Вече съм писал за Linux дистрибуции, които на всяка цена

Вече съм писал за Linux дистрибуции, които непременно заобикалям, само че този път любознанието ме надделя. Започнах да се интересувам какво е направила Северна Корея в региона на софтуера и този въпрос бързо ме изпрати в една доста странна „ заешка дупка “.

И по този начин, като всеки различен леко неблагоразумен почитател на Linux, взех решение да тествам севернокорейската операционна система единствено за себе си. Оказа се, че това бе доста по-интересно прекарване, в сравнение с чаках.

Годината на Linux десктопа настава в Северна Корея преди десетилетия

През цялото време това е била Fedora.

Докато множеството от нас към момента се колебаеха сред Windows, macOS и Linux, Северна Корея, типично по севернокорейски, е взела решението за своя народ още преди години. Страната има своя лична Linux дистрибуция, наречена Red Star OS.

Версията на Red Star OS, която тествах, е построена върху Fedora, което в действителност предлагам на множеството хора. Върху нея е ситуирана KDE, обгърната в лична мощно персонализирана тематика. Повечето от систематичните съставни елементи са неща, които евентуално сте употребявали и преди. На този стадий те са просто МНОГО остарели версии и явно липсва целият шпионски програмен продукт, който идва с тях (повече за това по-късно).

Първите 2 версии на Red Star OS мощно клонят към подражаване на Windows XP, което има смисъл някъде към 2008 година След това, през 2012 година, Red Star OS 3, версията, която тествам, мина към интерфейс в жанр macOS. И не, това не е macOS, която виждате през днешния ден. Тя явно черпи ентусиазъм от ранната епоха на Mac OS X, изключително от OS X Snow Leopard.

През 2019 година беше пусната и операционната система Red Star OS 4.0, която в действителност е основана на Ubuntu. За страдание (или за щастие) тя към момента не е изтекла в уеб пространството, тъй че в тази публикация вместо нея ще тествам Red Star OS 3.

По явни аргументи не инсталирах Red Star OS върху гол хардуер; вместо това избрах виртуална машина с обособен мрежов адаптер. Въпреки че съм виждал доста хора в r/RedStarOS, които конфигурират операционната система непосредствено на по-стари машини с мрежов достъп, в действителност не си заслужава да се рискува.

Първоначално се пробвах да я пускам благодарение на UTM. Инсталаторът работеше без проблеми, само че X11 просто се сриваше, преди даже да стигна до екрана за логване. Преминаването към VirtualBox обаче реши казуса, тъй че в последна сметка избрах него.

Нейното потребление е необичайно носталгично

Хей, виждал съм това!

При първата апаратура цялата система, без да е изненадващо, е на корейски език. Първите няколко минути прекарах в неудобно ориентиране на Гугъл Lens към екрана, с цел да схвана какво въобще кликам.

Въпреки това съумях да трансформира езика на системата на британски, откакто получих root достъп, което ненадейно беше много елементарно.

Първото нещо, което направих, беше да се разровя из листата с приложения, а тук те са доста. Получавате всички явни базови приложения, като видео плейър, калкулатор, текстов редактор и съвсем всичко, което бихте очаквали от всяка настолна операционна система, даже в случай че тя идва от Северна Корея.

Има и цялостен домакински офис пакет, наименуван Sogwang Office, който включва лични версии на Word, PowerPoint и Excel. Освен това ще намерите нормалните систематични помощни стратегии, които очаквате от Linux десктоп операционната система, като да вземем за пример екран на интензивността и дискова стратегия.

Може и да не сте очаквали, само че в комплекта има даже уеб браузър. Той се назовава Naenara Browser и в основата си съставлява модифицирана версия на Firefox. Ще прегледам какво в действителност значи това за достъпа до интернет и сърфирането малко по-късно.

Забавно е, само че това е необичайно носталгично. Red Star OS 3 излиза през 2012 година и даже тогава към този момент е с стар дизайн. Целият интерфейс следва един доста скечов жанр. Това е същото нещо, с което израснах в компютърните кабинети в началното учебно заведение, тъй че е занимателно да виждам по какъв начин то се появява на всички места в Red Star OS.

Но какво би била Северна Корея насмалко шпионски програмен продукт

Очевидно е, че ви наблюдават.

Очевидно е, че тук се случват доста съмнителни неща, тъй че първото нещо, което желаех да ревизира, беше по какъв начин в действителност се наблюдават файловете. Red Star OS е известна с това, че слага воден знак на всеки файл с информация на хардуерно равнище, тъй че взех решение независимо да ревизира това изказване.

Създадох елементарен.docx файл, записах хеша му и го копирах на USB устройство. След като инсталирах това устройство в Red Star OS, MD5 хешът комфортно се промени, макар че въобще не бях отварял или променял файла.

Това съответствува със съществуващите проучвания на Insinuator, които демонстрират, че Red Star OS в действителност прибавя незабележим воден знак към файловете. Точното осъществяване се разграничава малко според от вида на файла, а другите формати получават разнообразни типове вградени маркери.

Може обаче да останете малко озадачени за какво се прави това. Всъщност това е доста просто. Изглежда, че водният знак съдържа хардуерен идентификатор, което го прави ефикасен инструмент за следене. На процедура това значи, че системата може да бъде употребена за установяване на това кой е основал даден файл и вероятно за идентифициране на това кой го е отворил или споделил, защото той се придвижва посредством USB устройства.

Вероятно към този момент знаете, че множеството севернокорейци нямат достъп до световната мрежа. Вместо това страната употребява лична интранет мрежа, която всъщност съставлява затворена вътрешна мрежа с стеснен набор от утвърдени от страната уеб уеб сайтове, които в никакъв случай не се допират до световния интернет.

Така да вземем за пример влизането в интернет е допустимо единствено със особено позволение и под надзора на наблюдаващ. И най-важното, описът на ресурсите, които могат да се посещават, е мощно стеснен, тъй като жителите на страната не би трябвало да знаят нищо за живота в чужбина, също така, което споделят формалните източници.

Останалите севернокорейци нямат достъп до международната мрежа. Така да вземем за пример съгласно организацията „ Народ за сполучливо обединяване на Корея “ (Pscore), с цел да се получи достъп до интернет, би трябвало да се получи позволение, подписано от няколко длъжностни лица. Тази процедура може да отнеме доста време – човек би трябвало да удостовери самоличността си, статута си и да изясни за какво се нуждае от интернет. Процедурата по кандидатстване може да отнеме до една година.

Поради тази причина вграденият браузър Naenara не работи след инсталирането му. Макар че има способи да го накарате да се свърже с същинския интернет, аз бях по-заинтересован да видя по какъв начин наподобява самата севернокорейска интранет мрежа. Оказа се, че няма на практика метод за достъп до него отвън страната.

Има и други ограничавания, които си коства да бъдат маркирани. Вградената антивирусна стратегия може автоматизирано да изтрива файловете, които счита за „ нежелани “, и системата постанова извънредно строги инспекции за целокупност. Всичко, което наподобява променено или не на място, се третира като проблем.

Изтрих я… до момента в който не изтече Red Star OS 4.0

Въпреки че това беше занимателен опит, не мисля, че е належащо да изяснявам за какво това не е нещо, което би трябвало да продължите да употребявате. Също по този начин не съм споделил линк за евакуиране на ISO-то, по явни аргументи. Ако въпреки всичко съумеете да се сдобиете с подобен и планирате да го изпробвате сами, правете го единствено в случай че знаете тъкмо какво вършиме.

Малко евентуално е през днешния ден тя да аргументи някаква сериозна щета, само че и не си заслужава да рискувате. Ако просто се интересувате от Linux или желаете да си поиграете с нещо забавно, има надалеч по-добри дистрибуции, на които можете да се доверите.

Оригиналът е на Raghav Sethi, makeuseof (MUO)