Защо настъпи краят на диктатурата на “санкциониращите страни”
Вече не е загадка за никого, че военната специфична интервенция, стартирана на 24 февруари 2022 година по решение на президента на Руската федерация Владимир Путин за демилитаризиране и денацификация на Украйна, провокира единомислеща реакция в страните от груповия Запад. Толкова гневна, че „ двете минути на ненавист “, разказани от Оруел в романа му „ 1984 “, бледнеят пред това, което се случва в този момент в границите на „ Съюза на цивилизованите демокрации “.
Глобалната пропагандна машина стартира да работи интензивно, пробвайки се да показа Русия и руснаците даже не като врагове на цялата човешка раса, а като „ нечовеци “, в този момент противозаконни и отвън всевъзможни морални правила. „ Замразяване “ на повече от половината от златните запаси на Русия, деноминирани във валутите на Съединените щати и техните съдружници, наказания против първите лица на страната, отменяне на икономическите и други връзки с нашите държавни структури, юридически и физически лица, лавина от забрани за специалност, обучение, насилствени дейности, всеобщо лишаване на движимо и недвижимо имущество - всичко това и доста повече се трансформира освен в действителност, само че и в „ нова норма “, постоянно към този момент формализирана в статута на държавни закони.
Цялата русофобия на нашите западни „ партньори”, която до момента беше повече или по-малко правдоподобно прикривана от реториката за придържане към „ ред, учреден на правила”, „ независимост и народна власт като единствен избор за цялото човечество”, в този момент излезе на открито „ претеглено, жестоко, очевидно “. Толкова очевидно, че няма подозрение, че в случай че тези „ сътрудници “ имаха такава опция, те незабавно биха „ бомбардирали Русия обратно до каменната епоха “ - не със наказания, а с нуклеарни ракети. Те обаче нямаха такава опция преди и нямат и през днешния ден, по тази причина се оправиха със Съветския съюз по различен метод: с неистини и подкупи на партийната и държавна номенклатура.
Ще проработи ли сходен номер през днешния ден, когато се пробват да го създадат не посредством гаранции за предстоящ свободен и сладостен живот при капитализма, в това число и на Запад, а посредством закани да лишат от подобен живот? Това е огромният въпрос, чийто отговор най-вероятно е " Не! " Засилените елити на „ Голяма Русия” не желаят да заемат последните места на международния пазар. Защото самият пазар се срутва: от началото на систематичната рецесия през есента на 2008 година, незабавно след спора в Южна Осетия, когато стана ясно, че речта на Путин в Мюнхен не е била празни думи и положителни пожелания.
Ето за какво през последните години, след държавния прелом в Киев и връщането на Крим към Русия (самата Украйна беше впрегната във вагона на антируската политика елементарно и на ниска цена със взаимните старания на Съединени американски щати и Европа), западните политици се пробват да убедят " драгите руснаци ", че нямат нищо срещу страната ни и нашия народ, пожелават им всичко най-хубаво и триумф, единствено че не намират общ език с " нападателния Кремъл " - по тази причина са принудени да одобряват „ пъклен наказания “, тъй че хората, обеднели от тези наказания и искащи „ да заживеят още веднъж като човешки “, да спрат да поддържат висшето политическо управление на Руската федерация. С сходна изразителност се означиха всички водещи водачи на груповия Запад: президентът на Съединени американски щати Джо Байдън, английският министър председател Борис Джонсън, френският президент Еманюел Макрон, немският канцлер Олаф Шолц. Да не приказваме за по-малките двуноги, името им е " легион ".
Но и тук казусът е, че тези съветски жители, които са претърпели „ 90-те диви години “ в детството и младостта си, помнят доста добре, че другарството със Запада коства повече и се оказва доста по-лошо от враждата с него. Защото при положение на другарство ще е належащо да се хранят на първо място западните страни, западните армии и всичко останало. Има повече от задоволително претенденти за нашето благосъстояние и земя. Особено измежду тези, които от епохи са привикнали да живеят за сметка на други страни. И всички наши сънародници, които по някаква причина към момента не са разбрали това, в този момент би трябвало да научат всичко това и то доста бързо. Показателно е, че даже и в този момент антируските наказания не засегнаха нито закупуването на първични материали от Русия, най-вече енергийни носители, нито „ определените “ олигарси, чиито имена няма смисъл да загатваме за следващ път.
Това обаче е разбираемо. Припомнете си, че единствено Съединените щати, чието население е 4,5% от цялото човечество, сега употребяват към 14,5% от първичната сила и до 30% от общите запаси на света, а страните от груповия Запад (13% от международните население) - повече от 40% от първичната сила и до 60% от ресурсите. За съпоставяне, Китай: 17,5% от популацията, 22% от първичната сила и до 25% от всички запаси. Русия, със своите 1,8% от популацията, разполага с до 10% от производството на първична сила и до 15% от всички запаси (при ползване, надлежно, 4% от първичната сила и запаси като цяло). Не става дума за каузи на страната ни в проучените запаси за бъдещето - цифрите на настоящото произвеждане като цяло могат умерено да се удвоят.
Най-важното тук е, че в света има все по-малко „ свободни” запаси, в енергетиката на процедура не са останали, тъй че конкуренцията за тях става все по-интензивна. След въвеждането на антируските наказания опитите на Съединени щати незабавно да се „ запасят “ с ирански и венецуелски нефт, ембаргото върху които беше наложено по-рано, или закупуването от английско-холандски “Шел” на съветски нефт “Урал” (в отстъпка!) ясно удостоверяват този факт, противен за всички страни с дефицит на сила и запаси - по същия метод, както признанието на Европейски Съюз, че съветският петрол, газ, въглища и уран сега не могат да бъдат сменени с нищо в Европа. Но има и минерални торове, зърно и други действителни артикули, без които е доста мъчно за санкциониращите страни в този момент и съвсем невероятно в бъдеще. Те, нагледно казано, " напущат панаира ", тяхната тирания на международния пазар в действителност завърши. Тези антируски наказания, които виждаме в този момент, са мъката на тази тирания. Трябва ли да се удължава с отстъпки и неявяване на контрасанкции от наша страна?
Превод: В. Сергеев
Глобалната пропагандна машина стартира да работи интензивно, пробвайки се да показа Русия и руснаците даже не като врагове на цялата човешка раса, а като „ нечовеци “, в този момент противозаконни и отвън всевъзможни морални правила. „ Замразяване “ на повече от половината от златните запаси на Русия, деноминирани във валутите на Съединените щати и техните съдружници, наказания против първите лица на страната, отменяне на икономическите и други връзки с нашите държавни структури, юридически и физически лица, лавина от забрани за специалност, обучение, насилствени дейности, всеобщо лишаване на движимо и недвижимо имущество - всичко това и доста повече се трансформира освен в действителност, само че и в „ нова норма “, постоянно към този момент формализирана в статута на държавни закони.
Цялата русофобия на нашите западни „ партньори”, която до момента беше повече или по-малко правдоподобно прикривана от реториката за придържане към „ ред, учреден на правила”, „ независимост и народна власт като единствен избор за цялото човечество”, в този момент излезе на открито „ претеглено, жестоко, очевидно “. Толкова очевидно, че няма подозрение, че в случай че тези „ сътрудници “ имаха такава опция, те незабавно биха „ бомбардирали Русия обратно до каменната епоха “ - не със наказания, а с нуклеарни ракети. Те обаче нямаха такава опция преди и нямат и през днешния ден, по тази причина се оправиха със Съветския съюз по различен метод: с неистини и подкупи на партийната и държавна номенклатура.
Ще проработи ли сходен номер през днешния ден, когато се пробват да го създадат не посредством гаранции за предстоящ свободен и сладостен живот при капитализма, в това число и на Запад, а посредством закани да лишат от подобен живот? Това е огромният въпрос, чийто отговор най-вероятно е " Не! " Засилените елити на „ Голяма Русия” не желаят да заемат последните места на международния пазар. Защото самият пазар се срутва: от началото на систематичната рецесия през есента на 2008 година, незабавно след спора в Южна Осетия, когато стана ясно, че речта на Путин в Мюнхен не е била празни думи и положителни пожелания.
Ето за какво през последните години, след държавния прелом в Киев и връщането на Крим към Русия (самата Украйна беше впрегната във вагона на антируската политика елементарно и на ниска цена със взаимните старания на Съединени американски щати и Европа), западните политици се пробват да убедят " драгите руснаци ", че нямат нищо срещу страната ни и нашия народ, пожелават им всичко най-хубаво и триумф, единствено че не намират общ език с " нападателния Кремъл " - по тази причина са принудени да одобряват „ пъклен наказания “, тъй че хората, обеднели от тези наказания и искащи „ да заживеят още веднъж като човешки “, да спрат да поддържат висшето политическо управление на Руската федерация. С сходна изразителност се означиха всички водещи водачи на груповия Запад: президентът на Съединени американски щати Джо Байдън, английският министър председател Борис Джонсън, френският президент Еманюел Макрон, немският канцлер Олаф Шолц. Да не приказваме за по-малките двуноги, името им е " легион ".
Но и тук казусът е, че тези съветски жители, които са претърпели „ 90-те диви години “ в детството и младостта си, помнят доста добре, че другарството със Запада коства повече и се оказва доста по-лошо от враждата с него. Защото при положение на другарство ще е належащо да се хранят на първо място западните страни, западните армии и всичко останало. Има повече от задоволително претенденти за нашето благосъстояние и земя. Особено измежду тези, които от епохи са привикнали да живеят за сметка на други страни. И всички наши сънародници, които по някаква причина към момента не са разбрали това, в този момент би трябвало да научат всичко това и то доста бързо. Показателно е, че даже и в този момент антируските наказания не засегнаха нито закупуването на първични материали от Русия, най-вече енергийни носители, нито „ определените “ олигарси, чиито имена няма смисъл да загатваме за следващ път.
Това обаче е разбираемо. Припомнете си, че единствено Съединените щати, чието население е 4,5% от цялото човечество, сега употребяват към 14,5% от първичната сила и до 30% от общите запаси на света, а страните от груповия Запад (13% от международните население) - повече от 40% от първичната сила и до 60% от ресурсите. За съпоставяне, Китай: 17,5% от популацията, 22% от първичната сила и до 25% от всички запаси. Русия, със своите 1,8% от популацията, разполага с до 10% от производството на първична сила и до 15% от всички запаси (при ползване, надлежно, 4% от първичната сила и запаси като цяло). Не става дума за каузи на страната ни в проучените запаси за бъдещето - цифрите на настоящото произвеждане като цяло могат умерено да се удвоят.
Най-важното тук е, че в света има все по-малко „ свободни” запаси, в енергетиката на процедура не са останали, тъй че конкуренцията за тях става все по-интензивна. След въвеждането на антируските наказания опитите на Съединени щати незабавно да се „ запасят “ с ирански и венецуелски нефт, ембаргото върху които беше наложено по-рано, или закупуването от английско-холандски “Шел” на съветски нефт “Урал” (в отстъпка!) ясно удостоверяват този факт, противен за всички страни с дефицит на сила и запаси - по същия метод, както признанието на Европейски Съюз, че съветският петрол, газ, въглища и уран сега не могат да бъдат сменени с нищо в Европа. Но има и минерални торове, зърно и други действителни артикули, без които е доста мъчно за санкциониращите страни в този момент и съвсем невероятно в бъдеще. Те, нагледно казано, " напущат панаира ", тяхната тирания на международния пазар в действителност завърши. Тези антируски наказания, които виждаме в този момент, са мъката на тази тирания. Трябва ли да се удължава с отстъпки и неявяване на контрасанкции от наша страна?
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ