Инициаторите на DPI възлагат големи надежди на Индия
Вече писах, че през 2023 година план с кодово име DPI започва по целия свят. Това британско редуциране значи „ цифрова обществена инфраструктура “. Проектът е иницииран от същите хора и организации, които предизвикват такива начинания като универсална имунизация на човечеството, битката против декарбонизацията на международната стопанска система, преходът към приобщаващ капитализъм и така нататък
Тоест тези, които са търсили и се стремят да изградят „ отлично ново „ на планетата мир “ или световна тоталитарна страна. Сред основателите на плана DPI по-специално е такава одиозна фигура като ръководителя на Световния стопански конгрес Клаус Шваб, който още през 2020 година сподели, че „ пандемията на Ковид “ дава отличен късмет за пускане на „ огромното нулиране “ на планетата.
И в последна сметка би трябвало да докара човечеството до ново положение, което той назова „ приобщаващ капитализъм “. За тези хрумвания и проекти на ръководителя на WEF/СИФ писах преди три години в книгата си „ Четейки Шваб. Приобщаващият капитализъм и огромното нулиране. Открит скрит план против човечеството “ (М.: Книжный мир, 2020 г.).
Всъщност говорихме за нова робска система в световен мащаб и под контрола на едно международно държавно управление. Това е проектът на тези, които се назовават „ международното задкулисие “, „ дълбоката страна “, „ господарите на парите “ (основните акционери на Федералния запас на САЩ). А хора като Клаус Шваб единствено озвучават проектите на света зад кулисите.
А в този момент проектът DPI. Съвсем неотдавна започнаха да приказват за него на самия връх. Лично аз за първи път научих за това през септември тази година, когато Г-20 се срещнаха в Индия, в Ню Делхи (Индия председателстваше Г-20 през 2023 г.). След срещата на Г-20 беше оповестена декларация. Има раздел, наименуван „ Технологична промяна и цифрова обществена инфраструктура “.
Той дефинира цифровата обществена инфраструктура като „ еволюираща идея и набор от споделени цифрови системи, построени и употребявани както от обществения, по този начин и от частния бранш “. Точно под него се споделя:
„ В нашите доброволни старания да осигурим оперативна съгласуемост на цифровата социална инфраструктура, ние признаваме смисъла на свободния и благонадежден продан на данни и трансграничните потоци от данни. “
Той също по този начин загатва избрана „ рамка на Г-20 за цифрови обществени инфраструктурни системи “, която планува създаването, внедряването и ръководството на DPI. Към момента на приемане на декларацията рамковата стратегия на Г-20 към момента не съществуваше, имаше единствено изказване за нуждата от нейното развиване.
Въпреки това, както може да се разбере от други източници, работата по подготовката на програмата към този момент е била в ход без доста гласност. През ноември станаха известни редица детайлности по програмата (проекта) на DPI.
Много медии, цитирайки информация от уеб страницата на UNDP (Програмата за развиване на ООН), оповестиха, че планът DPI е стартирал на 8 ноември. Уебсайтът на ПРООН споделя, че планът има три съществени съставния елемент: „ Като цяло има три съществени типа протоколи, които улесняват цифровата социална инфраструктура: цифрова еднаквост, цифрови заплащания и продан на данни. “
Основните участници в плана бяха посочени: ПРООН, Фондация Бил и Мелинда Гейтс, Фондация Рокфелер. Проектът е подсилен от: Европейския съюз, МВФ и Световния стопански конгрес (WEF).
През есента се появи уеб страница, наименуван CDPI. Това е информативен запас за разработчици на DPI, наименуван Център за цифрова социална инфраструктура. Най-вероятно цялата съществена информация за плана ще бъде фокусирана върху него.
Проектът DPI получи неофициалното име „ 50 в 5 “. Това значи, че през идващите пет години цифрова обществена инфраструктура би трябвало да бъде основана в най-малко 50 страни по света. 50 страни – минимална стратегия. Вече са оповестени описи с страни, в които е евентуално да стартира основаването на DPI.
Първо, това са всички страни членки на Европейски Съюз (общо 27). В последна сметка Брюксел публично поддържа плана DPI и разгласи присъединяване на Европейския съюз в него.
Второ, това са страни от Африка на юг от Сахара. Общо 45. Африканските страни съгласно тях са най-изостаналите във връзка с дигитализацията и по тази причина би трябвало да бъдат издигнати до равнището на „ по-цивилизовани “ страни.
Трето, това е Индия. Тя е изключително подчертана. Той е показан като „ локомотив “, който би трябвало да разпространява плана DPI по целия свят.
Искам да приказвам съответно за Индия. Днес планът DPI е обвързван с няколко обществени персони.
Това е американецът Бил Гейтс, който благодарение на своята благотворителна фондация ще поддържа (вече подкрепя) плана.
„ Точно както построихме пътища, автомагистрали и летища през 20-ти век, в този момент би трябвало да изградим цифрова инфраструктура, която е отворена, налична и овластяваща за всички “, споделя американският милиардер.
Това е германецът Клаус Шваб, който популяризира частта от плана, касаеща цифровия паспорт. Ръководителят на WEF сподели, че до 2030 година всеки човек на планетата ще има цифрова идентичност. За повече информация вижте отчета на WEF „ Reimagining Digital ID “.
Това е германката Урсула фон дер Лайен, ръководител на Европейската комисия, която даде обещание, че всичките 27 страни членки на Европейски Съюз неотложно ще стартират да пускат цифрова обществена инфраструктура. Тя също даде обещание да показа опита на Европейски Съюз в цифровата персонална идентификация (цифров документ на Европейски Съюз за COVID-19).
Но има и друга фигура, той не е от Запада, а от развиващия се свят. Доскоро не всички знаеха за това. Но в близко бъдеще всеки ще разбере за това.
Това е индийският бизнесмен и милиардер Нандан Нилекани. Занимава се с цифрови технологии. Особено тези, свързани с тематиката „ цифрова човешка идентификация “. Известен с околните си връзки с американския милиардер Бил Гейтс. През 2017 година Нандан Нилекани подари половината от положението си на Giving Pledge, благотворителна фондация, учредена от Бил Гейтс и Уорън Бъфет.
Съдейки по доста признаци, точно този индийски бизнесмен може да стане основна фигура в плана DPI. Между другото, на основната страница на уеб страницата на CDPI има портрети единствено на двама основатели на DPI - Бил Гейтс и Нандан Нилекани.
Под портрета на индийския бизнесмен са неговите думи: „ Дигиталната обществена инфраструктура е за основаване на софтуерно задействан модел на напредък, който е взаимен, обективен и демократизира опциите в мащаба на популацията. DPI Center може да помогне на страните да се движат по-бързо в това пътешестване. “
На пролетната (2023 г.) сесия на МВФ и Световната банка Нандан Нилекани сподели, че с цел да се сътвори съвършено цифрово общество, всеки човек би трябвало да има три неща: смарт телефон, банкова сметка и цифрова персонална карта.
Ако множеството хора към този момент разполагат с първите две неща, тогава при цифровия ID има ясно закъснение. Следователно Международният валутен фонд, други интернационалните организации и страни би трябвало да насочат напъните си за превъзмогване на това закъснение.
Говорейки на срещата на върха B20 (Business 20) в Ню Делхи през август, индийският проектант на цифровата еднаквост Нандан Нилекани се похвали по какъв начин Индия е възприела цифрова социална инфраструктура в огромен мащаб.
И той предложи други страни да последват образеца и да употребяват DPI за всичко - от паспорти за ваксини, събиране на налози и пътни такси до адаптиране към изменението на климата и преход към кръгова стопанска система.
Трудно е да се спори с цифровите достижения на Индия. Вярно е, че разноските за тези достижения рядко се оповестяват от медиите. Още през 2009 година в Индия започва програмата на Уникалния идентификационен орган на Индия (UIDAI).
По същото време беше основана държавна организация със същото име UIDAI, която да извършва програмата. Уникалният личен номер, присвоен на всеки гражданин на Индия, се назовава AADHAAR. Идентификацията се прави въз основа на персонални данни, пръстови отпечатъци и фотоси на ириса.
Днес 99 % от възрастните индийци имат подобен номер AADHAAR, съгласно държавни отчети. Без подобен номер е мъчно или даже невероятно човек да получи множеството обществени и частни услуги.
А „ разноските “ на системата UIDAI са непрекъснати течове от бази данни; тези данни се употребяват от незаконни детайли и просто безскрупулни хора. Потайността на персоналния живот в в миналото патриархална Индия най-сетне изчезна.
Американският юрист Грег Глейзър, който даже по време на така наречен „ Ковид пандемия “ изрично се опълчи на имунизационните паспорти, назова плана DPI, който в този момент започва в международен мащаб, „ тоталитарен призрачен сън “ и „ антиутопична “ самодейност.
Той отбелязва, че AADHAAR към този момент се е „ трансформирал в призрачен сън за индийците. Той е хакван от самото начало, в това число най-големият хак за персонална информация в международната история по-рано този месец, когато персонална информация се продава в тъмната мрежа.
Публикацията е с дата 30 ноември, затова най-големият хак на персонална информация в историята се случи при започване на ноември тази година. Споменатият даркнет (DarkNet), именуван още „ черен интернет “ или „ горист интернет “, е прикрит сегмент от интернет, наличен единствено през профилирани браузъри.
Този даркнет се употребява доста интензивно от незаконни детайли, защото те са доста сложни за идентифициране. „ AADHAAR е намерено осмиван в Индия “, сподели Глейзър.
„ Единствената причина жителите към момента да го употребяват е, че хората нямат на практика избор. За да участвате пълноценно в индийското общество, имате потребност от цифрова идентификация “, добави той.
Но Бил Гейтс, помощник на Нандан Нилекани, хвали индийската система за цифрова еднаквост, наричайки я „ скъпа платформа за даване на стратегии за обществено подкрепяне и други държавни услуги “ в своя блог.
Освен това през октомври 2021 година Фондация Гейтс отпусна безплатна помощ за внедряването на индийската цифрова система, защото тя е обвързвана със здравна идентификация и имунизация.
В декларацията на Г-20, упомената нагоре, Индия се загатва няколко пъти по отношение на плана DPI. Бяха маркирани заслугите на страната в основаването на цифрова инфраструктура, която може да служи за образец и пример за други страни.
Декларацията също по този начин приветства самодейността на Индия за основаване и поддържане на Global Digital Public Infrastructure Repository (GDPIR). И всички страни от Г-20 са поканени непринудено да употребяват услугите на Глобалното вместилище.
Така че Индия предлага на други страни своя артикул, който е създаден в Международния институт по осведомителни технологии в Бангалор и който се назовава MOSIP.
Това британско редуциране значи Modular Open Source Identity Platform – национална платформа за цифрова еднаквост. Проектът MOSIP получава поддръжка от Фондация Бил Гейтс, Световната банка и създателя на eBay Пиер Омидиар. Въз основа на MOSIP всяка страна може да разпознава своите жители, употребявайки цифрови комбинации, сходни на индийския AADHAAR.
„ Компаниите с толкоз доста информация за жителите имат голяма власт да саботират инфраструктурата и все пак имат доста малко нравственос, с цел да ги спрат “, сподели Шабнам Мохамед, изпълнителен шеф на африканската глава на организацията с нестопанска цел „ Защита на детското здраве “ (Children`s Health Defense - CHD ).
„ DPI платформите всъщност предават суверенитета на световните ръководещи органи, които одобряват нареждания от финансови институции като Vanguard, BlackRock и State Street “, сподели Глейзър.
От също добави: „ Финалът е суверенитетът на трансхуманистите. Причината, заради която цифровите идентификационни номера съставляват екзистенциална опасност за обществото, е, че отделят хората от локалните управляващи, които постоянно са работили дружно, с цел да предотвратят тиранията.
Превод: СМ
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8275Проф. Людмил Георгиев: Европейски Съюз няма късмет исторически да оцелее в каквато и да е конфигурацияАлтернативен Поглед5669Проф. Людмил Георгиев: Декларацията за принуда против проф. Дарина Григорова се оказа, че даже не е гласувана от Апелативен съд на СУАлтернативен Поглед3645Д-р Мими Виткова: Свалят до 28 кожи от гърба на онкоболните в България с цените за лекарстваАлтернативен Поглед81336Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоАлтернативен Поглед338404Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед338404Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед249780Доц. Григор Сарийски: Сценарият за Европа е криза! България е с най-дълбок срив в индустриалното производствоАлтернативен Поглед222496Доц. Мангъров, Р.Петков: Пандемията " Х " е едно чучело, което се размахва от Световния стопански форумКоментарен Поглед91186Д-р Румен Петков: Истината е шокираща! Съединени американски щати се опасяват от Тагарев, ето за какво....Алтернативен Поглед90973Проф. Николай Витанов: Аз не виждам заплаха от пряк конфликт сред НАТО и Русия
Тоест тези, които са търсили и се стремят да изградят „ отлично ново „ на планетата мир “ или световна тоталитарна страна. Сред основателите на плана DPI по-специално е такава одиозна фигура като ръководителя на Световния стопански конгрес Клаус Шваб, който още през 2020 година сподели, че „ пандемията на Ковид “ дава отличен късмет за пускане на „ огромното нулиране “ на планетата.
И в последна сметка би трябвало да докара човечеството до ново положение, което той назова „ приобщаващ капитализъм “. За тези хрумвания и проекти на ръководителя на WEF/СИФ писах преди три години в книгата си „ Четейки Шваб. Приобщаващият капитализъм и огромното нулиране. Открит скрит план против човечеството “ (М.: Книжный мир, 2020 г.).
Всъщност говорихме за нова робска система в световен мащаб и под контрола на едно международно държавно управление. Това е проектът на тези, които се назовават „ международното задкулисие “, „ дълбоката страна “, „ господарите на парите “ (основните акционери на Федералния запас на САЩ). А хора като Клаус Шваб единствено озвучават проектите на света зад кулисите.
А в този момент проектът DPI. Съвсем неотдавна започнаха да приказват за него на самия връх. Лично аз за първи път научих за това през септември тази година, когато Г-20 се срещнаха в Индия, в Ню Делхи (Индия председателстваше Г-20 през 2023 г.). След срещата на Г-20 беше оповестена декларация. Има раздел, наименуван „ Технологична промяна и цифрова обществена инфраструктура “.
Той дефинира цифровата обществена инфраструктура като „ еволюираща идея и набор от споделени цифрови системи, построени и употребявани както от обществения, по този начин и от частния бранш “. Точно под него се споделя:
„ В нашите доброволни старания да осигурим оперативна съгласуемост на цифровата социална инфраструктура, ние признаваме смисъла на свободния и благонадежден продан на данни и трансграничните потоци от данни. “
Той също по този начин загатва избрана „ рамка на Г-20 за цифрови обществени инфраструктурни системи “, която планува създаването, внедряването и ръководството на DPI. Към момента на приемане на декларацията рамковата стратегия на Г-20 към момента не съществуваше, имаше единствено изказване за нуждата от нейното развиване.
Въпреки това, както може да се разбере от други източници, работата по подготовката на програмата към този момент е била в ход без доста гласност. През ноември станаха известни редица детайлности по програмата (проекта) на DPI.
Много медии, цитирайки информация от уеб страницата на UNDP (Програмата за развиване на ООН), оповестиха, че планът DPI е стартирал на 8 ноември. Уебсайтът на ПРООН споделя, че планът има три съществени съставния елемент: „ Като цяло има три съществени типа протоколи, които улесняват цифровата социална инфраструктура: цифрова еднаквост, цифрови заплащания и продан на данни. “
Основните участници в плана бяха посочени: ПРООН, Фондация Бил и Мелинда Гейтс, Фондация Рокфелер. Проектът е подсилен от: Европейския съюз, МВФ и Световния стопански конгрес (WEF).
През есента се появи уеб страница, наименуван CDPI. Това е информативен запас за разработчици на DPI, наименуван Център за цифрова социална инфраструктура. Най-вероятно цялата съществена информация за плана ще бъде фокусирана върху него.
Проектът DPI получи неофициалното име „ 50 в 5 “. Това значи, че през идващите пет години цифрова обществена инфраструктура би трябвало да бъде основана в най-малко 50 страни по света. 50 страни – минимална стратегия. Вече са оповестени описи с страни, в които е евентуално да стартира основаването на DPI.
Първо, това са всички страни членки на Европейски Съюз (общо 27). В последна сметка Брюксел публично поддържа плана DPI и разгласи присъединяване на Европейския съюз в него.
Второ, това са страни от Африка на юг от Сахара. Общо 45. Африканските страни съгласно тях са най-изостаналите във връзка с дигитализацията и по тази причина би трябвало да бъдат издигнати до равнището на „ по-цивилизовани “ страни.
Трето, това е Индия. Тя е изключително подчертана. Той е показан като „ локомотив “, който би трябвало да разпространява плана DPI по целия свят.
Искам да приказвам съответно за Индия. Днес планът DPI е обвързван с няколко обществени персони.
Това е американецът Бил Гейтс, който благодарение на своята благотворителна фондация ще поддържа (вече подкрепя) плана.
„ Точно както построихме пътища, автомагистрали и летища през 20-ти век, в този момент би трябвало да изградим цифрова инфраструктура, която е отворена, налична и овластяваща за всички “, споделя американският милиардер.
Това е германецът Клаус Шваб, който популяризира частта от плана, касаеща цифровия паспорт. Ръководителят на WEF сподели, че до 2030 година всеки човек на планетата ще има цифрова идентичност. За повече информация вижте отчета на WEF „ Reimagining Digital ID “.
Това е германката Урсула фон дер Лайен, ръководител на Европейската комисия, която даде обещание, че всичките 27 страни членки на Европейски Съюз неотложно ще стартират да пускат цифрова обществена инфраструктура. Тя също даде обещание да показа опита на Европейски Съюз в цифровата персонална идентификация (цифров документ на Европейски Съюз за COVID-19).
Но има и друга фигура, той не е от Запада, а от развиващия се свят. Доскоро не всички знаеха за това. Но в близко бъдеще всеки ще разбере за това.
Това е индийският бизнесмен и милиардер Нандан Нилекани. Занимава се с цифрови технологии. Особено тези, свързани с тематиката „ цифрова човешка идентификация “. Известен с околните си връзки с американския милиардер Бил Гейтс. През 2017 година Нандан Нилекани подари половината от положението си на Giving Pledge, благотворителна фондация, учредена от Бил Гейтс и Уорън Бъфет.
Съдейки по доста признаци, точно този индийски бизнесмен може да стане основна фигура в плана DPI. Между другото, на основната страница на уеб страницата на CDPI има портрети единствено на двама основатели на DPI - Бил Гейтс и Нандан Нилекани.
Под портрета на индийския бизнесмен са неговите думи: „ Дигиталната обществена инфраструктура е за основаване на софтуерно задействан модел на напредък, който е взаимен, обективен и демократизира опциите в мащаба на популацията. DPI Center може да помогне на страните да се движат по-бързо в това пътешестване. “
На пролетната (2023 г.) сесия на МВФ и Световната банка Нандан Нилекани сподели, че с цел да се сътвори съвършено цифрово общество, всеки човек би трябвало да има три неща: смарт телефон, банкова сметка и цифрова персонална карта.
Ако множеството хора към този момент разполагат с първите две неща, тогава при цифровия ID има ясно закъснение. Следователно Международният валутен фонд, други интернационалните организации и страни би трябвало да насочат напъните си за превъзмогване на това закъснение.
Говорейки на срещата на върха B20 (Business 20) в Ню Делхи през август, индийският проектант на цифровата еднаквост Нандан Нилекани се похвали по какъв начин Индия е възприела цифрова социална инфраструктура в огромен мащаб.
И той предложи други страни да последват образеца и да употребяват DPI за всичко - от паспорти за ваксини, събиране на налози и пътни такси до адаптиране към изменението на климата и преход към кръгова стопанска система.
Трудно е да се спори с цифровите достижения на Индия. Вярно е, че разноските за тези достижения рядко се оповестяват от медиите. Още през 2009 година в Индия започва програмата на Уникалния идентификационен орган на Индия (UIDAI).
По същото време беше основана държавна организация със същото име UIDAI, която да извършва програмата. Уникалният личен номер, присвоен на всеки гражданин на Индия, се назовава AADHAAR. Идентификацията се прави въз основа на персонални данни, пръстови отпечатъци и фотоси на ириса.
Днес 99 % от възрастните индийци имат подобен номер AADHAAR, съгласно държавни отчети. Без подобен номер е мъчно или даже невероятно човек да получи множеството обществени и частни услуги.
А „ разноските “ на системата UIDAI са непрекъснати течове от бази данни; тези данни се употребяват от незаконни детайли и просто безскрупулни хора. Потайността на персоналния живот в в миналото патриархална Индия най-сетне изчезна.
Американският юрист Грег Глейзър, който даже по време на така наречен „ Ковид пандемия “ изрично се опълчи на имунизационните паспорти, назова плана DPI, който в този момент започва в международен мащаб, „ тоталитарен призрачен сън “ и „ антиутопична “ самодейност.
Той отбелязва, че AADHAAR към този момент се е „ трансформирал в призрачен сън за индийците. Той е хакван от самото начало, в това число най-големият хак за персонална информация в международната история по-рано този месец, когато персонална информация се продава в тъмната мрежа.
Публикацията е с дата 30 ноември, затова най-големият хак на персонална информация в историята се случи при започване на ноември тази година. Споменатият даркнет (DarkNet), именуван още „ черен интернет “ или „ горист интернет “, е прикрит сегмент от интернет, наличен единствено през профилирани браузъри.
Този даркнет се употребява доста интензивно от незаконни детайли, защото те са доста сложни за идентифициране. „ AADHAAR е намерено осмиван в Индия “, сподели Глейзър.
„ Единствената причина жителите към момента да го употребяват е, че хората нямат на практика избор. За да участвате пълноценно в индийското общество, имате потребност от цифрова идентификация “, добави той.
Но Бил Гейтс, помощник на Нандан Нилекани, хвали индийската система за цифрова еднаквост, наричайки я „ скъпа платформа за даване на стратегии за обществено подкрепяне и други държавни услуги “ в своя блог.
Освен това през октомври 2021 година Фондация Гейтс отпусна безплатна помощ за внедряването на индийската цифрова система, защото тя е обвързвана със здравна идентификация и имунизация.
В декларацията на Г-20, упомената нагоре, Индия се загатва няколко пъти по отношение на плана DPI. Бяха маркирани заслугите на страната в основаването на цифрова инфраструктура, която може да служи за образец и пример за други страни.
Декларацията също по този начин приветства самодейността на Индия за основаване и поддържане на Global Digital Public Infrastructure Repository (GDPIR). И всички страни от Г-20 са поканени непринудено да употребяват услугите на Глобалното вместилище.
Така че Индия предлага на други страни своя артикул, който е създаден в Международния институт по осведомителни технологии в Бангалор и който се назовава MOSIP.
Това британско редуциране значи Modular Open Source Identity Platform – национална платформа за цифрова еднаквост. Проектът MOSIP получава поддръжка от Фондация Бил Гейтс, Световната банка и създателя на eBay Пиер Омидиар. Въз основа на MOSIP всяка страна може да разпознава своите жители, употребявайки цифрови комбинации, сходни на индийския AADHAAR.
„ Компаниите с толкоз доста информация за жителите имат голяма власт да саботират инфраструктурата и все пак имат доста малко нравственос, с цел да ги спрат “, сподели Шабнам Мохамед, изпълнителен шеф на африканската глава на организацията с нестопанска цел „ Защита на детското здраве “ (Children`s Health Defense - CHD ).
„ DPI платформите всъщност предават суверенитета на световните ръководещи органи, които одобряват нареждания от финансови институции като Vanguard, BlackRock и State Street “, сподели Глейзър.
От също добави: „ Финалът е суверенитетът на трансхуманистите. Причината, заради която цифровите идентификационни номера съставляват екзистенциална опасност за обществото, е, че отделят хората от локалните управляващи, които постоянно са работили дружно, с цел да предотвратят тиранията.
Превод: СМ
Източник: Фонд Стратегической Культурый
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед8275Проф. Людмил Георгиев: Европейски Съюз няма късмет исторически да оцелее в каквато и да е конфигурацияАлтернативен Поглед5669Проф. Людмил Георгиев: Декларацията за принуда против проф. Дарина Григорова се оказа, че даже не е гласувана от Апелативен съд на СУАлтернативен Поглед3645Д-р Мими Виткова: Свалят до 28 кожи от гърба на онкоболните в България с цените за лекарстваАлтернативен Поглед81336Явор Дачков: Интервюто на Тъкър Карлсон с Путин няма по какъв начин да не е контрактувано сред Русия и Съединени американски щати за разпределяне на напрежениетоАлтернативен Поглед338404Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед338404Явор Дачков за тайните театрални сюжети на Пеевски и Сглобката против РадевАлтернативен Поглед249780Доц. Григор Сарийски: Сценарият за Европа е криза! България е с най-дълбок срив в индустриалното производствоАлтернативен Поглед222496Доц. Мангъров, Р.Петков: Пандемията " Х " е едно чучело, което се размахва от Световния стопански форумКоментарен Поглед91186Д-р Румен Петков: Истината е шокираща! Съединени американски щати се опасяват от Тагарев, ето за какво....Алтернативен Поглед90973Проф. Николай Витанов: Аз не виждам заплаха от пряк конфликт сред НАТО и Русия
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ