Вече взехме да свикваме, а не трябва. Не защото сме

Вече взехме да привикваме, а не би трябвало. Не тъй като сме по-големи от природата, а тъй като има неща, за които единствено се приказва, само че никой не работи. Преди време в " 120 минути " ви показахме по какъв начин живеят хората, чиито домове бяха отнесени при наводненията в Мизия, " Аспарухово " и още веднъж в Бургаско. Виновни нямаше, тъй като в действителност в основата на всичко стои немарливостта, безотговорността, корупцията и нашата лична податливост да не почитаме законите.

Не може след всеки по-сериозен дъжд у нас да умират повече хора, в сравнение с умъртви мегаураганът " Ирма ", връхлетял и Флорида преди месец.

Най-голямото опрощение, естествено, е времето. Но в Бургаско нито паднаха рекордни и невиждани превалявания, нито мина без предизвестие от метеоролозите.

Според обясненията на институциите някои от прелелите язовири не са включени в листата на евентуално рисковите. Ако това е по този начин, представете си какво може да се случи в рисковите, не дай си Боже. Тоест и тук няма отговорни и няма и да има.

Защото вместо да изпращат министри и депутати, ръководещи и съпротива би трябвало да се обединят в едно - да се погрижат за хората, които живеят към сходни водоеми. А, повярвайте ми, евентуално рисков язовир може да е всеки. Институциите ревизират, установяват, че всичко е наред, и най-после водата отново убива. Но ние сме царе на повтарящите се обстановки, нещастия, а очите са все по този начин необятно затворени.

Още едно събитие от седмицата - нов закон на Движение за права и свободи цели да спре вторичното плячкосване на КТБ. Ще са ми доста забавни дебатите в Народното събрание, тъй като КТБ и Пеевски в частност не са комфортна тематика нито за ръководещите, нито за опозицията.

Дори чисто осведомително този законопроект беше показан телеграфно, изсъхнало, без подтекст - като че ли Движение за права и свободи в действителност желае да бори корупцията. Все едно всички са не запомнили. Позволете ми да се колебая. Да се колебая, тъй като си припомням, че КТБ гръмна поради спорът сред двама някогашни бизнес сътрудници под безпомощния взор на всички български институции. После ние трябваше да плащаме сметката.

Как сега да имаме вяра на думите на единия от Белград, или на другия, който щял да внася текст в Народното събрание, в който другояче не стъпва?

Когато законите са безсилни на това равнище, какво остава за елементарните хора, с изключение на най-малко вярата, че калта няма да залее къщите им? Че институциите ще са свършили работата си, с цел да ни извадят от българската кална действителност, която сами си вършим и сами си поддържаме.