Вече сме с една идея по-наясно какво ще представлява общественият

Вече сме с една концепция по-наясно какво ще съставлява публичният съвет в детската градина или учебното заведение. Както е известно, от тази есен сходен орган ще би трябвало да бъде построен във всяко образователно заведение с маргинални изключения. Императив на новия закон за предучилищно и учебно обучение. Внимателно изчетох текстовете от закона. Синтерес изчаках и с любознание разгледах оповестения план за Правилник за основаване, устройство и активността на публичните препоръки към детските градини и учебните заведения. Яснотата, която получих, е по-малка спрямо въпросите, които ме глождят след прочита. Правилникът повдига много завесата във връзка с това, какъв въпреки всичко ще бъде състава на един публичен съвет. Вече знаем, че броят на членовете ще зависи от числеността на децата в учебното заведение или градината. Кои са наложително присъстващите в публичния съвет? Един представител на финансиращия орган и най-малко трима представители на родителите на деца и възпитаници от съответната институция. За учебните заведения, в които се придобива професионална подготовка и представител на работодателите. Представителят на финансиращия орган се дефинира от кмета. Никъде не написа, дали той би трябвало да схваща от обучение. Споменавам го, тъй като нито един кмет не разполага с задоволителен брой квалифицирани специалисти, с цел да попълни състава на всички публични препоръки.

 Ето да вземем за пример в администрацията на Ловешка община работят тъкмо двама специалисти с квалификации и задължения в областта на образованието. Дали кметът може да изпрати икономисти, лекари, експерти обществени действия, с каквито е комплектувана дирекцията „ Хуманитарна политика “? А дали такива експерти ще бъдат способени да посрещнат сериозните обвързване, вменени от закона и на които ще се спра по-долу? Дали пък кметът няма да може да изпрати способени представители от общинския съвет или експерти, които нямат нищо общо с администрацията, само че имат знания и подготовка в педагогическа компетентност? При тази догадка може да се стигне да неуместната обстановка, преподавател от друго учебно заведение в качеството си на общински консултант да речем да бъде препоръчан от финансиращия орган. Абсурдно, тъй като в случай че четем деликатно правилника, разбираме, че публичният съвет е херметически затворен за учители, само че пък пистата на финансиращия орган отваря една непредвидена врата. Съвсем не пресилвам, когато настоявам, че публичният съвет страда от недопустимост към учителя. Забележете, в работата на публичния съвет с право на консултативен глас вземат участие най-малко трима представители на ученическото самоуправление и един на настоятелството. Директорите имат право да вземат участие в съвещанията, на които може да бъдат канени и чиновници на училището/градината или представители на синдикатите. Значи присъединяване на шефа и учениците е обезпечено, а на учителите е единствено алтернатива! Озадачаващо, като се има поради какви пълномощия са планувани за публичния съвет. Правомощия, които желаят съществени знания и сигурно - учителско мнение.

 И по този начин публичният съвет утвърждава Стратегията за развиване на учебното заведение, което се създава и приема от педагогическия съвет, само че в случай че още веднъж прегледаме състава на съвета, се оказва, че педагогическият съвет не може да я отбрани, тъй като няма планувани представители. Може би това ще би трябвало да прави шефът. Общественият съвет има правото да върне за доработване тактиката, в случай че не му хареса. Нямам друго тълкувание също така, че се допуска съставът на всички препоръки да бъде задоволително способен и дружно със съвещателната помощ на учениците да бъде в положение да дефинира стратегическите насоки за развиване на институцията по-добре от тези, които работят в нея.

 Общественият съвет може да връща и образователния проект, който наложително му се сервира за координиране. Пак мощно пълномощие, което допуска, че всички членове на публичните препоръки познават държавния учебен стандарт и рамковите образователни проекти. Още по-сериозен е задължението публичният съвет да предлага ограничения за възстановяване качеството на просветителния развой, като проучва резултатите от външно оценяване. Да ме простят създателите, но изобщо нямам доверие, че представителите на родителите имат задоволително задълбочени знания за качество в образованието, теорията и методиката на просветителния развой, та да предложат ефикасни ограничения за възстановяване на качеството. Общественият съвет получава правото да дава мнение за систематизиране на бюджета по действия. Странно, къде отиде концепцията за делегирания бюджет, който обезпечава оперативна независимост на учебните мениджъри. Да не приказваме, че ми се коства повече от дискриминация изключването на учителите и чиновниците от процеса по сформиране на бюджета. Пак в този дух правилникът задължава шефа да дава на публичния съвет проектобюджета с обяснителна бележка за предстоящи доходи и разноски, параметрите за образуване разноските за личен състав, включително даже размера на възнагражденията! Отново секретна информация за педагогическия състав и чиновниците. Още по–неразбираемо е пълномощието на публичния съвет да съгласува учебниците в учебното заведение. Къде отиде свободата на учителя за избира учебници и пособия? Общественият съвет взе участие с представители в комисиите по желание на шеф и тази за неговото атестиране. Текстове, които зареждат с очакване за угодливост отношението на шефовете към определените публични препоръки. Няма подозрение, че пакетът от пълномощия ще разреши добър публичен надзор върху учебните заведения и детските градини, само че ефикасното практикуване на сходен надзор изисква селектиране на добре готови и осведомени с необятна нормативна уредба хора. Позволете ми да се колебая, че най-малко към този момент това ще се случи във всички образователни заведения.

 Интересен е фактът, че правилникът делегира огромни компетенции само че малко отговорности за публичността в активността на съвета. Записано е задължението да се изготвя годишен доклад, който да бъде поставян на осведомително табло в училището/градината или на интернет страницата на институцията. Няма и намек за представяне пред педагогическия съвет. Пак правилник, който наподобява предопределя едно надменно отношение на съвета към учителството.

 В плана за устав попадам и на искрено занимателни текстове. Предвиден е двустепенен механизъм за избор на наставнически представители в публичния съвет. Първо срещи на родителите по класове, където се излъчват представители за всеки клас. После заседание на към този момент избраните на класовите срещи родители. Директорът уведомява родителите за събранията и срещите посредством ученическата брошура. Любопитно ми е да видя по какъв начин шефът в моето учебно заведение ще разпише 900 уведомления в ученическите книжки.

 Нека не бъда разбиран неправилно. Общественият съвет е хубава форма на цивилен надзор в образованието. Отваря опция за включване в препоръките на хора с публичен престиж и тежест. Засилва ролята на родителите в активността и развиването на образователното заведение. Осигурява опция финансиращият орган да упражнява непрекъснат мониторинг върху активността, приходите и разноските. Дава опция на учениците да се включат в процеса по взимане на решения. Само, че слагат и две огромни въпросителни. Ще бъдат ли попълнени препоръките от фактически грамотни по материята хора, тъй като от това ще зависи дали публичните препоръки ще бъдат работещи органи, или ще се конституират като кухи структури, които просто удовлетворяват претенциите на закона. Затварянето на публичните препоръки за учители дали няма да сътвори усложнения в построяването на работещи учебни общности дружно с родители и възпитаници. Още повече че огромна част от плануваните пълномощия дублират педагогическите препоръки. Проектът за устав задължава учебните заведения и градините да стартират процедури по сформиране на публични препоръки доникъде на септември. Още през тази години учебните заведения и детските градини ще се снабдят с една нова институция за цивилен надзор. Само времето ще покаже, дали публичните препоръки ще доближат упоритостите на закона и правилника или ще бъдат хартиени бордове, основани единствено с цел да се покрият условията на законотвореца.

Автор: Иво Райнов, преподавател

Гимназия с преподаване на непознати езици „ Екзарх Йосиф I “ гр. Ловеч

Инфо: www.eratosten.wordpress.com