Вече трета сутрин нежни бели снежинки се сипеха над Пловдив

Вече трета заран нежни бели снежинки се сипеха над Пловдив и правеха въздуха да се усеща по-свеж, изключително по огромните булеварди с всекидневно натоварено придвижване. Докато родителите почистваха снега от колите си, с цел да потеглят по задания, децата им, които чакаха да тръгнат към детската градина или към учебното заведение, се радваха на дребните преспи към паркинга. Някои от малчуганите правеха снежни топки или дребни снежни човечета, до момента в който други почтително съблюдаваха напътствията на мама и тати да не пипат снега, тъй като ще се намокрят.
Прочетете още
Улиците бяха добре почистени и трафикът се движеше с нормалните си темпове, макар че до късно нощес снеговалежът в някои елементи на града беше изобилен. Клоните на дърветата съвсем не се виждаха от натрупалите се по тях снежинки, а тук-там в пространствата пред блоковете се виждаха нежни стръкчета млада трева, които се надигаха леко, като че ли с цел да погледнат по-отвисоко бялата пелена.



Античният спектакъл, спортните игрища, пътеките по тепетата и пространствата към Гребната база бяха замлъкнали за миг и се любуваха на мекотата и нежността на лежащите върху тях снежинки. А придвижването на хората по почистените алеи в градските градини, хрупкащите им стъпки и следите от тях във към момента заснежените пространства, както и шумът на преминаващите колите бяха тези, които напомняха, че денят е работен.

Колко ли ти е мъчно, Пловдив, да се отдадеш на отговорностите си, до момента в който си обхванат в сходна бяла приказка!