Бомбардировка в болница Ал-Ахли: Израел изпълнява обичайната си рутина след зверството
Вечерта на вторник, 17 октомври, офанзива против арабската болница ал-Ахли в Газа, постоянно наричана Баптистката болница, умъртви минимум 500 души, най-вече деца и дами.
Сцените от клането, разказани от очевидци и показани във видеоклипове, излъчени от новинарските мрежи, бяха толкоз ужасяващи, колкото можете да си визиите.
Изображенията разкриват елементи от тялото, разпръснати из територията на болничното заведение, и лекари, извършващи незабавни интервенции в коридорите без упойка. Видеозаписи от вътрешността на болничното заведение демонстрират палестински родители, които крещят и плачат до мъртвите си деца.
Палестинските служители обвиниха експлозията за една от многото израелски бомби, хвърлени над Газа от 7 октомври.
Междувременно Израел очаквано твърди, че неправилно изстреляна палестинска ракета е виновна за клането в болничното заведение.
Отговорът на Израел на бомбения атентат в болничното заведение – военно закононарушение съгласно интернационалното право – е в сходство с нормалния.
Рутината върви почти по следния метод: Израел прави безчовечие против човешките права, незабавно отхвърля да има нещо общо с това, споделя, че има солидни доказателства, че палестинците са направили закононарушението, и по-късно просто чака да види дали някой ще успее да потвърди какво в действителност се случи. Ако в последна сметка стане ясно, че Израел в действителност е направил зверството, той безмълвно поема отговорността, само че до тогава фокусът на света към този момент се е преместил към други въпроси.
Израел извърши тъкмо тази рутина предходната година, откакто умъртви палестинско-американската журналистка и деец от Ал Джазира Ширин Абу Аклех.
Веднага след убийството през май 2022 година тогавашният израелски министър председател Нефтали Бенет обвини палестинците, че „ хвърлят виновността върху Израел без съображение “. По това време Бенет сподели, „ съгласно информацията, която сме събрали, наподобява евентуално въоръжени палестинци – които са стреляли безсистемно по това време – да са виновни за злополучната гибел на журналиста. “ Тогавашният министър на защитата Бени Ганц заяви уверено, че „ никакъв [израелски] огън не е бил ориентиран към журналиста “ и че израелската войска е „ видяла фрагменти на безразборна пукотевица от палестински терористи “.
По-късно през 2022 година обаче и след голям брой самостоятелни следствия, доказващи без сянка на подозрение, че Абу Акле е бил погубен от израелски огън, израелското държавно управление най-сетне призна, че е „ огромна възможност “ това да е израелски патрон умъртви журналиста, носещ ясно маркирана прес жилетка и каска.
Въпреки това, първичните отричания на Израел бяха подхванати на видно място от западните медии, хвърляйки съществени подозрения по отношение на виновността на Израел за убийството.
Същата рутина беше последвана и през 2003 година, когато Израел умъртви 23-годишната американска студентка Рейчъл Кори. Кори беше смазана от израелски булдозер, до момента в който се опитваше да предотврати противозаконното разрушение на палестински домове. Веднага след убийството на Кори, израелската войска сподели, че това е трагичен случай, породен от самата Кори.
През септември 2000 година, по време на втората палестинска интифада, арабският свят беше разчувствуван от изображения на 12-годишно палестинско момче Мохамед Ал-Дура, което плаче и се крие зад татко си Джамал Ал-Дура, преди в последна сметка да бъде убит и погубен от израелски снайперист.
Убийството на Мохамед от ръцете на израелската войска беше ясно снимано на видео. Но даже това не попречи на Израел да следва нормалната си рутина и да се опита да отклони отговорността.
Непосредствено след убийството на детето израелски публични лица твърдят, че е „ доста по-вероятно палестинските въоръжени лица да са били източникът на [стрелбата, убила Ал-Дура]. “
През годините еднакъв сюжет се разиграваше още веднъж и още веднъж, до момента в който Израел неведнъж извършваше жестокости, отхвърляше отговорност и се отхвърляше от неоснователните си отричания единствено когато доказателствата за противното станаха прекомерно безапелационни и вниманието на света се беше насочило другаде.
Този курс на деяние се оказа потребен за Израел, защото му завоюва скъпо време в съда на публичното мнение. С израелските гласове, преобладаващи в западните медийни отчети, тази рутина след зверствата оказа помощ на Израел да сътвори оспорван медиен роман и да сложи под подозрение ясните доказателства за своите закононарушения и ексцесии.
В този смисъл западното медийно отразяване и роман за бомбения атентат в болничното заведение Ал-Ахли бяха предвидими.
Вече има огромен брой академични изследвания, които допускат, че главните западни новинарски медии симпатизират на Израел и значително пренебрегват или омаловажават нарушаванията на човешките права против палестинците.
През първите 10 дни от актуалната рецесия западните медии се държаха съгласно упованията. Изданията привилегироваха израелската позиция, потискаха палестинските гласове и неведнъж говореха за „ израелска самозащита “ и „ палестинска експанзия “.
В дните преди бомбения атентат в болничното заведение BBC News пусна голям брой репортажи за хипотетични тунели на Хамас под публични здания, включително училища и болници. Няма потребност да се изяснява доста по какъв начин този тип безрезервно повторение на израелската агитация от западни медийни организации оказва помощ на Израел да извършва дейно лъжливата си рутина след зверствата.
Когато прахът се улегне, самостоятелните следствия неизбежно ще покажат, че Израел, който към този момент е бомбардирал жилищни сгради, джамии, банки и университети в Газа и към този момент е умъртвил хиляди палестинци от Газа, включително 750 деца, е виновен за бомбардировките Болница ал-Ахли.
И когато прахът се улегне, западните медии евентуално няма да хвърлят толкоз светлина върху виновността на Израел, колкото направиха с неговите отричания.
Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.
