Франция избира - каква е съдбата на Макрон?
Вечерта на 9 юни, когато след съкрушителната загуба от крайната десница на Европейските избори президентът Еманюел Макрон разгласи, че разпуска Народното събрание, той бе уверен, че взима вярното решение.
Идеята на Макрон бе да провокира нещо като електрошок измежду гласоподавателите и да ги активизира да защитят демокрацията пред опасността от крайната десница. Той се надяваше също, че умерената част от десните и левите сили ще станат част от този общ напредък.
На процедура, обаче, има опасения, че могат да се окажат прави тези, които дефинираха хода на Макрон като игра на покер, която слага като залог ориста на Франция.
Националният общ брой на Марин льо Пен освен че не спря, а в противен случай, форсира победния си ход и социологическите прогнози го кредитираха с последния миг с 36 % от гласовете, т.е. покрай безспорното болшинство в Народното събрание съгласно разпоредбите на мажоритарната изборна система.
Въпреки значимите промени и положителните макроикономически резултати реализирани през годините на Макрон, доста хора в страната не считат, че президентът ги схваща и че е решен да откри отговор на проблемите на всекидневието им. На първо място, съгласно социологическите изследвания, това са високите цени, следвани от несигурността и престъпността, както и емиграцията, която съгласно тях е излязла от надзор.
Програмата на крайната десница, като се изключи че желае да наложи популистки ограничения в третирането на имиграцията, в икономическата сфера се дефинира от множеството експерти като по-скоро левичарска и разорителна за Франция.Но това като че остава на назад във времето за множеството хора. “Искаме да опитаме, да им дадем късмет да ръководят ”, споделят мнозина, които виждат вярата за обновяване в лицето на 28-годишния ръководител и евентуален предстоящ министър председател Жордан Бардела.
В ляво на политическия набор сметките на Макрон също излязоха неправилни. Пред опасността Франция - страната на демокрацията и човешките права - да се окаже превзета от крайната десница, даже модерните и рационално мислещи социалдемократи в лицето на Рафаел Глюксман с тежко сърце поддържаха Новият Народен фронт, който има шансове да събере 29% от гласовете. В него с изключение на социалистите, комунистите и зелените, значима роля играе партията Непокорна Франция. Нейният водач, Жан-Люк Меланшон, се счита за радикалист, който желае да разклати основите на парламентарната народна власт. Той е упрекван в ислямо-левичарство и антисемитизъм. За икономическата му стратегия се счита, че би довела Франция до съсипия и банкрут.
Въпреки тези плашещи вероятности от дясно и от ляво, и макар неимоверните старания на премиера Габриел Атал да организира една способена и почтена предизборна акция, обединяването към президента се кредитираше в последните дни с не повече от 20% от гласовете, или на унизителното трето място. Не инцидентно даже едни от най-близките последователи на Макрон започнаха да се разграничават от него. Особено тези, които хранят упоритости за идващите президентски избори.
Мнозина от поддръжниците на Макрон дефинират като неблагоразумие и израз на засегнато его решението му да разпусне Народното събрание тъкмо преди олимпийските игри, които се откриват на 26 юли във Франция. Министърът на вътрешните работи Жералд Дарманен съобщи, че ще си подаде оставката незабавно след изборите. А Франция я чакат от една страна, вероятни остри, и не безусловно мирни конфликти сред коренно леви и десни сили вследствие на изборите, и въпреки това евентуални терористични офанзиви по време на игрите.
Изборите през днешния ден и идната неделя се дефинират като скок в незнайното. Ако Националният общ брой получи безусловно болшинство, Франция я чака интервал на така наречен общуване сред президента Макрон и премиера Бардела. Извънредно е мъчно да си представим при всички несъгласия сред тях по какъв начин ще наподобява да вземем за пример икономическата политика, изразходването на бюджета или помощта на Франция за Украйна.
Но мнозина наблюдаващи считат, че неналичието на безусловно болшинство ще бъде още по-опасен вид, тъй като би изправило страната пред безпорядък. От крайната десница се пускат подмятания, че следователно Макрон ще би трябвало да подаде оставка. Президентът към този момент твърдо отхвърли сходна опция.
Така или другояче, сякаш наблюдаващите са съгласни единствено с едно - че идва краят на ерата Макрон във френската политика. А на какво ще положат началото тези избори, никой към този момент не може да планува сигурно.
Идеята на Макрон бе да провокира нещо като електрошок измежду гласоподавателите и да ги активизира да защитят демокрацията пред опасността от крайната десница. Той се надяваше също, че умерената част от десните и левите сили ще станат част от този общ напредък.
На процедура, обаче, има опасения, че могат да се окажат прави тези, които дефинираха хода на Макрон като игра на покер, която слага като залог ориста на Франция.
Националният общ брой на Марин льо Пен освен че не спря, а в противен случай, форсира победния си ход и социологическите прогнози го кредитираха с последния миг с 36 % от гласовете, т.е. покрай безспорното болшинство в Народното събрание съгласно разпоредбите на мажоритарната изборна система.
Въпреки значимите промени и положителните макроикономически резултати реализирани през годините на Макрон, доста хора в страната не считат, че президентът ги схваща и че е решен да откри отговор на проблемите на всекидневието им. На първо място, съгласно социологическите изследвания, това са високите цени, следвани от несигурността и престъпността, както и емиграцията, която съгласно тях е излязла от надзор.
Програмата на крайната десница, като се изключи че желае да наложи популистки ограничения в третирането на имиграцията, в икономическата сфера се дефинира от множеството експерти като по-скоро левичарска и разорителна за Франция.Но това като че остава на назад във времето за множеството хора. “Искаме да опитаме, да им дадем късмет да ръководят ”, споделят мнозина, които виждат вярата за обновяване в лицето на 28-годишния ръководител и евентуален предстоящ министър председател Жордан Бардела.
В ляво на политическия набор сметките на Макрон също излязоха неправилни. Пред опасността Франция - страната на демокрацията и човешките права - да се окаже превзета от крайната десница, даже модерните и рационално мислещи социалдемократи в лицето на Рафаел Глюксман с тежко сърце поддържаха Новият Народен фронт, който има шансове да събере 29% от гласовете. В него с изключение на социалистите, комунистите и зелените, значима роля играе партията Непокорна Франция. Нейният водач, Жан-Люк Меланшон, се счита за радикалист, който желае да разклати основите на парламентарната народна власт. Той е упрекван в ислямо-левичарство и антисемитизъм. За икономическата му стратегия се счита, че би довела Франция до съсипия и банкрут.
Въпреки тези плашещи вероятности от дясно и от ляво, и макар неимоверните старания на премиера Габриел Атал да организира една способена и почтена предизборна акция, обединяването към президента се кредитираше в последните дни с не повече от 20% от гласовете, или на унизителното трето място. Не инцидентно даже едни от най-близките последователи на Макрон започнаха да се разграничават от него. Особено тези, които хранят упоритости за идващите президентски избори.
Мнозина от поддръжниците на Макрон дефинират като неблагоразумие и израз на засегнато его решението му да разпусне Народното събрание тъкмо преди олимпийските игри, които се откриват на 26 юли във Франция. Министърът на вътрешните работи Жералд Дарманен съобщи, че ще си подаде оставката незабавно след изборите. А Франция я чакат от една страна, вероятни остри, и не безусловно мирни конфликти сред коренно леви и десни сили вследствие на изборите, и въпреки това евентуални терористични офанзиви по време на игрите.
Изборите през днешния ден и идната неделя се дефинират като скок в незнайното. Ако Националният общ брой получи безусловно болшинство, Франция я чака интервал на така наречен общуване сред президента Макрон и премиера Бардела. Извънредно е мъчно да си представим при всички несъгласия сред тях по какъв начин ще наподобява да вземем за пример икономическата политика, изразходването на бюджета или помощта на Франция за Украйна.
Но мнозина наблюдаващи считат, че неналичието на безусловно болшинство ще бъде още по-опасен вид, тъй като би изправило страната пред безпорядък. От крайната десница се пускат подмятания, че следователно Макрон ще би трябвало да подаде оставка. Президентът към този момент твърдо отхвърли сходна опция.
Така или другояче, сякаш наблюдаващите са съгласни единствено с едно - че идва краят на ерата Макрон във френската политика. А на какво ще положат началото тези избори, никой към този момент не може да планува сигурно.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ