Нищо ново под северното слънце
Вече стъпиха на гренландска земя първите представителни мини-подразделения на натовски страни. Начело с Германия, несъмнено, която с нейните 13 военнослужещи, както сподели подгласникът на Мерц, Ватерпул, желае да даде сигнал за решимостта на НАТО да отбрани суверенитета на Гренландия. Представяте ли си, НАТО да отбрани Гренландия от НАТО, извинете, от Съединени американски щати. Да го кажеше това някой преди време, нямаше да се одобри и като анекдот. Но го доживяхме – германците отново се канят да водят война освен с Русия, а и със Съединени американски щати. Май прав излезе Чърчил тогава след войната, когато сподели, че Германия би трябвало да стане единствено едно поле за развъждане на картофи. Умни бяха тогавашните политици, даже и да бяха от Британия, не като сегашните там.
Голяма дандания настана, подклаждана от от време на време повтаряните изказвания на Тръмп, че ще си вземе Гренландия. Преговарящите от Гренландия и Дания си отпътуваха от Вашингтон разочаровани, все едно че са се надявали друго да чуят. Лидерките на Европейския съюз не пропущат да отбележат, че също ужасно за разочаровани. Общо взето навсякъде отчаяние настъпи. От какво толкоз, би запитал човек даже единствено с гимназиални знания по история. За пръв път ли се прекрояват границите на Европа? От Бисмарк та до в този момент или войни, или конгреси са пренареждали кой къде в коя страна ще живее. Нови са се създавали, остарели са се закривали. И в този момент, да вземем за пример, скоро скоро може да се окажем на мястото на Австро-унгарската империя с една нова унгарско-австрийска страна, в която, сигурен съм, ще побързат да се включат и от прилежащите й страни. Разочарованието идва от друга посока – отново се появи безсилието на Брюксел и неналичието на механизъм даже личните си европейски страни да отбрани, и то не от зложелател, а даже от другар и сътрудник.
От многото приказки човек остава с усещането, че се е появил американски президент, който зачерквайки цялата досегашна история на своята страна, колкото и да е кратковременна, е решил да стартира напълно автентичен тип политика. За самия Тръмп в персонален проект това може да е по този начин, тъй като първата година от своя мандат той посвети на разрешаване на военни спорове и смиряване на противникови лагери. Може да се каже даже с по-голям % триумф, в сравнение с крах. Втората година обаче наподобява е решил да посвети към този момент на обичайните политики на своята страна, на открилия се нов, американският тип колониализъм. За разлика от другия, по-стария европейски тип, този е нещо напълно друго. Най-вече тъй като се роди във века на индустриализацията, на крупния банков и финансов и на избухливо разрастващите се технологии, т.е. във времето на империализма. Дано ме елементарни Маркс, че опряхме още веднъж до неговите характерности. Провежданата при горните условия политиката за завладяване на позиция и територии радикално се разграничава от съществуващите в остаряла история показа за колониална процедура. Съединени американски щати разви по-модерен, само че не по-малко нападателен тип, който е стъпил, както се видя през времето, на два крайници - или купуваш или го вземаш принудително. Формите на проявяване на този тип политика също са до автентичност разнообразни от предходните. Вече никой няма желание да заробва население, а в противен случай, да ги „ освобождава “, да ги „ демократизира “. Което се оказа в реалност гарнитура на общоизвестното – заробването. Споменава се, само че никой не обръща внимание на обстоятелството, че още от основаването си новата република наречена Съединени американски щати, богата, само че още не толкоз мощна, стартира да си купува територии като първи опит в определената посока. От Наполеон бе купена Луизиана, от Николай Втори – Аляска и друго всякакви по-дребни парченца земи. Това обаче беше хрисимата въведения. Особено след втората огромна война се откриха изрично параметрите на този тип американска политика. И се почна от Корея. Там, където смяташ да завладееш позиции или територии, го правиш или с пари или със мощ. И това зависи единствено от желанието или държанието на продавача, а не на купувача, който непременно и по всеки от двата метода ще организира договорката. Така след Корея се мина и през Виетнам. В последните десетилетия се появи по-„ мек “ вид - сменяш ръководството с друго, което ти определяш. Въпросът по какъв начин да стане промяната е единствено детайлност от военна интервенция, каквито се организираха като се почне от Чили, та се стигне до Ирак, Либия и Афганистан.
Добре тогава, какво му е истинското на политиката на Тръмп сега. Той просто се управлява от това, на което са научени политиците на Съединени американски щати. Светът се надяваше, че тъкмо той няма да бъде президент като другите преди него. Подсказа го през първата година, и в този момент се старае, само че нещата се менят. Вече има световни ползи на велики сили, измежду които Съединени американски щати неотдавна не е първа и единствена, а една от тях. И в тази игра някакви си територии и национални ползи, както се вижда от много време, са не толкоз значим проблем. Няма какво да се вършим на ощипани, както се споделяше преди време, сега Тръмп не прави нищо автентично, дори и не предлага някакви нови, незнайни до момента решения. На гренландците ясно беше казано, или ще ви взема, или ще ви купя. Същото го чуха в Канада, същото го видяха към този момент венецуелците. А до каква степен ще стигне всичко това, още не е известно, тъй като занапред следва конфликта в Далечния изток и в азиатския регион. А там не се знае кой кого ще купи и кой кого ще завземе.
Щом като е по този начин, човек се пита, какво вършат сега представителите на Европейския съюз с такива бутафорни акции в жанр „ на гол търбух, чифте пищови “. Защото единствено с 10-15 бойци надали ще се подсигурява нечия сигурност, по-скоро ще бъде сопнато локалното население от наличието им. Защото сега в действителност Европа разполага единствено с „ чифте пищови “. Тогава за какво, да речем, не се прекрои този боен съюз и да стане ясно, че Европа си има към този момент собствен боен съюз с всички произлизащи от това последствия. Като се вършат в Брюксел на ербап политици, за какво да не се подскаже на Съединени американски щати, че в Европа тяхното наличие ще бъде несъмнено от суверенните ползи на европейските нации, а не от капризите на президента на Съединени американски щати. Сега никой не протяга ръка да направи такова нещо, тъй като, както евентуално е контрактувано в Аляска, увисва за европейците въпросът с Руси
Голяма дандания настана, подклаждана от от време на време повтаряните изказвания на Тръмп, че ще си вземе Гренландия. Преговарящите от Гренландия и Дания си отпътуваха от Вашингтон разочаровани, все едно че са се надявали друго да чуят. Лидерките на Европейския съюз не пропущат да отбележат, че също ужасно за разочаровани. Общо взето навсякъде отчаяние настъпи. От какво толкоз, би запитал човек даже единствено с гимназиални знания по история. За пръв път ли се прекрояват границите на Европа? От Бисмарк та до в този момент или войни, или конгреси са пренареждали кой къде в коя страна ще живее. Нови са се създавали, остарели са се закривали. И в този момент, да вземем за пример, скоро скоро може да се окажем на мястото на Австро-унгарската империя с една нова унгарско-австрийска страна, в която, сигурен съм, ще побързат да се включат и от прилежащите й страни. Разочарованието идва от друга посока – отново се появи безсилието на Брюксел и неналичието на механизъм даже личните си европейски страни да отбрани, и то не от зложелател, а даже от другар и сътрудник.
От многото приказки човек остава с усещането, че се е появил американски президент, който зачерквайки цялата досегашна история на своята страна, колкото и да е кратковременна, е решил да стартира напълно автентичен тип политика. За самия Тръмп в персонален проект това може да е по този начин, тъй като първата година от своя мандат той посвети на разрешаване на военни спорове и смиряване на противникови лагери. Може да се каже даже с по-голям % триумф, в сравнение с крах. Втората година обаче наподобява е решил да посвети към този момент на обичайните политики на своята страна, на открилия се нов, американският тип колониализъм. За разлика от другия, по-стария европейски тип, този е нещо напълно друго. Най-вече тъй като се роди във века на индустриализацията, на крупния банков и финансов и на избухливо разрастващите се технологии, т.е. във времето на империализма. Дано ме елементарни Маркс, че опряхме още веднъж до неговите характерности. Провежданата при горните условия политиката за завладяване на позиция и територии радикално се разграничава от съществуващите в остаряла история показа за колониална процедура. Съединени американски щати разви по-модерен, само че не по-малко нападателен тип, който е стъпил, както се видя през времето, на два крайници - или купуваш или го вземаш принудително. Формите на проявяване на този тип политика също са до автентичност разнообразни от предходните. Вече никой няма желание да заробва население, а в противен случай, да ги „ освобождава “, да ги „ демократизира “. Което се оказа в реалност гарнитура на общоизвестното – заробването. Споменава се, само че никой не обръща внимание на обстоятелството, че още от основаването си новата република наречена Съединени американски щати, богата, само че още не толкоз мощна, стартира да си купува територии като първи опит в определената посока. От Наполеон бе купена Луизиана, от Николай Втори – Аляска и друго всякакви по-дребни парченца земи. Това обаче беше хрисимата въведения. Особено след втората огромна война се откриха изрично параметрите на този тип американска политика. И се почна от Корея. Там, където смяташ да завладееш позиции или територии, го правиш или с пари или със мощ. И това зависи единствено от желанието или държанието на продавача, а не на купувача, който непременно и по всеки от двата метода ще организира договорката. Така след Корея се мина и през Виетнам. В последните десетилетия се появи по-„ мек “ вид - сменяш ръководството с друго, което ти определяш. Въпросът по какъв начин да стане промяната е единствено детайлност от военна интервенция, каквито се организираха като се почне от Чили, та се стигне до Ирак, Либия и Афганистан.
Добре тогава, какво му е истинското на политиката на Тръмп сега. Той просто се управлява от това, на което са научени политиците на Съединени американски щати. Светът се надяваше, че тъкмо той няма да бъде президент като другите преди него. Подсказа го през първата година, и в този момент се старае, само че нещата се менят. Вече има световни ползи на велики сили, измежду които Съединени американски щати неотдавна не е първа и единствена, а една от тях. И в тази игра някакви си територии и национални ползи, както се вижда от много време, са не толкоз значим проблем. Няма какво да се вършим на ощипани, както се споделяше преди време, сега Тръмп не прави нищо автентично, дори и не предлага някакви нови, незнайни до момента решения. На гренландците ясно беше казано, или ще ви взема, или ще ви купя. Същото го чуха в Канада, същото го видяха към този момент венецуелците. А до каква степен ще стигне всичко това, още не е известно, тъй като занапред следва конфликта в Далечния изток и в азиатския регион. А там не се знае кой кого ще купи и кой кого ще завземе.
Щом като е по този начин, човек се пита, какво вършат сега представителите на Европейския съюз с такива бутафорни акции в жанр „ на гол търбух, чифте пищови “. Защото единствено с 10-15 бойци надали ще се подсигурява нечия сигурност, по-скоро ще бъде сопнато локалното население от наличието им. Защото сега в действителност Европа разполага единствено с „ чифте пищови “. Тогава за какво, да речем, не се прекрои този боен съюз и да стане ясно, че Европа си има към този момент собствен боен съюз с всички произлизащи от това последствия. Като се вършат в Брюксел на ербап политици, за какво да не се подскаже на Съединени американски щати, че в Европа тяхното наличие ще бъде несъмнено от суверенните ползи на европейските нации, а не от капризите на президента на Съединени американски щати. Сега никой не протяга ръка да направи такова нещо, тъй като, както евентуално е контрактувано в Аляска, увисва за европейците въпросът с Руси
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ