Вече около седмица основна тема в публичното ни пространство са

Вече към седмица съществена тематика в общественото ни пространство са дипломатическите връзки сред България и Турция. Причина за това стана изявление на турския външен министър, който намерено призна за интервенция на Турция в българското законодателство.
Според публично оповестените данни, Мевлют Чавушоглу е " посъветвал " българския външен министър Екатерина Захариева, България да " не нарушава правата на турското малцинство ". Правителството на България чинно разсрочи задълженията на Главното мюфтийство, не позволи ограничение на външното му финансиране и по този метод извърши повелите на Анкара.
" Решенията " на депутатите ни щяха да минат спокойно и безшумно, в случай че не беше пристигнало изявлението на Чавушоглу. Признанието на турския външен министър надали е изненадало някого всъщност. само че наруши всевъзможни правила на дипломацията. Последвалата реакция от България беше предстояща и безалтернативна. Привикването на турския дипломат и последвалия демарш обаче, се трансфораха в следващото оскърбление за България, с отхвърли на Турция за опрощение.
Това беше повече от явен знак за българската дипломация, че се намира в подчинено състояние. Но би трябвало да се има поради, че точно България сътвори всички предпоставки, с цел да се намира в тази позиция.
Много е значимо да се означи, че България не изиска опрощение за турската интервенция, а само за формалното й обявяване . Проблемът на българските политици не е, че получават команди извън, а че това става обществено притежание. Ех, този неприятен Чавушоглу...
Позицията на Турция, че думите на Чавушоглу са извадени от подтекст също са доста показателни, тъй като демонстрират очевидно пренебрежение и отклонение на казуса. В тази връзка бих желал да попитам, щом става въпрос за естествена връзка сред високопоставени дипломати, по кое време Захариева и Чавушоглу са обсъждали турското законодателство? А какво да кажем за правата на българското малцинство? О, извинете, българско малцинство в Турция няма .
Това не ви ли наподобява малко на прословутия пакет " Мобилност? Западните " борци за свободен пазар ", които в действителност постановат очевиден протекционизъм по отношение на компаниите от Изток. Не е неприятно да се подсети на пледиращите за права турски дипломати за продължаващите арести по политическа линия в самата Турция.
Да погледнем и вътрешния отзив в България, подбуден от дипломатическия скандал. Голям интерес разсъниха в мен митингите на Вътрешна македонска революционна организация против турската експанзия. Като част от ръководещата коалиция " Обединени патриоти ", против кого тъкмо стачкуват воеводите? Може би жителят Каракачанов стачкува за дейностите на вицепремиера и министър на защитата Каракачанов? При " патриотите " обстановката наподобява - хем сърби, хем боли. Не желаят да се прокарват някои противоречиви ремонти, само че вземат участие в събирането на кворум. Вътрешно несъгласие, само че постоянно практикуване по сладкодумство.
Същевременно лостовете на въздействие на българската страна също наподобяват имагинерни. Въпреки че участваме в Европейски Съюз и НАТО, ролята на България в тях е незначителна. Макар и външна за Европейски Съюз страна, Турция наподобява в пъти по-важна за общността от България. Заради икономическата и военната си мощност, както и опасността от бежанска вълна, Турция е незаобиколим фактор и значим сътрудник за Великите сили. От своя страна, България се трансформира в една стратегически значима територия, само че с пренебрежими държавни функционалности. За действителна дипломация даже не може да се води сериозен диалог, когато външният министър се явява просто проводник на непознати ползи.
А славният в миналото плач, в този момент наподобява като жално мяукане. Всъщност даже е по-скоро като цвъртене и се чува все по-тихо. Тихо, да не събудим българите!