10 малки риска, които си струва да поемете
Вече е средата на януари и това чувство за пресен старт е избледняло. Когнитивният дисонанс - да знаем какво желаеме да създадем, само че да се борим да го създадем - е в цялостен резултат.
Това са моменти, когато нашият отровен интуиция влиза на сцената с ориентиран пръст. Но решенията не се провалят, тъй като сме мързеливи безделници или имаме безнадеждни дела. Понякога не сътворяваме задоволително тласъци за смяна, с цел да реализираме сцепление.
Вместо да се придържаме към същия остарял сюжет за резолюция, можем да изберем да поемаме мини-рискове, които предизвикват смелостта и хъса ни.
Рисковете могат да засилват развой на смяна в държанието, който основава по-голяма съгласуваност и ангажираност с живота. Въпреки че решенията постоянно са самофокусирани, рисковете оферират способи за създаване на искреност, другарство и общественост.
Рискът е обвързван с евентуална щета или заплаха, но стратегически може да ни помогне по доста способи. Поемането на опасности е значителен съставен елемент от построяването на резистентност, лека-полека. Можем да дадем микродози храброст на дребни порции, с цел да изградим постепенно смелостта, от която се нуждаем, с цел да се насладим на благосъстоянието на живота, вместо да стоим свити в черупките си.
Мисълта за вдишване на избрани опасности може да ни накара да настръхнем, тъй че може да помогне да започнете с тези, които са по-малко провокативни и стават по-смели с течение на времето. Често предупредителното безпокойствие по отношение на това, което мислим, че е евентуално да се случи, може да ни накара да се предпазим, само че това, за което се тревожим, не постоянно има неизбежен резултат.
Освен това рисковете могат да бъдат занимателни . Те могат да ни отворят към нови прекарвания и благоприятни условия. За разлика от доста решения, в които се самонаказваме, рисковете ни разрешават да бъдем изобретателни в създаването на нещо оттатък типичните слаби препоръки за самопомощ, към които е мъчно да се придържаме.
Специалистите по смяна в държанието поучават: „ Ще научите, че да извършите сложните неща да наподобяват занимателни е доста по-добра тактика, в сравнение с да извършите сложните неща да наподобяват значими “.
Науката демонстрира многочислените изгоди от това да станем по-смели в решенията, които вземаме, и че постоянно би трябвало да се подтикваме да избираме умно, стимулирайки смисленото учене и напредък.
Ето някои опасности, които си коства да поемете и да включите в програмата си за развиване през 2023 година:
Бъдете глупави. Животът е цялостен с контузии и премеждия. Игривостта и хуморът може да наподобяват контраинтуитивни, само че могат да донесат нужната лекост. По-малко се тормозете, в случай че някой ви мисли за чудноват - по-добре е да рискувате да изглеждате неуместно, в сравнение с да се чувствате зле. Освен това насладата е заразна. Бъдете изобретателни. Позволете на вашите артистични сокове да потекат. Помислете кои форми на изкуство или изложение бихте желали да изследвате. Писането на истории, осъществяването на комедия, скицирането, рисуването и други средства могат да бъдат мощно лечебни. Ако желаете да увеличите шанса си, споделете това, което сте създали на открит микрофон, шоу или галерия с другар. Опитайте нещо ново. Нашите мозъци жадуват за новости и многообразие. Разклатете своите привички и желания с нещо извънредно. Протягането оттатък границите на това, което знаем, може да помогне за разширение на нашия репертоар от неща, които ни харесват. Опитайте нова храна, посетете ново място или направете нещо „ извънредно “. Свържете се още веднъж с някой, с който сте изгубили връзка . Страхът от разтягане на ръка след дълго разпъване е действителен. Пандемията улесни загубата на връзка един с различен, тъй че даже и да се тревожите за извънредно дългия интервал на безмълвие, може да не е толкоз необикновен, колкото си мислите, и може просто да откриете, че индивидът се радва да се възроди връзката ви. Създайте нови другари. Тъй като самотата се назовава „ новото пушене “ като риск за здравето, ясно е, че доста от нас биха желали компания. Все отново може да бъде малко неловко, изключително за по-интровертните. Започнете с малко. Усмихнете се и започнете диалог. Присъединете се към група или клуб. Търсете хора както със споделени, по този начин и с разнообразни ползи и идентичности. Устоявайте желанията си. Груповото мислене може да бъде сигурен метод да останете остарели и изолирани. Подлагайте на подозрение престижа, изразявайте угриженост, бъдете спорни и устоявайте на желанието да се преценявате. Признайте, че грешите. Както споделя Алън Тофлър: „ Неграмотните на 21 век няма да са тези, които не могат да четат и пишат, а тези, които не могат да учат, да се отучат и да научат още веднъж. “ Може да е мъчно за преглъщане, само че през целия ни живот ще бъркаме безчет пъти. Разкрийте повече от себе си в връзките и диалозите. Притеснението, че споделяме прекалено много информация, може да ни попречи да развием откровени връзки на доверие. Това не значи бързи и трагични разкрития, само че бавното понижаване на бдителността ни може да помогне за построяването на връзки, които ни оказват помощ да знаем, че принадлежим и да ни виждат по-добре. Поставете граници. Борете се със страха от борба. Лесно е да оставите нещата по течението и да не изразявате мнението си и същинските си стремежи, с цел да избегнете спорове. Но когато приказваме намерено и изясняваме нашите упования и благоприятни условия, това ни разрешава да изградим по-здрави и реципрочни взаимоотношения, където взаимното почитание може да процъфтява. Поискайте помощ под всякаква форма. Много от нас намират доста повече разтуха в даването, в сравнение с в приемането. Може да е неинтуитивно и уязвимо да поискате поддръжка. Но като се има поради епидемията от прегаряне и световната рецесия на психологичното здраве, това е жизненоважно умеене през днешния ден. Помощта от терапевти, другари и семейство може да ни помогне да останем в крайник с отговорностите и измененията, които вършим.
Това са моменти, когато нашият отровен интуиция влиза на сцената с ориентиран пръст. Но решенията не се провалят, тъй като сме мързеливи безделници или имаме безнадеждни дела. Понякога не сътворяваме задоволително тласъци за смяна, с цел да реализираме сцепление.
Вместо да се придържаме към същия остарял сюжет за резолюция, можем да изберем да поемаме мини-рискове, които предизвикват смелостта и хъса ни.
Рисковете могат да засилват развой на смяна в държанието, който основава по-голяма съгласуваност и ангажираност с живота. Въпреки че решенията постоянно са самофокусирани, рисковете оферират способи за създаване на искреност, другарство и общественост.
Рискът е обвързван с евентуална щета или заплаха, но стратегически може да ни помогне по доста способи. Поемането на опасности е значителен съставен елемент от построяването на резистентност, лека-полека. Можем да дадем микродози храброст на дребни порции, с цел да изградим постепенно смелостта, от която се нуждаем, с цел да се насладим на благосъстоянието на живота, вместо да стоим свити в черупките си.
Мисълта за вдишване на избрани опасности може да ни накара да настръхнем, тъй че може да помогне да започнете с тези, които са по-малко провокативни и стават по-смели с течение на времето. Често предупредителното безпокойствие по отношение на това, което мислим, че е евентуално да се случи, може да ни накара да се предпазим, само че това, за което се тревожим, не постоянно има неизбежен резултат.
Освен това рисковете могат да бъдат занимателни . Те могат да ни отворят към нови прекарвания и благоприятни условия. За разлика от доста решения, в които се самонаказваме, рисковете ни разрешават да бъдем изобретателни в създаването на нещо оттатък типичните слаби препоръки за самопомощ, към които е мъчно да се придържаме.
Специалистите по смяна в държанието поучават: „ Ще научите, че да извършите сложните неща да наподобяват занимателни е доста по-добра тактика, в сравнение с да извършите сложните неща да наподобяват значими “.
Науката демонстрира многочислените изгоди от това да станем по-смели в решенията, които вземаме, и че постоянно би трябвало да се подтикваме да избираме умно, стимулирайки смисленото учене и напредък.
Ето някои опасности, които си коства да поемете и да включите в програмата си за развиване през 2023 година:
Бъдете глупави. Животът е цялостен с контузии и премеждия. Игривостта и хуморът може да наподобяват контраинтуитивни, само че могат да донесат нужната лекост. По-малко се тормозете, в случай че някой ви мисли за чудноват - по-добре е да рискувате да изглеждате неуместно, в сравнение с да се чувствате зле. Освен това насладата е заразна. Бъдете изобретателни. Позволете на вашите артистични сокове да потекат. Помислете кои форми на изкуство или изложение бихте желали да изследвате. Писането на истории, осъществяването на комедия, скицирането, рисуването и други средства могат да бъдат мощно лечебни. Ако желаете да увеличите шанса си, споделете това, което сте създали на открит микрофон, шоу или галерия с другар. Опитайте нещо ново. Нашите мозъци жадуват за новости и многообразие. Разклатете своите привички и желания с нещо извънредно. Протягането оттатък границите на това, което знаем, може да помогне за разширение на нашия репертоар от неща, които ни харесват. Опитайте нова храна, посетете ново място или направете нещо „ извънредно “. Свържете се още веднъж с някой, с който сте изгубили връзка . Страхът от разтягане на ръка след дълго разпъване е действителен. Пандемията улесни загубата на връзка един с различен, тъй че даже и да се тревожите за извънредно дългия интервал на безмълвие, може да не е толкоз необикновен, колкото си мислите, и може просто да откриете, че индивидът се радва да се възроди връзката ви. Създайте нови другари. Тъй като самотата се назовава „ новото пушене “ като риск за здравето, ясно е, че доста от нас биха желали компания. Все отново може да бъде малко неловко, изключително за по-интровертните. Започнете с малко. Усмихнете се и започнете диалог. Присъединете се към група или клуб. Търсете хора както със споделени, по този начин и с разнообразни ползи и идентичности. Устоявайте желанията си. Груповото мислене може да бъде сигурен метод да останете остарели и изолирани. Подлагайте на подозрение престижа, изразявайте угриженост, бъдете спорни и устоявайте на желанието да се преценявате. Признайте, че грешите. Както споделя Алън Тофлър: „ Неграмотните на 21 век няма да са тези, които не могат да четат и пишат, а тези, които не могат да учат, да се отучат и да научат още веднъж. “ Може да е мъчно за преглъщане, само че през целия ни живот ще бъркаме безчет пъти. Разкрийте повече от себе си в връзките и диалозите. Притеснението, че споделяме прекалено много информация, може да ни попречи да развием откровени връзки на доверие. Това не значи бързи и трагични разкрития, само че бавното понижаване на бдителността ни може да помогне за построяването на връзки, които ни оказват помощ да знаем, че принадлежим и да ни виждат по-добре. Поставете граници. Борете се със страха от борба. Лесно е да оставите нещата по течението и да не изразявате мнението си и същинските си стремежи, с цел да избегнете спорове. Но когато приказваме намерено и изясняваме нашите упования и благоприятни условия, това ни разрешава да изградим по-здрави и реципрочни взаимоотношения, където взаимното почитание може да процъфтява. Поискайте помощ под всякаква форма. Много от нас намират доста повече разтуха в даването, в сравнение с в приемането. Може да е неинтуитивно и уязвимо да поискате поддръжка. Но като се има поради епидемията от прегаряне и световната рецесия на психологичното здраве, това е жизненоважно умеене през днешния ден. Помощта от терапевти, другари и семейство може да ни помогне да останем в крайник с отговорностите и измененията, които вършим.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ