В преследване на въображаеми спекуланти...
Вече пета година не можем да избягаме от тематиката с потребителските цени. Отворихме я с накъсването на веригите на доставки и появилата се изведнъж продоволствена неустановеност след експлоадирането на пандемията. След това пристигна 2022 година, съветската война и последвалата я двуцифрена инфлация, движена от борсовите цени на храните и скъпите горива. Допреди дни месец за месец следяхме ценовите показатели, с цел да знаем дали България дава отговор на критерия от Маастрихт. Сега, откакто влизането в еврозоната се чака от началото на 2026 година, няколко основни институции – Комисия за защита на конкуренцията, КЗП, Национална агенция за приходите – са се засилили да бранят популацията от имагинерна далавера към смяната на валутата.
Преди седмици се заприказва за овластяване на тези институции с спомагателни пълномощия за битка с предстоящо безпричинно покачване на цените. За благополучие съответни оферти за такива към момента няма, макар че това надалеч не е изключено с приближаването на първи януари. Такава мярка ще се добави към дълга върволяк екзотични решения за битка с растежа на цените – от преференциална ставка на Данък добавена стойност, през тавани на надценките на основни артикули и уеб сайтове за следене на цените на дребно до основаването на верига държавни хранителни магазини (която към момента не се е материализирала, само че заплашва с това), чиито резултат върху инфлацията не можем да определим по какъвто и да било различен метод, с изключение на като нищожен.
Въпреки това разискването на „ спекулата “ не стопира, а на търговците се гледа като на нарушители. Нека първо дефинираме това разбиране, което се хвърля много фриволно в пространството. Спекула има тогава, когато търговците (или производителите) усилват цените оттатък нормалния си марж на облага, без за това да има забележима пазарна причина – да речем покачвания при суровините, в цената на труда или пък транспортните разноски.
Важно е да отбележим, че макар опитите за основаване на такова определение преди година-две, в България – а и в пазарната стопанска система като цяло – не съществува разбиране за „ допустима “ и „ неприемлива “ печалба; продавачите са свободни да поддържат какъвто преценяват марж, какъвто им разрешат съперниците и потребителите.
Спекула би могла да съществува в обстановка на спиране на нормалното действие на пазара – да вземем за пример земетресение, което прекъсва нормалните доставки и по този начин лимитира предлагането. В подобен случай търговците могат да усилят цените в пъти за дни, което излиза отвън параметрите на нормалната пазарна стопанска система (въпреки че някои икономисти биха спорили, че точно внезапното повишаване на цената подтиква понижаване на потреблението, а въпреки това основава огромен и неотложен тласък други бизнесмени да опитат да възстановят предлагането.). Това е и повода, заради която в пандемията следяхме от близко доставките – имаше риск от сходен сюжет, само че за благополучие пазарът даже под тежки рестрикции продължи да работи относително безпрепятствено.
Въвеждането на еврото обаче по никакъв метод не може да бъде съпоставено с естествено злополучие – доставките и пазарът няма да се трансформират сред 31 декември и 1 януари, няма причина да чакаме и внезапни промени в потребителското държание. Това значи, че и няма по какъв начин да търсим далавера в тази обстановка. Единственото, което институциите могат да реализират с анонсите и акциите си, е да основат очакване и да подхранят страховете от растеж на цените. Единствената сигурна мярка срещу повишение на цените е пазарната конкуренция – когато тя работи, потребителите се насочват към тези търговци, които поддържат най-ниските цени и подсигуряват качеството на стоките и услугите си. Конкуренцията допуска бърз и елементарен достъп до пазара на нови участници, тъй като точно тази опасност е спирачка пред устрема на съществуващи и одобрени играчи да покачват цените. Нека повторим – при работещ пазар далавера няма по какъв начин да съществува. Именно в опазването на конкуренцията институциите имат роля – те могат (и трябва) да проучват някои сегменти на предлагането на артикули и услуги, при които има забележими проблеми с цените, а пазарът не си прави до дъно работата. Насочени ограничения в тези браншове, вместо гонене на мислени спекуланти имат капацитет да създадат доста повече за усмиряване на цените и възстановяване на покупателната дарба на семействата.
Най-лошото, което държавното управление може да направи е, по образеца на Хърватия, да вкара надзор на цените в опит да успокои пристрастеностите. Това неизбежно води със себе си дефицити, черни пазари, банкрути и детонации на цени, когато таваните се отстранен. Не по-малко вреди могат да нанесат отвързани институции, овластени с необятна дискреция да преследват бизнеса. Достатъчно е да оставим пазара да работи, като му оказваме помощ където има потребност.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Преди седмици се заприказва за овластяване на тези институции с спомагателни пълномощия за битка с предстоящо безпричинно покачване на цените. За благополучие съответни оферти за такива към момента няма, макар че това надалеч не е изключено с приближаването на първи януари. Такава мярка ще се добави към дълга върволяк екзотични решения за битка с растежа на цените – от преференциална ставка на Данък добавена стойност, през тавани на надценките на основни артикули и уеб сайтове за следене на цените на дребно до основаването на верига държавни хранителни магазини (която към момента не се е материализирала, само че заплашва с това), чиито резултат върху инфлацията не можем да определим по какъвто и да било различен метод, с изключение на като нищожен.
Въпреки това разискването на „ спекулата “ не стопира, а на търговците се гледа като на нарушители. Нека първо дефинираме това разбиране, което се хвърля много фриволно в пространството. Спекула има тогава, когато търговците (или производителите) усилват цените оттатък нормалния си марж на облага, без за това да има забележима пазарна причина – да речем покачвания при суровините, в цената на труда или пък транспортните разноски.
Важно е да отбележим, че макар опитите за основаване на такова определение преди година-две, в България – а и в пазарната стопанска система като цяло – не съществува разбиране за „ допустима “ и „ неприемлива “ печалба; продавачите са свободни да поддържат какъвто преценяват марж, какъвто им разрешат съперниците и потребителите.
Спекула би могла да съществува в обстановка на спиране на нормалното действие на пазара – да вземем за пример земетресение, което прекъсва нормалните доставки и по този начин лимитира предлагането. В подобен случай търговците могат да усилят цените в пъти за дни, което излиза отвън параметрите на нормалната пазарна стопанска система (въпреки че някои икономисти биха спорили, че точно внезапното повишаване на цената подтиква понижаване на потреблението, а въпреки това основава огромен и неотложен тласък други бизнесмени да опитат да възстановят предлагането.). Това е и повода, заради която в пандемията следяхме от близко доставките – имаше риск от сходен сюжет, само че за благополучие пазарът даже под тежки рестрикции продължи да работи относително безпрепятствено.
Въвеждането на еврото обаче по никакъв метод не може да бъде съпоставено с естествено злополучие – доставките и пазарът няма да се трансформират сред 31 декември и 1 януари, няма причина да чакаме и внезапни промени в потребителското държание. Това значи, че и няма по какъв начин да търсим далавера в тази обстановка. Единственото, което институциите могат да реализират с анонсите и акциите си, е да основат очакване и да подхранят страховете от растеж на цените. Единствената сигурна мярка срещу повишение на цените е пазарната конкуренция – когато тя работи, потребителите се насочват към тези търговци, които поддържат най-ниските цени и подсигуряват качеството на стоките и услугите си. Конкуренцията допуска бърз и елементарен достъп до пазара на нови участници, тъй като точно тази опасност е спирачка пред устрема на съществуващи и одобрени играчи да покачват цените. Нека повторим – при работещ пазар далавера няма по какъв начин да съществува. Именно в опазването на конкуренцията институциите имат роля – те могат (и трябва) да проучват някои сегменти на предлагането на артикули и услуги, при които има забележими проблеми с цените, а пазарът не си прави до дъно работата. Насочени ограничения в тези браншове, вместо гонене на мислени спекуланти имат капацитет да създадат доста повече за усмиряване на цените и възстановяване на покупателната дарба на семействата.
Най-лошото, което държавното управление може да направи е, по образеца на Хърватия, да вкара надзор на цените в опит да успокои пристрастеностите. Това неизбежно води със себе си дефицити, черни пазари, банкрути и детонации на цени, когато таваните се отстранен. Не по-малко вреди могат да нанесат отвързани институции, овластени с необятна дискреция да преследват бизнеса. Достатъчно е да оставим пазара да работи, като му оказваме помощ където има потребност.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ