Повече нямам търпение
Вече нямам самообладание за избрани неща – не тъй като съм станал нахален, а просто тъй като доближих една точка в живота си, в която не желая да изгубвам повече време за неща, които не одобрявам или ме нараняват.
Нямам самообладание за цинизма, прекомерната рецензия и всякаквите там условия.
Изгубих предпочитание да глезя на хората, които не ме харесват, да обичам тези, които не ме обичат и да се усмихвам на тези, които отхвърлят да ми подарят и една усмивка.
Вече не отстранявам и една минута на хората, които лъжат или желаят да манипулират.
Реших повече да не живея взаимно с претенцията, лицемерието, нечестността и евтиното хвалебствие.
Не търпя изборната осведоменост, нито академичната надменност.
Не мога да се нагодя и към известното злословене.
Мразя споровете и сравненията. Вярвам в един свят на разлики и по тази причина заобикалям хората със консервативен и лишен от еластичност темперамент.
В другарството не одобрявам неналичието на преданост и измяната.
Не се разбирам с хората, които не знаят по какъв начин да създадат един комплимент или да ти кажат една окуражителна дума.
Преувеличенията ме отегчават и ми е мъчно да приема хората, които не харесват животните.
И най-после нямам никакво самообладание за хората, които не заслужават да ги понасям!
- Хосе Микард Теиксейра, португалски публицист, само че доста постоянно приписвано на Мерил Стрийп. Повече информация можете да прочете тук.
