Политолози пред Дарик: Войната в Украйна осветли тежки зависимости в политиката
вече върнавтория изследователски мандат за сформиране на държавно управление на президента Румен Радев. Върнаго несбъднат. Това се случва 13 седмици след последните, към този момент, парламентарни избори. 13 седмици, в които нашите политици не могат да се спогодят между тях и да създадат действителен опит да ни измъкнат от безтегловността, в която се намираме повече от две години. През това време непрестанно чуваме, че гласоподавателите им желали това, само че не желали това, че не можели да вършат взаимни отстъпки, за които не са оторизирани от симпатизантите си. А съгласно изследванията на социолозите близо две трети от българите желаят постоянно ръководство. Искат ли го и политиците, или съзнателно ни водят към следващите парламентарни избори и не се ли опасяват, че най-после същите тези гласоподаватели ще извикат като Алековия Бай Ганьо “На маймуни ни обърнахте! ”.
" Кое беше най-важното в политическата част на 2022 година ", попита своитегости водещият Георги Донков.
Според Киряков ние към момента не сме приели участието си в Европейски Съюз, макар че сме признати от дълго време за част от съюза. " Изпускаме най-важния детайл - че сме членове на една голяма общественост с огромно въздействие в света ", изясни политологът. " Все още считаме Германия и цялата общественост като чужбина. Все още виждаме разговораза евроатлантизма. Политическият хайлайф не може да откри верните думи, с цел да изясни на хората, че цивилизационният избор е изработен към този момент и не е нужно занапред да си го препотвърждаваме. Ситуацията в Украйна занапред отключи сходни диспути, които въобще не трябва да съществуват. "
Донков върна диалога още веднъж за външнополитическото въздействие и сложи въпроса " за какво никой не пита хора като президента Първанов по какъв начин се финансира партията му или за какво има сериозни отчети от Държавния департамент по отношение на Румен Радев? ".
Панчугов изясни, че има една голяма част от хора в страната, които въобще не ги интересува по какъв начин е пристигнал Румен Радев в българската политика, друга част се възхищава даже, а тези, които имат терзание към неговата фигура, са прекомерно малко. Отсъствието на сериозна маса по тематиката е осезаемо и най-вероятно значимите въпроси няма да бъдат сложени нито на последващи, нитона по-следващи избори. Това нещо ще се натрупва, до момента в който не забележим някаква форма на ескалация, сподели той.
В тази връзка водещият Донков попита дали е допустимо да забележим нещо сходно на 10 януари 1997 година? Възможно ли е на хората да им писне?
Панчугов изясни, че по-активните българи не са в България. Тези, които биха могли да генерират подобен вид сила, са взели решението да не бъдат в страната. Те генерират някакви финансови потоци към близки и родственици, само че не и политическа сила, с която да се задвижат процесите. Хората, които са били движещата мощ на митингите от 1997 година, към този момент или не са тук, или са възрастни, а децата им са отвън страната, добави той.
Киряков акцентира, че обективно има два фактора да не се стигне до толкоз огромно неодобрение. Единият е, че хората живеят по-добре, макар следващия мит, че преди се е живеело по-добре. Втората причина за бездейност е свързанас обстоятелството, че последните години българската политика съумя да убеди трайногражданите, че те не могат да трансформират нищо. Убедеността на жителите, че не въздействат върху политиката е пагубно за процесите.
Панчугов изясни, че масата хора желаят държавно управление, само че какво държавно управление? Не става въпрос просто за някакво държавно управление. Всеки желае държавно управление на техните представители в Народното събрание и това, че социолозите сочат, че 70% го желаят, не значи, че това предпочитание е хомогенно по своя смисъл. При толкоз фрагментиран парламент тези 70% са раздробени на дребни фракции и в действителност още веднъж няма аспект завъзможен консенсус, предвижда той.
Георги Киряков завършис констатация, че огромният проблем през последните 2 години е невъзможността на нито един политикда опише и показа по какъв начин наподобява смяната, която всички дават обещание и желаят.
" Кое беше най-важното в политическата част на 2022 година ", попита своитегости водещият Георги Донков.
Според Киряков ние към момента не сме приели участието си в Европейски Съюз, макар че сме признати от дълго време за част от съюза. " Изпускаме най-важния детайл - че сме членове на една голяма общественост с огромно въздействие в света ", изясни политологът. " Все още считаме Германия и цялата общественост като чужбина. Все още виждаме разговораза евроатлантизма. Политическият хайлайф не може да откри верните думи, с цел да изясни на хората, че цивилизационният избор е изработен към този момент и не е нужно занапред да си го препотвърждаваме. Ситуацията в Украйна занапред отключи сходни диспути, които въобще не трябва да съществуват. "
Донков върна диалога още веднъж за външнополитическото въздействие и сложи въпроса " за какво никой не пита хора като президента Първанов по какъв начин се финансира партията му или за какво има сериозни отчети от Държавния департамент по отношение на Румен Радев? ".
Панчугов изясни, че има една голяма част от хора в страната, които въобще не ги интересува по какъв начин е пристигнал Румен Радев в българската политика, друга част се възхищава даже, а тези, които имат терзание към неговата фигура, са прекомерно малко. Отсъствието на сериозна маса по тематиката е осезаемо и най-вероятно значимите въпроси няма да бъдат сложени нито на последващи, нитона по-следващи избори. Това нещо ще се натрупва, до момента в който не забележим някаква форма на ескалация, сподели той.
В тази връзка водещият Донков попита дали е допустимо да забележим нещо сходно на 10 януари 1997 година? Възможно ли е на хората да им писне?
Панчугов изясни, че по-активните българи не са в България. Тези, които биха могли да генерират подобен вид сила, са взели решението да не бъдат в страната. Те генерират някакви финансови потоци към близки и родственици, само че не и политическа сила, с която да се задвижат процесите. Хората, които са били движещата мощ на митингите от 1997 година, към този момент или не са тук, или са възрастни, а децата им са отвън страната, добави той.
Киряков акцентира, че обективно има два фактора да не се стигне до толкоз огромно неодобрение. Единият е, че хората живеят по-добре, макар следващия мит, че преди се е живеело по-добре. Втората причина за бездейност е свързанас обстоятелството, че последните години българската политика съумя да убеди трайногражданите, че те не могат да трансформират нищо. Убедеността на жителите, че не въздействат върху политиката е пагубно за процесите.
Панчугов изясни, че масата хора желаят държавно управление, само че какво държавно управление? Не става въпрос просто за някакво държавно управление. Всеки желае държавно управление на техните представители в Народното събрание и това, че социолозите сочат, че 70% го желаят, не значи, че това предпочитание е хомогенно по своя смисъл. При толкоз фрагментиран парламент тези 70% са раздробени на дребни фракции и в действителност още веднъж няма аспект завъзможен консенсус, предвижда той.
Георги Киряков завършис констатация, че огромният проблем през последните 2 години е невъзможността на нито един политикда опише и показа по какъв начин наподобява смяната, която всички дават обещание и желаят.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ