Квит сме и Без перушина. Четем най-доброто от Уди Алън
„ Вечното несъществуване не би трябвало да те тревожи, в случай че си се облякъл уместно за него “; „ Мисъл: за какво индивидът убива? За да си набави храна. И освен поради това – постоянно се постанова да се достави и с пиво “; „ Не ще и дума, че има незабележим свят. Въпросът е близо ли е до центъра на града и в какъв брой часа го затварят вечер “; „ Парите са за предпочитане пред бедността даже и единствено поради финансовата страна на въпроса “…
Това е единствено дребна част от комедийните бисери, които откриваме в първите две книги на Уди Алън – „ Квит сме “ и „ Без перушина “. Сборниците излизат на български на 10 май с логото на „ Кръг “ в дизайнерски издания с твърди корици, чийто художник е Албена Лимони, а преводите са на Георги Шарабов, Борис Дамянов и Теодор Михайлов.
„ Квит сме “ и „ Без перушина “ съдържат надлежно седемнайсет и осемнайсет текста от именития и безподобен комедиант. Писани в края на 60-те и началото на 70-те години, когато той още прохожда в киното, през днешния ден те не престават да са тъкмо толкоз занимателни, колкото тогава. Всяка от историите е остроумна, динамична и наситена с истински хрумвания, каквито към този момент познаваме от филмите на Алън. А фактът, че съвсем можем да чуем гласа му да чете дружно с нас, прави книгите още по-забележителни.
Представяме ви фрагмент:
***
Разговори с Хелмхолц
Предлагам ви няколко определени фрагмента от книгата „ Разговори с Хелмхолц “, която скоро ще излезе от щемпел.
Д-р Хелмхолц, който към този момент е към деветдесетте, е съвременник на Фройд, пионер в психоанализата и създател на школа по психология, която носи неговото име. Но може би най-известен е със своите опити върху човешкото държание, посредством които е потвърдил, че гибелта е добита линия на характера.
Хелмхолц живее в имение край Лозана, Швейцария, със своя прислужник Хролф и великия датчанин Хролф. През множеството време написа и сега редактира автобиографията си, с цел да включи и себе си в нея. „ Разговорите “ са се състояли в интервал от няколко месеца сред Хелмхолц и неговия студент и възпитаник Фиърс Хофнунг, който докторът ненавижда неописуемо, само че го търпи, тъй като му носи нуга халва. Беседите им засягат най-различни тематики: като се почне от психопатологията и религията и се стигне до въпроса за какво Хелмхолц не може да си извади кредитна карта. Майстора, както го назовава Хофнунг, се разкрива като сърдечен и възприемчив човек, който твърди, че с цел да се отърве от обривите, е подготвен да се лиши от всичко, което е постигнал през живота си.
1 април. Пристигнах в дома на Хелмхолц тъкмо в 10 сутринта и слугинята ми сподели, че докторът е в стаята си и подрежда папки. Бях доста обезпокоен и ми се стори да споделя, че докторът е в стаята си и подрежда хапки. Оказа се, че съм чул вярно, и Хелмхолц в действителност подреждаше храна. Загребваше с цялостни шепи овесени ядки и ги слагаше на места на купчинки. Когато попитах за какво го прави, той рече:
– Ех, в случай че повече хора подреждаха храна…
Отговорът ме озадачи, само че взех решение, че е по-добре да не задълбочавам в тематиката. Той се отпусна в кожения си стол, а аз го помолих да ми опише за първите си стъпки в психоанализата.
– Когато за първи път срещнах Фройд, към този момент работех върху моите теории. Зърнах го в една пекарна. Опитваше се да си купи сладки охлювчета, само че не можеше да произнесе думата „ охлюв “. Може би знаете, че Фройд доста се притесняваше от нея. „ Дайте ми, в случай че обичате, от тези сладкишчета “, споделяше той и ги сочеше с пръст. Пекарят попита: „ Имате поради охлювчетата ли, хер професор? “. Като чу това, Фройд се изчерви и изхвръкна през вратата на открито, мънкайки: „ Ъъъ, не… нищо… няма значение “. Не ми струваше много старания да купя от сладкишите и да му ги занеса като подарък. Станахме положителни приятели. Оттогава все си мисля, че има хора, които се срамят да кажат избрани думи. Вас не ви ли тормозят някои?
Признах на доктор Хелмхолц, че не мога да си поръчам „ Лобстърмато “ (домат, пълнен с рак) в ресторант. Той откри тази дума за огромна дяволия и беше подготвен да издере очите на оня, който я е измислил.
Разговорът се върна към Фройд, който сякаш властваше над всяка мисъл на Хелмхолц, макар че двамата се мразеха след една караница за китка магданоз.
– Помня един случай на Фройд. Пациентката се споделяше Една С. Имаше хистерична парализа на носа. Не можеше да имитира зайче, когато я молеха да го стори. Това много притесняваше познатите ù, които постоянно се отнасяха грубо с нея. „ Хайде, скъпа, я ни покажи по какъв начин се правиш на зайче “, дразнеха я те и размърдваха без ни минимум изпитание ноздрите си, което пъклен ги забавляваше. Фройд я предложения в кабинета си за няколко аналитични сеанса, само че нещо се обърка и вместо на него тя трансферира потискащите я емоции на закачалката за облекла – висока дървена стойка в ъгъла на помещението. Той много се уплаши, тъй като по това време гледаха скептично на психоанализата, и когато девойката избяга със закачалката на пътешествие, се зарече повече да не практикува. И в действителност, известно време Фройд бе сериозно разпален по концепцията да стане акробат, само че Ференци го убеди, че в никакъв случай няма да се научи да прави салто.
Забелязах, че на Хелмхолц му се придрема, тъй като се смъкна от стола на пода и захърка под масата. Не желаех да спекулирам с благоразположението му, по тази причина се измъкнах на пръсти.
5 април. Заварих Хелмхолц да се упражнява с цигулката си. (Той е великолепен цигулар дилетант, въпреки че не знае да чете партитури и може да изсвири единствено една нота.) Отново разговаряхме по проблемите на психоанализата от времето на зараждането ù.
– Всички се подмазваха на Фройд. Ранк ревнуваше Джоунс. Джоунс ревнуваше Брил. Брил не можеше да понася Адлер дотам, че му криеше кепето. Веднъж Фройд извади от джоба си дъвчащи бонбонки и даде една на Юнг. Ранк напряко побесня. Дойде да ми се жалва, че Фройд покровителствал Юнг. Най-вече при разпределянето на бонбоните. Не му обърнах внимание. По принцип гледах да нямам алъш-вериш с Ранк, откакто дефинира студията ми „ Еуфорията при охлювите “ като „ залез на монголоидния разсъдък “. След много години той ми напомни тази преживелица, до момента в който пътувахме с кола през Алпите. Казах му, че тогава се е държал като простак, и Ранк призна, че е бил под необикновено напрежение, тъй като първото му име – Ото, се пишело откъм гърба напред по същия метод и това го депресирало.
Хелмхолц ме предложения да остана за вечеря. Седнахме край голяма дъбова маса, за която той твърдеше, че му била подарена от Грета Гарбо, въпреки че тя самата не знаеше това, пък и отхвърляше да го познава. Типичната вечеря на доктора се състоеше от голямо количество стафиди, великодушни порции свински рибици и консерва сьомга. След като се нахранихме, дъвкахме джоджен и Хелмхолц извади да ми покаже сбирката си от лакирани пеперуди, но напълно се вкисна, като разбра, че не могат да летят.
По-късно в дневната се разположихме комфортно да попушим пури. (Хелмхолц не помни да възпламени своята, само че по този начин старателно дърпаше, че тя очевидно се съкратяваше.) Разговорихме се за някои от най-забележителните случаи на Майстора.
– Имаше един Йоахим Б. Беше към четиресетте и не можеше да влезе в стая, в която има виолончело. По-лошото бе, че в случай че се озовеше по някакъв метод в стая с виолончело, не можеше да излезе, до момента в който някой с фамилно име Ротшилд не го помолеше да стори това. На всичко от горната страна Йоахим Б. заекваше. Но не когато говореше. Заекваше единствено когато пишеше. В негово писмо думичката „ само че “ да вземем за пример би изглеждала по този начин: „ ннннннннно “. Това доста го измъчваше и той бе опитал да се самоубие, като се задуши, увивайки се в огромно парче креп. Излекувах го посредством внушаемост и индивидът си заживя обикновено. Само дето по-късно непрекъснато си самовнушаваше, че среща кон, който го поучава да се захване с архитектура.
Хелмхолц ми описа и за злокобния изнасилвач В., който едно време държеше цялостен Лондон в смут:
– Изключително невероятна демонстрация на перверзия. Не можеше да се отърве от сексуално привидение, в което няколко антрополози се гаврят с него и го карат да обикаля в кръг с извити на открито крайници. Това съгласно неговите самопризнания му доставяло голяма полова приятност. Припомни си, че като дете скрито зърнал по какъв начин слугинята на родителите му целува водни лилии, което му се сторило доста еротично. Когато бил към този момент младеж, го наказали, задето лакирал главата на брат си, но бащата, бояджия по специалност, бил повече притеснен от обстоятелството, че го минал с четката единствено един път. В. нападнал първата си жертва, когато бил на осемнайсет, и от този момент години наред изнасилвал по половин дузина дами всяка седмица. Единственото, с което можех да му оказа помощ посредством моята терапия, бе да заменя агресивността му с по-приемлив за обществото табиет. След което, като срещнеше нищо неподозираща жена, той не ù се нахвърляше, а вадеше от джоба си огромна риба камбала и я размахваше под носа ù. Някои от потърпевшите бяха отвратени, само че това им спестяваше насилието, а имаше и такива, които признаваха, че прекарването е обогатило неимоверно житейския им опит.
12 април. Този ден Хелмхолц не се чувстваше добре. Беше се изгубил из ливадите и бе паднал върху някакви круши. Налагаше се да пази леглото, само че седеше изправен и даже се разсмя, като му споделих, че имам цирей.
Разговаряхме по теорията за противоположната логика на психиката, която му била хрумнала малко след гибелта на Фройд. (Според Ърнест Джоунс гибелта на Фройд провокирала окончателния раздор сред Хелмхолц и Фройд и по-късно двамата съвсем не си говорели.)
По това време Хелмхолц бил измислил опит, при който, щом дръннел с едно звънче, тим бели мишлета понасяли госпожа Хелмхолц през вратата на открито и я оставяли седнала на бордюра. Разработил доста сходни опити и ги зарязал чак откакто едно куче, тренирано да отделя лиги по даден знак, не го пуснало да влезе в дома си по празниците. Понякога, въпреки и немного често, му приписват авторството на класическата творба „ Безпричинното подсмиване при северноамериканските елени “.
– Да, аз основах школата по противоположна психология. Всъщност стана напълно инцидентно. С жена ми се бяхме настанили комфортно в леглото, когато внезапно ми се допи вода. Тъй като доста ме мързеше, помолих госпожа Хелмхолц да ми донесе. Тя отхвърли с оправданието, че била изтощена, тъй като през целия ден брала нахут. Започнахме да спорим кой да донесе вода. Накрая рекох: „ Не желая вода. Дори въобще не съм жаден “. Като чу това, дамата скочи и ми сподели: „ А, по този начин ли? Значи не искаш вода? Много неприятно “. Веднага изтърча и ми донесе цялостна чаша. Понечих да обсъдя тази преживелица с Фройд на фестивала на психоаналитиците в Берлин, само че той участваше в тандем с Юнг в надбягването на три крайници и не го интересуваше друго с изключение на надпреварата. Чак години по-късно открих метод да прилагам този принцип против меланхолия и съумях да изцелявам великия оперен артист Дж. от ужасното предусещане, че един ден ще свърши в панер за боклуци.
18 април. Заварих Хелмхолц да подрязва розови шубраци. Той умееше да приказва обстойно и нашироко за хубостта на цветята, които обичаше, тъй като „ не те врънкат за пари “.
Разговаряхме за актуалната психоанализа, която Хелмхолц смяташе за мит, поддържан жив от фабриките за кушетки.
– Остави ги тези съвременни психоаналитици! Дерат кожи. По мое време самият Фройд лекуваше за пет марки. Ако му дадеш 10, хем ще те лекува, хем ще ти изглади панталона. За петнайсет ще ти позволи да лекуваш него плюс правото да избираш сред два зеленчука. А в този момент? Трийсет $ на час! Петдесет $ на час! Кайзерът получаваше едвам дванайсет и четвърт за това, че е кайзер! И трябваше да върви пеш на работа! Ами продължителността на лекуването? Две години! Пет години! Ние едно време, в случай че не можехме да излекуваме пациент до шест месеца, му връщахме парите и го водехме на музикални викторини, където щеше да завоюва я махагонова купа за плодове, я комплект резци за гравиране от неръждаема стомана. Спомням си, че постоянно можеше да познаеш неизлекуваните пациенти на Юнг, тъй като той им подаряваше препарирани панди.
Вече вървяхме по градинската алея, когато Хелмхолц мина на други тематики, които представляваха интерес за него. Той бе неизчерпаем извор на прозрения и съумях на крайник да запиша няколко от тях.
За човешкото положение: Ако човек беше вечен, представяте ли си каква щеше да е сметката му при месаря?
За религията: Не имам вяра в отвъдния живот, само че си нося кат долни дрехи за промяна.
За литературата: Цялата литература е записка под линия към „ Фауст “. Понятие нямам какво желая да кажа с това.
Убеден съм, че Хелмхолц е популярен мъж.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това е единствено дребна част от комедийните бисери, които откриваме в първите две книги на Уди Алън – „ Квит сме “ и „ Без перушина “. Сборниците излизат на български на 10 май с логото на „ Кръг “ в дизайнерски издания с твърди корици, чийто художник е Албена Лимони, а преводите са на Георги Шарабов, Борис Дамянов и Теодор Михайлов.
„ Квит сме “ и „ Без перушина “ съдържат надлежно седемнайсет и осемнайсет текста от именития и безподобен комедиант. Писани в края на 60-те и началото на 70-те години, когато той още прохожда в киното, през днешния ден те не престават да са тъкмо толкоз занимателни, колкото тогава. Всяка от историите е остроумна, динамична и наситена с истински хрумвания, каквито към този момент познаваме от филмите на Алън. А фактът, че съвсем можем да чуем гласа му да чете дружно с нас, прави книгите още по-забележителни.
Представяме ви фрагмент:
***
Разговори с Хелмхолц
Предлагам ви няколко определени фрагмента от книгата „ Разговори с Хелмхолц “, която скоро ще излезе от щемпел.
Д-р Хелмхолц, който към този момент е към деветдесетте, е съвременник на Фройд, пионер в психоанализата и създател на школа по психология, която носи неговото име. Но може би най-известен е със своите опити върху човешкото държание, посредством които е потвърдил, че гибелта е добита линия на характера.
Хелмхолц живее в имение край Лозана, Швейцария, със своя прислужник Хролф и великия датчанин Хролф. През множеството време написа и сега редактира автобиографията си, с цел да включи и себе си в нея. „ Разговорите “ са се състояли в интервал от няколко месеца сред Хелмхолц и неговия студент и възпитаник Фиърс Хофнунг, който докторът ненавижда неописуемо, само че го търпи, тъй като му носи нуга халва. Беседите им засягат най-различни тематики: като се почне от психопатологията и религията и се стигне до въпроса за какво Хелмхолц не може да си извади кредитна карта. Майстора, както го назовава Хофнунг, се разкрива като сърдечен и възприемчив човек, който твърди, че с цел да се отърве от обривите, е подготвен да се лиши от всичко, което е постигнал през живота си.
1 април. Пристигнах в дома на Хелмхолц тъкмо в 10 сутринта и слугинята ми сподели, че докторът е в стаята си и подрежда папки. Бях доста обезпокоен и ми се стори да споделя, че докторът е в стаята си и подрежда хапки. Оказа се, че съм чул вярно, и Хелмхолц в действителност подреждаше храна. Загребваше с цялостни шепи овесени ядки и ги слагаше на места на купчинки. Когато попитах за какво го прави, той рече:
– Ех, в случай че повече хора подреждаха храна…
Отговорът ме озадачи, само че взех решение, че е по-добре да не задълбочавам в тематиката. Той се отпусна в кожения си стол, а аз го помолих да ми опише за първите си стъпки в психоанализата.
– Когато за първи път срещнах Фройд, към този момент работех върху моите теории. Зърнах го в една пекарна. Опитваше се да си купи сладки охлювчета, само че не можеше да произнесе думата „ охлюв “. Може би знаете, че Фройд доста се притесняваше от нея. „ Дайте ми, в случай че обичате, от тези сладкишчета “, споделяше той и ги сочеше с пръст. Пекарят попита: „ Имате поради охлювчетата ли, хер професор? “. Като чу това, Фройд се изчерви и изхвръкна през вратата на открито, мънкайки: „ Ъъъ, не… нищо… няма значение “. Не ми струваше много старания да купя от сладкишите и да му ги занеса като подарък. Станахме положителни приятели. Оттогава все си мисля, че има хора, които се срамят да кажат избрани думи. Вас не ви ли тормозят някои?
Признах на доктор Хелмхолц, че не мога да си поръчам „ Лобстърмато “ (домат, пълнен с рак) в ресторант. Той откри тази дума за огромна дяволия и беше подготвен да издере очите на оня, който я е измислил.
Разговорът се върна към Фройд, който сякаш властваше над всяка мисъл на Хелмхолц, макар че двамата се мразеха след една караница за китка магданоз.
– Помня един случай на Фройд. Пациентката се споделяше Една С. Имаше хистерична парализа на носа. Не можеше да имитира зайче, когато я молеха да го стори. Това много притесняваше познатите ù, които постоянно се отнасяха грубо с нея. „ Хайде, скъпа, я ни покажи по какъв начин се правиш на зайче “, дразнеха я те и размърдваха без ни минимум изпитание ноздрите си, което пъклен ги забавляваше. Фройд я предложения в кабинета си за няколко аналитични сеанса, само че нещо се обърка и вместо на него тя трансферира потискащите я емоции на закачалката за облекла – висока дървена стойка в ъгъла на помещението. Той много се уплаши, тъй като по това време гледаха скептично на психоанализата, и когато девойката избяга със закачалката на пътешествие, се зарече повече да не практикува. И в действителност, известно време Фройд бе сериозно разпален по концепцията да стане акробат, само че Ференци го убеди, че в никакъв случай няма да се научи да прави салто.
Забелязах, че на Хелмхолц му се придрема, тъй като се смъкна от стола на пода и захърка под масата. Не желаех да спекулирам с благоразположението му, по тази причина се измъкнах на пръсти.
5 април. Заварих Хелмхолц да се упражнява с цигулката си. (Той е великолепен цигулар дилетант, въпреки че не знае да чете партитури и може да изсвири единствено една нота.) Отново разговаряхме по проблемите на психоанализата от времето на зараждането ù.
– Всички се подмазваха на Фройд. Ранк ревнуваше Джоунс. Джоунс ревнуваше Брил. Брил не можеше да понася Адлер дотам, че му криеше кепето. Веднъж Фройд извади от джоба си дъвчащи бонбонки и даде една на Юнг. Ранк напряко побесня. Дойде да ми се жалва, че Фройд покровителствал Юнг. Най-вече при разпределянето на бонбоните. Не му обърнах внимание. По принцип гледах да нямам алъш-вериш с Ранк, откакто дефинира студията ми „ Еуфорията при охлювите “ като „ залез на монголоидния разсъдък “. След много години той ми напомни тази преживелица, до момента в който пътувахме с кола през Алпите. Казах му, че тогава се е държал като простак, и Ранк призна, че е бил под необикновено напрежение, тъй като първото му име – Ото, се пишело откъм гърба напред по същия метод и това го депресирало.
Хелмхолц ме предложения да остана за вечеря. Седнахме край голяма дъбова маса, за която той твърдеше, че му била подарена от Грета Гарбо, въпреки че тя самата не знаеше това, пък и отхвърляше да го познава. Типичната вечеря на доктора се състоеше от голямо количество стафиди, великодушни порции свински рибици и консерва сьомга. След като се нахранихме, дъвкахме джоджен и Хелмхолц извади да ми покаже сбирката си от лакирани пеперуди, но напълно се вкисна, като разбра, че не могат да летят.
По-късно в дневната се разположихме комфортно да попушим пури. (Хелмхолц не помни да възпламени своята, само че по този начин старателно дърпаше, че тя очевидно се съкратяваше.) Разговорихме се за някои от най-забележителните случаи на Майстора.
– Имаше един Йоахим Б. Беше към четиресетте и не можеше да влезе в стая, в която има виолончело. По-лошото бе, че в случай че се озовеше по някакъв метод в стая с виолончело, не можеше да излезе, до момента в който някой с фамилно име Ротшилд не го помолеше да стори това. На всичко от горната страна Йоахим Б. заекваше. Но не когато говореше. Заекваше единствено когато пишеше. В негово писмо думичката „ само че “ да вземем за пример би изглеждала по този начин: „ ннннннннно “. Това доста го измъчваше и той бе опитал да се самоубие, като се задуши, увивайки се в огромно парче креп. Излекувах го посредством внушаемост и индивидът си заживя обикновено. Само дето по-късно непрекъснато си самовнушаваше, че среща кон, който го поучава да се захване с архитектура.
Хелмхолц ми описа и за злокобния изнасилвач В., който едно време държеше цялостен Лондон в смут:
– Изключително невероятна демонстрация на перверзия. Не можеше да се отърве от сексуално привидение, в което няколко антрополози се гаврят с него и го карат да обикаля в кръг с извити на открито крайници. Това съгласно неговите самопризнания му доставяло голяма полова приятност. Припомни си, че като дете скрито зърнал по какъв начин слугинята на родителите му целува водни лилии, което му се сторило доста еротично. Когато бил към този момент младеж, го наказали, задето лакирал главата на брат си, но бащата, бояджия по специалност, бил повече притеснен от обстоятелството, че го минал с четката единствено един път. В. нападнал първата си жертва, когато бил на осемнайсет, и от този момент години наред изнасилвал по половин дузина дами всяка седмица. Единственото, с което можех да му оказа помощ посредством моята терапия, бе да заменя агресивността му с по-приемлив за обществото табиет. След което, като срещнеше нищо неподозираща жена, той не ù се нахвърляше, а вадеше от джоба си огромна риба камбала и я размахваше под носа ù. Някои от потърпевшите бяха отвратени, само че това им спестяваше насилието, а имаше и такива, които признаваха, че прекарването е обогатило неимоверно житейския им опит.
12 април. Този ден Хелмхолц не се чувстваше добре. Беше се изгубил из ливадите и бе паднал върху някакви круши. Налагаше се да пази леглото, само че седеше изправен и даже се разсмя, като му споделих, че имам цирей.
Разговаряхме по теорията за противоположната логика на психиката, която му била хрумнала малко след гибелта на Фройд. (Според Ърнест Джоунс гибелта на Фройд провокирала окончателния раздор сред Хелмхолц и Фройд и по-късно двамата съвсем не си говорели.)
По това време Хелмхолц бил измислил опит, при който, щом дръннел с едно звънче, тим бели мишлета понасяли госпожа Хелмхолц през вратата на открито и я оставяли седнала на бордюра. Разработил доста сходни опити и ги зарязал чак откакто едно куче, тренирано да отделя лиги по даден знак, не го пуснало да влезе в дома си по празниците. Понякога, въпреки и немного често, му приписват авторството на класическата творба „ Безпричинното подсмиване при северноамериканските елени “.
– Да, аз основах школата по противоположна психология. Всъщност стана напълно инцидентно. С жена ми се бяхме настанили комфортно в леглото, когато внезапно ми се допи вода. Тъй като доста ме мързеше, помолих госпожа Хелмхолц да ми донесе. Тя отхвърли с оправданието, че била изтощена, тъй като през целия ден брала нахут. Започнахме да спорим кой да донесе вода. Накрая рекох: „ Не желая вода. Дори въобще не съм жаден “. Като чу това, дамата скочи и ми сподели: „ А, по този начин ли? Значи не искаш вода? Много неприятно “. Веднага изтърча и ми донесе цялостна чаша. Понечих да обсъдя тази преживелица с Фройд на фестивала на психоаналитиците в Берлин, само че той участваше в тандем с Юнг в надбягването на три крайници и не го интересуваше друго с изключение на надпреварата. Чак години по-късно открих метод да прилагам този принцип против меланхолия и съумях да изцелявам великия оперен артист Дж. от ужасното предусещане, че един ден ще свърши в панер за боклуци.
18 април. Заварих Хелмхолц да подрязва розови шубраци. Той умееше да приказва обстойно и нашироко за хубостта на цветята, които обичаше, тъй като „ не те врънкат за пари “.
Разговаряхме за актуалната психоанализа, която Хелмхолц смяташе за мит, поддържан жив от фабриките за кушетки.
– Остави ги тези съвременни психоаналитици! Дерат кожи. По мое време самият Фройд лекуваше за пет марки. Ако му дадеш 10, хем ще те лекува, хем ще ти изглади панталона. За петнайсет ще ти позволи да лекуваш него плюс правото да избираш сред два зеленчука. А в този момент? Трийсет $ на час! Петдесет $ на час! Кайзерът получаваше едвам дванайсет и четвърт за това, че е кайзер! И трябваше да върви пеш на работа! Ами продължителността на лекуването? Две години! Пет години! Ние едно време, в случай че не можехме да излекуваме пациент до шест месеца, му връщахме парите и го водехме на музикални викторини, където щеше да завоюва я махагонова купа за плодове, я комплект резци за гравиране от неръждаема стомана. Спомням си, че постоянно можеше да познаеш неизлекуваните пациенти на Юнг, тъй като той им подаряваше препарирани панди.
Вече вървяхме по градинската алея, когато Хелмхолц мина на други тематики, които представляваха интерес за него. Той бе неизчерпаем извор на прозрения и съумях на крайник да запиша няколко от тях.
За човешкото положение: Ако човек беше вечен, представяте ли си каква щеше да е сметката му при месаря?
За религията: Не имам вяра в отвъдния живот, само че си нося кат долни дрехи за промяна.
За литературата: Цялата литература е записка под линия към „ Фауст “. Понятие нямам какво желая да кажа с това.
Убеден съм, че Хелмхолц е популярен мъж.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ