Край Вардаро омраза се лее. И стадото не разсъждава, то години наред така е обучавано
Вече и Европейски Съюз нищо не ни дава обещание - ние да му мислим по какъв начин ще накараме РСМ да съблюдава своята " празна " дума
Още когато през ноември 2022г. депутати от всички партии в македонския парламент одобриха с 67 гласа " за " измененията в Закона за сдруженията и фондациите, станаха пределно ясни две неща. Първо – че това деяние действително е ориентирано против основаването на български клубове в страната и второ – че РСМ изрично не е подготвена за участие в Европейски Съюз.
Според тогава признатия закон, „ политическа партия в Македония не може да бъде записана, в случай че името й провокира " разпалване на национална, расова или религиозна ненавист или непоносимост, етническа нетърпимост, назадничавост, ненавист, геноцид, изтребване, разпространяване или поддръжка на фашизма, нацизма, националсоциализма и Третия райх или отпратка към лица и събития от предишното, свързани с фашизма, нацизма, националсоциализма и Третия райх ".
Целта беше ясна – да се нападат откритите по-рано предходната година български клубове в Битоля и Охрид, които носят имената на лидера на Вътрешна македонска революционна организация Иван Михайлов и на цар Борис III. Месец преди този момент, през октомври, управляващите не разрешиха и основаването на ново българско съдружие, което да носи името на Цар Фердинанд, като решението беше взето от Комисията, която разисква настояванията за регистрация на нови сдружения. Същата комисия, основана малко преди този момент, за да " преценя ролята и мястото на исторически персони ". Това бе и нейното първо решение.
Последва зверският побой в Охрид над секретаря на българския клуб „ Цар Борис Трети ” Християн Пендиков, като това, с което Пендиков си бе навлякъл омразата на биячите, бе едно-единствено, само че непростимо и немислимо по тези географски ширини – българин е. Както стана ясно – и той, и околните му непрестанно са получавали и не престават да получават закани.
На 4 февруари пък, когато отбелязвахме 151 години от рождението на Гоце Делчев, имаше възбрана против наши политици да посетят Скопие, с цел да се поклонят на гроба на Делчев, а стотиците обикновени българи, запътили се да отдадат респект пред тленните остатъци на великия българин, бяха държани часове наред на македонския Граничен контролно-пропусквателен пункт " Деве хълм ". Обяснението на македонците беше, че не им работела компютърната система за граничен надзор, само че очевидно това засягаше единствено влизането в страната. Същата компютърна система не създаваше спънки на излизане...
Институционализирана ненавист
Всички тези, а и редица други дребни елементи от пъзела „ да ненавиждаме българите ”, години наред усърдно, настойчиво и все по-агресивно бива правилен от най-високо държавно равнище. Постоянни са и изявленията на президента им Стево Пендаровски, непрекъснати са и изявленията на министър-председателя им Димитър Ковачевски, непрекъснати са и думите и дейностите от редица политици и цели партии против България, чиято устременост напълно неприкрито цели нагнетяването на още повече ненавист както против страната ни, по този начин и против всички българи – както тези в РСМ, по този начин и към всички останали.
Достатъчно е да напомним единствено някои – да вземем за пример дейностите на прокуратурата в РСМ, която публично повдигна обвиняване в расизъм и ксенофобски прояви против Любчо Георгиевски - ръководител на българския културен клуб „ Иван Михайлов “, както и заканите на народния представител и водач на левицата Димитар Апасиев, който беше написал в персоналния си профил във Facebook „ Силен огън ще ви изгори! “, които му думи приветстваха вандалската демонстрация против клуба ни „ Ванчо Михайлов “, чиято входна врата беше опожарена, а причинителят Ламбе Аламбаковски получи единствено условна присъда, и така нататък, и така нататък Това е публична държавна политика, приветствана и поощрявана от най-високо равнище.
И стадото не разсъждава вярно или не, то години наред по този начин е възпитавано и обучавано – българите са убийци, българите са фашисти, българите ни крадат историята, гибел за българите – това се лее от учебници, от изявления на политици, от медиите им, отвред... За да се стигне и до предходната седмица, когато управляващите в РСМ заличиха от Централния указател българския клуб " Иван Михайлов " в Битоля, като обяснението касаеше решението на Министерството на правораздаването от 17 март, което следваше към този момент упоменатата смяна на Закона за сдруженията и фондациите. Българският клуб бе основан от локалните македонски българи преди три години.
Това е клубът, който бе и опожарен, а виновникът получи условна присъда. Съвсем скоро се обрисува ориста на клуба да последва и този в Охрид - " Цар Борис Трети " в Охрид, който към този момент претърпя три похищения - малко след откриването табелата му бе разрушена, последва разтрошаване на прозорците му от хвърлени по него камъни, а върхът беше подложен през номври предходната година, когато беше открита и пукотевица.
По-точно, до момента в който вътре е имало хора, незнайни причинители са изпразнили един пълнител против клуба. Само във вътрешността му бяха открити 8 патрона. Има запис, на който се вижда ясно и автомобилът, от който е стреляно.
Официалната българска политика
Нито рухването на ветото промени нещо, даже в противен случай, нито възможното приемане на РСМ в Европейски Съюз ще промени каквото и да е. Ще става единствено по-зле, до момента в който ние сме притихнали добродушно в ъгъла, или по-точно – заровили глава в пясъка като някой щраус, надявайки се бурята да ни подмине.
Под „ ние ” се имат поради най-вече ръководещите ни, част от които смъкнаха ветото, част от които приказват за още взаимни отстъпки от наша страна, част от които изобщо не знаят какво значи Македония за нас, за историята ни... Вероятно множеството не знаят, други са не запомнили, само че малко преди нападението над него, Пендиков бе в София, като в детайли разказа протичащото се с българите в Македония, търсейки помощ от българска страна, от нашите институции.
Дали получи такава, дали изобщо някой му обърна внимание, е въпрос с предупреден отговор. Помните ли и Кирил Петков, който постави неистови старания за рухване на ветото. Ще рече човек, че ставаше дума за ограничаване, касаещо България, чийто министър- ръководител бе той тогава, а не за друга страна. Да, ние пишем протестни ноти, излиза някой от Министерство на външните работи да се възмути от дейностите на РСМ, само че в реалност звучим страхливо, внимателно и неубедително – даже за себе си, камо ли за македонците, които изобщо не се вълнуват от нашето мрънкане.
Да, от Министерството на външните ни работи реагираха против заличаването от Централния указател на българския клуб " Иван Михайлов ", като подчертаха, че по този метод се лимитират правата на изложение и сдружаване на българската общественост там, „ действието на РСМ преднамерено слага на имената на клубовете в килнат идеологически и исторически подтекст, а оценките и квалификациите за Иван Михайлов в Северна Македония не почиват на обемни свидетелски за тази персона, а следват една монопола на ревизионистка интепретация на историята.
Особено причудливи са обвиняванията за антисемитизъм. Самият Иван Михайлов, обкръжението му и ръководеното от него Вътрешна македонска революционна организация са имали почитание към еврейската общественост ”. Проблемът е, че думите ни са едни, а действията- други. Или по-точно – те отсъстват. Няма съответна реципрочна мярка, няма по-красноречив отговор, изразяващ се да вземем за пример в отдръпване на посланика ни там, преустановяване на двустранните връзки, а най-много – наново несъгласие. Защото дано напомним – не ние, РСМ желае да влезе в Европейски Съюз, ние от дълго време към този момент сме там.
Европейски Съюз
На целия този декор на институционализирана ненавист, лееща се против всичко българско, преди броени дни първият посланик на Германия Аналена Бербок беше на посещаване в страната по покана на македонския външен министър Буяр Османи. Тя съобщи, че Германия виждала подготвеност в РСМ да вкара промени в конституцията си, допълвайки, че е удовлетворена от готовността на държавното управление да се оправи с огромните провокации пред страната.
Какво тъкмо позитивно вижда в дейностите на РСМ Бербок, е въпрос с нараснала компликация, чийто отговор евентуално знае единствено тя. Вероятно и македонските управници. Някъде изчезна и (уж) гарантът по съглашението за свалянето на ветото Франция, в частност президента на страната Еманюел Макрон. Вече нищо не ни дава обещание, ние си изпълнихме нашата част, да му мислим по какъв начин ще накараме РСМ да съблюдава своята (празна) дума. Макар и Министерство на външните работи постоянно да изяснява, че осведоми европейските институции за разнообразни прояви на ненавист против българите в РСМ, в действителност това нищо не трансформира. Уж еврокомисарят по съседство и уголемение Оливер Вархеи бил осъдил побоя над Пенидковски, само че какво от това? Как го е осъдил, имате ли визия?
Нека ви кажа – драсното е (дори и това не е несъмнено даже) едно писмо, написано от някоя брюкселска чиновничка, което е пратено към македонското Министерство на външните работи, призоваващо РСМ публично да се опълчи на сходни прояви. Ако изобщо и това е направено, това писъмце към този момент е изтрито и от дълго време забравено от управниците в Македония. Вече стана дума и за стрелбата против клуба ни в Охрид, също към този момент упоменатият Вархеи, който през юни предходната година ядно ни нахока, заявявайки, че е фрустриран, че още не сме дали зелена светлина за присъединението на РСМ към Европейски Съюз, в този случай просто умерено сподели, че „ би трябвало да се подхващат следващи дейности от страна на полицията и държавното управление ”, допълвайки, че държавното управление на РСМ знаело какво би трябвало да направи - да стартира следствие и да откри причинителя.
Европейски Съюз изобщо не се интересуват от историята ни, нито ги вълнува по какъв начин изкуствено РСМ се е появила на политическата и историческа карта на света. Не се и вълнуват за репресиите след 1944, ориентирани против хиляди българи, които са били избити, с цел да бъде заменена етническата им еднаквост.
Какво изобщо желае РСМ?
Искат да се споделят и пишат македонци – дано. Ние им дадохме зелена светлина. Много от дълго време в действителност – България е първата страна в света, признала Република Македония като самостоятелна страна още през 1992 година, а през 1999 година тогавашният ни министър председател – Иван Костов, и македонският му сътрудник – Любчо Георгиевски, подписват „ Декларация за добросъседство “. Последва отварянето на границите ни, с цел да оцелеят по време на ембаргото, хиляди техни младежи получиха гратис обучение и стипендии за сметка на българските данъкоплатци, а с помощта на паспортите, които им дадохме, получиха опция да работят в цяла Европа и по тази причина годишно се вливат към един милиард евро в Македония.
Но това не им стигна – не стопираха с историческите фалшификации, с дезинформацията в учебниците, със строенето на монументи на велики българи, които показват за свои, с рушенето на други монументи, свързани с историята ни, с македонизма, с присвояването на велики българи - Гоце Делчев, Димитър Талев, Тодор Александров, Христо Смирненски, св. Климент Охридски, Наум, Черноризец Храбър, Презвитер Козма, Константин Преславски, Братя Миладинови, Кузман Шапкарев, Стефан Веркович, Антон Попстоилов, Райко Жинзифов, Григор Пърличев, Йордан Константинов-Джинот и други Най-нагло нарушават и правата на българите там, като по едно и също време Ковачевски си разрешава да приказва не просто за македонско малцинство тук, а за формалното му признание.
Истината е простичка - РСМ не съблюдава даже политическата част от Критериите от Копенхаген, касаещ въпроса с човешките права. Вече не се касае единствено за тирада на омразата против хора, които намерено декларират своята българска еднаквост, към този момент приказваме и за и принуждение, и за възбрана на свободно изложение и свободно сдружаване на българите там, даже и за опити за ликвидиране.
Правителството им не просто е безсилно против насилието по отношение на българи, не – то поддържа и подтиква сходни прояви. То целеустремено сее антибългарска изразителност в медиите и учебниците, то си измисля еднаквост, пробвайки се да си присвои нашата. РСМ са тотално неприспособими към европейските, към общочовешките полезности, те са изкуствено основана страна, употребила елементи от нашата история, употребила нашия език, с цел да сътвори собствен разказ, опирайки се на дейната роля на сръбската и съветската дипломация за основаването и одобряването на македонизма като антибългарска политическа идея. Страна, чиято теория е учредена на антибългарска основа, няма място в Европейски Съюз, тъй като наличието и там ще легитимира тази идеология.
Още когато през ноември 2022г. депутати от всички партии в македонския парламент одобриха с 67 гласа " за " измененията в Закона за сдруженията и фондациите, станаха пределно ясни две неща. Първо – че това деяние действително е ориентирано против основаването на български клубове в страната и второ – че РСМ изрично не е подготвена за участие в Европейски Съюз.
Според тогава признатия закон, „ политическа партия в Македония не може да бъде записана, в случай че името й провокира " разпалване на национална, расова или религиозна ненавист или непоносимост, етническа нетърпимост, назадничавост, ненавист, геноцид, изтребване, разпространяване или поддръжка на фашизма, нацизма, националсоциализма и Третия райх или отпратка към лица и събития от предишното, свързани с фашизма, нацизма, националсоциализма и Третия райх ".
Целта беше ясна – да се нападат откритите по-рано предходната година български клубове в Битоля и Охрид, които носят имената на лидера на Вътрешна македонска революционна организация Иван Михайлов и на цар Борис III. Месец преди този момент, през октомври, управляващите не разрешиха и основаването на ново българско съдружие, което да носи името на Цар Фердинанд, като решението беше взето от Комисията, която разисква настояванията за регистрация на нови сдружения. Същата комисия, основана малко преди този момент, за да " преценя ролята и мястото на исторически персони ". Това бе и нейното първо решение.
Последва зверският побой в Охрид над секретаря на българския клуб „ Цар Борис Трети ” Християн Пендиков, като това, с което Пендиков си бе навлякъл омразата на биячите, бе едно-единствено, само че непростимо и немислимо по тези географски ширини – българин е. Както стана ясно – и той, и околните му непрестанно са получавали и не престават да получават закани.
На 4 февруари пък, когато отбелязвахме 151 години от рождението на Гоце Делчев, имаше възбрана против наши политици да посетят Скопие, с цел да се поклонят на гроба на Делчев, а стотиците обикновени българи, запътили се да отдадат респект пред тленните остатъци на великия българин, бяха държани часове наред на македонския Граничен контролно-пропусквателен пункт " Деве хълм ". Обяснението на македонците беше, че не им работела компютърната система за граничен надзор, само че очевидно това засягаше единствено влизането в страната. Същата компютърна система не създаваше спънки на излизане...
Институционализирана ненавист
Всички тези, а и редица други дребни елементи от пъзела „ да ненавиждаме българите ”, години наред усърдно, настойчиво и все по-агресивно бива правилен от най-високо държавно равнище. Постоянни са и изявленията на президента им Стево Пендаровски, непрекъснати са и изявленията на министър-председателя им Димитър Ковачевски, непрекъснати са и думите и дейностите от редица политици и цели партии против България, чиято устременост напълно неприкрито цели нагнетяването на още повече ненавист както против страната ни, по този начин и против всички българи – както тези в РСМ, по този начин и към всички останали.
Достатъчно е да напомним единствено някои – да вземем за пример дейностите на прокуратурата в РСМ, която публично повдигна обвиняване в расизъм и ксенофобски прояви против Любчо Георгиевски - ръководител на българския културен клуб „ Иван Михайлов “, както и заканите на народния представител и водач на левицата Димитар Апасиев, който беше написал в персоналния си профил във Facebook „ Силен огън ще ви изгори! “, които му думи приветстваха вандалската демонстрация против клуба ни „ Ванчо Михайлов “, чиято входна врата беше опожарена, а причинителят Ламбе Аламбаковски получи единствено условна присъда, и така нататък, и така нататък Това е публична държавна политика, приветствана и поощрявана от най-високо равнище.
И стадото не разсъждава вярно или не, то години наред по този начин е възпитавано и обучавано – българите са убийци, българите са фашисти, българите ни крадат историята, гибел за българите – това се лее от учебници, от изявления на политици, от медиите им, отвред... За да се стигне и до предходната седмица, когато управляващите в РСМ заличиха от Централния указател българския клуб " Иван Михайлов " в Битоля, като обяснението касаеше решението на Министерството на правораздаването от 17 март, което следваше към този момент упоменатата смяна на Закона за сдруженията и фондациите. Българският клуб бе основан от локалните македонски българи преди три години.
Това е клубът, който бе и опожарен, а виновникът получи условна присъда. Съвсем скоро се обрисува ориста на клуба да последва и този в Охрид - " Цар Борис Трети " в Охрид, който към този момент претърпя три похищения - малко след откриването табелата му бе разрушена, последва разтрошаване на прозорците му от хвърлени по него камъни, а върхът беше подложен през номври предходната година, когато беше открита и пукотевица.
По-точно, до момента в който вътре е имало хора, незнайни причинители са изпразнили един пълнител против клуба. Само във вътрешността му бяха открити 8 патрона. Има запис, на който се вижда ясно и автомобилът, от който е стреляно.
Официалната българска политика
Нито рухването на ветото промени нещо, даже в противен случай, нито възможното приемане на РСМ в Европейски Съюз ще промени каквото и да е. Ще става единствено по-зле, до момента в който ние сме притихнали добродушно в ъгъла, или по-точно – заровили глава в пясъка като някой щраус, надявайки се бурята да ни подмине.
Под „ ние ” се имат поради най-вече ръководещите ни, част от които смъкнаха ветото, част от които приказват за още взаимни отстъпки от наша страна, част от които изобщо не знаят какво значи Македония за нас, за историята ни... Вероятно множеството не знаят, други са не запомнили, само че малко преди нападението над него, Пендиков бе в София, като в детайли разказа протичащото се с българите в Македония, търсейки помощ от българска страна, от нашите институции.
Дали получи такава, дали изобщо някой му обърна внимание, е въпрос с предупреден отговор. Помните ли и Кирил Петков, който постави неистови старания за рухване на ветото. Ще рече човек, че ставаше дума за ограничаване, касаещо България, чийто министър- ръководител бе той тогава, а не за друга страна. Да, ние пишем протестни ноти, излиза някой от Министерство на външните работи да се възмути от дейностите на РСМ, само че в реалност звучим страхливо, внимателно и неубедително – даже за себе си, камо ли за македонците, които изобщо не се вълнуват от нашето мрънкане.
Да, от Министерството на външните ни работи реагираха против заличаването от Централния указател на българския клуб " Иван Михайлов ", като подчертаха, че по този метод се лимитират правата на изложение и сдружаване на българската общественост там, „ действието на РСМ преднамерено слага на имената на клубовете в килнат идеологически и исторически подтекст, а оценките и квалификациите за Иван Михайлов в Северна Македония не почиват на обемни свидетелски за тази персона, а следват една монопола на ревизионистка интепретация на историята.
Особено причудливи са обвиняванията за антисемитизъм. Самият Иван Михайлов, обкръжението му и ръководеното от него Вътрешна македонска революционна организация са имали почитание към еврейската общественост ”. Проблемът е, че думите ни са едни, а действията- други. Или по-точно – те отсъстват. Няма съответна реципрочна мярка, няма по-красноречив отговор, изразяващ се да вземем за пример в отдръпване на посланика ни там, преустановяване на двустранните връзки, а най-много – наново несъгласие. Защото дано напомним – не ние, РСМ желае да влезе в Европейски Съюз, ние от дълго време към този момент сме там.
Европейски Съюз
На целия този декор на институционализирана ненавист, лееща се против всичко българско, преди броени дни първият посланик на Германия Аналена Бербок беше на посещаване в страната по покана на македонския външен министър Буяр Османи. Тя съобщи, че Германия виждала подготвеност в РСМ да вкара промени в конституцията си, допълвайки, че е удовлетворена от готовността на държавното управление да се оправи с огромните провокации пред страната.
Какво тъкмо позитивно вижда в дейностите на РСМ Бербок, е въпрос с нараснала компликация, чийто отговор евентуално знае единствено тя. Вероятно и македонските управници. Някъде изчезна и (уж) гарантът по съглашението за свалянето на ветото Франция, в частност президента на страната Еманюел Макрон. Вече нищо не ни дава обещание, ние си изпълнихме нашата част, да му мислим по какъв начин ще накараме РСМ да съблюдава своята (празна) дума. Макар и Министерство на външните работи постоянно да изяснява, че осведоми европейските институции за разнообразни прояви на ненавист против българите в РСМ, в действителност това нищо не трансформира. Уж еврокомисарят по съседство и уголемение Оливер Вархеи бил осъдил побоя над Пенидковски, само че какво от това? Как го е осъдил, имате ли визия?
Нека ви кажа – драсното е (дори и това не е несъмнено даже) едно писмо, написано от някоя брюкселска чиновничка, което е пратено към македонското Министерство на външните работи, призоваващо РСМ публично да се опълчи на сходни прояви. Ако изобщо и това е направено, това писъмце към този момент е изтрито и от дълго време забравено от управниците в Македония. Вече стана дума и за стрелбата против клуба ни в Охрид, също към този момент упоменатият Вархеи, който през юни предходната година ядно ни нахока, заявявайки, че е фрустриран, че още не сме дали зелена светлина за присъединението на РСМ към Европейски Съюз, в този случай просто умерено сподели, че „ би трябвало да се подхващат следващи дейности от страна на полицията и държавното управление ”, допълвайки, че държавното управление на РСМ знаело какво би трябвало да направи - да стартира следствие и да откри причинителя.
Европейски Съюз изобщо не се интересуват от историята ни, нито ги вълнува по какъв начин изкуствено РСМ се е появила на политическата и историческа карта на света. Не се и вълнуват за репресиите след 1944, ориентирани против хиляди българи, които са били избити, с цел да бъде заменена етническата им еднаквост.
Какво изобщо желае РСМ?
Искат да се споделят и пишат македонци – дано. Ние им дадохме зелена светлина. Много от дълго време в действителност – България е първата страна в света, признала Република Македония като самостоятелна страна още през 1992 година, а през 1999 година тогавашният ни министър председател – Иван Костов, и македонският му сътрудник – Любчо Георгиевски, подписват „ Декларация за добросъседство “. Последва отварянето на границите ни, с цел да оцелеят по време на ембаргото, хиляди техни младежи получиха гратис обучение и стипендии за сметка на българските данъкоплатци, а с помощта на паспортите, които им дадохме, получиха опция да работят в цяла Европа и по тази причина годишно се вливат към един милиард евро в Македония.
Но това не им стигна – не стопираха с историческите фалшификации, с дезинформацията в учебниците, със строенето на монументи на велики българи, които показват за свои, с рушенето на други монументи, свързани с историята ни, с македонизма, с присвояването на велики българи - Гоце Делчев, Димитър Талев, Тодор Александров, Христо Смирненски, св. Климент Охридски, Наум, Черноризец Храбър, Презвитер Козма, Константин Преславски, Братя Миладинови, Кузман Шапкарев, Стефан Веркович, Антон Попстоилов, Райко Жинзифов, Григор Пърличев, Йордан Константинов-Джинот и други Най-нагло нарушават и правата на българите там, като по едно и също време Ковачевски си разрешава да приказва не просто за македонско малцинство тук, а за формалното му признание.
Истината е простичка - РСМ не съблюдава даже политическата част от Критериите от Копенхаген, касаещ въпроса с човешките права. Вече не се касае единствено за тирада на омразата против хора, които намерено декларират своята българска еднаквост, към този момент приказваме и за и принуждение, и за възбрана на свободно изложение и свободно сдружаване на българите там, даже и за опити за ликвидиране.
Правителството им не просто е безсилно против насилието по отношение на българи, не – то поддържа и подтиква сходни прояви. То целеустремено сее антибългарска изразителност в медиите и учебниците, то си измисля еднаквост, пробвайки се да си присвои нашата. РСМ са тотално неприспособими към европейските, към общочовешките полезности, те са изкуствено основана страна, употребила елементи от нашата история, употребила нашия език, с цел да сътвори собствен разказ, опирайки се на дейната роля на сръбската и съветската дипломация за основаването и одобряването на македонизма като антибългарска политическа идея. Страна, чиято теория е учредена на антибългарска основа, няма място в Европейски Съюз, тъй като наличието и там ще легитимира тази идеология.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ