Вечните легенди: Защо „Зона 51“ продължава да привлича вниманието на хората?
Вечните митове: Защо „ Зона 51 “ продължава да притегля вниманието на хората?
Митовете около „ Зона 51 “ привличат туристи от целия свят, които пътуват до военновъздушната база край Рейчъл, Невада, с вярата да зърнат неземни галактически кораби. Въпреки че легендата за извънземни в свръхсекретното оборудване е дискредитирана от години, някои от митовете се основават на истински събития.
Ето какво към този момент знаем да по този начин прочутата „ Зона 51 “.Какво съставлява „ Зона 51 “?
„ Зона 51 “ е една от най-известните военни инсталации в света – удивително достижение, като се има поради, че държавното управление публично признава съществуването на обекта едвам през 2013 година. Слуховете за скрити извънземни технологии и форми на живот подхранват известността ѝ и въображението на обществеността от десетилетия.
Въпреки че към момента няма доказателства за съществуването на извънземни,
разкрита информация разкрива, че по време на Студената война, ЦРУ и Военновъздушните сили прекарват десетилетия в създаване на съвременни шпионски самолети като U-2 и A-12 в базата. Наблюденията на тези невъзможни летателни апарати евентуално са въодушевили слуховете за извънземни гости – въпреки че неотдавнашно следствие на Пентагона предполага,
че митовете за НЛО може да са били поддържани от самите военновъздушни сили. Днес „ Зона 51 “
към момента е настояща база, само че нейното предопределение и история са свръхсекретна загадка.
„ Това, което е значимо за публичното въодушевление по НЛО и „ Зона 51 “, е какво приказва за нашата човешка природа и за нашите възгледи за мястото ни в Космоса. Това приказва, че желаеме да имаме вяра, че не сме сами “, обяснява Бил Даймънд, основен изпълнителен шеф и президент на
SETI – теоретичен институт, който се занимава с откриването на извънземен разсъдък, пише National Georgraphic.
Търсенето на SETI продължава и през днешния ден, оттатък пустините на Невада.
Къде се намира „ Зона 51 “?
На около 193 километра северозападно от Лас Вегас, някъде сред километри 11 и 12 по „ Магистралата за извънземни “ в Невада (щатска автомагистрала 375), се намира необозначен черен път. Въпреки че от асфалта не се виждат никакви здания, пътят води до пресъхналото езеро Грум и летище „ Хомей “, както е наречено на гражданските авиационни карти.
За тези, които знаят, този път води до задната врата на отдалечена военна база
с доста неофициални имена: „ Райското ранчо “; „ Уотъртаун “; „ Курортът Дриймленд “; „ Червеният площад “; „ Кутията; Ранчото “; „ Отряд 3 “, „ Център за летателни тествания на Военновъздушни сили “ (Det. 3, AFFTC); „ Зона 51 “.
Базата е недостъпна за цивилни жители и множеството военни,
само че инсталацията е заобиколена от дребен, само че преуспяващ маршрут от музеи, заведения за хранене, мотели, паради и фестивали на извънземна тема.
Защо „ Зона 51 “ се намира в средата на пустинята?
Преди Втората международна война (ВСВ) регионът край езерото Грум е употребен за рандеман на сребро и олово. След като войната стартира, държавното управление се нуждае от огромен сектор пустееща земя, с цел да създава и тества нуклеарни оръжия. Те се обръщат към Невада.
След като придобива 2,9 милиона акра земя – три пъти повече от площта на Роуд Айлънд –
през 1950 г. се появява полигонът за тествания и образование в Невада. Почти всичко в рамките на полигона е засекретено, особено 1350 квадратни благи земя, наречени „ Изпитателен полигон Невада “, където Комисията по атомна сила (КАЕ) детонира над 900 нуклеарни оръжия. Езерото Грум се намира единствено на пет мили от границата на
полигона Невада и към момента е в границите на предпазения полигон Невада за тествания и образование.
Когато ЦРУ започва да създава разследващи самолети по време на Студената война, тогавашният шеф на агенцията Ричард Бисел-младши разбира, че е нужна частна база за създаване и тестване на прототипи. През 1955 г. той и конструкторът на самолети на Локхийд Кели Джонсън избират уединеното летище в Гром Лейк за своя централа.
КАЕ прибавя базата към картата и отбелязва обекта като „ Зона 51 “.
В рамките на 8 месеца инженерите в „ Зона 51 “ създават самолета U-2, който може да се издига на височина 21 336 метра (70 000 фута) – доста по-високо от всеки различен аероплан по това време. Това разрешава на водачите да летят над руските радари, ракети и противников самолети.
След като през 1960 г. U-2 е свален от руска противовъздушна ракета,
Централно разузнавателно управление на САЩ стартира да създава идващото потомство шпионски самолети: A-12 с титанов корпус. Почти неоткриваем за радарите, А-12 може да прелети континенталната част на САЩ за 70 минути със скорост 3540 километра (2 200 мили) в час. Освен това самолетът е оборудван с камери, които от височина 27 432 метра (90 000 фута) могат да снимат обекти на земята с дължина единствено един фут.
Как извънземните и НЛО стават част от легендите за „ Зона 51 “?
Един човек на име Боб Лазар завинаги промени метода, по който помним тази военна база. През 1989 г. Лазар дава изявление за новинарския канал KLAS в Лас Вегас, в което твърди, че е работил в „ Зона 51 “ като физик. В ефир той споделя, че в „ Зона 51 “ са се намирали и изучавали извънземни галактически кораби и че неговата работа е била да пресъздаде технологията за военна приложимост.
Твърденията на Лазар бързо бяха сложени под въпрос.
Масачузетският софтуерен институт и Калифорнийският софтуерен институт – и двете учебни заведения, в които Лазар твърди, че е учил – обявиха, че нямат данни за него. Той също по този начин твърди, че е бил физик в Националната лаборатория в Лос Аламос, само че чиновници отхвърлят да е работил там.
Независимо от несъгласията към Лазар, някои от изказванията му са безспорно верни:
инженерите в „ Зона 51 “ са изучавали и пресъздавали усъвършенствани самолети – единствено че самолети, евентуално добити от други страни, а не от Космоса. С всички високотехнологични полети от „ Зона 51 “ – в това число повече от 2850 излитания на А-12 – в региона внезапно
нарастват известията за неидентифицирани летящи обекти.
„ Титаниевото тяло на самолета, движещо се бързо като патрон, отразяваше слънчевите лъчи по метод, който можеше да накара всеки да си намерения: НЛО “, описват източници пред журналистката Ани Джейкъбсън за книгата ѝ от 2011 г. за „ Зона 51 “.
Опит за влизане в „ Зона 51 “
Въпреки че за влизане в формалния обект е нужна покана от висшите етажи на американската войска, “Зона 51″ продължава да притегля гости, които се надяват да зърнат непознатото. Популярната тематична сладкарница и мотел „ Lil A’Le’Inn “, ситуирани на 19 километра от „ Зона 51 “, пресмятат, че през лятото одобряват между 100 и 500 посетители дневно, като почти половината от тях стигат до входната врата въз основата.
„ Но ние сме заети целогодишно “, споделя помощник-управителят на гостилницата.
Броят на посетителите внезапно се усили през 2019 г., когато изявление с Лазар в известен подкаст въодушеви събитието „ Щурм на „ Зона 51 “, в което няколко хиляди души се появиха в пустинята, с цел да търсят доказателства за извънземни.
В последна сметка то се трансформира във фестивал.
Въпреки това е разумно да не се приближавате твърде покрай самия обект. Въздушното пространство над него е неразрешена за полети зона, а въоръжена защита и хиляди камери за видеонаблюдение следят периметъра въз основата.
Ако нежелани посетители преминат през защитата,
бързо следват правни последствия. През 2019 г., двама създатели на наличие в YouTube, открити да проникват в базата, са арестувани и в началото наказани на една година затвор, след което присъдата е отсрочена.
В последна сметка всеки от тях е санкциониран с по 2280 долара и прекарва три дни в пандиза.
„ Чувството ми беше, че отивате на място, което е неразрешено за достъп, където това е написано и всеки знае, че е неразрешено, тъй че не го смятах за нищожен въпрос. Опитвахме се да измислим нещо, което да е заслужено, само че и да регистрира сериозността на обстановката “,
обяснява Крис Арабия, който по това време е областен прокурор на окръг Най.
Табелите на обекта също предизвестяват, че охранителите имат право да използват смъртоносна мощ, в случай че е належащо.
Търсенето на извънземни отвън „ Зона 51 “
Ако учените в НАСА открият извънземен разсъдък, те не разполагат с официален протокол, който да ги ориентира за идващите стъпки, съгласно отдела по астробиология на НАСА. Изследователите от SETI обаче имат – и това не включва „ Зона 51 “.
Според протокола на SETI първата стъпка е да се ревизират откритията
с други самостоятелни обсерватории и организации по света. След като други учени потвърдят доказателствата, те ще проведат конференция, с цел да споделят откритието си с обществеността.
Не е належащо позволение за достъп до свръхсекретна информация.
„ Бихме споделили естеството на откритите от нас феномени, бихме споделили, че това е мястото, откъдето идва, какъв брой надалеч е и че това изисква по-нататъшно изследване “, споделя Даймънд. Що се отнася до търсенето на извънземни от SETI, Даймънд споделя, че те не търсят улики в Невада. За него слуховете за укрити остатъци от галактически кораби са немислими.
„ Ако се замислите за цивилизация, разполагаща с технологията да достави хардуер
и/или биология на Земята, вероятността да е задоволително некомпетентна, с цел да се разбие където и да е на планетата, е безусловно нулева. Всички наблюдения на НЛО имат една обща линия: 100% от тях са резултат от инцидентно наблюдаване. Нито едно от тях в никакъв случай не е било резултат от автентичен, планиран и създаден опит или стратегия за наблюдаване, търсене, проучване, оценка и характеризиране на тези феномени. Не бихме споделили, че е невероятно да има извънземна технология в нашето въздушно пространство, само че няма доказателства за това, които да са ни известни “, казва още той, написа БГНЕС.
Наблюденията на НЛО не престават
Дори без да са стъпвали в базата, хора от цял свят продължават да оповестяват за забележителни наблюдения на мистериозни летящи обекти.
През 2004 г. край крайбрежията на Калифорния военнослужещи стават
очевидци по какъв начин равен, издължен летателен уред, наименуван „ Тик-Так “, пада от 18 288 метра (60 000 фута) тъкмо над океанските талази единствено за секунди, след което се отдалечава с шокираща скорост. Един радарен механик го видял с очите си и споделил, че свети.
При толкоз доста наблюдения на НЛО –
или неидентифицирани аномални феномени (НАЯ), както в този момент се назовават публично – от военния личен състав, федералното държавно управление има дълга история на документиране и проучване на НАЯ, която се простира съвсем до края на Втората международна война. Това завещание продължава.
През 2022 г. Службата на Министерството на защитата на САЩ
сътвори най-новия екип, претрупан с следствието и документирането на наблюденията: Службата за разрешаване на аномалии във всички области (AARO). С пълномощия да преглеждат строго класифицирана информация, те одобряват отчети от сегашни или някогашни чиновници на държавното управление на Съединени американски щати, военнослужещи или реализатори. Въз основа на извършените от тях следствия, нормалните
аргументи за наблюдения на НАЯ включват балони на огромна височина, спътници и безпилотни летателни апарати.
От ARRO настояват, че нямат доказателства за извънземна технология, само че че ще „ следват науката, където и да ги води “.
Митовете около „ Зона 51 “ привличат туристи от целия свят, които пътуват до военновъздушната база край Рейчъл, Невада, с вярата да зърнат неземни галактически кораби. Въпреки че легендата за извънземни в свръхсекретното оборудване е дискредитирана от години, някои от митовете се основават на истински събития.
Ето какво към този момент знаем да по този начин прочутата „ Зона 51 “.Какво съставлява „ Зона 51 “?
„ Зона 51 “ е една от най-известните военни инсталации в света – удивително достижение, като се има поради, че държавното управление публично признава съществуването на обекта едвам през 2013 година. Слуховете за скрити извънземни технологии и форми на живот подхранват известността ѝ и въображението на обществеността от десетилетия.
Въпреки че към момента няма доказателства за съществуването на извънземни,
разкрита информация разкрива, че по време на Студената война, ЦРУ и Военновъздушните сили прекарват десетилетия в създаване на съвременни шпионски самолети като U-2 и A-12 в базата. Наблюденията на тези невъзможни летателни апарати евентуално са въодушевили слуховете за извънземни гости – въпреки че неотдавнашно следствие на Пентагона предполага,
че митовете за НЛО може да са били поддържани от самите военновъздушни сили. Днес „ Зона 51 “
към момента е настояща база, само че нейното предопределение и история са свръхсекретна загадка.
„ Това, което е значимо за публичното въодушевление по НЛО и „ Зона 51 “, е какво приказва за нашата човешка природа и за нашите възгледи за мястото ни в Космоса. Това приказва, че желаеме да имаме вяра, че не сме сами “, обяснява Бил Даймънд, основен изпълнителен шеф и президент на
SETI – теоретичен институт, който се занимава с откриването на извънземен разсъдък, пише National Georgraphic.
Търсенето на SETI продължава и през днешния ден, оттатък пустините на Невада.
Къде се намира „ Зона 51 “?
На около 193 километра северозападно от Лас Вегас, някъде сред километри 11 и 12 по „ Магистралата за извънземни “ в Невада (щатска автомагистрала 375), се намира необозначен черен път. Въпреки че от асфалта не се виждат никакви здания, пътят води до пресъхналото езеро Грум и летище „ Хомей “, както е наречено на гражданските авиационни карти.
За тези, които знаят, този път води до задната врата на отдалечена военна база
с доста неофициални имена: „ Райското ранчо “; „ Уотъртаун “; „ Курортът Дриймленд “; „ Червеният площад “; „ Кутията; Ранчото “; „ Отряд 3 “, „ Център за летателни тествания на Военновъздушни сили “ (Det. 3, AFFTC); „ Зона 51 “.
Базата е недостъпна за цивилни жители и множеството военни,
само че инсталацията е заобиколена от дребен, само че преуспяващ маршрут от музеи, заведения за хранене, мотели, паради и фестивали на извънземна тема.
Защо „ Зона 51 “ се намира в средата на пустинята?
Преди Втората международна война (ВСВ) регионът край езерото Грум е употребен за рандеман на сребро и олово. След като войната стартира, държавното управление се нуждае от огромен сектор пустееща земя, с цел да създава и тества нуклеарни оръжия. Те се обръщат към Невада.
След като придобива 2,9 милиона акра земя – три пъти повече от площта на Роуд Айлънд –
през 1950 г. се появява полигонът за тествания и образование в Невада. Почти всичко в рамките на полигона е засекретено, особено 1350 квадратни благи земя, наречени „ Изпитателен полигон Невада “, където Комисията по атомна сила (КАЕ) детонира над 900 нуклеарни оръжия. Езерото Грум се намира единствено на пет мили от границата на
полигона Невада и към момента е в границите на предпазения полигон Невада за тествания и образование.
Когато ЦРУ започва да създава разследващи самолети по време на Студената война, тогавашният шеф на агенцията Ричард Бисел-младши разбира, че е нужна частна база за създаване и тестване на прототипи. През 1955 г. той и конструкторът на самолети на Локхийд Кели Джонсън избират уединеното летище в Гром Лейк за своя централа.
КАЕ прибавя базата към картата и отбелязва обекта като „ Зона 51 “.
В рамките на 8 месеца инженерите в „ Зона 51 “ създават самолета U-2, който може да се издига на височина 21 336 метра (70 000 фута) – доста по-високо от всеки различен аероплан по това време. Това разрешава на водачите да летят над руските радари, ракети и противников самолети.
След като през 1960 г. U-2 е свален от руска противовъздушна ракета,
Централно разузнавателно управление на САЩ стартира да създава идващото потомство шпионски самолети: A-12 с титанов корпус. Почти неоткриваем за радарите, А-12 може да прелети континенталната част на САЩ за 70 минути със скорост 3540 километра (2 200 мили) в час. Освен това самолетът е оборудван с камери, които от височина 27 432 метра (90 000 фута) могат да снимат обекти на земята с дължина единствено един фут.
Как извънземните и НЛО стават част от легендите за „ Зона 51 “?
Един човек на име Боб Лазар завинаги промени метода, по който помним тази военна база. През 1989 г. Лазар дава изявление за новинарския канал KLAS в Лас Вегас, в което твърди, че е работил в „ Зона 51 “ като физик. В ефир той споделя, че в „ Зона 51 “ са се намирали и изучавали извънземни галактически кораби и че неговата работа е била да пресъздаде технологията за военна приложимост.
Твърденията на Лазар бързо бяха сложени под въпрос.
Масачузетският софтуерен институт и Калифорнийският софтуерен институт – и двете учебни заведения, в които Лазар твърди, че е учил – обявиха, че нямат данни за него. Той също по този начин твърди, че е бил физик в Националната лаборатория в Лос Аламос, само че чиновници отхвърлят да е работил там.
Независимо от несъгласията към Лазар, някои от изказванията му са безспорно верни:
инженерите в „ Зона 51 “ са изучавали и пресъздавали усъвършенствани самолети – единствено че самолети, евентуално добити от други страни, а не от Космоса. С всички високотехнологични полети от „ Зона 51 “ – в това число повече от 2850 излитания на А-12 – в региона внезапно
нарастват известията за неидентифицирани летящи обекти.
„ Титаниевото тяло на самолета, движещо се бързо като патрон, отразяваше слънчевите лъчи по метод, който можеше да накара всеки да си намерения: НЛО “, описват източници пред журналистката Ани Джейкъбсън за книгата ѝ от 2011 г. за „ Зона 51 “.
Опит за влизане в „ Зона 51 “
Въпреки че за влизане в формалния обект е нужна покана от висшите етажи на американската войска, “Зона 51″ продължава да притегля гости, които се надяват да зърнат непознатото. Популярната тематична сладкарница и мотел „ Lil A’Le’Inn “, ситуирани на 19 километра от „ Зона 51 “, пресмятат, че през лятото одобряват между 100 и 500 посетители дневно, като почти половината от тях стигат до входната врата въз основата.
„ Но ние сме заети целогодишно “, споделя помощник-управителят на гостилницата.
Броят на посетителите внезапно се усили през 2019 г., когато изявление с Лазар в известен подкаст въодушеви събитието „ Щурм на „ Зона 51 “, в което няколко хиляди души се появиха в пустинята, с цел да търсят доказателства за извънземни.
В последна сметка то се трансформира във фестивал.
Въпреки това е разумно да не се приближавате твърде покрай самия обект. Въздушното пространство над него е неразрешена за полети зона, а въоръжена защита и хиляди камери за видеонаблюдение следят периметъра въз основата.
Ако нежелани посетители преминат през защитата,
бързо следват правни последствия. През 2019 г., двама създатели на наличие в YouTube, открити да проникват в базата, са арестувани и в началото наказани на една година затвор, след което присъдата е отсрочена.
В последна сметка всеки от тях е санкциониран с по 2280 долара и прекарва три дни в пандиза.
„ Чувството ми беше, че отивате на място, което е неразрешено за достъп, където това е написано и всеки знае, че е неразрешено, тъй че не го смятах за нищожен въпрос. Опитвахме се да измислим нещо, което да е заслужено, само че и да регистрира сериозността на обстановката “,
обяснява Крис Арабия, който по това време е областен прокурор на окръг Най.
Табелите на обекта също предизвестяват, че охранителите имат право да използват смъртоносна мощ, в случай че е належащо.
Търсенето на извънземни отвън „ Зона 51 “
Ако учените в НАСА открият извънземен разсъдък, те не разполагат с официален протокол, който да ги ориентира за идващите стъпки, съгласно отдела по астробиология на НАСА. Изследователите от SETI обаче имат – и това не включва „ Зона 51 “.
Според протокола на SETI първата стъпка е да се ревизират откритията
с други самостоятелни обсерватории и организации по света. След като други учени потвърдят доказателствата, те ще проведат конференция, с цел да споделят откритието си с обществеността.
Не е належащо позволение за достъп до свръхсекретна информация.
„ Бихме споделили естеството на откритите от нас феномени, бихме споделили, че това е мястото, откъдето идва, какъв брой надалеч е и че това изисква по-нататъшно изследване “, споделя Даймънд. Що се отнася до търсенето на извънземни от SETI, Даймънд споделя, че те не търсят улики в Невада. За него слуховете за укрити остатъци от галактически кораби са немислими.
„ Ако се замислите за цивилизация, разполагаща с технологията да достави хардуер
и/или биология на Земята, вероятността да е задоволително некомпетентна, с цел да се разбие където и да е на планетата, е безусловно нулева. Всички наблюдения на НЛО имат една обща линия: 100% от тях са резултат от инцидентно наблюдаване. Нито едно от тях в никакъв случай не е било резултат от автентичен, планиран и създаден опит или стратегия за наблюдаване, търсене, проучване, оценка и характеризиране на тези феномени. Не бихме споделили, че е невероятно да има извънземна технология в нашето въздушно пространство, само че няма доказателства за това, които да са ни известни “, казва още той, написа БГНЕС.
Наблюденията на НЛО не престават
Дори без да са стъпвали в базата, хора от цял свят продължават да оповестяват за забележителни наблюдения на мистериозни летящи обекти.
През 2004 г. край крайбрежията на Калифорния военнослужещи стават
очевидци по какъв начин равен, издължен летателен уред, наименуван „ Тик-Так “, пада от 18 288 метра (60 000 фута) тъкмо над океанските талази единствено за секунди, след което се отдалечава с шокираща скорост. Един радарен механик го видял с очите си и споделил, че свети.
При толкоз доста наблюдения на НЛО –
или неидентифицирани аномални феномени (НАЯ), както в този момент се назовават публично – от военния личен състав, федералното държавно управление има дълга история на документиране и проучване на НАЯ, която се простира съвсем до края на Втората международна война. Това завещание продължава.
През 2022 г. Службата на Министерството на защитата на САЩ
сътвори най-новия екип, претрупан с следствието и документирането на наблюденията: Службата за разрешаване на аномалии във всички области (AARO). С пълномощия да преглеждат строго класифицирана информация, те одобряват отчети от сегашни или някогашни чиновници на държавното управление на Съединени американски щати, военнослужещи или реализатори. Въз основа на извършените от тях следствия, нормалните
аргументи за наблюдения на НАЯ включват балони на огромна височина, спътници и безпилотни летателни апарати.
От ARRO настояват, че нямат доказателства за извънземна технология, само че че ще „ следват науката, където и да ги води “.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ