since! I go into a few details not previously covered.
— Nick Pope (@nickpopemod)
Служителите на министерството извадили останалите фотоси. На тях се виждало, че самолетът Harrier се движи от дясната страна на фрагмента към лявата, до момента в който " диамантът " не е помръднал и на сантиметър.
Той разпитал някои от експертите, които са изследвали фотосите. Те му споделили, че няма доказателства за машинация, само че не знаели какъв е " диамантът ".
„ Постепенно забравих всичко за това нещо. Нищо не се беше появило от първото следствие... Предположих, че всичко просто е било забравено “ , споделя Линдзи.
" Рекорд " не разгласява историята, туристите в никакъв случай не приказват обществено за фотосите и изображенията не са виждани от обществеността в продължение на 32 години.
Професор Дейвид Кларк, учител в университета в Шефилд Халам, е работил като кореспондент през 90-те години на предишния век. Когато започнал кариерата си в публицистиката, редакторът му споделил, че в случай че желае да успее, би трябвало да бъде специалист по нещо. Кларк учил за докторантура по фолклор, тъй че редакторът му упълномощил да се занимава със страшни неща.
„ Нали знаете, всичко необичайно: НЛО, призраци, ESP (екстрасензорно възприятие), отдалечено гледане “, споделя Кларк. Той споделя, че проучването му на Калвин е имало „ повече обрати от трилър на Джон льо Каре “.
Кларк научил за НЛО „ Калвайн “ през 1996 година, когато Ник Поуп, някогашен държавен чиновник в МО, разгласил книга за уфологията „ Открито небе, затворени мозъци “. Понякога Поуп е прочут като „ същинския Фокс Мълдър “ поради работата си в „ НЛО бюрото “ на МО. В книгата той визира случая „ Калвин “, като го разказва като „ един от най-интригуващите в досиетата на Министерството на защитата “. Твърди, че анализът на МО е открил, че фотосите „ не са имитации “, и е заключил: „ обектът е непонятен, казусът е завършен, няма по-нататъшни дейности “ . Кларк прочел книгата, само че не мислил доста за " Калвайн " до повече от десетилетие по-късно.
Туристите, които работели като готвачи в хотел „ Фишърс “ в Питлочри, изпратили на вестник Daily Record шест фотоси на " диаманта " и разказали своята история. Фоторедакторът на „ Рекорд “ Анди Алън изпратил на служителя по печата Крейг Линдзи най-хубавата от тях.
Линдзи в никакъв случай не е виждал толкоз ясна фотография на хипотетично НЛО, по тази причина изпратил снимката на Министерството на защитата (МО), а оттова му споделили да изиска от „ Рекорд “ да изпрати останалите пет фотоси и техните негативи. От МО също по този начин го инструктирали да се обади на туристите, което той и направил. Един от тях разказал на Линдзи цялата история: странният транспортен съд, струята, по какъв начин тя левитирала злокобно без тон и ускорявала без явни мотори.
От МО споделили на Линдзи да остави случая при тях.
През есента Линдзи участвал на рутинна среща в Лондон. В обедната си отмора той се разходил из офисите на МО и видял нещо познато.
„ Там, на стената пред мен, имаше огромен афиш с размерите на най-хубавата от фотосите. И по този начин, поговорих с момчетата, които бяха там, и ги попитах какви са другите им фотоси “, казва Линдзи.
I first wrote about the Calvine UFO photo nearly 30 years ago, and Danny Lavelle's excellent new article in The Guardian shows how ufologists have been following the trail of breadcrumbs I laid ever since! I go into a few details not previously covered.
— Nick Pope (@nickpopemod)
Служителите на министерството извадили останалите фотоси. На тях се виждало, че самолетът Harrier се движи от дясната страна на фрагмента към лявата, до момента в който " диамантът " не е помръднал и на сантиметър.
Той разпитал някои от експертите, които са изследвали фотосите. Те му споделили, че няма доказателства за машинация, само че не знаели какъв е " диамантът ".
„ Постепенно забравих всичко за това нещо. Нищо не се беше появило от първото следствие... Предположих, че всичко просто е било забравено “ , споделя Линдзи.
" Рекорд " не разгласява историята, туристите в никакъв случай не приказват обществено за фотосите и изображенията не са виждани от обществеността в продължение на 32 години.
Професор Дейвид Кларк, учител в университета в Шефилд Халам, е работил като кореспондент през 90-те години на предишния век. Когато започнал кариерата си в публицистиката, редакторът му споделил, че в случай че желае да успее, би трябвало да бъде специалист по нещо. Кларк учил за докторантура по фолклор, тъй че редакторът му упълномощил да се занимава със страшни неща.
„ Нали знаете, всичко необичайно: НЛО, призраци, ESP (екстрасензорно възприятие), отдалечено гледане “, споделя Кларк. Той споделя, че проучването му на Калвин е имало „ повече обрати от трилър на Джон льо Каре “.
Кларк научил за НЛО „ Калвайн “ през 1996 година, когато Ник Поуп, някогашен държавен чиновник в МО, разгласил книга за уфологията „ Открито небе, затворени мозъци “. Понякога Поуп е прочут като „ същинския Фокс Мълдър “ поради работата си в „ НЛО бюрото “ на МО. В книгата той визира случая „ Калвин “, като го разказва като „ един от най-интригуващите в досиетата на Министерството на защитата “. Твърди, че анализът на МО е открил, че фотосите „ не са имитации “, и е заключил: „ обектът е непонятен, казусът е завършен, няма по-нататъшни дейности “ . Кларк прочел книгата, само че не мислил доста за " Калвайн " до повече от десетилетие по-късно.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ