След бума на ВЕИ и батерии се задава този на дейта центрове
Вече има интерес за прилагане на 9000 МВ от центрове за обработка на данни и в случай че не престават капиталовите планове за такива планове, ще ни трябват освен два нови блока на АЕЦ " Козлодуй ", само че и АЕЦ " Белене ". Спирането на Топлоелектрическа централа " AES Гълъбово " не е проблем напролет. " Избухването " на слънчевите централи в този момент се компенсира с многото водна сила. През лятото ще издържим, само че зимата ще е мъчно, тъй като потреблението надвишава 8000 МВ. Батериите за предпазване оказват помощ на пазара, само че за системата са предизвикателство, защото не ѝ отдават нужната реактивна сила и би трябвало нормативно да бъдат обвързване да вършат това, с цел да има преносната мрежа нужната периодичност. Сега внасяме такава от Румъния и Турция. За измененията в преноса на сила, подбудени от взрива на възобновими енергийни източници и на системите за предпазване на сила. За това по какъв начин оказва помощ за балансирането междусистемната съгласуваност в района и Европа и че вносът на електрическа енергия не е заплашителен, щом е на положителни цени, беседваме с изпълнителния шеф на " Електроенергийния систематичен оператор " Кирил Георгиев. Той е на този пост от декември 2025 година, само че има стабилен професионален опит, насъбран с работата му в фирмите от структурата на " Българския енергиен холдинг ", Агенцията за стабилно енергийно развиване и Фонда " Енергийна успеваемост и възобновими източници ". Г-н Георгиев, въглищната електроцентрала " AES Гълъбово " спря работа при започване на месеца, а тя беше доста скъп актив за " Електроенергийния систематичен оператор ". Как се справяте без нейните мощности? Ние в ЕСО споделяме, че тя е любимецът на Централното диспечерско ръководство. Нейните блокове са доста маневрени. Бързо доближават мощ от 100 на 300 МВ и назад. Това не може да го направи нито АЕЦ, нито държавната Топлоелектрическа централа " Марица Изток 2 ". Тази централа помагаше доста за стабилността на системата, защото обезпечава инерционния миг и по този начин се контролира напрежението. Липсата ѝ и " експлоадирането " на слънчевите мощности денем в този момент се компенсират от огромното количество водна сила. Водноелектрическа централа са доста маневрени за ръководство – до 5 минути са разполагаем на системата и за момента заместват мощностите на AES. Пролетта не е проблем, лятото ще издържим, само че за жалост зимата ще ни е мъчно. Доскорошният министър Трайков сподели, че държавната Топлоелектрическа централа може да размени мощностите на AES, само че тя не е толкоз маневрена. Факт. Ще ни е по-трудно. На диспечерите ни най-много. През зимата Топлоелектрическа централа обезпечават сред 37 и 42% от силата, употребявана в България за денонощие. Тази зима оптималният товар в системата доближи моментни стойности от 8100 мегавата и беше покриван с генерацията от АЕЦ, Топлоелектрическа централа, Водноелектрическа централа и ВяЕЦ при непретенциозно присъединяване на системите за предпазване и никакво от фотоволтаиците. 
Засега системата устоя, само че през зимата ще е мъчно, сн. ЕСО Конвенционалните технологии носят резистентност и сигурност на системата - един най-малък състав, който да поддържа режимните параметри на ЕЕС в възможни граници, е наложителен. В момента системата работи с един блок на АЕЦ " Козлодуй ", откакто вторият е в планов ремонт, два блока и половина на държавната Топлоелектрическа централа, при ВЕИ-ата отиваме на 7000 МВ. Както споделих, разчитаме доста на водата, само че се появи проблем с втори хидроагрегат на ПАВЕЦ " Чаира ". Наличните системи за предпазване на сила не оказват помощ ли на пазара и за балансирането на доставките? Все отново предходната година страната ни стана трета в Европа по потенциал за предпазване. Определено оказват помощ на пазара и то доста, защото изравняват разликите в цените денем. На пазара оказват помощ, само че за оперативното ръководство на системата са предизвикателство. Това е обикновено, тъй като те са товар за системата по принцип. Все едно включвате още предприятия. Дали е дружество, дали е батерия - тя като зарежда, продължава да товари системата. Ако имате потенциал, да речем, да захранвате един огромен град и в този миг ви дадат още един огромен град, естествено, че ще ви е тежко. Вече даже самият ВЕИ бизнес заприказва за потребността от по-адекватни регулации на системите за предпазване на сила, в това число ЕСО да получи правото да ръководи оборудванията с огромна мощ. Как вие виждате по-доброто присъединяване на батериите в балансирането и на пазара на електрическа енергия? Всички знаем, че има нужда от смяна на подзаконовата нормативна уредба. Работи се с сътрудниците от КЕВР. Батериите могат да вземат участие и в първичното контролиране на системата, и на вторичното, което е доста значимо, тъй като има опция да става и автоматизирано, и ръчно. Първичното и вторичното контролиране са, с цел да пазят системата от испанския сюжет със срутва на електрозахранването, който се случи тогава при работа на 78% фотоволтаици и едвам 22 на 100 базови мощности. 
Централното диспечерско ръководство следи дененощно енергийните потоци, сн. ЕСО С включването към мрежата и на системите за предпазване от края на предходната година вече всичко е друго. Динамиката е доста огромна. Няма нищо общо с преди 2 години, когато единствените акумулатори бяха ПАВЕЦ на НЕК. Нямаше други. А предходната година - взрив! Последните няколко месеца конфигурираните акумулатори доближиха до обща мощ от 2000 мегавата. Вече вървим към 3600-3800 мегавата – това са съвсем две АЕЦ " Козлодуй ". При това са мощности, които акумулират по едно и също време дейна и реактивна сила, а дават на мрежата единствено дейна, тъй като такава е нормативната рамка. Реактивната я задържат механически. Системата обаче се нуждае от реактивна сила, тъй като тя обезпечава запаса по резистентност. Затова батериите би трябвало да стартират да отдават реактивната си сила в мрежата. А по какъв начин решавате казуса с незадоволителната реактивна сила? Благодарение на междусистемната ни съгласуваност. Ако би трябвало, оказваме помощ си със прилежащите страни. Има моменти, в които нашата АЕЦ оказва помощ на Румъния, в различен миг румънската АЕЦ " Черна гора " оказва помощ на нас. Увеличихме двойно и свързаността си с Турция – от 600 МВ на 1200 МВ и оттова също употребяваме реактивна сила. Кога може да се чака действителното задействане на механизма " Пикасо " за пазарен продан на балансираща сила? През февруари предходната година ЕСО беше първият оператор в района, който сполучливо се присъедини към европейската балансираща платформа PICASSO. Липсата на друга прилежаща страна, която да е присъединена към платформата, попречва ефикасния продан. 
Междусистемният продан на сила избавя освен цените, само че и държи эизически системата в положително положение, сн. ЕСО Но след присъединението през месец март 2025 година на гръцкия метафоричен оператор IPTO, стартира действителният продан на балансираща сила сред България и Гърция. Вече повече от година този продан се случва и доста усъвършенства цените на балансиращата сила у нас. Как се движи вносът и износът на ток? През деня от Гърция, поради фотоволтаиците, внасяме към 1500 мегавата, които отиват към Румъния. Откакто затвориха тецовете си преди няколко години, там има непрекъснат недостиг от 1200-1500 мегавата. Украйна има моменти, когато изнася, само че доста по-често е вносител и те са на недостиг към 1500 мегавата. Така че пазар има задоволително в района. Само Румъния и Украйна са с сред 2500-3000 мегавата непрекъсната последна потребност. Както вървят нещата и демонстрират нашите разбори, след идващите години ще сме чист вносител на електрическа енергия. В това обаче няма нищо неприятно и е напълно натурален развой в изискванията на единен общоевропейски пазар. В последна сметка значима е цената. Имайте поради, че идва взривът на дейта центровете., които имат потребност от големи количества сила. Ако предходните години беше взривът на фотоволтаиците, а предходната година – на батериите, през тази наред е взривът на центровете за данни. В ЕСО към този момент имаме претенции за присъединение и декларирани капиталови планове за дейта центрове с обща мощ от близо 9 хиляди МВ, като за 3710 МВ има направени мнения с изискванията за присъединение към преносната мрежа. Най-крупните планове са в Пловдив – 2610 МВ, във Варна – 1650 МВ, в Бургас – 1360 МВ, и в София – 920 МВ, само че има планове за такива центрове и в Монтана, Плевен, Русе, Горна Оряховица, Шумен, Стара Загора и в Софийска област. Възможно е част от тези планове и да не се осъществят, само че несъмнено погледите на вложителите са ориентирани към тази нова опция за обработка на данни и работа с логаритми и изкуствен интелект. Ако продължава да е подобен ползата към дейта центровете, отиваме към нужда от създаване на още два нуклеарни блока. Без тях не може, това е бъдещето. Аз съм твърдо уверен, че България има потребност освен от седми и осми блок на АЕЦ " Козлодуй ", а и от АЕЦ " Белене " - 1 и 2. Ами, то съветската " Росатом " неотдавна разгласи, че желае да прави бизнес с България, въпреки да сме им неприятелска страна. Вижте, рано или късно войната ще свърши и нормално след война доста бързо се възвръщат икономическите връзки - дали поради насъбраната отмалялост или друго... А и би трябвало да сме наясно, че на V блок животът му е до 2047 година, а на VI - до 2051 година След това на ход е Държавното дружество " Радиоактивни боклуци ". Трябва да създадем всичко допустимо да имаме нуклеарната енергетика 24/7. Това е. Хората желаят да градят дейта центрове, а единствено с ВЕИ тяхното електропотребление няма по какъв начин да бъде обезпечено. Казахте, че се задава взривът на дейта центрове, а взрив на вятърната сила можем ли да чакаме? Там ситуацията е доста тежко с дълги и тежки процедури по екооценки на плановете. Има цивилен митинги против построяването на ВяЕЦ. Съчувствам на вложителите – в ЕСО има планове от 2003 година. Представете си да работите толкоз дълго за реализацията на подобен план, с цел да го пуснете преди да се пенсионирате. Гледам да оказвам помощ на тези вложители, тъй като тези мощности са доста потребни с въртящия миг на турбините си. Вярно, не са непрекъснато разполагаем, само че могат да оказват помощ на системата. А по какъв начин гледате на концепциите за основаване на специфични зони за присъединение на батериите за предпазване към преносната мрежа? Тези зони, горе долу се обрисуваха от самия пазар. Южна България към този момент стана такава зона, само че кардинално е добре да има ясни зони, преценени от енергийното, районното и екоминистерството. Това ще даде опция и на ЕСО за по-добро капиталово обмисляне за свързаността на тези зони към мрежата и ние работим за такава подзаконва нормативна уредба. 
Подстанциите на ЕСО чисто механически са най-подходящи за разполагане на акумулатори, считат специалисти от сектора Това евентуално се отнася и за водните акумулатори? Защото акцентът сега като че ли е върху литиево-йонните, само че знаем, че бяха оповестени планове за нови четири ПАВЕЦ, които след това станаха 10. Според Вас, какви са действителните потребности на България от ПАВЕЦ? Колкото и да се изградят, са добре пристигнали. Според мен е по-добре да се влага в 2000 МВ ПАВЕЦ, вместо в 2000 МВ акумулатори. Вярно е, че построяването на ПАВЕЦ е дълготраен и по-тежък развой, само че по тази причина пък употребата им е допустима и до 100 години. Докато батериите, въпреки да излизат все по-нови и по-нови и да им дават живот до 10-12 години, моето виждане е, че могат да работят от 5 до 7 години най-много. Дългосрочните решения са вложенията в ПАВЕЦ. Могат ли проблемите, подбудени от натиска на слънчевата сила, да бъдат решени посредством междусистемната съгласуваност и обмена ѝ денем с вятърната сила от Северна Европа вечер? Проблемът е, че има стеснения на преносните мрежи на румъно-унгарската и унгаро-австрийската граница, които пречат на връзката ни с Централна Европа. За превъзмогването им работим с Европейската комисия, тъй като при нарастване на потреблението незадоволителният метафоричен потенциал за търговски продан на тези " тесни места " дава отражение върху цените на електрическата енергия. В същото време при продължителни рискови метеорологични условия е допустимо да се стигне и до дефицит на електрическа енергия, както се случи през лятото на 2024 и 2025 година А на какъв стадий е планът за транспорт на зелена сила от Азербайджан през Черно море и България до Румъния и Европа? В момента е на предпроектни изследвания. ЕСО е основател на по този начин наречения кулоар Изток-Запад, който обгръща Турция, България, Гърция, Северна Македония, Албания, Косово, Черна гора и Италия. Изграждането на спомагателната електропреносна инфраструктура ще способства за увеличение на трансграничния потенциал с 2000 MВ на границите на България с Румъния, Гърция, Турция и Северна Македония и за ефикасното оползотворяване на зелената сила, създавана в тези страни. Всичко това е значимо, с цел да поддържаме честотата, напрежението, устойчивостта на електропреносната система. Вписва ли се този план в предстоящата идея на Европейската комисия за основаване на особено законодателство за " енергийни автомагистрали "? Говорихме си по този въпрос с българския евродепутат Цветелина Пенкова, която е докладчик по тази тематика. Опитваме се да осигурим отпущането на 5 милиарда евро за построяването на този кулоар от плануваните от Европейската комисия 268 милиарда евро за зелени енергийни планове и съгласуваност. В момента осемте страни стиковаме апликационната форма с желаното финансиране и евентуално до края на годината ще я подадем.
Засега системата устоя, само че през зимата ще е мъчно, сн. ЕСО Конвенционалните технологии носят резистентност и сигурност на системата - един най-малък състав, който да поддържа режимните параметри на ЕЕС в възможни граници, е наложителен. В момента системата работи с един блок на АЕЦ " Козлодуй ", откакто вторият е в планов ремонт, два блока и половина на държавната Топлоелектрическа централа, при ВЕИ-ата отиваме на 7000 МВ. Както споделих, разчитаме доста на водата, само че се появи проблем с втори хидроагрегат на ПАВЕЦ " Чаира ". Наличните системи за предпазване на сила не оказват помощ ли на пазара и за балансирането на доставките? Все отново предходната година страната ни стана трета в Европа по потенциал за предпазване. Определено оказват помощ на пазара и то доста, защото изравняват разликите в цените денем. На пазара оказват помощ, само че за оперативното ръководство на системата са предизвикателство. Това е обикновено, тъй като те са товар за системата по принцип. Все едно включвате още предприятия. Дали е дружество, дали е батерия - тя като зарежда, продължава да товари системата. Ако имате потенциал, да речем, да захранвате един огромен град и в този миг ви дадат още един огромен град, естествено, че ще ви е тежко. Вече даже самият ВЕИ бизнес заприказва за потребността от по-адекватни регулации на системите за предпазване на сила, в това число ЕСО да получи правото да ръководи оборудванията с огромна мощ. Как вие виждате по-доброто присъединяване на батериите в балансирането и на пазара на електрическа енергия? Всички знаем, че има нужда от смяна на подзаконовата нормативна уредба. Работи се с сътрудниците от КЕВР. Батериите могат да вземат участие и в първичното контролиране на системата, и на вторичното, което е доста значимо, тъй като има опция да става и автоматизирано, и ръчно. Първичното и вторичното контролиране са, с цел да пазят системата от испанския сюжет със срутва на електрозахранването, който се случи тогава при работа на 78% фотоволтаици и едвам 22 на 100 базови мощности. Централното диспечерско ръководство следи дененощно енергийните потоци, сн. ЕСО С включването към мрежата и на системите за предпазване от края на предходната година вече всичко е друго. Динамиката е доста огромна. Няма нищо общо с преди 2 години, когато единствените акумулатори бяха ПАВЕЦ на НЕК. Нямаше други. А предходната година - взрив! Последните няколко месеца конфигурираните акумулатори доближиха до обща мощ от 2000 мегавата. Вече вървим към 3600-3800 мегавата – това са съвсем две АЕЦ " Козлодуй ". При това са мощности, които акумулират по едно и също време дейна и реактивна сила, а дават на мрежата единствено дейна, тъй като такава е нормативната рамка. Реактивната я задържат механически. Системата обаче се нуждае от реактивна сила, тъй като тя обезпечава запаса по резистентност. Затова батериите би трябвало да стартират да отдават реактивната си сила в мрежата. А по какъв начин решавате казуса с незадоволителната реактивна сила? Благодарение на междусистемната ни съгласуваност. Ако би трябвало, оказваме помощ си със прилежащите страни. Има моменти, в които нашата АЕЦ оказва помощ на Румъния, в различен миг румънската АЕЦ " Черна гора " оказва помощ на нас. Увеличихме двойно и свързаността си с Турция – от 600 МВ на 1200 МВ и оттова също употребяваме реактивна сила. Кога може да се чака действителното задействане на механизма " Пикасо " за пазарен продан на балансираща сила? През февруари предходната година ЕСО беше първият оператор в района, който сполучливо се присъедини към европейската балансираща платформа PICASSO. Липсата на друга прилежаща страна, която да е присъединена към платформата, попречва ефикасния продан. Междусистемният продан на сила избавя освен цените, само че и държи эизически системата в положително положение, сн. ЕСО Но след присъединението през месец март 2025 година на гръцкия метафоричен оператор IPTO, стартира действителният продан на балансираща сила сред България и Гърция. Вече повече от година този продан се случва и доста усъвършенства цените на балансиращата сила у нас. Как се движи вносът и износът на ток? През деня от Гърция, поради фотоволтаиците, внасяме към 1500 мегавата, които отиват към Румъния. Откакто затвориха тецовете си преди няколко години, там има непрекъснат недостиг от 1200-1500 мегавата. Украйна има моменти, когато изнася, само че доста по-често е вносител и те са на недостиг към 1500 мегавата. Така че пазар има задоволително в района. Само Румъния и Украйна са с сред 2500-3000 мегавата непрекъсната последна потребност. Както вървят нещата и демонстрират нашите разбори, след идващите години ще сме чист вносител на електрическа енергия. В това обаче няма нищо неприятно и е напълно натурален развой в изискванията на единен общоевропейски пазар. В последна сметка значима е цената. Имайте поради, че идва взривът на дейта центровете., които имат потребност от големи количества сила. Ако предходните години беше взривът на фотоволтаиците, а предходната година – на батериите, през тази наред е взривът на центровете за данни. В ЕСО към този момент имаме претенции за присъединение и декларирани капиталови планове за дейта центрове с обща мощ от близо 9 хиляди МВ, като за 3710 МВ има направени мнения с изискванията за присъединение към преносната мрежа. Най-крупните планове са в Пловдив – 2610 МВ, във Варна – 1650 МВ, в Бургас – 1360 МВ, и в София – 920 МВ, само че има планове за такива центрове и в Монтана, Плевен, Русе, Горна Оряховица, Шумен, Стара Загора и в Софийска област. Възможно е част от тези планове и да не се осъществят, само че несъмнено погледите на вложителите са ориентирани към тази нова опция за обработка на данни и работа с логаритми и изкуствен интелект. Ако продължава да е подобен ползата към дейта центровете, отиваме към нужда от създаване на още два нуклеарни блока. Без тях не може, това е бъдещето. Аз съм твърдо уверен, че България има потребност освен от седми и осми блок на АЕЦ " Козлодуй ", а и от АЕЦ " Белене " - 1 и 2. Ами, то съветската " Росатом " неотдавна разгласи, че желае да прави бизнес с България, въпреки да сме им неприятелска страна. Вижте, рано или късно войната ще свърши и нормално след война доста бързо се възвръщат икономическите връзки - дали поради насъбраната отмалялост или друго... А и би трябвало да сме наясно, че на V блок животът му е до 2047 година, а на VI - до 2051 година След това на ход е Държавното дружество " Радиоактивни боклуци ". Трябва да създадем всичко допустимо да имаме нуклеарната енергетика 24/7. Това е. Хората желаят да градят дейта центрове, а единствено с ВЕИ тяхното електропотребление няма по какъв начин да бъде обезпечено. Казахте, че се задава взривът на дейта центрове, а взрив на вятърната сила можем ли да чакаме? Там ситуацията е доста тежко с дълги и тежки процедури по екооценки на плановете. Има цивилен митинги против построяването на ВяЕЦ. Съчувствам на вложителите – в ЕСО има планове от 2003 година. Представете си да работите толкоз дълго за реализацията на подобен план, с цел да го пуснете преди да се пенсионирате. Гледам да оказвам помощ на тези вложители, тъй като тези мощности са доста потребни с въртящия миг на турбините си. Вярно, не са непрекъснато разполагаем, само че могат да оказват помощ на системата. А по какъв начин гледате на концепциите за основаване на специфични зони за присъединение на батериите за предпазване към преносната мрежа? Тези зони, горе долу се обрисуваха от самия пазар. Южна България към този момент стана такава зона, само че кардинално е добре да има ясни зони, преценени от енергийното, районното и екоминистерството. Това ще даде опция и на ЕСО за по-добро капиталово обмисляне за свързаността на тези зони към мрежата и ние работим за такава подзаконва нормативна уредба. Подстанциите на ЕСО чисто механически са най-подходящи за разполагане на акумулатори, считат специалисти от сектора Това евентуално се отнася и за водните акумулатори? Защото акцентът сега като че ли е върху литиево-йонните, само че знаем, че бяха оповестени планове за нови четири ПАВЕЦ, които след това станаха 10. Според Вас, какви са действителните потребности на България от ПАВЕЦ? Колкото и да се изградят, са добре пристигнали. Според мен е по-добре да се влага в 2000 МВ ПАВЕЦ, вместо в 2000 МВ акумулатори. Вярно е, че построяването на ПАВЕЦ е дълготраен и по-тежък развой, само че по тази причина пък употребата им е допустима и до 100 години. Докато батериите, въпреки да излизат все по-нови и по-нови и да им дават живот до 10-12 години, моето виждане е, че могат да работят от 5 до 7 години най-много. Дългосрочните решения са вложенията в ПАВЕЦ. Могат ли проблемите, подбудени от натиска на слънчевата сила, да бъдат решени посредством междусистемната съгласуваност и обмена ѝ денем с вятърната сила от Северна Европа вечер? Проблемът е, че има стеснения на преносните мрежи на румъно-унгарската и унгаро-австрийската граница, които пречат на връзката ни с Централна Европа. За превъзмогването им работим с Европейската комисия, тъй като при нарастване на потреблението незадоволителният метафоричен потенциал за търговски продан на тези " тесни места " дава отражение върху цените на електрическата енергия. В същото време при продължителни рискови метеорологични условия е допустимо да се стигне и до дефицит на електрическа енергия, както се случи през лятото на 2024 и 2025 година А на какъв стадий е планът за транспорт на зелена сила от Азербайджан през Черно море и България до Румъния и Европа? В момента е на предпроектни изследвания. ЕСО е основател на по този начин наречения кулоар Изток-Запад, който обгръща Турция, България, Гърция, Северна Македония, Албания, Косово, Черна гора и Италия. Изграждането на спомагателната електропреносна инфраструктура ще способства за увеличение на трансграничния потенциал с 2000 MВ на границите на България с Румъния, Гърция, Турция и Северна Македония и за ефикасното оползотворяване на зелената сила, създавана в тези страни. Всичко това е значимо, с цел да поддържаме честотата, напрежението, устойчивостта на електропреносната система. Вписва ли се този план в предстоящата идея на Европейската комисия за основаване на особено законодателство за " енергийни автомагистрали "? Говорихме си по този въпрос с българския евродепутат Цветелина Пенкова, която е докладчик по тази тематика. Опитваме се да осигурим отпущането на 5 милиарда евро за построяването на този кулоар от плануваните от Европейската комисия 268 милиарда евро за зелени енергийни планове и съгласуваност. В момента осемте страни стиковаме апликационната форма с желаното финансиране и евентуално до края на годината ще я подадем. Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ