Тенис талантът Иван Иванов за прехода при мъжете: Трябва да ставаш след всяко падане
Иван Иванов към този момент се сблъсква с тежката действителност на професионалния спорт. Българският гений е единствено на 17 години. Той неотдавна направи своя дебют в квалификациите на именития шампионат „ Уимбълдън “ при мъжете. Това присъединяване стана допустимо с помощта на неговата купа при юношите от предходната година.
Преди значимия старт Иванов показа, че детството е свършило и е време за преход. Въпреки загубата в първия кръг, опитът е скъп за неговото бъдеще. 17-годишният Иван Иванов дебютира в квалификациите на мъжкия „ Уимбълдън “ след триумф при юношите.
Младият състезател приказва намерено пред Светослав Иванов в предаването „ 120 минути “. Той показа своите усещания седмица след мача си в Лондон. Според него професионалният тенис изисква голяма психическа резистентност. Младият тенисист дефинира прехода към мъжкия тенис като най-трудния връх за нанагорнище.
За мен беше изключителна привилегия. Това, което научих от мача и годината, е, че професионалният тенис те бута на земята. Това, което би трябвало да направиш, е да станеш. Ако те съборят 8 пъти, би трябвало да станеш 9
Тази философия води младия българин напред в кариерата му. Той осъзнава, че борбата при мъжете е доста по-трудна. При юношите изправянето след загуба става доста по-лесно. Сега Иванов стартира своето ново нанагорнище към международния хайлайф. Той има вяра, че провалите са наложителна част от процеса. Важното е да остане убеден в личните си качества.
Целта на Иванов не е просто краткотрайно класиране в ранглистата. Наскоро той влезе за първи път в топ 800 на света. Негов главен кумир остава Григор Димитров. Иванов се възхищава на неговото дългоденствие в професионалния тур. За него главен образец за дългоденствие в елита е идолът му Григор Димитров.
Важно е да стигнеш до топ 100, само че за мен по-важното е освен кой ще го направи, а кой ще бъде там през идващите 10-15 години, както един от моите идоли Григор Димитров го прави. Малцина могат да осъзнаят какъв брой мъчно е да поддържаш такова равнище толкоз години
Иванов схваща чудесно тежестта на професионалния живот. Той усеща края на детството си посредством новите отговорности. Важните решения към този момент зависят главно от него самия. Родителите му остават неговата най-голяма поддръжка в този път. Любимата българска дума на тенисиста е „ непримиримост “.
Графикът на един професионален състезател е извънредно претрупан. Иванов се пробва да намира малко време за себе си в неделя. Тогава той излиза с другари и обикаля острова. Тези моменти му оказват помощ да рестартира за идната седмица. Майка му постоянно му припомня, че не се обажда задоволително постоянно. Той съжалява за това, само че графикът му е напълнен до краен лимит. Иванов има вяра, че упоритите хора са тези, които съумяват най-после.
