Вече повече от две години Енио Мориконе не е сред

Вече повече от две години Енио Мориконе не е измежду нас, само че музиката му ще се лее, до момента в който свят светува. Няма по какъв начин – гениите като него си отиват единствено физически. Присъствието им остава постоянно.

Но този път няма да стане въпрос единствено за музиката му и великото завещание, което оставя, а и за другата му огромна пристрастеност – футбола.

В продължение на 80 години Мориконе посещава мачовете на Рома и претърпява триумфите и болките на „ вълците “ като свои. Възторжено говореше за трите шампионски трофеи и чакаше нова. Не съумя да я дочака.

Отиде си през лятото на 2020-а, на 91, след строшаване на бедрената кост, породено от рухване.

Роден в Рим през 1928 година (само година след основаването на футболен клуб Рома), той учи тромпет, комбинация и хорова музика и хорово диригентство в Консерваторията на Национална академия в Санта Сесилия. През 1955 година се захваща с композиране на кино музика. Мориконе написа саундтрака към над 570 кино лентата, 30 от които са в жанра уестърн. Именно колаборацията му с режисьора Серджо Леоне за „ Добрият, неприятният и злият “ води до основаването на едно от най-известните му творби.

Историята за това по какъв начин пламва любовта на Енио Мориконе към футбола е много любопитна.

Като дете болшинството от съучениците му са от Лацио.

– Енио, ти също си лациал, нали? – подвикнал някой.

– Да, несъмнено. – дал отговор бъдещият талантлив композитор и тифозо на Рома.

Било му неловко да каже „ не “. Пък и не знаел доста за футбола.

След няколко дни обаче татко му му оказал помощ за едно от най-важните житейски решение за всеки италианец.

– Съучениците ти ми споделиха, че си от Лацио. – почнал той.

– Да, по този начин им споделих – отвръща Енио

– Как не те е позор?! – поставя точка на съмненията Мориконе-старши.

А в идващия миг парче пица, запратено по главата му от бащината ръка, се плъзга по бузата на неуспелия лациал. Футболното му кръщение несъмнено не е било от най-приятните, само че е от тези, които те каляват за цялостен живот. И вършат по този начин в никакъв случай повече да не се съмняваш в избора си.

Енио гледа първия си мач на Рома онлайн, когато е на девет. Но не на свещения „ Олимпико “, а на остарелия – „ Кампо Тестачо “. Сядат с татко си на един от виражите зад вратата. „ Бях на няколко метра от Гуидо Мазети. Всичко си припомням. Той ни пазеше тогава “, споделя Мориконе за успеха на римляните с 1:0 през 1937-а.

Любимият му състезател е Джакомо Лоси, който остава правилен на клуба през цялата си кариера. Нарежда го в персоналната си ранглиста до Тоти и Де Роси. Има и безчет други любимци и съкровени мемоари с „ вълците “. 

В началото стана дума, че осем десетилетия бе гледал римляните онлайн. Но макар голямата си обич и лоялност към клуба, композиторът предпочиташе да изживява вътрешно страстите си. Не скачаше при головете и не търсеше обективите. Не искаше да парадира с това какъв брой е разпален по Рома. Обясняваше го простичко, само че допустимо най-истински. Говореше за образование, невзискателност и почитание към съперника и неговите тифози.

Но един път избухнал. Случило се на дерби с Лацио, на което бил със брачната половинка си, приятеля си Серджо Леоне и неговото семейство. Мориконе си мислел, че режисьорът не е разпален по футбола и очаквал да гледа мача в приятна компания. Не станало тъкмо по този начин. „ Лацио вкара, а Серджо заподскача като оглупял. Зарекох се, че за в бъдеще ще взимам със себе си на стадиона единствено жена му. “

Макар и много въздържан, от време на време Енио не се усещаше и говореше за „ вълците “ на събития, нямащи нищо общо с футбола. Така стана и през 2016 година на конференция в Рим, отдадена на „ Омразната осморка “.

Когато раздаваше подписи, Мориконе разбра за един от хората, че е почитател на Рома и промърмори: „ Кажете на управлението да не прави нелепости и да не се разделя с най-хубавите ни играчи. “

Толкова огромна любов и болежка му бе тимът приживе, че нямаше минута или миг, които да счита за несъответствуващи да подмятна нещичко за „ вълците “.

А ето по какъв начин описваше отбора на сърцето си композиторът: „ Рома постоянно е бил тим с международен темперамент и обхванат от сантиментална атмосфера. Това е клуб, отворен за хората, който оставя огромно място за въображението: в него можете да видите самба, боса нова и дори чувствено танго. “

През 2017-а, когато Тоти се сбогува с Рома, дълго на „ Олимпико “ звучаха произведения на Мориконе.

А когато композиторът си отиде, музиката му се чуваше на всички игрища. В знак на почитание към гения тимовете излизаха на терена не под звуците на химна на лигата, а на саундтрака на „ Имало едно време на Запад “.

Подобаващо изпращане на един популярен човек, създател и футболен обожател.