Вечерта в събота срещу неделя се проведе едно от най-значимите

Вечерта в събота против неделя се организира едно от най-значимите спортни събития. Битката за международната купа в боксовата тежка категория е спортно събитие, равно по мощ с финала на международното състезание по футбол. Всички ние имаме привилегията и удоволствието българин да взе участие в тази борба.

Всички знаем по какъв начин приключи самият дуел, само че събитията от него - както преди, по този начин и по-късно, разделиха нацията ни на две. 

Едните  възхваляват Пулев за спортното достижение, другите го подлагат на критика поради държанието му. В този разбор няма да взимаме страна, в противен случай и двете спорещи страни са прави!

От спортна позиция това, на което станахме очевидци, е несравнимо. Повечето от нас в живота си надали ще имат възможност да следят събитие от подобен сан с присъединяване на българин. Да се сърдим, че Пулев е изгубил борбата за международната купа от Джошуа е все едно да се сърдим на националния ни тим по футбол, че е изгубил финала на международното от Бразилия с 3:1. Виждате ли какъв брой надалеч е стигнал Пулев? Подобно достижение надали ще бъде повторено скоро, изключително в случай че спорта ни продължи да се ръководи от карикатури като. Добре, че Кобрата няма на главата си ръководители като Боби Михайлов и Данчо Лечков, че още щеше да е при дилетантите, а двамата дебили да му изясняват, че има заслон над главата и е сит, та какво повече желае?

Затова от към спортно достижение не би трябвало да имаме никакви забележки към Пулев, можем единствено да му се поклоним и да му благодарим, че ни направи съпричастни на сходно събитие.

Спортът обаче от дълго време не е единствено спорт, той е и обществено и културно събитие, а там нашето момче се провали с гръм и тропот.

По време на борбата му с Кличко преди няколко години в Хамбург украинецът биеше, нашият се плезеше и правеше на забавен, седейки на един крайник. Онази вечер в Лондон Джошуа биеше, нашият се хилеше несъответстващо и се правеше на смешник, може би в опит да предизвика противника. След борбата крещеше: " Запомни ме! ". За какво да те помни? Най-вероятно към този момент те е не запомнил!

Няма да разберем и нечленоразделните крясъци и викове по време на кантара. 

В анализите си хората, които защитаваха Пулев, обясняваха, че би трябвало да сме му признателни, тъй като целия свят ще гледа бокса, а множеството не знаят къде е България и ще я търсят в Google и ще научат за нея от Пулев. Благодаря, само че не желая държанието на Пулев да е визитната картичка на българите. Всеки мислещ българин се е почувствал компрометиран тези дни. Всеки, който не се асоциира с чалга поколението и певачките, не е желал да бъде асоцииран с поведението на Пулев.

За да си огромен състезател, не е задоволително да притежаваш единствено гений и спортна завист. Иска се разсъдък, образование, премерена самонадеяност - все неща, които нашето момче явно не има.

Манталитетът е това, което разграничава великите спортисти от просто положителните. Пулев в никакъв случай няма да е популярен, той ще си остане просто един добър боксьор!

За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.