Студ и глад: стратегията на Кремъл за близкото бъдеще -
Вече съвсем пети месец Кремъл се пробва да нанесе военно проваляне на Украйна, само че с помощта на два значими фактора - ефикасните дейности на украинските сили за защита и поддръжката за Украйна от западните сътрудници - до момента не съумява. Освен това непрестанно го притиска и трети фактор - наложените против Русия наказания. Следователно, не можейки да повлияе на първия фактор, Русия интензивно се пробва да обезврежда другите два. Прави това посредством провокиране широкомащабни газови и хранителни рецесии, които, съгласно проекта й, би трябвало да се трансфорат в такива проблеми за западните сътрудници на Украйна, заради които те просто няма да устоят и ще бъдат принудени да смъкват от Русия санкционната примка.
Неуспешни старания
Вече съвсем пети месец Русия безрезултатно се пробва да победи Украйна на бойното поле. Украйна ненадейно се оказа за нея костелив орех. Очевидно той не може да бъде счупен единствено с груба военна мощ. Още повече, че с доставката на западни оръжия, които и преди този момент бяха употребявани много дейно, този орех последователно освен става по-силен, само че и нанася мъчителни ответни удари. Редовното заличаване на съветски хранилища за муниции, командни пунктове и системи за противовъздушна защита благодарение на западната далекобойна артилерия, следено през последния месец, е блестящо удостоверение за това. И това кара Кремъл да излиза от себе си. В отговор нанася ракетни офанзиви против украинските градове, резултат от което стават огромните опустошения на гражданската инфраструктура и голям брой цивилни жертви. Въпреки това, вместо да посее суматоха измежду украинското население, да потиска волята му за борба, Русия продължава да получава твърда опозиция на фронта. За похлупак глобите на Запада висят като дамоклев меч над съветската стопанска система и макар цялата смелост на Кремъл и неговата агитация не предвещават нищо положително за Русия.
Разбирайки, че един от ключовете към сполучливата борба с Украйна абсолютно е военната и финансова помощ на Запада, една от главните задания на Кремъл през днешния ден, наред с продължаването на офанзивата на фронта и ракетните офанзиви по украински градове, е да лиши Украйна от тази помощ. Друга значима задача е премахването или най-малко отслабването на западния санкционен напън. Рецептата му за това е една – нещо, в което е доста добър: да основава проблеми на Запада. Сега са явни две съществени посоки, в които Кремъл ще работи, с цел да реши си реши двата казуса.
Газовият фронт
Първият - това е основаването на газова рецесия в Европа. Газовият шантаж е главният и обичан инструмент за въздействие на Кремъл върху Европа. Според неговия проект газовата рецесия би трябвало да разцепи Европейски Съюз и да насочи вниманието и ресурсите му извънредно към решение на вътрешните проблеми, които е основал, до момента в който помощта на Украйна би трябвало да мине на назад във времето.
За тази цел, Кремъл желае да проточи войната в Украйна до зимата и да открие „ втори фронт “ в Европа, т.е. да отприщи против нея газов гнет. Може да се допусна, че през този интервал Кремъл ще бъде изключително нападателен както на военния фронт в Украйна, по този начин и на газовия фронт в Европа. По всяка възможност Путин схваща, че тази зима е последният му късмет, тъй като по-нататък нито газовото, нито нефтеното му изнудване няма да проработи. Следователно той ще бъде заставен да играе вабанк.
Това наколко сполучливо Европа ще може да премине тази зима зависи от доста фактори: от размера на запасите в газовите складове до температурата на въздуха. Кремъл пък се стреми да обезврежда всички позитивни фактори. И е допустимо да успее, тъй като през последните две десетилетия Европейски Съюз, с присъединяване на съветски лобисти, приспособи личната си стопанска система към газова инфраструктура, в която доставките от Русия играят основна роля. Разбирайки това, Кремъл ще оказва оптимален напън върху Европа, с цел да реализира енергийния и провал и в следствие – общоевропейска рецесия. При такива условия той разчита, че пред опасността измръзне Европа ще принуди Украйна да подпише капитулация, а самият той след това някак си ще се измъкне от тоя проблем.
Санкциите против хляба
Второто значимо за Кремъл направление, работата по което би трябвало да повлияе на западната поддръжка за Украйна и в това време да облекчи санкционния напън върху Русия, е основаването на световна хранителна рецесия. Първоначално този мотив беше деликатно затулен от Кремъл: на думи той изрази дълбока угриженост, заявява подготвеност да обезпечи непрекъснатостта на превозването на зърнени товари и така нататък Сега тези външни прояви на възпитание са отхвърлени. Един от рупорите на съветската агитация Маргарита Симонян по време на Петербургския интернационален стопански конгрес съобщи, че Западът в последна сметка ще бъде заставен да анулира глобите, наложени на Русия на фона на опасността от международен апетит. По думите й, тя няколко пъти била чула хора от Москва да споделят: „ Цялата ни вяра е в глада “. „ Това значи, че в този момент ще стартира апетит и те ще отстранен глобите и ще дружат с нас, тъй като ще схванат, че е не е допустимо да не дружат с нас.
За да въплъти тази тактика, в този момент Русия целеустремено унищожава украинската селскостопанска инфраструктура и краде украинско зърно и селскостопанско съоръжение. Нейната война против Украйна оказва сериозно влияние върху международните вериги за доставка на храни. Продуктите, които Украйна, заради военните дейности и блокирането на пристанищата си, не може да достави на международния пазар, провокират верижна реакция: развитите страни усилват запасите, доста страни лимитират търговията на фона на несигурността. В резултат това води до още по-високи цени и риск от апетит в по-бедните страни.
За да реши казуса, основан от Русия, Украйна към този момент сътвори нови логистични направления за доставка на зърно на международния пазар посредством товарен, железопътен и речен превоз. Въпреки това, без деблокирането на украинските черноморски пристанища единствено при потребление на горните направления, ще са нужни години за износа на настоящите ресурси от зърно в допълнение към новата годишна продукция.
Има ли излаз?
Най-общо актуалните цели на Кремъл са явни: да провокира апетит и мраз и да реализира мечтаните резултати за себе си под формата на лишена от западната поддръжка Украйна и намаляване или унищожаване на санкционната примка от Русия. Може ли нещо да се опълчи на това?
Ако Европа работи дружно, тя ще може да устои на газовия шантаж на Кремъл. Да, ще бъде мъчно, само че си заслужава, тъй като, в случай че устоят, европейците ще могат вечно да лишат Кремъл от газовия лост за напън върху тях. Освен това в Европа може да бъде въведен координиран механизъм за енергийна сигурност, който да помогне за ускорение на прехода към по-чиста сила.
Що се отнася до световната продоволствена сигурност, деблокирането на украинските пристанища е един от основните съставни елементи на нейното обезпечаване. Украйна поставя обилни старания за възобновяване на доставките на храни на международния пазар. По-специално, дружно със своите сътрудници, тя работи върху основаването на филантропичен кулоар в Черно море под егидата на Организация на обединените нации, който ще поеме употребата на морските пътища за експорт на украински селскостопански артикули. При това не би трябвало да се изключват проектите на Русия да употребява този кулоар за нахлуване против Одеса и Южна Украйна. Затова за възобновяване на корабоплаването са нужни ефикасни гаранции за сигурност. Такива гаранции би трябвало да бъдат предоставени посредством доставяне на Украйна с подобаващи оръжия за отбрана на бреговата линия от закани откъм морето. Силната позиция на украинските отбранителни сили в Черноморския район ще подсигурява националната и районна сигурност, ще възвърне безвредното мореплаване и ще обезпечи доставките на храни за международните пазари.
Игор Федик е началник на секция Югоизточна Европа в New Geopolitics Research Network. Има магистърска степен по интернационално право от Украинския държавен университет по финанси и интернационална търговия. Работил е като заместник-главен редактор на англоезичното списание „ The Ukrainian Defence Review “. Научните му ползи са ориентирани към политическите, икономическите и обществените аспекти на развиването на балканските страни, а след пълномащабното навлизане на Русия в Украйна на 24 февруари проучва процесите и протичащото се в Украйна и Русия. Автор е на редица публикации и разбори в разнообразни украински и задгранични медии.
Превод: Красимир Крумов
Неуспешни старания
Вече съвсем пети месец Русия безрезултатно се пробва да победи Украйна на бойното поле. Украйна ненадейно се оказа за нея костелив орех. Очевидно той не може да бъде счупен единствено с груба военна мощ. Още повече, че с доставката на западни оръжия, които и преди този момент бяха употребявани много дейно, този орех последователно освен става по-силен, само че и нанася мъчителни ответни удари. Редовното заличаване на съветски хранилища за муниции, командни пунктове и системи за противовъздушна защита благодарение на западната далекобойна артилерия, следено през последния месец, е блестящо удостоверение за това. И това кара Кремъл да излиза от себе си. В отговор нанася ракетни офанзиви против украинските градове, резултат от което стават огромните опустошения на гражданската инфраструктура и голям брой цивилни жертви. Въпреки това, вместо да посее суматоха измежду украинското население, да потиска волята му за борба, Русия продължава да получава твърда опозиция на фронта. За похлупак глобите на Запада висят като дамоклев меч над съветската стопанска система и макар цялата смелост на Кремъл и неговата агитация не предвещават нищо положително за Русия.
Разбирайки, че един от ключовете към сполучливата борба с Украйна абсолютно е военната и финансова помощ на Запада, една от главните задания на Кремъл през днешния ден, наред с продължаването на офанзивата на фронта и ракетните офанзиви по украински градове, е да лиши Украйна от тази помощ. Друга значима задача е премахването или най-малко отслабването на западния санкционен напън. Рецептата му за това е една – нещо, в което е доста добър: да основава проблеми на Запада. Сега са явни две съществени посоки, в които Кремъл ще работи, с цел да реши си реши двата казуса.
Газовият фронт
Първият - това е основаването на газова рецесия в Европа. Газовият шантаж е главният и обичан инструмент за въздействие на Кремъл върху Европа. Според неговия проект газовата рецесия би трябвало да разцепи Европейски Съюз и да насочи вниманието и ресурсите му извънредно към решение на вътрешните проблеми, които е основал, до момента в който помощта на Украйна би трябвало да мине на назад във времето.
За тази цел, Кремъл желае да проточи войната в Украйна до зимата и да открие „ втори фронт “ в Европа, т.е. да отприщи против нея газов гнет. Може да се допусна, че през този интервал Кремъл ще бъде изключително нападателен както на военния фронт в Украйна, по този начин и на газовия фронт в Европа. По всяка възможност Путин схваща, че тази зима е последният му късмет, тъй като по-нататък нито газовото, нито нефтеното му изнудване няма да проработи. Следователно той ще бъде заставен да играе вабанк.
Това наколко сполучливо Европа ще може да премине тази зима зависи от доста фактори: от размера на запасите в газовите складове до температурата на въздуха. Кремъл пък се стреми да обезврежда всички позитивни фактори. И е допустимо да успее, тъй като през последните две десетилетия Европейски Съюз, с присъединяване на съветски лобисти, приспособи личната си стопанска система към газова инфраструктура, в която доставките от Русия играят основна роля. Разбирайки това, Кремъл ще оказва оптимален напън върху Европа, с цел да реализира енергийния и провал и в следствие – общоевропейска рецесия. При такива условия той разчита, че пред опасността измръзне Европа ще принуди Украйна да подпише капитулация, а самият той след това някак си ще се измъкне от тоя проблем.
Санкциите против хляба
Второто значимо за Кремъл направление, работата по което би трябвало да повлияе на западната поддръжка за Украйна и в това време да облекчи санкционния напън върху Русия, е основаването на световна хранителна рецесия. Първоначално този мотив беше деликатно затулен от Кремъл: на думи той изрази дълбока угриженост, заявява подготвеност да обезпечи непрекъснатостта на превозването на зърнени товари и така нататък Сега тези външни прояви на възпитание са отхвърлени. Един от рупорите на съветската агитация Маргарита Симонян по време на Петербургския интернационален стопански конгрес съобщи, че Западът в последна сметка ще бъде заставен да анулира глобите, наложени на Русия на фона на опасността от международен апетит. По думите й, тя няколко пъти била чула хора от Москва да споделят: „ Цялата ни вяра е в глада “. „ Това значи, че в този момент ще стартира апетит и те ще отстранен глобите и ще дружат с нас, тъй като ще схванат, че е не е допустимо да не дружат с нас.
За да въплъти тази тактика, в този момент Русия целеустремено унищожава украинската селскостопанска инфраструктура и краде украинско зърно и селскостопанско съоръжение. Нейната война против Украйна оказва сериозно влияние върху международните вериги за доставка на храни. Продуктите, които Украйна, заради военните дейности и блокирането на пристанищата си, не може да достави на международния пазар, провокират верижна реакция: развитите страни усилват запасите, доста страни лимитират търговията на фона на несигурността. В резултат това води до още по-високи цени и риск от апетит в по-бедните страни.
За да реши казуса, основан от Русия, Украйна към този момент сътвори нови логистични направления за доставка на зърно на международния пазар посредством товарен, железопътен и речен превоз. Въпреки това, без деблокирането на украинските черноморски пристанища единствено при потребление на горните направления, ще са нужни години за износа на настоящите ресурси от зърно в допълнение към новата годишна продукция.
Има ли излаз?
Най-общо актуалните цели на Кремъл са явни: да провокира апетит и мраз и да реализира мечтаните резултати за себе си под формата на лишена от западната поддръжка Украйна и намаляване или унищожаване на санкционната примка от Русия. Може ли нещо да се опълчи на това?
Ако Европа работи дружно, тя ще може да устои на газовия шантаж на Кремъл. Да, ще бъде мъчно, само че си заслужава, тъй като, в случай че устоят, европейците ще могат вечно да лишат Кремъл от газовия лост за напън върху тях. Освен това в Европа може да бъде въведен координиран механизъм за енергийна сигурност, който да помогне за ускорение на прехода към по-чиста сила.
Що се отнася до световната продоволствена сигурност, деблокирането на украинските пристанища е един от основните съставни елементи на нейното обезпечаване. Украйна поставя обилни старания за възобновяване на доставките на храни на международния пазар. По-специално, дружно със своите сътрудници, тя работи върху основаването на филантропичен кулоар в Черно море под егидата на Организация на обединените нации, който ще поеме употребата на морските пътища за експорт на украински селскостопански артикули. При това не би трябвало да се изключват проектите на Русия да употребява този кулоар за нахлуване против Одеса и Южна Украйна. Затова за възобновяване на корабоплаването са нужни ефикасни гаранции за сигурност. Такива гаранции би трябвало да бъдат предоставени посредством доставяне на Украйна с подобаващи оръжия за отбрана на бреговата линия от закани откъм морето. Силната позиция на украинските отбранителни сили в Черноморския район ще подсигурява националната и районна сигурност, ще възвърне безвредното мореплаване и ще обезпечи доставките на храни за международните пазари.
Игор Федик е началник на секция Югоизточна Европа в New Geopolitics Research Network. Има магистърска степен по интернационално право от Украинския държавен университет по финанси и интернационална търговия. Работил е като заместник-главен редактор на англоезичното списание „ The Ukrainian Defence Review “. Научните му ползи са ориентирани към политическите, икономическите и обществените аспекти на развиването на балканските страни, а след пълномащабното навлизане на Русия в Украйна на 24 февруари проучва процесите и протичащото се в Украйна и Русия. Автор е на редица публикации и разбори в разнообразни украински и задгранични медии.
Превод: Красимир Крумов
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ