Вече пета година за едно от най-големите на Балканския полуостров

Вече пета година за едно от най-големите на Балканския полуостров предприятия за произвеждане на муниции – „ Дунарит “, се води същинска война, написа "Труд ".

Държавата още през 2017 година разгласи, че подхваща дейности за спасяването на завода (заробен с над 100 милиона заеми от банкрутиралата КТБ) и желае да поеме стопанисването му, само че на отсрещната страна оръжейният търговец Емилиян Гебрев интензивно пречи това да се случи. И освен – Гебрев повече от 4 години претендира за собствеността върху сдружението, потвърждавайки, че го е придобил законно от хората на Цветан Василев.

На въпроса какъв брой от неговите дейности обаче са законни, не е мъчно да се отговори, защото през 2015г. акциите на „ Дунарит “ бяха запорирани от Националната организация за приходите, а след това и КПКОНПИ също ги възбрани по делото против Цветан Василев за лишаване в интерес на страната на 2.2 милиарда нелегално добито имущество.

Тоест същите освен не могат да бъдат предмет на каквито и да било покупко-продажби, само че в случай че някой въпреки всичко си разреши да ги продаде, а различен да ги купи, това би било в прорез със закона. Гебрев въпреки всичко съумя да овладее при започване на 2018г. ръководството, като назначи свои хора там, само че и до момента не може да показа доказателства, че е притежател.

Именно поради това оръжейникът тича и по втора писта – нарастване на капитала на „ Дунарит “, за запорът върху акциите да бъде минимизиран, а новите акции – за 60 милиона лв., които вероятно ще бъдат записани от компанията му „ Емко “, да бъдат чисти и „ неопетнени “ от държавни искания върху тях.

Юристи, разясниха допустимо ли е да твърдиш, че си 100 процентов притежател, а по едно и също време с това да се пробваш да увеличиш капитала, при което „ остарелият “ притежател да остане с 10%, показаха, че това е юридически парадокс. Но евентуално се прави, тъй като „ Емко “ няма по какъв начин да потвърди претенциите си върху старите акции.

И фактически, при многочислените заявки в комерсиалния указател Емилиян Гебрев показва единствено един лист, в който е записан като собственик на акциите, само че длъжностните лица от Агенция по вписванията изискват и действителни документи – книга на акционерите, както и самите краткотрайни удостоверения, дружно с по този начин наречените „ джира “ върху тях, с цел да бъде проследена линията на собствеността.

При състояние, че истинските акции са запорирани, обяснимо е тезата на Гебрев за негова благосъстоятелност мощно да „ куца “. Именно по тази причина оръжейникът сега залага всичко на нарастването на капитала. Което обаче може да стане факт единствено в случай че Комисия за защита на конкуренцията го позволи, защото сходно изискване категорично попада в документите на сдружението.

Но до момента в който комерсиалният указател демонстрира забележителна и съобразена със закона поредност в дейностите си, то напълно по различен метод подхожда съдът, и в частност този в Русе.

Защото поредност от негови странни дейности разкриват, че евентуално „ мачът “ на беловласия някогашен сътрудник на Държавна сигурност срещу страната, може би към този момент е авансово свирен.

Дали това е по този начин, евентуално ще бъде предмет на инспекция от способените органи, тъй като обяснителна бележка от страна на КТБ, оповестена в комерсиалния указател, както и позиция на КПКОНПИ, също намираща се по електронното досие на „ Дунарит “, освен хвърлят задоволително светлина върху случая, само че и ясно демонстрират, че институциите този път са подготвени да се опълчват на следващия опит за заграбване на предприятието.

Оказва се, че при започване на тази година областен арбитър от Русе е изпратил до Търговския указател писмо, с инструкции длъжностното лице да се съобрази с решения на Апелативен съд – гр. София и Софийски градски съд.

Те касаят завършил спор по отношение на предишно прекъсване на нарастването на капитала на „ Дунарит “, само че без да се държи сметка, че в това време Комисията за защита на конкуренцията на собствен ред е спряла през април 2019г. нарастването на капитала. Друг объркващ миг е този, че по закон, анулация на прекъсване на регистърно произвеждане не може да бъде осъществено с писмо.

Агенцията по вписванията въпреки всичко е възобновила производството, само че за следващ път е отказала Гебрев да бъде вписан като мажоритарен притежател вследствие на нарастване на капитала, защото се е съобразила с решението на Комисията за защита на конкуренцията, която категорично го не разрешава.

Междувременно КПОКНПИ също е реагирала, като е обяснила, че страната ще бъде в тотална неспособност да се удовлетвори от акциите на „ Дунарит “, в случай че законът бъде заобиколен по сходен жесток метод.

Напомня се също, че лицата, които вземат участие в тази скица към този момент са се сдобили с обвинявания за длъжностно заграбване. От „ Дунарит “ незабавно са обжалвали този следващ отвод на комерсиалния указател и в този момент топката още веднъж е в полето на съда в Русе, откъдето в действителност е и тръгнала с въпросното писмо.

Съмненията са, че всичко това е направено точно за нещата да се „ добутат “ до миг, в който от съда в Русе, а не от Агенция по вписванията, ще зависи дали Гебрев ще успее да излъже за следващ път институциите и този път да „ прибере “ дефинитивно завода.

От „ Труд “ дават обещание, че ще продължат да следи случая и по какъв начин ще бъде позволен той от съда, тъй като с изключение на стотиците милиони, които страната няма да получи, в случай че схемата на Гебрев успее, се слага и въпросът дали в България съществуват задоволително защитни механизми един боен цех със специфична продукция да бъде стопанисван от участващи в незаконни схеми лица.

Защото до момента в който Цветан Василев се укрива в Сърбия, се оказва, че пионките му тук освен че не получават санкции, само че и с значителен триумф съумяват да се показват за жертви и да манипулират обществото. Докато в действителност не престават да присвояват имуществото от банкрутиралата КТБ.