Проф. Пламен Чипев обяви чака ли ни криза заради "Ковид Икономиката" и къде сме ние
Вече можем да приказваме за „ Ковид Икономика” - това е бизнес, който се развива и печели от условията на рестриктивните мерки. Не става дума единствено за маските и дезинфектантите. Това са огромната търговия и логистика, които вървят по интернет - доставка, продажби, покупки... През тази година имаме увеличение на добавената стойност в бранша на осведомителните и информационните технологии. За последните няколко месеца там има растеж с към 4%. Това съобщи в изявление за " " проф. Пламен Чипев. Ето какво още уточни той:
- Проф. Чипев, анализът на Българска народна банка демонстрира, че спадът в Брутният вътрешен продукт е 8,5% за второто тримесечие на годината. Какво се крие зад тази цифра?
- Разбира се, че тя би трябвало да ни радва. Като забележим обстановката в Европейския съюз и в Съединени американски щати, това е доста добре за България. В Щатите регистрират спад от 32%, само че там ануализират данните, т.е. преизчисляват ги към годишните размери и в някаква степен това завишава спада.
Реално той е по-нисък. Ние не сме в общоприета икономическа рецесия. Трябва да разберем, че това е рецесия, подбудена от външни за стопанската система на всяка една страна условия. Нещо сходно на това за последно е имало при започване на 80-те години, когато се случва Вторият петролен потрес.
През 2007-2008 рецесията беше поради финансовия балон вътре в стопанската система, при който се надценяват финансовите активи, парцелите и т. н. Сега казусът е външен. За избрани страни рецесията ще има по-тежки последствия, тъй като ги засегна по-сериозно.
България бързо сътвори съответни ограничения, без да блокира стопанската система, и в този момент берем плодовете на това
- Възможно ли е оценката на Българска народна банка за спада в Брутният вътрешен продукт да се утежни в идващите месеци?
- Няма никакви изгледи спадът да се окаже по-голям. Тези 8,5% са на Българска народна банка. Световната банка очакваше да имаме спад от 6%, Фич - 5,5%, а МВФ ни дава 4%. Всеки има друга методология. Така оценката на Българска народна банка е най-консервативна.
За следващата година всички дават прогнози и в международен мащаб за растеж. Световната банка чака 5,1% растеж за България, от МВФ ни дават 6%. Това обаче е растеж след спад, който постоянно е огромен. Това се отнася единствено за браншове, свити заради ограничение на износа - метали, концентрати, машинни елементи.
- Какви са вероятностите в туризма?
- Глобалният туризъм, при който всяка година се усилва броят на хората в Доминикана и на Малдивите, няма да се възвърне освен за 2021, само че и за 2022 година. Същото е и у нас - хората, които ходеха да се любуват на българската екзотика, също няма да се върнат бързо. Този туризъм няма да се възвърне. В рецесия ще е и круизният туризъм. Кратките фамилни пътувания обаче бързо ще се върнат на предходните равнища и даже ще се усилят.
- Какво чака притежателите на хотелите?
- При огромните хотели има диференциация - има такива с огромни заеми, само че има и такива, които са ги изплатили и споделиха, че тази година няма да ги отварят. Тоест, те могат да чакат. Има комплицирана конструкция в този бранш. Всичко на юг от Бургас - с дребните хотелчета, отбелязва един взрив.
Аз бях в подобен хотел, в който освен не смъкнаха цените, само че и ги покачиха и даже имаше напън да се заплати капаро. Ако питате дали ще се стигне да огромни разпродажби на хотели, това евентуално няма да се случи през 2021 година.
Важно за туризма е по какъв начин медицината и науката ще се оправят с вируса
В момента 5 огромни производители на имунизацията против COVID-19 към този момент се намират на стадия на клиничните проучвания. Едно всеобщо имунизиране ще промени вероятностите пред целия бранш. Дори да не победи вируса, това въпреки всичко ще успокои хората.
- Ще се съживи ли превозът?
- Със сигурност ще продължи да страда. Пакета "Мобилност ", за който се надявахме да отпадне, ще го има и най-малко към този момент ще постанова ограничавания за превозвачите от Източна Европа.
Друг е въпросът, че той ще навлиза последователно и поетапно. Сега имаме политика, която се стреми да взема решение проблемите през целия Европейски съюз. Обаче това става мъчно. Унгария затвори границите си, Гърция направи същото с пункта „ Ексохи”.
Транспортът ще страда, от една страна, от неналичието на изцяло решение - ту на едно място е затворено, ту на друго, и от друга, че чакаме да получим утвърждение за нашите искания към Пакета за подвижност.
- Има ли печеливши в новите условия?
- Освен новата „ Ковид Икономика”, за която към този момент стана дума, в добра кондиция е финансовият бранш. Как става? Банките откриха метод да се приспособяват към новата обстановка. Те не печелят от нашите спестявания, а от такси, които вкарват тихомълком. Последната изненадваща група хора, които се оказаха в добра форма през последните месеци, са другите професионални действия - счетоводители, юристи, консултанти.
Сякаш блокирането на по-големия, световния бизнес, докара да активизирането на тези хора, които зависят от своята интензивност, и не им пречи дали ще работят в офиса, или в къщи. Самата „ Ковид Икономика” е напълно нов бранш.
- Тръмп раздаде със размах 2 трилиона преди няколко месеца в Съединени американски щати. В Западна Европа също се дадоха обещание доста пари. Какви са пътищата за изплащането на тези средства?
Тръмп харчи предизборно и ще продължи да го прави. Но той изплаща всичко това с генериране на голям дълг. Докато страни като Япония и Китай държат своите запаси в долари, той ще може да прави това. В Европа парите сега са по-скоро въпрос на едно огромно заричане. Заложихме някакви необикновено високи числа за идващия програмен интервал.
Това, което имаме за тази година, не е чак толкоз огромно и не е обвързвано с финансови опасности. Според програмата „ Next Generation” до края на годината би трябвало да се разпределят 1,3 милиарда евро. Една част ще са чисто обществени, като чековете на Тръмп - тук се раздават на пенсионерите. Друга би трябвало да отиде за зелената стопанска система, която за нас е сериозен проблем.
Знаете, че имаме към 15 хиляди души, заети в мините и съответните предприятия към „ Марица Изток”. Там би трябвало да влязат съществени пари - през днешния ден (вчера - б. р.) имаше заседание за това. Говори се, че България поема задължението да не се допусне всеобщо уволняване и стесняване най-малко в границите на една година напред.
Тези пари би трябвало да тръгнат и за подкрепяне на други браншове. Като цяло ние в България не сме спрели нито да произвеждаме, нито да строим. Което приказва за положителни вероятности и положителни упования измежду вложителите.
Проф. Пламен Д. Чипев е част от екипа на Института за стопански проучвания (ИИИ) на Българска академия на науките. Участвал е във всички сесии на кръглата маса по корпоративно ръководство на страните от Югоизточна Европа (2001-2006 г.). През 2008 година е Fulbright посетител преподавател в Университета на Мисури - Канзас Сити в Съединени американски щати. Има над 90 научни изявления на български и британски език.
- Проф. Чипев, анализът на Българска народна банка демонстрира, че спадът в Брутният вътрешен продукт е 8,5% за второто тримесечие на годината. Какво се крие зад тази цифра?
- Разбира се, че тя би трябвало да ни радва. Като забележим обстановката в Европейския съюз и в Съединени американски щати, това е доста добре за България. В Щатите регистрират спад от 32%, само че там ануализират данните, т.е. преизчисляват ги към годишните размери и в някаква степен това завишава спада.
Реално той е по-нисък. Ние не сме в общоприета икономическа рецесия. Трябва да разберем, че това е рецесия, подбудена от външни за стопанската система на всяка една страна условия. Нещо сходно на това за последно е имало при започване на 80-те години, когато се случва Вторият петролен потрес.
През 2007-2008 рецесията беше поради финансовия балон вътре в стопанската система, при който се надценяват финансовите активи, парцелите и т. н. Сега казусът е външен. За избрани страни рецесията ще има по-тежки последствия, тъй като ги засегна по-сериозно.
България бързо сътвори съответни ограничения, без да блокира стопанската система, и в този момент берем плодовете на това
- Възможно ли е оценката на Българска народна банка за спада в Брутният вътрешен продукт да се утежни в идващите месеци?
- Няма никакви изгледи спадът да се окаже по-голям. Тези 8,5% са на Българска народна банка. Световната банка очакваше да имаме спад от 6%, Фич - 5,5%, а МВФ ни дава 4%. Всеки има друга методология. Така оценката на Българска народна банка е най-консервативна.
За следващата година всички дават прогнози и в международен мащаб за растеж. Световната банка чака 5,1% растеж за България, от МВФ ни дават 6%. Това обаче е растеж след спад, който постоянно е огромен. Това се отнася единствено за браншове, свити заради ограничение на износа - метали, концентрати, машинни елементи.
- Какви са вероятностите в туризма?
- Глобалният туризъм, при който всяка година се усилва броят на хората в Доминикана и на Малдивите, няма да се възвърне освен за 2021, само че и за 2022 година. Същото е и у нас - хората, които ходеха да се любуват на българската екзотика, също няма да се върнат бързо. Този туризъм няма да се възвърне. В рецесия ще е и круизният туризъм. Кратките фамилни пътувания обаче бързо ще се върнат на предходните равнища и даже ще се усилят.
- Какво чака притежателите на хотелите?
- При огромните хотели има диференциация - има такива с огромни заеми, само че има и такива, които са ги изплатили и споделиха, че тази година няма да ги отварят. Тоест, те могат да чакат. Има комплицирана конструкция в този бранш. Всичко на юг от Бургас - с дребните хотелчета, отбелязва един взрив.
Аз бях в подобен хотел, в който освен не смъкнаха цените, само че и ги покачиха и даже имаше напън да се заплати капаро. Ако питате дали ще се стигне да огромни разпродажби на хотели, това евентуално няма да се случи през 2021 година.
Важно за туризма е по какъв начин медицината и науката ще се оправят с вируса
В момента 5 огромни производители на имунизацията против COVID-19 към този момент се намират на стадия на клиничните проучвания. Едно всеобщо имунизиране ще промени вероятностите пред целия бранш. Дори да не победи вируса, това въпреки всичко ще успокои хората.
- Ще се съживи ли превозът?
- Със сигурност ще продължи да страда. Пакета "Мобилност ", за който се надявахме да отпадне, ще го има и най-малко към този момент ще постанова ограничавания за превозвачите от Източна Европа.
Друг е въпросът, че той ще навлиза последователно и поетапно. Сега имаме политика, която се стреми да взема решение проблемите през целия Европейски съюз. Обаче това става мъчно. Унгария затвори границите си, Гърция направи същото с пункта „ Ексохи”.
Транспортът ще страда, от една страна, от неналичието на изцяло решение - ту на едно място е затворено, ту на друго, и от друга, че чакаме да получим утвърждение за нашите искания към Пакета за подвижност.
- Има ли печеливши в новите условия?
- Освен новата „ Ковид Икономика”, за която към този момент стана дума, в добра кондиция е финансовият бранш. Как става? Банките откриха метод да се приспособяват към новата обстановка. Те не печелят от нашите спестявания, а от такси, които вкарват тихомълком. Последната изненадваща група хора, които се оказаха в добра форма през последните месеци, са другите професионални действия - счетоводители, юристи, консултанти.
Сякаш блокирането на по-големия, световния бизнес, докара да активизирането на тези хора, които зависят от своята интензивност, и не им пречи дали ще работят в офиса, или в къщи. Самата „ Ковид Икономика” е напълно нов бранш.
- Тръмп раздаде със размах 2 трилиона преди няколко месеца в Съединени американски щати. В Западна Европа също се дадоха обещание доста пари. Какви са пътищата за изплащането на тези средства?
Тръмп харчи предизборно и ще продължи да го прави. Но той изплаща всичко това с генериране на голям дълг. Докато страни като Япония и Китай държат своите запаси в долари, той ще може да прави това. В Европа парите сега са по-скоро въпрос на едно огромно заричане. Заложихме някакви необикновено високи числа за идващия програмен интервал.
Това, което имаме за тази година, не е чак толкоз огромно и не е обвързвано с финансови опасности. Според програмата „ Next Generation” до края на годината би трябвало да се разпределят 1,3 милиарда евро. Една част ще са чисто обществени, като чековете на Тръмп - тук се раздават на пенсионерите. Друга би трябвало да отиде за зелената стопанска система, която за нас е сериозен проблем.
Знаете, че имаме към 15 хиляди души, заети в мините и съответните предприятия към „ Марица Изток”. Там би трябвало да влязат съществени пари - през днешния ден (вчера - б. р.) имаше заседание за това. Говори се, че България поема задължението да не се допусне всеобщо уволняване и стесняване най-малко в границите на една година напред.
Тези пари би трябвало да тръгнат и за подкрепяне на други браншове. Като цяло ние в България не сме спрели нито да произвеждаме, нито да строим. Което приказва за положителни вероятности и положителни упования измежду вложителите.
Проф. Пламен Д. Чипев е част от екипа на Института за стопански проучвания (ИИИ) на Българска академия на науките. Участвал е във всички сесии на кръглата маса по корпоративно ръководство на страните от Югоизточна Европа (2001-2006 г.). През 2008 година е Fulbright посетител преподавател в Университета на Мисури - Канзас Сити в Съединени американски щати. Има над 90 научни изявления на български и британски език.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ