Когато законът не важи: Случаят „Сарафов“
„ Вече и най-големите парадокси и безобразия в нашата институционална среда си минават просто ей по този начин. “
С тези думи юристът разказа обстановката, при която Борислав Сарафов продължава да извършва функционалностите на основен прокурор и след 21 юли – макар категорично признатите законови ограничавания.
Законът и задачата му
Преди няколко месеца Народното събрание одобри с голямо болшинство ремонти в Закона за правосъдната власт , известни като „ закон за един човек “.
„ Волята на това голямо парламентарно болшинство беше пределно ясна – Сарафов да не може да бъде определен за титулярен основен прокурор от този състав на Висш съдебен съвет и да се постави таван от 6 месеца на „ краткотрайните мандати “ на Сарафов и Чолаков… “ – акцентира Янкулов.
Преди закона, по думите му, „ съгласно различен цялостен абсурд… Чолаков можеше да продължи да си бъде ръководител на Върховен административен съд, и то безсрочно, макар изтеклия си седемгодишен парламентарен мандат “ .
Противоположни тълкувания във Висш съдебен съвет
След приключването на шестте месеца се оказва, че прокурорската гилдия на Висш съдебен съвет пояснява закона като неупотребим „ за тъкмо този един човек “ и не подхваща дейности. Съдийската гилдия – противоположното: смята, че текстът важи за Чолаков и пристъпва към избор на нов краткотраен ръководител на Върховен административен съд.
Оттам насетне, отбелязва Янкулов, настава „ цялостно безмълвие “.
Мълчание по върховете
„ Мълчи самият Борислав Сарафов. Не споделя какво е неговото становище… Но пък с в действителност дейности продължава да заема длъжността – прави публични срещи като и.ф. основен прокурор. “
Мълчат и други основни фигури:
„ Мълчи мнозинството… гласувало самия закон… “
„ Мълчи в частност неговият председател… конституционалист. “
„ Мълчи държавното управление, в частност неговият правосъден министър. “
„ Мълчи президентът. “
„ Мълчат съдиите. “
„ Мълчат юристите посредством своите представителни органи. “
Янкулов показва неразбиране по какъв начин ръководителят и съдиите от Върховен касационен съд могат да оставят ситуацията без коментар, в случай че „ има човек в кабинета на основния прокурор, който няма законово съображение да бъде там “ .
Властта на процедура
В тази „ гора от безмълвие “, написа Янкулов, „ фактическата власт в правосъдната система се упражнява по метода, по който действителните държатели на властта… са решили, че би трябвало да бъде – Сарафов би трябвало да остане основен прокурор и това е. Макар и официално даже да е признато противоположното законово решение. “
„ Подигравка с правовия ред “
„ Че това е насмешка с правовия ред, е ясно “ , написа той. Но по-важното, съгласно него, е изводът, че със закони „ нищо не може да се контролира там, където значение има единствено действителното практикуване на властта “ .
„ Всеки закон може да бъде прочетен по всевъзможен метод и просто да не се приложи… И когато няма кой да му потърси сметка… писането на закони е единствено излишно прахосване на мастило. “
Присъединете се към нашия
Ще скрият ли данните за парцелите? Спор към нова самодейност на Министерство на правосъдието
