История за силата на внушението
Вечерта в края на седмицата взех решение преди сън да погледам филм и да прочета нещо забавно в интернет. След това започнах нормалния си вечерен обред – миене на зъби, събаряне на контактните лещи.
Зрението ми е някъде минус 5, по тази причина без лещи гледането и четенето ми е на практика невероятно, в случай че не съм на 5 см от обекта.
Опитвах се да си смъква контактните лещи примерно половин минута, само че не можех да ги махна от окото (знаещите ще ме разберат). Взех огледало и със мощен източник на светлина започнах да си блестя в очите, само че там лещи нямаше. Нито под клепачите, нито по ъглите.
Къде са и по какъв начин по този начин виждам всичко? В мозъка стартират да порастват несъгласия. Взимам кутията с течност за лещите и какво виждам там? Отдавна свалените лещи, още преди кино лентата и похода към банята.
И в този миг, когато мозъкът осъзна, че от самото начало се е оказал без лещи, гледал е филм без тях и се е занимавал с всевъзможни неща, то зрението ми незабавно се върна до нормалните минус 5. Чувството беше неописуемо, като че ли някой понижи гладко яркостта на екрана с отдалечено.
Нашият мозък е изумителен и остроумен апарат, способен самичък себе си да измами.
