Майка върви по 4 км, за да води децата си на училище
Вече осем години майка изминава всеки ден по 4 км пешком, с цел да заведе децата си на учебно заведение и детска градина, написа "Монитор ".
Анета Янева живее в къща във вилната зона на Велико Търново, на най-малко 5 км от центъра на града. Съпругът й е на легло след получен тежък мозъчен инсулт и за него се грижат родственици. Големият й наследник Пресиян е 100% неработоспособен, на инвалидна количка, с мускулна дистрофия и не може да се движи и да се обслужва самичък. Освен него дамата има и по-малко дете - Божидар, който е на 5 години.
Всяка заран, зиме и лете, в мраз и зной, младата жена е принудена да бута тежката количка с Пресиян по кошмарния път, посипан с дълбоки дупки, които откакто падне дъжд, се пълнят с вода и прекосяването през тях става още по-трудно. През зимата пък пътят се заледява и тогава ходенето по него, изключително с инвалидна количка, е същинско предизвикателство.
„ Да, мъчно е в действителност, само че сме принудени да се оправяме, тъй като няма различен метод. Пък и това към този момент се е трансформирало в наше ежедневие, от което не можем да избягаме. Единственият вид е да се преместим да живеем на друго място. С парите, които имаме обаче, не можем да си позволим квартира на свободен наем, тъй като наемите са доста високи. Единственото, което бихме желаеме е, в случай че е допустимо, общината във Велико Търново да ни настани в общинско жилище някъде в центъра на града, което да е покрай учебното заведение и детската градина, в които вървят децата”, споделя Анета.
Грижите за децата напряга и натоварва в допълнение всекидневието на майката. Тя обаче е безапелационна, че ще направи всичко каквото е по силите й, с цел да получат децата й небоходимото обучение и да станат хора. За разлика от други майки, изпаднали в нейното състояние, Анета не хленчи и не се оплаква. Тя споделя, че съумява някак да свързва двата края и да се грижи за тричленното семейство с общ месечен бюджет от към 970 лева което прави по по-малко от 250 лева на човек. Това обаче не е мотив на майката да се оплаква.
Пътят, по който към този момент осем години 35-годишната Анета непрестанно бута инвалидната количка със сина си Пресиян, е извънредно рисков. Той е отвън града, в гората, и с изключение на дълбоките дупки, из региона непрестанно обикалят кучешки глутници. Агресивните бездомни псета постоянно атакуват хората и по тази причина живеещите в квартала постоянно се движат наложително с дебела сопа или цялостни с джобове камъни. Освен това от време на време, най-вече лятно време, из региона се навъртат и бездомници, някои от които също са пияни и нападателни. А това несъмнено надалеч не е най-хубавото и най-подходящото място, по което всеки ден рано заран, още по мрачно да минава една жена, сама с две деца, едното от които е неработоспособен и е на количка.
От общината във Велико Търново обясниха, че претендентите би трябвало да подадат декларация по пример и да се записват в списка на чакащи. За да стане това обаче те би трябвало да дават отговор на няколко условия. Като да вземем за пример да имат адресна регистрация във Велико Търново от най-малко 5 години и да нямат никаква благосъстоятелност освен в Търново и района, само че и в цялата страна, както и да не са придобивали такава. След подаването на заявките верността на данните в тях доста деликатно се ревизира, изясни секретарят на общината Мина Илиева.
Анета Янева живее в къща във вилната зона на Велико Търново, на най-малко 5 км от центъра на града. Съпругът й е на легло след получен тежък мозъчен инсулт и за него се грижат родственици. Големият й наследник Пресиян е 100% неработоспособен, на инвалидна количка, с мускулна дистрофия и не може да се движи и да се обслужва самичък. Освен него дамата има и по-малко дете - Божидар, който е на 5 години.
Всяка заран, зиме и лете, в мраз и зной, младата жена е принудена да бута тежката количка с Пресиян по кошмарния път, посипан с дълбоки дупки, които откакто падне дъжд, се пълнят с вода и прекосяването през тях става още по-трудно. През зимата пък пътят се заледява и тогава ходенето по него, изключително с инвалидна количка, е същинско предизвикателство.
„ Да, мъчно е в действителност, само че сме принудени да се оправяме, тъй като няма различен метод. Пък и това към този момент се е трансформирало в наше ежедневие, от което не можем да избягаме. Единственият вид е да се преместим да живеем на друго място. С парите, които имаме обаче, не можем да си позволим квартира на свободен наем, тъй като наемите са доста високи. Единственото, което бихме желаеме е, в случай че е допустимо, общината във Велико Търново да ни настани в общинско жилище някъде в центъра на града, което да е покрай учебното заведение и детската градина, в които вървят децата”, споделя Анета.
Грижите за децата напряга и натоварва в допълнение всекидневието на майката. Тя обаче е безапелационна, че ще направи всичко каквото е по силите й, с цел да получат децата й небоходимото обучение и да станат хора. За разлика от други майки, изпаднали в нейното състояние, Анета не хленчи и не се оплаква. Тя споделя, че съумява някак да свързва двата края и да се грижи за тричленното семейство с общ месечен бюджет от към 970 лева което прави по по-малко от 250 лева на човек. Това обаче не е мотив на майката да се оплаква.
Пътят, по който към този момент осем години 35-годишната Анета непрестанно бута инвалидната количка със сина си Пресиян, е извънредно рисков. Той е отвън града, в гората, и с изключение на дълбоките дупки, из региона непрестанно обикалят кучешки глутници. Агресивните бездомни псета постоянно атакуват хората и по тази причина живеещите в квартала постоянно се движат наложително с дебела сопа или цялостни с джобове камъни. Освен това от време на време, най-вече лятно време, из региона се навъртат и бездомници, някои от които също са пияни и нападателни. А това несъмнено надалеч не е най-хубавото и най-подходящото място, по което всеки ден рано заран, още по мрачно да минава една жена, сама с две деца, едното от които е неработоспособен и е на количка.
От общината във Велико Търново обясниха, че претендентите би трябвало да подадат декларация по пример и да се записват в списка на чакащи. За да стане това обаче те би трябвало да дават отговор на няколко условия. Като да вземем за пример да имат адресна регистрация във Велико Търново от най-малко 5 години и да нямат никаква благосъстоятелност освен в Търново и района, само че и в цялата страна, както и да не са придобивали такава. След подаването на заявките верността на данните в тях доста деликатно се ревизира, изясни секретарят на общината Мина Илиева.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ