Класически либералната свобода в България
Вече е оповестен следващият Индекс на човешката независимост (ИЧС) https://www.cato.org/human-freedom-index, който е самодейност на институтите Катон (Вашингтон), Фрейзър (Ванкувър) и Фондация Фридрих Науман (Берлин). Той мери персоналната, гражданската и стопанската независимост световно в 159 страни, редактиран е от Таня Порчник и Ян Васкес и от методологическо становище е потребен и справедлив инструмент за съпоставяне.
Външният взор на ситуацията на обособения човек може да подкрепи разбирането на значимите проблеми на България.
Индексът
ИЧС е необикновен с това, че добавя Индекса на стопанска независимост в света, разработван и издаван от 1996 година насам от Института Фрейзър с сътрудници от целия свят и изчисляван от икономистите Робърт Лоусън и Джеймс Гуортни. Оттогава до момента съиздател на този показател е Института за пазарна стопанска система, аз вземам участие в създаването на методологията. Стопанската независимост се мери като характерност на обособената пълномощия, човешката независимост е обвързвана с нея и дава почти същите параметри във връзка с индивида. ИЧС приписва идентични тежести на измерителите на общата стопанска и самостоятелната независимост.
79 признака са разграничени в две общи категории от по шест подкатегории. В „ персоналната независимост “ попадат „ сигурност и сигурност “, „ независимост на придвижване “, „ религиозна независимост “, „ независимост на сдружаване и гражданското общество “, „ независимост на изрече и информацията “ и „ независимост на отъждествяванията и човешките връзки “. В категорията „ стопанска независимост “ са измерителите във връзка „ господство на закона “ (което е част от самостоятелната свобода), „ размерът на държавното управление “ (правителствените разноски като част от БВП), „ правната система и правата на благосъстоятелност “, „ здравословната парична политика “, „ независимост на търговията в интернационален мащаб “ и „ регулирането на заемите, труда и бизнеса “. Особеност на ИЧС е и това, че той мери тези свободи с „ струпване “, в дадения случай от 2008 до 2015 година (за която са последните налични данни).
ИЧС е единственият показател, който мери положението на самостоятелната независимост, избрана в традициите на класическия европейски демократизъм от времето на Джон Лок и Исая Бърлин, като „ липса на насила “ или, по Лок, като състояние, при което индивидът „ не е обект на случайна воля на другите, а свободно следва личната си воля “.
Къде е България
България е на 41 място, т.е. съвсем по средата, не e измежду най свободните и доста по-добре от най-несвободните.
10-те най-свободни страни
10-те най-несвободни страни
Швейцария
Бурунди
Хонг Конг
Централно-африканска Република
Нова Зеландия
Демократична република Конго
Ирландия
Алжир
Австралия
Иран
Финландия
Египет
Норвегия
Йемен
Дания
Либия
Холандия
Венецуела
Англия (идентичен рейтинг)
Сирия
Както може да се чака високата степен на самостоятелна независимост в горната четвъртина (България е във втората) свободни страни съответствува с ниво на приходи, като разликата сред „ вторите “ и „ първите “ страни е съвсем три пъти.
Мястото на България е 41-во, преди Уругвай, въпреки там персоналната независимост да е на по-високо ниво и след Грузия, която води с по-голяма стопанска независимост. В групата от 10-то до 39-то място са множеството страни от Европейски Съюз плюс Тайван, Япония, Южна Корея, Чили, Коста Рика и Мавриций. След България са Хърватска, Унгария, Израел, Гърция и всички страни от Балканите.
От страните от Евразийския съюз (бившият СССР) най-добре стои Казахстан (76-то място), другите са от към 120-то място нататък. Рангът на Русия е 126 (представянето и е по-лошо от Таджикистан и Виетнам, само че малко по-добро от Азербайджан и Украйна).
Индексът разделя света на осемнадесет географски района, България, обикновено, попада в Югоизточна Европа, където междинният приход на човек (БВП, изчислен през паритет на покупателната сила) е почти 15 200 щ.д. В този район България води с 18 200 щ.д. и по този индикатор тя е толкоз богата, колкото ресурсната стопанска система на Азербайджан. Европейската част на някогашния Съюз на съветските социалистически републики, в това число Русия, само че без балтийските страни (те са на ниво от съвсем 27 000 щ.д.), са район „ Източна Европа “. В него междинният приход на страните е 12.1 хиляди щ.д.
Слаби и мощни страни
Както и различен път съм писал, аргументите за релативно ниските приходи в България са в релативно далечното минало на 1990-те и 1980-те. Може би през днешния ден е по-важно да се реши настоящето положение и неговите мощни и слаби страни.
В региона на персоналната независимост най-лошите индикатори на България, без изненада, са в рубриката „ ръководство на закона “ (5.2 от 10 вероятни точки) и при свободата на изрече и достъпа до информация точките са 5 в подпоказателя „ достъп до задгранична информация “. 6.9 са точките в региона на „ правни и регулаторни ограничавания на религиозните желания “.
Противоположно на настоящите медийни паники във връзка Истанбулската спогодба, при персоналните и половите желания, отъждествявания, правата на дамите и разводите всички индикатори на България са 10.
Но е добре да се подобрят и индикаторите в ИЧС (41-во място от 159 страни), в Индекса по Управление да достигнем най-малко Чехия, а в Индекса Отворени пазари да подобрим другояче достойното 38-мо (между Франция и Южна Корея). Почти напълно е положението в свободата на сдружаване.
Както стана дума при сравнението с Грузия, България се показва по-зле по линия на стопанската независимост. Но и тук дяволията е в детайлите. При всички групи индикатори ситуацията е като при страните от „ Централна Европа и Балтика “, като се изключи „ правната система и правата на благосъстоятелност “.
Показател
Рейтинг
Независимост на правосъдната система
3.4
Безпристрастност на съдилищата
3.6
Защита на правата на благосъстоятелност
4.5
Военна интервенция публичните връзки
8.6
Интегритет на правната система
5
Защита на осъществяването на договорите
4.8
Регулаторни ограничавания
8.8
Надеждност на полицията
4.6
Бизнес разноски за престъпност
5
Коментарът може би е непотребен, само че въпреки всичко се вижда, че там, където има интервенция на прокуратурата (права на благосъстоятелност, осъществяване на договорите и пр.) и законодателите (инициативите за надзор над изпълнителния развой, правата на кредиторите и преразпределението на икономическо влияния), нещата не наподобяват добре. Въпросът е какъв брой е зле.
По първите два индикатора рейтингът на България е напълно нищожно по-добре от състояние в Зимбабве. Русия е доста по-добре от България, като се изключи знаците за полицията и военната интервенция. От балканските страни единствено Македония (на 60-то място в индекса) наподобява на България, само че и там положението вървите два индикатора от таблицата е по-добре. В другите страни ситуацията е общо взето по-добро.
Интересна е и динамиката… Защото усъвършенстване за интервала от 2013 година насам няма. В същото време публичното мнение е заето с други неща. Както гласи един анекдот от преди седмица: у нас хората се разделят на съперници или на третия пол, или на втория въжен превоз в Банско.
Външният взор на ситуацията на обособения човек може да подкрепи разбирането на значимите проблеми на България.
Индексът
ИЧС е необикновен с това, че добавя Индекса на стопанска независимост в света, разработван и издаван от 1996 година насам от Института Фрейзър с сътрудници от целия свят и изчисляван от икономистите Робърт Лоусън и Джеймс Гуортни. Оттогава до момента съиздател на този показател е Института за пазарна стопанска система, аз вземам участие в създаването на методологията. Стопанската независимост се мери като характерност на обособената пълномощия, човешката независимост е обвързвана с нея и дава почти същите параметри във връзка с индивида. ИЧС приписва идентични тежести на измерителите на общата стопанска и самостоятелната независимост.
79 признака са разграничени в две общи категории от по шест подкатегории. В „ персоналната независимост “ попадат „ сигурност и сигурност “, „ независимост на придвижване “, „ религиозна независимост “, „ независимост на сдружаване и гражданското общество “, „ независимост на изрече и информацията “ и „ независимост на отъждествяванията и човешките връзки “. В категорията „ стопанска независимост “ са измерителите във връзка „ господство на закона “ (което е част от самостоятелната свобода), „ размерът на държавното управление “ (правителствените разноски като част от БВП), „ правната система и правата на благосъстоятелност “, „ здравословната парична политика “, „ независимост на търговията в интернационален мащаб “ и „ регулирането на заемите, труда и бизнеса “. Особеност на ИЧС е и това, че той мери тези свободи с „ струпване “, в дадения случай от 2008 до 2015 година (за която са последните налични данни).
ИЧС е единственият показател, който мери положението на самостоятелната независимост, избрана в традициите на класическия европейски демократизъм от времето на Джон Лок и Исая Бърлин, като „ липса на насила “ или, по Лок, като състояние, при което индивидът „ не е обект на случайна воля на другите, а свободно следва личната си воля “.
Къде е България
България е на 41 място, т.е. съвсем по средата, не e измежду най свободните и доста по-добре от най-несвободните.
10-те най-свободни страни
10-те най-несвободни страни
Швейцария
Бурунди
Хонг Конг
Централно-африканска Република
Нова Зеландия
Демократична република Конго
Ирландия
Алжир
Австралия
Иран
Финландия
Египет
Норвегия
Йемен
Дания
Либия
Холандия
Венецуела
Англия (идентичен рейтинг)
Сирия
Както може да се чака високата степен на самостоятелна независимост в горната четвъртина (България е във втората) свободни страни съответствува с ниво на приходи, като разликата сред „ вторите “ и „ първите “ страни е съвсем три пъти.
Мястото на България е 41-во, преди Уругвай, въпреки там персоналната независимост да е на по-високо ниво и след Грузия, която води с по-голяма стопанска независимост. В групата от 10-то до 39-то място са множеството страни от Европейски Съюз плюс Тайван, Япония, Южна Корея, Чили, Коста Рика и Мавриций. След България са Хърватска, Унгария, Израел, Гърция и всички страни от Балканите.
От страните от Евразийския съюз (бившият СССР) най-добре стои Казахстан (76-то място), другите са от към 120-то място нататък. Рангът на Русия е 126 (представянето и е по-лошо от Таджикистан и Виетнам, само че малко по-добро от Азербайджан и Украйна).
Индексът разделя света на осемнадесет географски района, България, обикновено, попада в Югоизточна Европа, където междинният приход на човек (БВП, изчислен през паритет на покупателната сила) е почти 15 200 щ.д. В този район България води с 18 200 щ.д. и по този индикатор тя е толкоз богата, колкото ресурсната стопанска система на Азербайджан. Европейската част на някогашния Съюз на съветските социалистически републики, в това число Русия, само че без балтийските страни (те са на ниво от съвсем 27 000 щ.д.), са район „ Източна Европа “. В него междинният приход на страните е 12.1 хиляди щ.д.
Слаби и мощни страни
Както и различен път съм писал, аргументите за релативно ниските приходи в България са в релативно далечното минало на 1990-те и 1980-те. Може би през днешния ден е по-важно да се реши настоящето положение и неговите мощни и слаби страни.
В региона на персоналната независимост най-лошите индикатори на България, без изненада, са в рубриката „ ръководство на закона “ (5.2 от 10 вероятни точки) и при свободата на изрече и достъпа до информация точките са 5 в подпоказателя „ достъп до задгранична информация “. 6.9 са точките в региона на „ правни и регулаторни ограничавания на религиозните желания “.
Противоположно на настоящите медийни паники във връзка Истанбулската спогодба, при персоналните и половите желания, отъждествявания, правата на дамите и разводите всички индикатори на България са 10.
Но е добре да се подобрят и индикаторите в ИЧС (41-во място от 159 страни), в Индекса по Управление да достигнем най-малко Чехия, а в Индекса Отворени пазари да подобрим другояче достойното 38-мо (между Франция и Южна Корея). Почти напълно е положението в свободата на сдружаване.
Както стана дума при сравнението с Грузия, България се показва по-зле по линия на стопанската независимост. Но и тук дяволията е в детайлите. При всички групи индикатори ситуацията е като при страните от „ Централна Европа и Балтика “, като се изключи „ правната система и правата на благосъстоятелност “.
Показател
Рейтинг
Независимост на правосъдната система
3.4
Безпристрастност на съдилищата
3.6
Защита на правата на благосъстоятелност
4.5
Военна интервенция публичните връзки
8.6
Интегритет на правната система
5
Защита на осъществяването на договорите
4.8
Регулаторни ограничавания
8.8
Надеждност на полицията
4.6
Бизнес разноски за престъпност
5
Коментарът може би е непотребен, само че въпреки всичко се вижда, че там, където има интервенция на прокуратурата (права на благосъстоятелност, осъществяване на договорите и пр.) и законодателите (инициативите за надзор над изпълнителния развой, правата на кредиторите и преразпределението на икономическо влияния), нещата не наподобяват добре. Въпросът е какъв брой е зле.
По първите два индикатора рейтингът на България е напълно нищожно по-добре от състояние в Зимбабве. Русия е доста по-добре от България, като се изключи знаците за полицията и военната интервенция. От балканските страни единствено Македония (на 60-то място в индекса) наподобява на България, само че и там положението вървите два индикатора от таблицата е по-добре. В другите страни ситуацията е общо взето по-добро.
Интересна е и динамиката… Защото усъвършенстване за интервала от 2013 година насам няма. В същото време публичното мнение е заето с други неща. Както гласи един анекдот от преди седмица: у нас хората се разделят на съперници или на третия пол, или на втория въжен превоз в Банско.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ