Коледни пости - Ден 38: Кога семейният кръговрат се завърта. Коледа - крайно необходима.
Вече сме в очакване на Коледа. Уговаряме се с родственици, кой по кое време идва, кой какво ще донесе за Бъдни вечер. Подаръците са под елхата и във въздуха, у нас най-малко, се носи мирис на меденки и на кекс с лимонови корички.
Над вчерашните си гъби върша лист за последни покупки преди правенето на менюто. Като познавач по сармите, те ще са от мен, от майка ми тиквеника, от свекървата пълнените чушки, тя ще омеси и питката. Не съумях аз...Ще пробвам отново и отново, до момента в който завъдя тази живинка и у нас. Другото се подрежда единствено – сушените плодове, ядките, останала символика на трапезата.
“След днешното почистване и нареждане, еуфорията стартира да ме изоставя постепенно, само че непреклонно. ”
Минаха коледните празненства и цялата лудница, мина гласенето на тоалети, скъсаните чорапогащници, напредването сред учебно заведение, ясла и всякакви зали за мероприятия. Време е за отмора и тишина.
Тази година ще се постарая да свърша всичко належащо по- рано и да усетя Коледа изцяло. Не желая да бързам и давам зор, желая успокоение и мир. Винаги нещо може да се обърка в последния миг, само че до момента в който сме здрави, на два крайници и с разсъдъка си – какво толкоз неприятно може да се случи.
Вчера гледах, в магазина продават подготвени сарми, чушки, ошав, с две думи, всичко обичайно за Бъдни вечер. Нагласено в кутийки, оразмерено в верни разфасовки. Като за един човек, една порция. Това е доста тъжно, а щом пазарът го предлага, значи някой все някъде го търси. Можете ли да си визиите Коледа, надалеч от вкъщи, от околните, сами нейде, без топла храна. Да си купите една ето такава порция и да я изядете сами в нощта преди Коледа. Аз не мога.
“И не е отново въпросът в храната, а в шерването й. ”
Колко тъжни са тези сърми и чушки, какъв брой самотни наподобяват в пластмасовата си опаковка. А не – дъхащи от фурната, топли и цялата къща да е изпълнена от аромата им. Децата да се мотаят в краката ти, да се сдърпват за курабийка. Някоя вуйна да дава препоръки от сорта: „ Те твоите хубави станали, но чакай да ти кажа, по какъв начин стават по- хубави ”.
“Това е Коледа за мен – фамилията. ”
И положителното, и неприятно, което върви с него. И насладата от това, че ни има един за различен, и болката, която си предизвикваме с думи и жестове от време на време. Да гледаш по какъв начин порастват децата и се отдалечават от теб, стават независими и можещи сами, и в това време да усещаш ка се доближаваш до родителите си, започваш да ги разбираш и даже - харесваш. Чувството за фамилна целокупност не трябва да се случва единствено към празниците, когато от нас се чака да се събираме и търсим, „ тъй като по този начин е редно ”. То би трябвало да е всекидневно наличие към нас, една аура, подбудена от елементарния факт, че не си самичък на този свят, имаш някой зад тила си и някой, в чиито вени тече твоята кръв. Място, където постоянно можеш да се върнеш и място, което да създаваш за идващите след теб.
“И дано им извиним. ”
Да им извиним минусите и грешките, недомислените думи и непохватните изрази на обвързаност. Никога не можем да сме сигурни какво се крие зад тях, в никакъв случай не можем да знаем под безобидните на пръв взор неща, какви героични борби са се водили, какви демони са прогонвани. Да извиним на порасналите си деца, за това, че се мислят за безсмъртни в младостта си. Че ни отблъскват и тръшват порти пред лицето ни. Те са млади, като всички преди тях – и те ще научат уроците си и ще схванат какво е да си родител.
“Да извиним и на себе си. ”
Че не се обаждаме по- постоянно на родителите си. Че сме груби и желаеме от време на време да ни оставят на мира. Да си извиним поради нямането на време за личните си деца, че ги подценяваме в името на неща, които те не могат да схванат още. Но един ден ще го създадат и ще застанат на нашето място. А кръговратът ще направи още едно завъртане.
“Коледа е извънредно нужна за всеки човек, колкото и да го отхвърляме от време на време. ”
За едни – да усетят могъществото на фамилния кръговрат, за други – да си пожелаят над пластмасова кутия с постни сарми да не бъдат сами на Коледа. А белким желанията на Коледа не се сбъдват?
Ако желаете да наблюдавате Коледните пости ден по ден,.
Над вчерашните си гъби върша лист за последни покупки преди правенето на менюто. Като познавач по сармите, те ще са от мен, от майка ми тиквеника, от свекървата пълнените чушки, тя ще омеси и питката. Не съумях аз...Ще пробвам отново и отново, до момента в който завъдя тази живинка и у нас. Другото се подрежда единствено – сушените плодове, ядките, останала символика на трапезата.
“След днешното почистване и нареждане, еуфорията стартира да ме изоставя постепенно, само че непреклонно. ”
Минаха коледните празненства и цялата лудница, мина гласенето на тоалети, скъсаните чорапогащници, напредването сред учебно заведение, ясла и всякакви зали за мероприятия. Време е за отмора и тишина.
Тази година ще се постарая да свърша всичко належащо по- рано и да усетя Коледа изцяло. Не желая да бързам и давам зор, желая успокоение и мир. Винаги нещо може да се обърка в последния миг, само че до момента в който сме здрави, на два крайници и с разсъдъка си – какво толкоз неприятно може да се случи.
Вчера гледах, в магазина продават подготвени сарми, чушки, ошав, с две думи, всичко обичайно за Бъдни вечер. Нагласено в кутийки, оразмерено в верни разфасовки. Като за един човек, една порция. Това е доста тъжно, а щом пазарът го предлага, значи някой все някъде го търси. Можете ли да си визиите Коледа, надалеч от вкъщи, от околните, сами нейде, без топла храна. Да си купите една ето такава порция и да я изядете сами в нощта преди Коледа. Аз не мога.
“И не е отново въпросът в храната, а в шерването й. ”
Колко тъжни са тези сърми и чушки, какъв брой самотни наподобяват в пластмасовата си опаковка. А не – дъхащи от фурната, топли и цялата къща да е изпълнена от аромата им. Децата да се мотаят в краката ти, да се сдърпват за курабийка. Някоя вуйна да дава препоръки от сорта: „ Те твоите хубави станали, но чакай да ти кажа, по какъв начин стават по- хубави ”.
“Това е Коледа за мен – фамилията. ”
И положителното, и неприятно, което върви с него. И насладата от това, че ни има един за различен, и болката, която си предизвикваме с думи и жестове от време на време. Да гледаш по какъв начин порастват децата и се отдалечават от теб, стават независими и можещи сами, и в това време да усещаш ка се доближаваш до родителите си, започваш да ги разбираш и даже - харесваш. Чувството за фамилна целокупност не трябва да се случва единствено към празниците, когато от нас се чака да се събираме и търсим, „ тъй като по този начин е редно ”. То би трябвало да е всекидневно наличие към нас, една аура, подбудена от елементарния факт, че не си самичък на този свят, имаш някой зад тила си и някой, в чиито вени тече твоята кръв. Място, където постоянно можеш да се върнеш и място, което да създаваш за идващите след теб.
“И дано им извиним. ”
Да им извиним минусите и грешките, недомислените думи и непохватните изрази на обвързаност. Никога не можем да сме сигурни какво се крие зад тях, в никакъв случай не можем да знаем под безобидните на пръв взор неща, какви героични борби са се водили, какви демони са прогонвани. Да извиним на порасналите си деца, за това, че се мислят за безсмъртни в младостта си. Че ни отблъскват и тръшват порти пред лицето ни. Те са млади, като всички преди тях – и те ще научат уроците си и ще схванат какво е да си родител.
“Да извиним и на себе си. ”
Че не се обаждаме по- постоянно на родителите си. Че сме груби и желаеме от време на време да ни оставят на мира. Да си извиним поради нямането на време за личните си деца, че ги подценяваме в името на неща, които те не могат да схванат още. Но един ден ще го създадат и ще застанат на нашето място. А кръговратът ще направи още едно завъртане.
“Коледа е извънредно нужна за всеки човек, колкото и да го отхвърляме от време на време. ”
За едни – да усетят могъществото на фамилния кръговрат, за други – да си пожелаят над пластмасова кутия с постни сарми да не бъдат сами на Коледа. А белким желанията на Коледа не се сбъдват?
Ако желаете да наблюдавате Коледните пости ден по ден,.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ