Вече знам, че човешкият живот е кръговрат. Днес си на

Вече знам, че човешкият живот е кръговрат. Днес си на върха, на следващия ден се чудиш по какъв начин да излезеш от тинята. И с моите усеща се случи по този начин, със пристрастеността ми към Петър, с обичта към синовете ми.

Ако някой в миналото ми беше споделил, че е допустимо децата и бракът ми с Петър да останат на втори проект, несъмнено щях да му кажа, че е гледал прекомерно доста сериали. Имах цели и преди всичко беше моето семейство.

Дори когато разбрах, че в живота на мъжа ми има друга жена, продължих да се боря за него.

Оказа се, че съм се борила с вятърни мелници.

Синовете ми към този момент бяха по на 20 години, когато усетиха изневерите на татко си. Вярвах, че те ще ми оказват помощ да го върна у дома, ще поговорят с него и той ще се откаже от непознатата жена.

Това обаче освен че не се случи, ами чух от дребния си наследник, че другата в действителност е едно благо и положително създание. Обичала татко им, грижела се за него, била подготвена и дете да му роди.

Разбира се – като е на 32 година и няма различен брак и деца зад тила си е обикновено да желае наследници.

Но не спирах да се запитвам за какво тъкмо моя мъж е избрала за татко на детето си? Страдах доста, изтезавах се, не спях по цели нощи, стопирах да се храня, отслабнах най-малко десетина кг.

А когато една вечер Петър изиска да поговорим четиримата, ми стана ясно, че връщане обратно няма. Лора – другата жена, към този момент беше бременна.

И момчетата не го укориха.

Децата не ме схванаха

Големият единствено ме прегърна и ми сподели: Споко, маме, ще се оправиш! Ти си мощна жена! Все някой и теб ще хареса…

Никога преди не се бях разочаровала по този начин от децата си. Дори не страдах толкоз от измяната на Петър, колкото от отношението на синовете ми към протичащото се. „ Все някой и теб ще хареса “ за мен беше повече от засегнатост.

Не можех да се боря повече. Предадох се. И се разведохме по взаимно единодушие.

Петър заживя с Лора, роди им се щерка.

Три години живях с мисли по предишното – за какво се получи по този начин, какво направих и не направих за фамилията си, за какво щастливият ми брак се трансформира в призрачен сън?

Приятелки и родственици непрестанно търсеха с кого да ме срещнат, с цел да не остана на остарели години сама. Имах няколко връзки, само че все несполучливи.

Децата ми си откриха съществени приятелки, изнесоха се при тях, огромният скоро ще ме подари с внучка. Все по-рядко обаче ме търсят, едвам попитат жива ли съм, здрава ли съм.

Нищо повече. Бях сама в големия апартамент, където всичко ми подсещаше за предишното.

Димо се появи в живота ми, когато изцяло се бях отчаяла.

Нито беше мой вид, нито си представях, че тъкмо той ще ме направи щастлива. Вдовец неотдавна, без деца, той прекатурна мисленето ми.

Накара ме да осъзная, че има защо да съм удовлетворена от този живот, тъй като съм изпълнила задачата си като жена – възпитала съм две прелестни момчета. А и за разлика от него съм схванала какво е споделена обич.

Димо, колкото и да обичал и угаждал на брачната половинка си, не получил и грам обич от нея. Омъжила се поради парите и парцелите му, само че – както сподели той – за бракоразвод не помислял.

Тежка злополука обаче лишила живота й.

С мен Димо в действителност беше доста благ и гальовен. Вазите ми в никакъв случай не оставаха без цветя и всяка седмица получавах скъпи дарове, за каквито в миналото можех единствено да бленувам.

За рождения ми ден ми подари екскурзия до Виена, за Великден летяхме до Венеция и Рим, след това до Париж и Амстердам, а Нова година дружно посрещнахме в Прага.

Тези скъпи пътувания първоначално ме стресираха, смятах, че по този метод Димо се пробва да ме „ купи “. А той – към този момент съм сигурна – не желае нищо друго от мен, с изключение на да бъда до него.

От няколко месеца пребивавам в неговия голям дом, усещам се специфична и обичана жена.

Не разбрах по кое време и по какъв начин пристигна любовта ми към този мъж – като че ли ей по този начин, от нищото. Но знам, че каквото и да се случва оттук насетне, за мен преди всичко към този момент ще е Димо – моят избавител, моята тиха и спокойна обич в есента на живота ми.

Дано Господ ни даде повече години да се радваме един на различен.

С това писмо ми се желае да се обърна най-много към обезверените и самотни дами и да им кажа, че любовта от време на време е на една ръка разстояние.

Стига да имаме сърце да я познаем. И най-много да й се доверим.

Милена

Споделете и вие историята си с нас на [email protected]

Снимка: Pixabay.com