Истинският провал в образованието- успехът на всяко трето училище е под 3
Вече коментирахме тук последните данни за междинния триумф на матурите по БЕЛ по области, само че какво се случва в обособените учебни заведения? За част от тях държавните зрелостни изпити се оказват непреодолимо затруднение:
от 950 учебни заведения в България, в които възпитаници са се явили на наложителния ДЗИ по български език и литература в края на образователната 2021/2022 година, в 307 (близо една трета) междинният триумф на учениците е под „ Среден “ 3,00;в тях са се обучавали 6455 деца или към 15% от всички завършващи приблизително обучение в България;189 от тези 307 учебни заведения са професионални гимназии, 102 – междинни учебни заведения, 14 – спортни учебни заведения и 2 – духовни училища;в 27 учебни заведения междинният триумф на матурата е тъкмо „ Слаб “ 2,00 – това значи, че нито един възпитаник в тях не е издържал сполучливо зрелостния изпит и няма да получи тапия за приключено приблизително образование;разпределението на тези 27 учебни заведения по типове демонстрира, че 13 от тях са междинни учебни заведения, 13 – професионални гимназии, а 1 е спортно учебно заведение – на процедура няма значение типът на училището;разпределението по области на учебните заведения е показано на графиката по-долу, като в области Бургас, Пловдив и Плевен има по три, в Кюстендил, Пазарджик и Стара Загора – по две.
Това, несъмнено, не са единствените учебни заведения с възпитаници с оценка „ Слаб “ на матурата, в останалите учебни заведения също има такива възпитаници, само че в тези 27 няма нито един сполучливо издържал матурата по родния си език и това към този момент е систематичен проблем. Тези учебни заведения, както и цялата система в действителност, символизират неуспехът на страната да обезпечи каквото и да било качество на образованието за тези деца и в случай че ще се подхващат ограничения, е добре да се стартира тъкмо от тях, изключително в случай че този неуспех не е еднократно събитие, а се повтаря във времето.
Но какво може да се направи?
Концепцията за качеството на образованието дотолкоз се е изтъркала от несъразмерна приложимост в обществото, че съвсем никой не може да даде смислена концепция по какъв начин тъкмо тази идея да се осъществя на процедура. Може би би трябвало да се стартира с:
1) Поставяне на ясни, точни и измерими цели какво желаеме да реализираме – да вземем за пример да няма нито едно учебно заведение като горните 27; да реализираме избран междинен триумф за всички възпитаници в страната, да свалим до най-малко общия дял на слабите оценки, да реализираме избрани точки на интернационалните оценки на просветителните резултати; да понижим до най-малко отпадането на деца от системата? Целите могат да са разнообразни и за тях би трябвало да се реализира публичен консенсус.
2) Измерване на резултатите според поставените цели – допустимо е матурите да не са задоволително добър измерител на качеството, може би има потребност от по-често или по-различно следене? Измерването обаче е извънредно належащо, с цел да се установи казусът, а заравянето на главата в пясъка несъмнено не оказва помощ.
3) Необходимо е и ясна концепция за дейностите при сигнали за ниско качество – какво ще вършим с учебните заведения със слаби резултати и по кое време, можем ли да си позволим да чакаме още и какъв брой. Механизмите за поддръжка биха работили при допустимо най-рано определяне на проблем и те могат да са най-разнообразни – поддръжка с учители или различен запас, характерно финансиране, стратегии за образования на управлението, личния състав и учениците, в случай че е належащо – самостоятелно образование и доста други. Има задоволително просветителни специалисти в страната, които да могат да осъществят на процедура сходни стратегии.
4) Финансиране за резултати – това имплицитно позволява, че ще финансираме за „ положителни “ резултати, само че политиците до момента комфортно пропущат значимият факт какво ще се прави, в случай че въобще няма такива? Често се случва, и това е обикновено, забележителен запас да би трябвало да се отдели за промяна и в обстановката, да вземем за пример на горните 27 учебни заведения, може да се окаже, че ще влагаме повече в учебни заведения с ниско качество. Това са тежки въпроси с неразбираем към този момент отговор, които е добре да се разискват и да се вземат решение, с цел да не бъдат провалени още няколко генерации, обещавайки им качествено обучение единствено на думи.
от 950 учебни заведения в България, в които възпитаници са се явили на наложителния ДЗИ по български език и литература в края на образователната 2021/2022 година, в 307 (близо една трета) междинният триумф на учениците е под „ Среден “ 3,00;в тях са се обучавали 6455 деца или към 15% от всички завършващи приблизително обучение в България;189 от тези 307 учебни заведения са професионални гимназии, 102 – междинни учебни заведения, 14 – спортни учебни заведения и 2 – духовни училища;в 27 учебни заведения междинният триумф на матурата е тъкмо „ Слаб “ 2,00 – това значи, че нито един възпитаник в тях не е издържал сполучливо зрелостния изпит и няма да получи тапия за приключено приблизително образование;разпределението на тези 27 учебни заведения по типове демонстрира, че 13 от тях са междинни учебни заведения, 13 – професионални гимназии, а 1 е спортно учебно заведение – на процедура няма значение типът на училището;разпределението по области на учебните заведения е показано на графиката по-долу, като в области Бургас, Пловдив и Плевен има по три, в Кюстендил, Пазарджик и Стара Загора – по две.
Това, несъмнено, не са единствените учебни заведения с възпитаници с оценка „ Слаб “ на матурата, в останалите учебни заведения също има такива възпитаници, само че в тези 27 няма нито един сполучливо издържал матурата по родния си език и това към този момент е систематичен проблем. Тези учебни заведения, както и цялата система в действителност, символизират неуспехът на страната да обезпечи каквото и да било качество на образованието за тези деца и в случай че ще се подхващат ограничения, е добре да се стартира тъкмо от тях, изключително в случай че този неуспех не е еднократно събитие, а се повтаря във времето.
Но какво може да се направи?
Концепцията за качеството на образованието дотолкоз се е изтъркала от несъразмерна приложимост в обществото, че съвсем никой не може да даде смислена концепция по какъв начин тъкмо тази идея да се осъществя на процедура. Може би би трябвало да се стартира с:
1) Поставяне на ясни, точни и измерими цели какво желаеме да реализираме – да вземем за пример да няма нито едно учебно заведение като горните 27; да реализираме избран междинен триумф за всички възпитаници в страната, да свалим до най-малко общия дял на слабите оценки, да реализираме избрани точки на интернационалните оценки на просветителните резултати; да понижим до най-малко отпадането на деца от системата? Целите могат да са разнообразни и за тях би трябвало да се реализира публичен консенсус.
2) Измерване на резултатите според поставените цели – допустимо е матурите да не са задоволително добър измерител на качеството, може би има потребност от по-често или по-различно следене? Измерването обаче е извънредно належащо, с цел да се установи казусът, а заравянето на главата в пясъка несъмнено не оказва помощ.
3) Необходимо е и ясна концепция за дейностите при сигнали за ниско качество – какво ще вършим с учебните заведения със слаби резултати и по кое време, можем ли да си позволим да чакаме още и какъв брой. Механизмите за поддръжка биха работили при допустимо най-рано определяне на проблем и те могат да са най-разнообразни – поддръжка с учители или различен запас, характерно финансиране, стратегии за образования на управлението, личния състав и учениците, в случай че е належащо – самостоятелно образование и доста други. Има задоволително просветителни специалисти в страната, които да могат да осъществят на процедура сходни стратегии.
4) Финансиране за резултати – това имплицитно позволява, че ще финансираме за „ положителни “ резултати, само че политиците до момента комфортно пропущат значимият факт какво ще се прави, в случай че въобще няма такива? Често се случва, и това е обикновено, забележителен запас да би трябвало да се отдели за промяна и в обстановката, да вземем за пример на горните 27 учебни заведения, може да се окаже, че ще влагаме повече в учебни заведения с ниско качество. Това са тежки въпроси с неразбираем към този момент отговор, които е добре да се разискват и да се вземат решение, с цел да не бъдат провалени още няколко генерации, обещавайки им качествено обучение единствено на думи.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ