Вече повече от три години ставаме свидетели на ужасяващи картини,

Вече повече от три години ставаме очевидци на ужасяващи картини, които Европа беше не запомнила след края на Втората международна война. Населението на Украйна е намаляло с почти 8 милиона, откогато Русия стартира пълномащабната си инвазия. Милиони са се разселили в Украйна в това число и от окупираните територии. Такава е и историята на 18-годишния Иван Саранча, който напуща Луганск след 11 години живот под окупация.

„ Казвам се Иван Саранча. Напуснах окупирания Луганск, градът, в който съм роден и където съм живял 18 години. За мен най-ужасяващото нещо е този паспорт. Искам да го задържа, до момента в който свърши войната, да покажа на другите какво се случва в окупираните територии. След това ще го изгоря “, споделя ни той.

Сега Иван е в Киев. Учи химия в Киево-Могилянската академия и работи в неправителствената организация Save Ukraine, която му оказва помощ при идването му в Киев.

Защо решихте да напуснете Луганск?

„ Три са аргументите. Първо, заплахата от готовност, защото скоро трябваше да навърша 18 години. Втората причина е омразата ми към Русия. И третата е желанието ми за развиване като украинец със здрав разсъдък. Мотивацията ми най-много беше подбудена от това, че не желаех да вървя да умъртвявам украинци, т.е. своя народ “.

Кога и по какъв начин напуснахте Луганск?

„ Сутринта на 11 януари потеглих към Ростов с рейс, по-късно към Москва, Минск, Брест и стигнах до Украйна. Общо четири дни.

Какво почувствахте, когато видяхте украинския байрак в Минск към украинското посолство?

Снимка: bTV

„ За първи път от 11 години виждах това и ми потекоха сълзи. Разбрах, че съм съумял, че се е получило. Отидох в посолството да оформям документите. Първоначално господин посланика и неговите помощници реагираха нееднозначно, тъй като се бояха да не би да съм разузнавач, защото въпреки всичко съм човек, който 11 години е бил в окупирана територия, само че схванаха, че не съм.

Разкажете за моментите, когато е трябвало да преминавате през границите. Какво казвахте на хората, които ви разпитваха?

„ От страна на Беларус трябваше да демонстрирам своята връзка с Русия, а пък при украинската граница трябваше да кажа просто истината “.

Как стигнахте до концепцията за овакантяване?

„ Подготовката стартира още при започване на 2024 година. Активно започнах да се приготвям през май 2024 година Тръгнах на работа, с цел да събера пари.

Каква работа?

„ Обичайна работа, продавач на пазара. Проучвах маршрута, разговарях с хората. Моите родители си мислеха, че отпътувам просто до Ростов, да се пошляя известно време “.

Сега какво Ви споделят родителите?

„ С майка ми си поддържам връзка. С татко ми не, а с баба от време на време “.

Какво Ви споделиха, когато схванаха, че сте ги излъгали?

„ Бяха в потрес, заплашваха ме, че ще ме пуснат в търсене. Първоначалните им реакции бяха извънредно отрицателни. В Луганск нищо не се е трансформирало от 2014 година до момента. Там нищо не се строи, нищо не се развива “.

Какво се промени в учебните заведения?

Снимка: bTV

„ Първо, от украински прекосих на съветски. Там има агитация, равнището падна извънредно внезапно. В продължение на месеци някои предмети, да вземем за пример, не се преподаваха. Химия, физика, география, от време на време британски език. В часовете по история ни разказваха, че Украйна почнала войната, че украинците са нацисти. Показваха ни карикатури “.

На какъв брой години започнахте да учите за войната?

Снимка: bTV

„ Може би на 15 години бях, когато стартира това, само че преди този момент учителите от себе си ни разказваха, нещо, което може да се назова мека мощ на пропагандата. Това са хора, които за едно дете са престиж и е елементарно да се повярва, а по-късно към този момент имахме обособени уроци с агитация “.

Могат ли хората в Луганск свободно да показват политическите си и персоналните си възгледи?

„ Не, не могат да показват свободно своите политически възгледи, с изключение на да кажат, че поддържат Русия, другояче нищо друго не могат да кажат. Хората, които изразят същинските си политически възгледи, биват изпращани в мазето “.

Стана ли по-лошо след пълномащабната инвазия преди 3 години?

„ Стана по-лошо във връзка със свободата. Блокираха се обществени мрежи, активизираха се военни дейности. Западна стопанската система. От 2022 година продължава “.

Наричат Ви медийна звезда, народен воин. Приемате ли се като подобен?

„ Със сигурност мога да кажа, че спрямо същинските военни, не съм воин. Те са същинските герои “.

Каква е задачата Ви в този момент?

„ Да доживея до утрешния ден “.

Каква е фантазията Ви?

„ Имах една фантазия – да избягам, да отпътува от тези окупирани територии и когато тази фантазия се реализира, в този момент не знам какво да си бленувам “.

Мислите ли, че мирът е допустима фантазия?

Да, несъмнено, да няма война, само че това не би трябвало да е фантазия, а цел, с цел да може да се вложат старания в нея.