Здравеопазване с една доминанта. Накъде след COVID-19?
Вече две следващи коронавирус рецесията държи здравните служащи на лимита на силите им, а краят на пандемията по този начин и не се вижда. Пандемията извади на бял свят доста дефекти на здравната система - липса на тактика за профилактика и възстановяване на общото здраве, откъдето идва бомбата с високата смъртност, подценяване на значими медицински специалности, недофинансиране на основни пътеки от Здравната каса. Оказа се, че в България няма задоволително инфекционисти, пулмолози, анестолози и така нататък, а повода е банална - ниското възнаграждение.
Цялото опазване на здравето е подчинена на една доминанта - пандемията от ковид. Това обаче кара доста експерти да се запитат накъде ще тръгне секторът след COVID-19 и взехме ли си поучения от неуспехите, които претърпя България в процеса на имунизация и оправянето със здравната рецесия, която на моменти се трансформира в филантропична.
За това дали най-лошото към този момент е зад тила ни, или то занапред ще ни застигне, откакто се оправим с COVID-19, попитахме доцент Красимир Коев, който се занимава с въпроси от естеството на здравната сигурност. Той признава, че от 2020 година насам COVID-19 фактически измества фокуса от останалите болести, а това води до нарушение на съответния режим и надзор на лекуването при тях.
„ Получиха се усложнения при реализиране на контролни прегледи и съвещания и осъществяване на лекуване на пациенти с други болести. Това докара до по-висока смъртност измежду популацията, “ изяснява експертът. За да бъде по-конкретен, показва, че
при междинна годишна смъртност от 107 хиляди души в годините преди пандемията, през 2021 година у нас са умряли 147 727.
Това значи, че през миналата година сме изгубили към 40 000 българи повече, а през 2020 година броят им се пресмята на към 20 000.
Тази черна статистика значително отразява високото равнище на лечима смъртност в България, директен резултат от приоритетизирането на COVID-19 като съществена доминанта за опазването на здравето. По предписание в миг на рецесия вниманието е концентрирано към потушаване на пожара, а всички останали грижи се третират като второстепенни. При пациентите с напреднали болести чакането обаче може да е съдбовно.
В същото време скокът в общата смъртност маркира и сериозен проблем, обвързван с недофинансиране на системата. Ако междинният разход на човек от популацията в Европейски Съюз е 2987 евро, то у нас сумата възлиза едвам на 625 евро, като половината от парите идват от джоба на пациентите, акцентира доцент Коев. Като експерт поддържа тезата за
директна взаимозависимост сред ниските разноски за опазване на здравето на човек от популацията и високата смъртност.
За това, че вирусът се трансформира в главен акцент за активността на здравната ни система, доцент Коев не се изненадва. Това се случва освен у нас поради обстоятелството, че пандемията от ковид беше непредвидена и сложи на тестване всички здравни и обществени системи в страните по света. На фона на образеца от Италия и Испания за напън върху лечебните заведения вследствие на неовладяна пандемична вълна той счита, че сериозността, с която посрещнахме вируса у нас, първоначално не беше неоправдана в подтекста на необятно възприетото чувство за неопитност. „ През втората и третата вълна разбрахме, че не е било безпричинно, “ добавя разбора си експертът.
Всъщност съгласно специалиста по здравна сигурност точно COVID-19 обостри съществуващите проблеми в здравния бранш и ги направи явни. На фона на недоброто възнаграждение на услугите в опазването на здравето се открои и мощният cтимyл зa надписване на фиктивни пpoцeдypи c цeл пoлyчaвaнe нa цялостния paзмep нa клиничните пътeки, счита доцент Коев. Това е процедура, която съществува от години, само че в изискванията на рецесия и дефицити проблемите натежават повече.
Ръка за ръка с недъзите на системата и злоупотребите в нея обаче доцентът напомня, че COVID-19 притегли вниманието и ненапълно проправи път към разрешаването на дълго пренебрегнати проблеми в бранша. За образец показва извървените стъпки в посока разширение достъпа до здравни грижи на неосигурените българи. Освен това с откриването на коронавирус зоните, въпреки и в по-късен стадий, биват обхванати и пациенти без персонален доктор.
Не на последно място доцент Коев акцентира, че COVID-19 разпростра завесите за отдадеността на медицинския личен състав
и неуморните грижи, които здравните експерти поставят за нуждаещите се. Така наред със страха и провокациите, които неизбежно излязоха на напред във времето и разклатиха така и така нестабилното опазване на здравето, успяхме да забележим всред другото и лицето на човечността - за малко забравено в коловоза на всекидневието отпреди рецесията.
За това какво следва след залеза на COVID-19, доцент Коев няма подозрения -
отстъплението на вируса ще даде пространство за разрастване на по този начин нужните промени.
Ако преди вируса управляващите ни закриваха инфекциозни отделения, след рецесията ще се търси метод те да действат към публичното опазване на здравето, техният брой да се усилва, както и да се обезпечат фрагменти в тази компетентност. Само по този метод ще се подсигурява съществуването на запас. Това ще бъде и моментът за връщане към активността по дълготрайните цели на опазването на здравето, свързани с увеличение продължителността на живота, разширение на достъпа до най-хубаво здраве и понижаване на здравното неравноправие. „ Трябва да се обърне по-голямо внимание на здравната сигурност на популацията. Да се подчертава повече върху предварителната защита и промоция на здравето. По-голяма здравна осведоменост на популацията за значими болести, да се работи за повишение здравната просвета на популацията за разнообразни болести “, добавя още доцент Коев. Очакванията му са в последна сметка резултатът от всички тествания да бъде създаване на една по-устойчива здравна система.
Начинът това да се случи съгласно експерта е единствено един - да се премине към модел, при който
опазването на здравето се финансира напълно от налозите,
както е в страните с най-ниска смъртност, е Европа. Това са Швеция, Дания, Финландия, Испания, Италия, Португалия, Ирландия, Латвия, Малта и Кипър, където не се заплащат здравноосигурителни вноски. Новият метод би подсигурил цялостен достъп до опазване на здравето на всички, като отстрани бариерите за здравнонеосигурените лица в България. Въпреки напредъка, на който вирусът проправи път, тези хора въпреки всичко не можаха да се възползват от безвъзмездни медикаменти. Затова доцентът вижда нужда след рецесията да се довърши започнатото в тази значима посока, като се понижи и доплащането от страна на пациента. В момента процентът на доплащания у нас възлиза на 46,6% от всички разноски за опазване на здравето при приблизително 15,8% за Европейски Съюз. Целта ще бъде да се доближим оптимално до дефиницията за налично здраве на най-високо допустимо равнище за всеки, с цел да отбележим позитивно развиване в здравен аспект.
Така съгласно доцент Коев подложен по едно и също време в центъра на всички сфери от живота, COVID-19 неизбежно промени освен разбиранията за опазване на здравето, само че и всички нас като жители и общество. „ COVID-19 ни научи, че нашите системи и политики би трябвало да пазят хората непрестанно, освен по време на рецесия, и че би трябвало да обединим напъните си и на интернационално равнище за търсене на способи за възобновяване и попречване завръщането на здравна рецесия, с цел да поставим основите на едно по-добро бъдеще, “ приключва експертът.
ВИЗИТКА:
Доц. доктор Красимир Коев, д.м. д.н. е доцент по очни заболявания и лекар на науките по национална сигурност. Експерт е по здравна сигурност. Продължително време е бил на специализация в Париж, където пази дисертация за докторат в университета “Рене Декарт” и националната очна болница на Франция “Кенз Вент”. В продължение на над 30 години е бил учител, доцент по очни заболявания в МУ-София, както и в клиниките по очни заболявания в УМБАЛ “Александровска”, и в УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ”.
Има 6 приети потребни модела, 1 патент и 6 заявки за патенти, основани в последните години в Института по електроника на Българска академия на науките. Има 200 действителни научни изявления, 5 монографии и един учебник по очни заболявания.
През 2018 година става лекар на науките по национална сигурност в УНИБИТ, където е учител. През 2018 година издава монография “Здравеопазване и национална сигурност”.
Още забавни четива от сферата на медицината вижте в новия брой на
Цялото опазване на здравето е подчинена на една доминанта - пандемията от ковид. Това обаче кара доста експерти да се запитат накъде ще тръгне секторът след COVID-19 и взехме ли си поучения от неуспехите, които претърпя България в процеса на имунизация и оправянето със здравната рецесия, която на моменти се трансформира в филантропична.
За това дали най-лошото към този момент е зад тила ни, или то занапред ще ни застигне, откакто се оправим с COVID-19, попитахме доцент Красимир Коев, който се занимава с въпроси от естеството на здравната сигурност. Той признава, че от 2020 година насам COVID-19 фактически измества фокуса от останалите болести, а това води до нарушение на съответния режим и надзор на лекуването при тях.
„ Получиха се усложнения при реализиране на контролни прегледи и съвещания и осъществяване на лекуване на пациенти с други болести. Това докара до по-висока смъртност измежду популацията, “ изяснява експертът. За да бъде по-конкретен, показва, че
при междинна годишна смъртност от 107 хиляди души в годините преди пандемията, през 2021 година у нас са умряли 147 727.
Това значи, че през миналата година сме изгубили към 40 000 българи повече, а през 2020 година броят им се пресмята на към 20 000.
Тази черна статистика значително отразява високото равнище на лечима смъртност в България, директен резултат от приоритетизирането на COVID-19 като съществена доминанта за опазването на здравето. По предписание в миг на рецесия вниманието е концентрирано към потушаване на пожара, а всички останали грижи се третират като второстепенни. При пациентите с напреднали болести чакането обаче може да е съдбовно.
В същото време скокът в общата смъртност маркира и сериозен проблем, обвързван с недофинансиране на системата. Ако междинният разход на човек от популацията в Европейски Съюз е 2987 евро, то у нас сумата възлиза едвам на 625 евро, като половината от парите идват от джоба на пациентите, акцентира доцент Коев. Като експерт поддържа тезата за
директна взаимозависимост сред ниските разноски за опазване на здравето на човек от популацията и високата смъртност.
За това, че вирусът се трансформира в главен акцент за активността на здравната ни система, доцент Коев не се изненадва. Това се случва освен у нас поради обстоятелството, че пандемията от ковид беше непредвидена и сложи на тестване всички здравни и обществени системи в страните по света. На фона на образеца от Италия и Испания за напън върху лечебните заведения вследствие на неовладяна пандемична вълна той счита, че сериозността, с която посрещнахме вируса у нас, първоначално не беше неоправдана в подтекста на необятно възприетото чувство за неопитност. „ През втората и третата вълна разбрахме, че не е било безпричинно, “ добавя разбора си експертът.
Всъщност съгласно специалиста по здравна сигурност точно COVID-19 обостри съществуващите проблеми в здравния бранш и ги направи явни. На фона на недоброто възнаграждение на услугите в опазването на здравето се открои и мощният cтимyл зa надписване на фиктивни пpoцeдypи c цeл пoлyчaвaнe нa цялостния paзмep нa клиничните пътeки, счита доцент Коев. Това е процедура, която съществува от години, само че в изискванията на рецесия и дефицити проблемите натежават повече.
Ръка за ръка с недъзите на системата и злоупотребите в нея обаче доцентът напомня, че COVID-19 притегли вниманието и ненапълно проправи път към разрешаването на дълго пренебрегнати проблеми в бранша. За образец показва извървените стъпки в посока разширение достъпа до здравни грижи на неосигурените българи. Освен това с откриването на коронавирус зоните, въпреки и в по-късен стадий, биват обхванати и пациенти без персонален доктор.
Не на последно място доцент Коев акцентира, че COVID-19 разпростра завесите за отдадеността на медицинския личен състав
и неуморните грижи, които здравните експерти поставят за нуждаещите се. Така наред със страха и провокациите, които неизбежно излязоха на напред във времето и разклатиха така и така нестабилното опазване на здравето, успяхме да забележим всред другото и лицето на човечността - за малко забравено в коловоза на всекидневието отпреди рецесията.
За това какво следва след залеза на COVID-19, доцент Коев няма подозрения -
отстъплението на вируса ще даде пространство за разрастване на по този начин нужните промени.
Ако преди вируса управляващите ни закриваха инфекциозни отделения, след рецесията ще се търси метод те да действат към публичното опазване на здравето, техният брой да се усилва, както и да се обезпечат фрагменти в тази компетентност. Само по този метод ще се подсигурява съществуването на запас. Това ще бъде и моментът за връщане към активността по дълготрайните цели на опазването на здравето, свързани с увеличение продължителността на живота, разширение на достъпа до най-хубаво здраве и понижаване на здравното неравноправие. „ Трябва да се обърне по-голямо внимание на здравната сигурност на популацията. Да се подчертава повече върху предварителната защита и промоция на здравето. По-голяма здравна осведоменост на популацията за значими болести, да се работи за повишение здравната просвета на популацията за разнообразни болести “, добавя още доцент Коев. Очакванията му са в последна сметка резултатът от всички тествания да бъде създаване на една по-устойчива здравна система.
Начинът това да се случи съгласно експерта е единствено един - да се премине към модел, при който
опазването на здравето се финансира напълно от налозите,
както е в страните с най-ниска смъртност, е Европа. Това са Швеция, Дания, Финландия, Испания, Италия, Португалия, Ирландия, Латвия, Малта и Кипър, където не се заплащат здравноосигурителни вноски. Новият метод би подсигурил цялостен достъп до опазване на здравето на всички, като отстрани бариерите за здравнонеосигурените лица в България. Въпреки напредъка, на който вирусът проправи път, тези хора въпреки всичко не можаха да се възползват от безвъзмездни медикаменти. Затова доцентът вижда нужда след рецесията да се довърши започнатото в тази значима посока, като се понижи и доплащането от страна на пациента. В момента процентът на доплащания у нас възлиза на 46,6% от всички разноски за опазване на здравето при приблизително 15,8% за Европейски Съюз. Целта ще бъде да се доближим оптимално до дефиницията за налично здраве на най-високо допустимо равнище за всеки, с цел да отбележим позитивно развиване в здравен аспект.
Така съгласно доцент Коев подложен по едно и също време в центъра на всички сфери от живота, COVID-19 неизбежно промени освен разбиранията за опазване на здравето, само че и всички нас като жители и общество. „ COVID-19 ни научи, че нашите системи и политики би трябвало да пазят хората непрестанно, освен по време на рецесия, и че би трябвало да обединим напъните си и на интернационално равнище за търсене на способи за възобновяване и попречване завръщането на здравна рецесия, с цел да поставим основите на едно по-добро бъдеще, “ приключва експертът.
ВИЗИТКА:
Доц. доктор Красимир Коев, д.м. д.н. е доцент по очни заболявания и лекар на науките по национална сигурност. Експерт е по здравна сигурност. Продължително време е бил на специализация в Париж, където пази дисертация за докторат в университета “Рене Декарт” и националната очна болница на Франция “Кенз Вент”. В продължение на над 30 години е бил учител, доцент по очни заболявания в МУ-София, както и в клиниките по очни заболявания в УМБАЛ “Александровска”, и в УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ”.
Има 6 приети потребни модела, 1 патент и 6 заявки за патенти, основани в последните години в Института по електроника на Българска академия на науките. Има 200 действителни научни изявления, 5 монографии и един учебник по очни заболявания.
През 2018 година става лекар на науките по национална сигурност в УНИБИТ, където е учител. През 2018 година издава монография “Здравеопазване и национална сигурност”.
Още забавни четива от сферата на медицината вижте в новия брой на
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ