Вече се запознахте с 3-главия дракон на СССР, който трябваше

Вече се запознахте с 3-главия змей на Съюз на съветските социалистически републики, който трябваше да брани крайбрежието на страната от евентуални атомни офанзиви. Неговият откривател – Бартини, в никакъв случай не съумява да го види в деяние и това е нещо изцяло обикновено, по това време финансирането и конкуренцията сред бойните конструкторни бюра е толкоз огромна, че крайният резултат не постоянно е даже приемлив.

Историята на Бартини е повече от впечатляваща, това е италиански конструктор, който бяга в Съюз на съветските социалистически републики, с цел да пропусне фашизма. За него споделят, че е нещо приблизително сред извънземен, талант или просто човек с изключително добро име измежду сътрудниците си, както и един много сериозен проблем – никой не желае да му се довери и даже го счита за разузнавач, като тъкмо това кара първоначално Сталин да остане изключително песимистичен към осъществяването на плановете му.

Причината Робърт да остане без някакво въздействие и години по-късно да открием интензивността на неговата кариера е към своя край, само че препоръчаните планове са в действителност впечатляващи. Ето за какво е мъчно да приказваме единствено за един негов план и би трябвало да останем признателни на обстоятелството, че в случай че Съюз на съветските социалистически републики беше решила да влага в плановете му, то възможностите през днешния ден да има една доста друга история, несъмнено стават високи. Обръщаме внимание на Бартини А-57. Ако се чудите какво стои зад буквата, дано отговорим – Америка. Това е тактически бомбардировач, който в никакъв случай не се осъществя в резултат на разнообразни технологии и ограничавания, които в зората на 50-те години не могат да се изпълнят.

Какво общо има Америка? Нека просто заявим, че самият бомбардировач би трябвало да може да стигне крайбрежията на Съединени американски щати и да нанесе удар, като за задачата освен е един от впечатляващите самолети, само че е квалифициран за нанасянето на нуклеарен удар. Полетът му е от почти 5000 километра, като Бартини го основава по този начин, че да може да каца на всякаква повърхнина, в това число и вода, лед и сняг. Едно от най-големите качества е, че може умерено да кацне във вода, да бъде презареден с подводница и по-късно да работи както откри за добре. Не инцидентно планът се появя във времето, в което Съюз на съветските социалистически републики доставя всички инженери от Германия и авио дизайнери, с цел да стартира едно модерно въоръжаване.

Това, което прави самолетът неповторим е фактът, че той може даже да не стои на летище. При възможна офанзива най-често тези точки са уязвими на нахлуване, Бертини е знаел това и по тази причина конструира първият възможен удар с този план. Достатъчно е просто да бъде изпратен някъде в Сибир и да се вдигне във въздуха и да бъде деен по време на нахлуване. Освен това със сериозното авио покритие ще може да удари редица цели и още веднъж да изчезне от радарите.

Това е просто един от най-хубавите невидими бомбардировачи. Неговият бомбен товар може да се сведе сред една или две атомни бомби клас 224Н на борда. Най-вероятно и при положение, че успее да се проектира, сигурно товарът може да е и с различен тип атакуващо оръжие. Нещо още по-интересно е, че самолетът няма потребност от доста екипаж – нужни са трима души, които да го ръководят.

Както постоянно, конструкторът постоянно избира да употребява голямото тегло и размери. Неговият аероплан тежи към 320 тона и е с дължина от близо 70 метра. Изработен е като едно цяло крило с повърхност от 755 метра. С помощта на няколко реактивни мотора и към 3 километра разстояние за политане, Бартини А-57 умерено може да сътвори един баланс във въздуха, който му разрешава да доближи свръхзвукова скорост с лекост, като не забравяме, че един път достигайки я, неговата структура разрешава поддържането ѝ с най-малък разход на гориво, а това е отговорът за покритието на толкоз доста километри.

Патентът на самолета скоро ще бъде запомнен като „ Крилото на Бартини “ и до момента в който това на мнозина може да се коства като един много занимателен куриоз – от другата страна на желязната завеса ще открием, че практиката не е по-различна, само че американците по този начин и не съумяват да основат един по-добър аероплан и някои от тестовите водачи умират по време на теста.

Специфичното за този план е, че въздушната двигателна сила може да се пренасочва отвесно при политане и откакто крилата преразпределят въздушната посока, възможностите да открием съществуването на двигателна сила, са изцяло обезпечени. При съществуването на 5 реактивни мотора, междинната скорост е към 2500 км/ч, а таванът на полета ще доближава към 24 хиляди метра. И по този начин, какво се обърква, с цел да може руснаците в никакъв случай да не пуснат този план в деяние? Какво толкоз се е объркало.

Нека стартираме с обстоятелството, че това сигурно е един идеален аероплан, само че има един проблем – цената в действителност е прекомерно висока? Това не е отговорът. В началото на 60-те години Съюз на съветските социалистически републики към този момент разполага с балистична технология и има далекобойни ракети, също така авиацията се трансформира и някои от командващите се заменят, с това и планът А-57 остава единствено на чертежи и обещания какво може да реализира. Другият огромен проблем е, че по това време към този момент е изстрелян Спутник-1 и огромна част от военната промишленост стартира да работи в тази посока. По това време идва идната огромна стъпка – основаването на аероплан, който може да предложи нещо надалеч по-вълнуващо.

Авиацията отстъпва към галактическата конкуренция и тъкмо това пренасочва ресурсите в една друга посока. След това не би трябвало да забравяме, че подводниците стават доста по-ефикасни и остават доста по-евтини за поддръжка и основаване. Трудът на Бартини не е бил на вятъра, огромна част от неговите хрумвания и благоприятни условия стартират да се употребяват за свръхзвуковия пътнически Туполев, който би трябвало да се изправи против самолета на Конкорд.

Доказано е, че когато планът най-сетне е отхвърлен, конструкторното бюро на Туполев е получило цялостната документи на Бартини, с цел да стартира да работи по пътнически аероплан. Това наслаждение също не е било на ниска цена, само че пък можем да открием, че е надалеч по-лесно за осъществяване. Това сигурно е било някакво възмездие за индивидът, който постоянно е търсил по-добър вид за основаването на авиация, която може да се окаже съвършена в доста връзки. Що се отнася до самия него, някои планове в действителност са получили своя късмет, само че други остават вечно заземени.

Интересното в този случай е, че в случай че този конструктор се намираше в една друга ера или страна, най-вероятно неговото оръжие щеше да откри много сериозна реализация. Все отново не би трябвало да забравяме, че това е човек, който приказва 7 езика, обожава философията, музиката – има даже написани произведения, като към това ще прибавим и докторска степен по физика.

А и дано бъдем почтени, когато един аероплан може да покрие толкоз съществено разстояние и да извършва задачи, той може да е непостижим за епохата си. Не сме сигурни дали би трябвало да се радваме или не, тъй като при възможен триумф, това оръжие щеше да промени хода на Студената война вечно. От хуманната позиция, всичко това е едно щастливо събитие, а и да не забравяме, че въпреки всичко това надалеч не е бил единственият негов план. Бартини е прочут с някои безумни, само че и разумни благоприятни условия за  основаването на самолети, които за времето си ще останат ненадминати.  

Снимки: TestPilot.Ru