Доц. Теодора Дърленска: Децата не бива да се подлагат на диети
Вече е наклонност, стана готино да водиш здравословен метод на живот (вкл. и здравословно хранене), само че зад всичко това стои просвета.
Така стартира въвеждането на днешния ни посетител - доцент Теодора Ханджиева-Дърленска , в тематиката за питателните обичаи у нас и на Балканите.
През последните години българинът трансформира метода си на хранене.
След 1989 година у нас навлезе нездравословното хранене, особено за западните страни – с бързо приготвени висококалорични бургери, по-малко плодове и зеленчуци, сладки газирани питиета. Това се отразява най-силно върху здравето на децата.
В България за дребните храненето е следено и е доста положително, твърди доцент Дърленска. След 7-годишна възраст обаче децата стартират сами да избират какво да ядат. До тогава те би трябвало да са научени на някои правила, на това какво е потребно за тях.
В тази тенденция преди 6 години беше основано Училище за здраве, добавя доцент Дърленска. То се организира през септември в кк Албена, с присъединяване на родители, деца и учители и планува лекции, двигателна интензивност.
Децата порастват, те имат потребност от разнообразно хранене, те не трябва да се подлагат на диети, даже и да имат наднормено тегло. В такива случаи би трябвало да се подхожда по-различно, в сравнение с при възрастните.
Съществува освен Средиземноморска, само че и идея за Балканска диета – с продуктите, присъщи за нашия район: плодове и зеленчуци, варива, пчелни артикули, киселото мляко, месо.
Чуйте целия диалог с доцент Теодора Ханджиева-Дърленска .
Доц. Теодора Ханджиева-Дърленска е защитила 2 докторски степени в България и в Дания в региона на храненето и затлъстяването. Има компетентност по фармакология и по хранене и диететика. Приподавател в Катедрата по фармакология в Медицинския факултет, ръководител на Българското съдружие за изследване на затлъстяването и съпътстващите го болести.
Така стартира въвеждането на днешния ни посетител - доцент Теодора Ханджиева-Дърленска , в тематиката за питателните обичаи у нас и на Балканите.
През последните години българинът трансформира метода си на хранене.
След 1989 година у нас навлезе нездравословното хранене, особено за западните страни – с бързо приготвени висококалорични бургери, по-малко плодове и зеленчуци, сладки газирани питиета. Това се отразява най-силно върху здравето на децата.
В България за дребните храненето е следено и е доста положително, твърди доцент Дърленска. След 7-годишна възраст обаче децата стартират сами да избират какво да ядат. До тогава те би трябвало да са научени на някои правила, на това какво е потребно за тях.
В тази тенденция преди 6 години беше основано Училище за здраве, добавя доцент Дърленска. То се организира през септември в кк Албена, с присъединяване на родители, деца и учители и планува лекции, двигателна интензивност.
Децата порастват, те имат потребност от разнообразно хранене, те не трябва да се подлагат на диети, даже и да имат наднормено тегло. В такива случаи би трябвало да се подхожда по-различно, в сравнение с при възрастните.
Съществува освен Средиземноморска, само че и идея за Балканска диета – с продуктите, присъщи за нашия район: плодове и зеленчуци, варива, пчелни артикули, киселото мляко, месо.
Чуйте целия диалог с доцент Теодора Ханджиева-Дърленска .
Доц. Теодора Ханджиева-Дърленска е защитила 2 докторски степени в България и в Дания в региона на храненето и затлъстяването. Има компетентност по фармакология и по хранене и диететика. Приподавател в Катедрата по фармакология в Медицинския факултет, ръководител на Българското съдружие за изследване на затлъстяването и съпътстващите го болести.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ