Сезоните въздействат на гените ни
Вече е научно потвърдено, че сезоните въздействат на работата на човешките гени. Това изяснява за какво някои болести се демонстрират по-често през зимата, споделя Би Би Си. Учени са разкрили, че гените, свързани с имунитета, са по-активни през студените месеци. В това е парадоксът – тези гени оказват помощ против грипа и простудата, само че дружно с това усложняват автоимунните болести като артрита.
Специалистите са анализирали кръвни проби и тъкани на над 16 000 души от разнообразни страни. ¼ от 22 000 тествани гени показали очевидни признаци на смяна в работата си през другите сезони. Вниманието на учените било привлечено от гените, свързани с имунитета и възпаленията.
Оказало се, че гените, отговарящи за имунитета, са по-активни от декември до февруари у хората, живеещи в северното полукълбо, и от юни до август за народите в южното полукълбо. При хората, живеещи покрай Екватора, където температурите са съвсем целогодишно високи, разкрили друга специфичност. Имунитетът и възпаленията се свързвали с дъждовния сезон, когато е разцветът на маларията. В Исландия, където пък температурите са ниски през всички сезони, се следили по-малко присъщи сезонни промени в работата на гените.
Възпаленията имат основна роля при болести като ревматоидния артрит, диабета вид 1 и заболяванията на сърцето. Във Англия пикът на тези болести е през зимните месеци. Там новите случаи на диабет тип1 се диагностицират най-често през януари, февруари и март. Според откривателите това се дължи на сезонната интензивност на гените, само че те още не знаят каква е повода за тези сезонни съмнения.
Сред аргументите може да са стресът, измененията в храненето и в следствие измененията в микрофлората в червата.
Сезонните промени на гените в действителност са еволюционно преимущество. Затова не е необичайно, че такива промени са регистрирани и в гените, отговарящи за метаболизма. Те са помагали за съхраняването на силата в интервалите с дефицит на храна.
