Киев - от търговски център на викингите до столица на съвременна Украйна
Вече няколко дни поред украинската столица Киев е обсадена от съветските войски, които се пробват да овладеят града, в който е основано държавното управление на страната.
Киев е сърцето на Украйна, въпреки че не е ситуиран в нейния съвършен географски център, а в северната ѝ част, на към 100 километра от границата с Беларус по поречието на река Днепър.
Градът е с население от близо 3 милиона души и може да се похвали с дълга, богата и бурна история, чието начало се губи в древността. Археологическите находки демонстрират, че първите селища в покрайнината датират от интервала на късния палеолит, преди към 20-30 хиляди години.
Още през 3000 година прочие н. е. на мястото на актуален Киев са живели неолитни племена, занимаващи се със земеделие и отглеждане на животни.
Годината, в която публично се счита, че е основан градът, е 482 година след Новата епоха. Според хрониката от 12-и век „ Повест за отминалите години “, известна още и като Руската съществена хроника, Киев е учреден от трима братя Кий, Шчек и Хорив (или Хрив), които са били водачи на Полянското племе на източните славяни.
Всеки основава свое населено място на един от хълмовете в покрайнината и тези селища след това образуват град Киев, кръстен на най-големия брат Кий. Въпреки че разказът в хрониката е именит, в съчиненията на византийските, немските и арабските историци и географи има редица препратки към действително населено място, което е съществувало в региона на днешния град Киев.
Викингите, идващи от Скандинавия, които славяните по това време назовават "варяги ", завладяват Киев в средата на 9-и век и трансформират града в една от главните си търговски бази. Около 882 година владетелят на Новгород Олег завладява Киев и го прави своя столица, която става и център на първата източнославянска страна - Киевска Рус.
Градът процъфтява с помощта на дейната търговия по река Днепър, която на юг доближава до Византийската империя, а на север - до Балтийско море. Търговските връзки на Киевска Рус доближават чак до Каспийско море и Централна Азия.
През 988 година Киев приема християнството, което покачва смисъла му като нравствен център на Русия. До 12-и век, съгласно хрониките, благосъстоянието и религиозното значение на града са засвидетелствани от неговите над 400 църкви.
Градът беше прочут и със своето изкуство, направата на бижута, мозайките и стенописите на църквите. Киев открива дипломатически връзки с Византийската империя, Англия, Франция, Швеция и доста други европейски средновековни страни.
През целия интервал на своето битие обаче, Киевска Рус води поредност от войни против номадските племена, населяващи степите по южната ѝ граница - хазарите, печенегите и куманите. Тези спорове отслабват града, само че още по-голяма щета нанасят непрекъснатите битки сред княжествата, на които е разграничена страната.
През 1169 година княз Андрей Боголюбски от Ростов-Суздал завладява и разграбва Киев. Така до края на 12-и век силата на града е намаляла и през идващия век той не е в положение да устои на надигащата се и страховита мощност на монголите. През 1238 година монголската войска, под командването на Бату - внук на Чингис хан, нахлува в Киевска Рус и откакто разграбва по-големите градове, през 1240 година обсажда и щурмува Киев.
Голяма част от града е разрушена и по-голямата част от популацията му е избито. Францисканският духовник и странник Джовани да Пиан дел Карпини шест години по-късно оповестява за единствено 200 оживели къщи в Киев.
През 14-и век това, което е останало от Киев и покрайнините му, попада под контрола на мощното и разширяващо се Велико херцогство на Литва, което го завладява през 1362 година Дълго време по-късно Киев извършва функционалността на гранична цитадела сред Литва и степните татари, основани в Крим. Градът постоянно е нападнат от татарите, като през 1482 година е високомерен и разграбен от кримския хан Менгли Гирай.
През този интервал обаче Киев резервира ролята си като седалище на Източноправославния митрополит.
През 1516 година владетелят на полско-литовската страна Жечпосполѝта Сигизмунд I дава на Киев харта за автономност, като по този метод подтиква търговията и развиването на града. През 1569 година Люблинската уния сред Литва и Полша дава Киев и украинските земи на Полша. Киев се трансформира в един от центровете на православната съпротива против разширението на полското римокатолическо въздействие.
През 17-и век в Киев, както и в други украински градове, е основано религиозно украинско приятелство, с цел да ускори тази съпротива и да насърчи украинския шовинизъм. Богословът Петър Могила, който е и митрополит на Киев от 1633 до 1646 година, основава така наречен Колегиум като главен православен център за образование в източнославянския свят.
През 17-и век се ускоряват и вълненията измежду запорожките казаци по течението на Днепър южно от Киев, които се борят за своята самостоятелност с полската корона. Кулминацията на този спор е достигната с протеста на Богдан Хмелницки, който, подпомаган от кримските татари, влиза триумфално в Киев с въстаналите казаци през 1649 година
Той попада под мощен напън от полските сили и през 1654 година Хмелницки и казаците подписват контракта, останал в историята като Мартенските публикации. На процедура той подчинява Киев на съветското царство с център Москва.
В последна сметка, след още десетилетия на конфликти и междуособици, Русия получава контрола върху левия бряг, или частта от Украйна източно от Днепър (както и Киев, който в реалност се намира западно от реката), до момента в който Полша получава Десния бряг, или Западна Украйна.
След това стартира и битката против нашествието на турците, като казаците непрестанно сменят своята принадлежност към другите враждуващи фракции, като в това време се впускат и в междуособни разногласия между тях. През 1686 година Договорът за безконечен мир сред Полша и Русия удостоверява съветския надзор над Киев.
През 1793 година Втората делба на Полша, под управлението на съветската императрица Екатерина II Велика, включва и Западна Украйна, на десния бряг на р. Днепър, в Руската империя, а Киев, подкрепят от премахването на тарифните бариери сред Русия и украинските земи, стартира да усилва комерсиалното си значение. Управлението на Екатерина отстранява остарялата казашка държавна уредба и разделя Украйна на нови административни провинции, като Киев става център на една от тях.
Киев е сърцето на Украйна, въпреки че не е ситуиран в нейния съвършен географски център, а в северната ѝ част, на към 100 километра от границата с Беларус по поречието на река Днепър.
Градът е с население от близо 3 милиона души и може да се похвали с дълга, богата и бурна история, чието начало се губи в древността. Археологическите находки демонстрират, че първите селища в покрайнината датират от интервала на късния палеолит, преди към 20-30 хиляди години.
Още през 3000 година прочие н. е. на мястото на актуален Киев са живели неолитни племена, занимаващи се със земеделие и отглеждане на животни.
Годината, в която публично се счита, че е основан градът, е 482 година след Новата епоха. Според хрониката от 12-и век „ Повест за отминалите години “, известна още и като Руската съществена хроника, Киев е учреден от трима братя Кий, Шчек и Хорив (или Хрив), които са били водачи на Полянското племе на източните славяни.
Всеки основава свое населено място на един от хълмовете в покрайнината и тези селища след това образуват град Киев, кръстен на най-големия брат Кий. Въпреки че разказът в хрониката е именит, в съчиненията на византийските, немските и арабските историци и географи има редица препратки към действително населено място, което е съществувало в региона на днешния град Киев.
Викингите, идващи от Скандинавия, които славяните по това време назовават "варяги ", завладяват Киев в средата на 9-и век и трансформират града в една от главните си търговски бази. Около 882 година владетелят на Новгород Олег завладява Киев и го прави своя столица, която става и център на първата източнославянска страна - Киевска Рус.
Градът процъфтява с помощта на дейната търговия по река Днепър, която на юг доближава до Византийската империя, а на север - до Балтийско море. Търговските връзки на Киевска Рус доближават чак до Каспийско море и Централна Азия.
През 988 година Киев приема християнството, което покачва смисъла му като нравствен център на Русия. До 12-и век, съгласно хрониките, благосъстоянието и религиозното значение на града са засвидетелствани от неговите над 400 църкви.
Градът беше прочут и със своето изкуство, направата на бижута, мозайките и стенописите на църквите. Киев открива дипломатически връзки с Византийската империя, Англия, Франция, Швеция и доста други европейски средновековни страни.
През целия интервал на своето битие обаче, Киевска Рус води поредност от войни против номадските племена, населяващи степите по южната ѝ граница - хазарите, печенегите и куманите. Тези спорове отслабват града, само че още по-голяма щета нанасят непрекъснатите битки сред княжествата, на които е разграничена страната.
През 1169 година княз Андрей Боголюбски от Ростов-Суздал завладява и разграбва Киев. Така до края на 12-и век силата на града е намаляла и през идващия век той не е в положение да устои на надигащата се и страховита мощност на монголите. През 1238 година монголската войска, под командването на Бату - внук на Чингис хан, нахлува в Киевска Рус и откакто разграбва по-големите градове, през 1240 година обсажда и щурмува Киев.
Голяма част от града е разрушена и по-голямата част от популацията му е избито. Францисканският духовник и странник Джовани да Пиан дел Карпини шест години по-късно оповестява за единствено 200 оживели къщи в Киев.
През 14-и век това, което е останало от Киев и покрайнините му, попада под контрола на мощното и разширяващо се Велико херцогство на Литва, което го завладява през 1362 година Дълго време по-късно Киев извършва функционалността на гранична цитадела сред Литва и степните татари, основани в Крим. Градът постоянно е нападнат от татарите, като през 1482 година е високомерен и разграбен от кримския хан Менгли Гирай.
През този интервал обаче Киев резервира ролята си като седалище на Източноправославния митрополит.
През 1516 година владетелят на полско-литовската страна Жечпосполѝта Сигизмунд I дава на Киев харта за автономност, като по този метод подтиква търговията и развиването на града. През 1569 година Люблинската уния сред Литва и Полша дава Киев и украинските земи на Полша. Киев се трансформира в един от центровете на православната съпротива против разширението на полското римокатолическо въздействие.
През 17-и век в Киев, както и в други украински градове, е основано религиозно украинско приятелство, с цел да ускори тази съпротива и да насърчи украинския шовинизъм. Богословът Петър Могила, който е и митрополит на Киев от 1633 до 1646 година, основава така наречен Колегиум като главен православен център за образование в източнославянския свят.
През 17-и век се ускоряват и вълненията измежду запорожките казаци по течението на Днепър южно от Киев, които се борят за своята самостоятелност с полската корона. Кулминацията на този спор е достигната с протеста на Богдан Хмелницки, който, подпомаган от кримските татари, влиза триумфално в Киев с въстаналите казаци през 1649 година
Той попада под мощен напън от полските сили и през 1654 година Хмелницки и казаците подписват контракта, останал в историята като Мартенските публикации. На процедура той подчинява Киев на съветското царство с център Москва.
В последна сметка, след още десетилетия на конфликти и междуособици, Русия получава контрола върху левия бряг, или частта от Украйна източно от Днепър (както и Киев, който в реалност се намира западно от реката), до момента в който Полша получава Десния бряг, или Западна Украйна.
След това стартира и битката против нашествието на турците, като казаците непрестанно сменят своята принадлежност към другите враждуващи фракции, като в това време се впускат и в междуособни разногласия между тях. През 1686 година Договорът за безконечен мир сред Полша и Русия удостоверява съветския надзор над Киев.
През 1793 година Втората делба на Полша, под управлението на съветската императрица Екатерина II Велика, включва и Западна Украйна, на десния бряг на р. Днепър, в Руската империя, а Киев, подкрепят от премахването на тарифните бариери сред Русия и украинските земи, стартира да усилва комерсиалното си значение. Управлението на Екатерина отстранява остарялата казашка държавна уредба и разделя Украйна на нови административни провинции, като Киев става център на една от тях.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ