Най-младата американка с пълна трансплантация на лице – една година след операция
Вече измина повече от година, откогато 22-годишната Кейти Стъбълфийлд претърпя 31-часова интервенция, с цел да й се даде ново лице. Във този интервал, откогато получи трансплантацията си, което я прави една от по-малко от 25 такива реципиенти по целия свят, в клиниката в Кливланд, Кейти се подлага на още три огромни ревизионни интервенции и работи интензивно с физически, трудови и логопедични терапевти.
Нервите, които свързват мозъка й с нововъведените лицеви мускули, към момента порастват, тъй че още й е мъчно да движи доста от тях. Езикът и устата й, които губят толкоз доста от естествените си мускули и нерви, откакто на 18-годишна възраст Кейти се пробва да се самоубие с пушка като се прострелва под брадичката, към момента не работят добре. Тя ще би трябвало да приема интензивни имуносупресори до края на живота си или до момента в който бъде изработен пробив в науката за битка с отхвърлянето на непознати органи.
И въпреки всичко като цяло историята на младата жена е история за триумф в региона на авангардната медицина и за невероятните човешки връзки, основани сред лекари и пациенти. Задълбочен взор върху пътуването, довело до трансплантацията на разположение, както дългият път, който Кейти минава към възобновяване, е показан, с изключение на в печатните научнопопулярни списания, и в нов документален филм.
„ Сега мога да докосна лицето си и се усещам необикновено “, споделя Кейти във кино лентата.
„ Вие го приемате за даденост, другите съставни елементи на лицето ви – костите, тъканите, мускулите, всичко – само че когато всичко това изчезне, осъзнавате какъв брой са ви нужни “, прибавя татко й, Роб Стъбълфийлд. „ В този миг, когато получите трансплантация, сте толкоз признателен. “
Пет седмици откакто Кейти едвам не умира от огнестрелната рана, тя идва в клиниката в Кливланд с остра потребност от реконструктивна хирургия. Присадка на тъкан от корема й беше осъществена от лекари в Мемфис, Тенеси, където тя е трансферирана откакто получава незабавна помощ в родния й щат Мисисипи. Но този опит да се покрие зейналата рана на лицето й се проваля.
Пластичният хирург доктор Брайън Гастман, първият клиничен доктор, който посещава Кейти, и индивидът, който ще управлява нейната трансплантация, си спомня пред NatGeo, че в началото е бил угрижен единствено за стабилизирането й и се е тревожил, че даже това да се случи по проект, няма да има задоволително налична тъкан за коригиращи интервенции заради дребния размер на момичето.
Но в течение на идващите две години Гастман и сътрудниците му постепенно възвръщат ново лице и челюст, употребявайки елементи от кост на крайници й, ахилесово сухожилие, авансово завършена тъкан на бедрото и титанови импланти – употребявайки 3D принтиран модел на лицето на по-голямата сестра на Кейти като матрица. Тя и фамилията й се съгласяват и Кейти се причислява към листата на чакащите като стартира интензивната психическа оценка, нужна за утвърждение.
Най-накрая, през май 2017 година, те получават уведомление, че има уместно съвпадане на донор – 31-годишна жена, умряла от свръхдоза опиати. Невероятно рискованата интервенция (по това време смъртността е 1 на 6) заменя съвсем 100% от лицевата тъкан на Кейти, в това число очните кухини, горната и част от долната челюст и зъбите, лицевите мускули и кожа, част от лицевите нерви, челото, скалпа, клепачите, носа и бузите.
Кейти става най-младият човек, получил лицева трансплантация в Съединените щати и един от единствено 40 души, подложени на такава процедура, откогато първата частична трансплантация на разположение беше осъществена от испански хирургически екип през 2005 година
Уолтър Йео, моряк, ранен в борбата при Ютланд, се допуска, че е получил пластична интервенция през 1917 година Снимката го демонстрира незабавно след интервенцията (вдясно), осъществена от сър Харолд Гилис, и след изцеление (вляво).
Иначе, за интервенция, която изобщо визира трансплантация и лице, за първи път се загатва при пластично възобновяване на строшен нос към 1600 прочие н. е. в египетски медицински текст, наименуван Папирусът на Едуин Смит. Този първи учебник по травматологична хирургия е кръстен на американския египтолог Едуин Смит.
Счита се, че бащата на актуалната пластична хирургия е сър Харолд Гилис. Той е новозеландски отоларинголог, който работи в Лондон, и създава доста от техниките на актуалната лицева хирургия при грижите за бойци с обезобразяващи лицеви пострадвания по време на Първата международна война.
