Ивана Страднер: Путин иска разпад на НАТО, опитва чрез ескалация в Косово - моментът е опасен
Вече е ясна главната стратегическа цел на изправения пред възходящо напрежение президент на Русия Владимир Путин: да разпусне НАТО, да разкрие уязвимостта на Алианса. Такава констатация прави Ивана Страднер, консултант във вашингтонската Фондация за отбрана на демокрациите, в разбор за английския в. " Телеграф ":
Тъй като Русия търпи неуспехи в Украйна, непосредствената опасност за членовете на НАТО като Полша и балтийските страни може да бъде смекчена ненапълно.
Според Страднер обаче най-слабият фланг на НАТО се намира на Балканите, които съставляват комфортна цел за съветските упоритости.
През предишния уикенд, в един от най-тежките конфликти, откогато Косово разгласи самостоятелност от Сърбия през 2008 година, десетки тежко въоръжени етнически сърби нападнаха полицията в Северно Косово и се барикадираха в православен манастир.
Убити бяха един косовски служител на реда и трима нападатели.
Лидерите на Косово разбираемо дефинираха случилото се като терористична офанзива.
Сръбският президент Александър Вучич отхвърли да е забъркан, като се оплака на съветския дипломат в Сърбия - Александър Бокан Харченко, че косовският министър председател Албин Курти прави " брутално етническо пречистване " с поддръжката на Запада.
Тази ескалация, акцентира Страднер, е реализирането на фантазията на Москва.
От месеци Сърбия и Русия приготвят сърбите за ескалация в Косово, подклаждайки напрежението на Балканите, с цел да отвлекат вниманието на Запада от войната на Русия в Украйна.
Те наводниха осведомителното пространство с агитация, повтаряща остарялото изказване, че Косово принадлежи на Сърбия - в една от пропагантните тези се твърди, че Англия готви война там.
Както всеки учещ балканска история знае, сходна изразителност е предизвикала етническо принуждение в района и преди.
Русия бързо се възползва от случая: съветски представител разгласи, че " спомагателният напън от Запада " довежда " целия балкански район до рисковия борд ". Путин знае, че не би трябвало да изпраща военни сили на Балканите – той може да употребява хибридна война, с цел да дестабилизира района и да нарежда Русия като единствения благонадежден договарящ в спора.
По този метод Кремъл реализира три цели: отвлича вниманието на Запада от Украйна, укрепва районната позиция на Москва и дава на Путин въздействие върху западните сили, в случай че желаят да предотвратят ескалацията на споровете в района.
Сърбия също печели.
Вучич ескалира и по-късно понижи напрежението в Косово, като се нарежда като дирек на стабилността и го употребява като разменна монета със Запада.
Крайната цел на Вучич е да резервира властта, а рецесията в Косово му оказва помощ да отклони вниманието от личните си вътрешнополитически проблеми и да усили поддръжката за идните избори.
Белият дом предприе невиждана стъпка и обществено предизвести за „ огромно разполагане на сръбски военни по границата с Косово “. Колкото и рисково да е това, Вучич знае, че не би трябвало да изпраща войска.
Вместо това той може да употребява схемата на Путин и да изпрати бойци „ дребни зелени човечета “ без отличителни знаци, с цел да подкопаят Косово и да основат връзки на правдоподобно отказване. Може би тъкмо това към този момент се е случило, споделя Страднер.
НАТО разгласи, че ще усили военното си наличие в Косово, а Министерството на защитата на Обединеното кралство трансферира командването на боен батальон на НАТО, с цел да помогне - само че би трябвало да направи повече и по-бързо, с цел да потуши насилието и Русия и Сърбия да бъдат предизвестени.
Необходимо е допустимо най-бързо Лондон да ускори осведомителната активност в страната и чужбина, счита Страднер. Нова косовска рецесия може елементарно да се трансферира в Северна Македония, държава-членка на НАТО, и би имала съществени последствия за европейската защита в миг, когато Съединени американски щати са разсеяни от идните избори.
Това е рисков миг, само че малко на брой приказват за него.
Три десетилетия след кървавото раздробяване на Югославия етническото напрежение на Балканите в никакъв случай не е изчезнало.
Време е НАТО да ускори наличието си в района и да сложи Русия в отбранителна позиция, се споделя още в разбора.
Тъй като Русия търпи неуспехи в Украйна, непосредствената опасност за членовете на НАТО като Полша и балтийските страни може да бъде смекчена ненапълно.
Според Страднер обаче най-слабият фланг на НАТО се намира на Балканите, които съставляват комфортна цел за съветските упоритости.
През предишния уикенд, в един от най-тежките конфликти, откогато Косово разгласи самостоятелност от Сърбия през 2008 година, десетки тежко въоръжени етнически сърби нападнаха полицията в Северно Косово и се барикадираха в православен манастир.
Убити бяха един косовски служител на реда и трима нападатели.
Лидерите на Косово разбираемо дефинираха случилото се като терористична офанзива.
Сръбският президент Александър Вучич отхвърли да е забъркан, като се оплака на съветския дипломат в Сърбия - Александър Бокан Харченко, че косовският министър председател Албин Курти прави " брутално етническо пречистване " с поддръжката на Запада.
Тази ескалация, акцентира Страднер, е реализирането на фантазията на Москва.
От месеци Сърбия и Русия приготвят сърбите за ескалация в Косово, подклаждайки напрежението на Балканите, с цел да отвлекат вниманието на Запада от войната на Русия в Украйна.
Те наводниха осведомителното пространство с агитация, повтаряща остарялото изказване, че Косово принадлежи на Сърбия - в една от пропагантните тези се твърди, че Англия готви война там.
Както всеки учещ балканска история знае, сходна изразителност е предизвикала етническо принуждение в района и преди.
Русия бързо се възползва от случая: съветски представител разгласи, че " спомагателният напън от Запада " довежда " целия балкански район до рисковия борд ". Путин знае, че не би трябвало да изпраща военни сили на Балканите – той може да употребява хибридна война, с цел да дестабилизира района и да нарежда Русия като единствения благонадежден договарящ в спора.
По този метод Кремъл реализира три цели: отвлича вниманието на Запада от Украйна, укрепва районната позиция на Москва и дава на Путин въздействие върху западните сили, в случай че желаят да предотвратят ескалацията на споровете в района.
Сърбия също печели.
Вучич ескалира и по-късно понижи напрежението в Косово, като се нарежда като дирек на стабилността и го употребява като разменна монета със Запада.
Крайната цел на Вучич е да резервира властта, а рецесията в Косово му оказва помощ да отклони вниманието от личните си вътрешнополитически проблеми и да усили поддръжката за идните избори.
Белият дом предприе невиждана стъпка и обществено предизвести за „ огромно разполагане на сръбски военни по границата с Косово “. Колкото и рисково да е това, Вучич знае, че не би трябвало да изпраща войска.
Вместо това той може да употребява схемата на Путин и да изпрати бойци „ дребни зелени човечета “ без отличителни знаци, с цел да подкопаят Косово и да основат връзки на правдоподобно отказване. Може би тъкмо това към този момент се е случило, споделя Страднер.
НАТО разгласи, че ще усили военното си наличие в Косово, а Министерството на защитата на Обединеното кралство трансферира командването на боен батальон на НАТО, с цел да помогне - само че би трябвало да направи повече и по-бързо, с цел да потуши насилието и Русия и Сърбия да бъдат предизвестени.
Необходимо е допустимо най-бързо Лондон да ускори осведомителната активност в страната и чужбина, счита Страднер. Нова косовска рецесия може елементарно да се трансферира в Северна Македония, държава-членка на НАТО, и би имала съществени последствия за европейската защита в миг, когато Съединени американски щати са разсеяни от идните избори.
Това е рисков миг, само че малко на брой приказват за него.
Три десетилетия след кървавото раздробяване на Югославия етническото напрежение на Балканите в никакъв случай не е изчезнало.
Време е НАТО да ускори наличието си в района и да сложи Русия в отбранителна позиция, се споделя още в разбора.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ